№ 326
гр. Варна, 28.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и осми
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Румяна П. Петрова
при участието на секретаря Галина Г. Славова
в присъствието на прокурора Т. С. Т.
като разгледа докладваното от Румяна П. Петрова Частно наказателно дело №
20253100201520 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.30 и следващи от Закон за признаване,
изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения
за налагане на финансови санкции / обн. ДВ бр.15/2010г./ ЗПИИАКОРНФС/.
Предмет на разглеждане е постъпило искане и Удостоверение по чл.4 от
Рамково решение 205/214/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа за
взаимно признаване на финансови санкции от несъдебен орган на Германия, с
което се моли за признаване и изпълнение на Решение на несъдебен орган за
плащане на финансова санкция, постановено на 05.11.2024г. и влязло в сила
на 10.12.2024г. срещу българския гражданин К. А. И., р.****г., ЕГН
**********, живущ в с. *****, общ. ***.
В съдебно заседание представителят на ВОП изразява становище, че са
налице предпоставките на закона за постановяване на решение, с което да се
признае решението за налагане на финансова санкция на лицето.
Засегнатото лице редовно призовано явява се лично и с упълномощен
защитник. Защитникът счита, че не следва да бъде признавано решението на
немската страна, тъй като доверителят му не е бил в Германия по това време и
не е управлявал посочения автомобил. Засегнатото лице не отрича, че
автомобилът се е водил на негово име, както и че знае за наложените му глоби.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и становищата
на страните прие за установено следното :
От приложеното по делото Удостоверение по чл.4 от Рамково решение
205/214/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа за взаимно признаване
на финансови санкции, се установява, че с Решение на несъдебен орган на
Германия №15.9525011.7 от 05.11.2024г., влязло в сила на 10.12.2024г., е
1
наложена финансова санкция по отношение на българския гражданин К. А.
И., р.****г., ЕГН **********, с регистриран постоянен и настоящ адрес в с.
*****, общ. ***, в размер на 150,00 евро за извършено нарушение, съгласно
чл.41ал.1, в съвкупност с Приложение 2, чл.49 от Правилника за движение по
пътищата, чл.24 от Закона за движението по пътищата, 11.3.4 от Федералния
каталог за финансови санкции за първото и по §23ал.1а, §49 StVO, §
24ал.1,33т.5 StV, 246.1BKat за второто нарушение, както и 28,50 евро за
разноски по производството. По данни от Удостоверение по чл.4 от Рамково
решение 205/214/ПВР на Съвета, сумата която е наложена като финансова
санкция с решението е за това, че на 06.09.2024г. засегнатото лице
управлявайки автомобил с рег. № В6572 ТТ на междуградски път В10, тунел
Staufetunnel, в посока на движение Landau е превишило допустимата
максимална стойност на скоростта от 60 км. в час с 21 км. в час, като се е
движило с 81 км. в час, както и неправомерно използване на електронен уред,
служещ или предназначен да служи за комуникация, информация или
организация.
Засегнатото лице има местоживеене на територията на Република
България, тъй като е адресно регистрирано в с. *****, общ. ***, заявен от него
като постоянен и настоящ, видно от справката НБД. Съгласно разпоредбата на
чл. 3, ал. 1, т. 1 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения
за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции е
несъмнено, че става въпрос за решение за налагане на финансова санкция, тъй
като се касае за влязъл в сила акт на несъдебен орган на държава – членка на
Европейския съюз за налагане на задължение за плащане на глоба за
извършено административно нарушение.
Касае се до приложение на разпоредбата на чл. 30, ал. 2, т.1 от Закона за
признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или
отнемане и решения за налагане на финансови санкции – в случая не се
изисква двойна наказуемост, тъй като деянията представляват нарушение и
по българското законодателство и според законодателството на издаващата
държава, тъй като са нарушение на Правилата за движение по пътищата.
От съдържанието на удостоверението се установява, че то съдържа
всички реквизити, предвидени както по чл. 4 от Рамково решение
2005/214/ПВР на Съвета на Европа от 24.02.2005 год., така и според
изискванията на Приложение № 2 към Закона за признаване, изпълнение и
изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на
финансови санкции и съответства на решението за налагане на финансова
санкция.
Не са налице основанията за отказ за признаване на решението,
посочени в чл. 35, т. 1-11 Закона за признаване, изпълнение и изпращане на
решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови
санкции, тъй като: представеното удостоверение е пълно, няма данни срещу
същото лице и за същото деяние в България или друга държава, различна от
издаващата или изпълняващата, да е издадено и/или изпълнено решение за
налагане на финансова санкция; изпълнението на решението не е с изтекла
2
давност по българското законодателство; решението не се отнася за деяние,
подсъдно на българското законодателство; засегнатото лице не е с привилегия
или имунитет по българското законодателство, които да правят изпълнението
на решението недопустимо; решението не се отнася за деяние, извършено
изцяло или отчасти на територията на Р България; наложената финансова
санкция е не по – малко от 70 евро; решението е по отношение на лице, което е
административно – наказателно отговорно; в удостоверението е изрично
посочено, че производството е било писмено и лицето е било уведомено,
съгласно законодателството на издаващата държава за правото на обжалване.
Следователно не са налице факултативни основания за отказ по чл. 35, т. 1 –
10 включително. Засегнатото лице е било уведомено за възможността лично,
или чрез представител да обжалва решението, както и относно сроковете за
обжалване.
Съдът намира, че сочените от защитника на засегнатото лице аргументи
касаят съществото на нарушенията и не са предмет на разглеждане в
настоящото производство. С оглед на което приема, че са налице всички
предпоставки в Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за
конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции за
признаване на Решение за налагане на финансова санкция №15.9525011.7 от
05.11.2024г., влязло в сила на 10.12.2024г., с което е наложена финансова
санкция по отношение на българския гражданин К. А. И., р.****г., ЕГН
**********, живущ в с. ***** в размер на 150,00 евро, както и 28,50 евро
разноски по производството.
С оглед горното актът следва да бъде признат и изпълнен. Тъй като
финансовата санкция е определена в евро съгласно чл. 32, ал. 1 във връзка с
чл. 16, ал. 8 от ЗПИИАКОРНФС следва да се определи равностойността й в
български левове по курса на БНБ за деня на постановяване на Решението за
финансова санкция. Решението е постановено на 05.11.2024 год.
Равностойността на 150.00 евро е 293,37 лева/ двеста деветдесет и три лева
и тридесет и седем стотинки/, както и 28,50 евро, представляваща 55,74
/петдесет и пет лева и седемдесет и четири стотинки/ лева, като общият
размер възлиза на 178,50евро, равняващ се на 349,11/ триста четиридесет и
девет лева и единадесет стотинки/лева.
Варненският окръжен съд приема, че са налице условията за признаване
и изпълнение на представеното Решение за финансова санкция, поради което
и на основание чл. 32, ал. 1 във връзка с чл. 16, ал. 7, т. 1 от ЗПИИАКОРНФС
следва да бъде признато и изпратено за изпълнение.
На основание чл.38 от ЗПИИАКОРНФС е необходимо незабавно съдът
да уведоми компетентния орган на издаващата държава за признаване и
изпращане на решението за налагане на финансова санкция, на органа по чл.6
ал.2 – НАП – Варна за изпълнение по реда на ЗНАП и ДОПК, която с оглед на
разпоредбата на чл.22 ал.2 от цитирания нормативен акт следва незабавно да
уведоми съда за предприетите действия по изпълнение на решението. Копие
от уведомлението по чл.38 ал.1 да се изпрати на Министерство на
правосъдието на Република България.
3
Водим от гореизложеното и на основание чл. 32, ал. 1 във връзка с чл.
16, ал. 7, т. 1 от ЗПИИАКОРНФС, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА Решение за налагане на финансова санкция №15.9525011.7 от
05.11.2024г., влязло в сила на 10.12.2024г., с което на К. А. И., р.****г., ЕГН
**********, живущ в с. ***** е наложена финансова санкция в размер на
150.00 евро, равняваща се на 293,37лева / двеста деветдесет и три лева и
тридесет и седем стотинки/, както и сумата от 28,50 евро, представляваща
разноски по производството, равняваща се на 55,74лева /петдесет и пет лева
и седемдесет и четири стотинки/, или в общ размер на 178,50евро,
равняваща се на 349,11/ триста четиридесет и девет лева и единадесет
стотинки/лева.
Решението да се изпрати незабавно на ТД на НАП – Варна за изпълнение
по реда на ЗНАП и ДОПК, която следва да уведоми съда за предприетите
действия по изпълнението му.
Да се уведоми незабавно компетентния орган на издаващата държава -
ФРГ за признаването и изпращането на решението за налагане на финансова
санкция на компетентния орган – ТД на НАП – Варна, както и за приключване
на изпълнението на решението.
Копие от уведомлението по чл.38 ал.1 от ЗПИИАКОРНФС да се изпрати
и на Министерство на правосъдието на Република България.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест в 7 дневен срок от
днес пред Апелативен съд гр. Варна.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
4