№ 610
гр. Б., 07.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., LXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на шести август през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Анита Хр. Велева
при участието на секретаря Николета Вл. Хаджиева
като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Административно
наказателно дело № 20252120202421 по описа за 2025 година
Производството е образувано по повод жалба на Н. Е. И. ЕГН **********, с посочен адрес
********************************** срещу Наказателно постановление № НП-
2703/12.12.2024 г., издадено от Кмет на Община -Б., с което на жалбоподателя за нарушение
по чл. 24в, ал.1, вр. чл.10а,ал.1 от Закон за устройството на Черноморското крайбрежие и , на
основание чл.33,т.4 ЗУЧК и чл.24в,ал.1 ЗУЧК е наложено наказание – "глоба" в размер на
500 лева.
Със жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление с бланкетно
заявена позиция за материално-правна и процесуална незаконосъобразност на НП.
В открито съдебно заседание, жалбоподателят, редовно уведомен , се представлява от адв.А.
Г., която моли за отмяна на НП и присъждане на разноски.
Административнонаказващият орган, редовно призован,не се явява и не се представлява.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН
(видно от разписката –л.4, НП е връчено на жалбоподателя на 25.06.2025 г., а жалбата е
подадена на 01.07.2025 г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът, след
като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си
по съдебния контрол, намира за установено следното:
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за това, че на
19.07.2024 г., около 14.40 ч. паркирала кемпер с рег. №********, марка „М.“, в местност
парк „Росенец“ с координати 42.429442 и 27.51.7545, който е извън определените за целта
места, определени по реда на чл.10а ЗУЧК.
При така изяснените фактически параметри на нарушението, актосъставителят достигнал до
извод,че Н. И. нарушила разпоредбата на чл.24в,ал.1, във вр. чл.10а,ал.1 от Закон за
устройството на Черноморското крайбрежие.
Въз основа на АУАН, на 27.05.2024 г. било издадено и атакуваното НП, в което била
възпроизведена при цялостно словесно единство и в пълнота фактическата обстановка,
1
изложена в акта, като очертаните обективни и субективни характеристики на нарушението
били субсумирани под разпоредбата на чл.24в,ал.1, във вр. чл.10а,ал.1 от Закон за
устройството на Черноморското крайбрежие, предвид което и на основание чл.33,т.4 и
чл.24в,ал.1 ЗУЧК на жалбоподателя било определено административно наказание „глоба“ в
размер на 500 лв.
Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото доказателства и доказателствени източници, преценени индивидуално и комплексно,
които формират логически издържана последователност от факти, допълваща се с гласните
доказателствени средства, събрани в хода на съдебното производство.
Показанията на актосъставителя П. Т., оценени индивидуално и в съвкупност с останалите
доказателства, съдът кредитира с доверие. Действително показанията му пресъздават
оригинерни факти. Непосредствените впечатления на актосъставителя П. Т. почиват на
преки визуални възприятия от процесната дата 19.07.2024 г., на която жалбоподателят Н. И.
около 14.40 ч. била заварена на обозначеното с географски координати място, на маса пред
паркиран кемпер, като на място била компания от множество пълнолетни лица. Видно от
показанията на св.Т.,хронологично възприятията му се простират единствено и само относно
спомена му за вече паркирания кемпер на място с координати 42.429442 и 27.51.7545.
Следователно липсва съпоставима информация в показанията на актосъставителя относно
фактическата констатация в АУАН и в НП относно субекта, осъществил твърдяната форма
на изпълнително деяние: „ паркира кемпер.“ В показанията на актосъставителя се извежда
еднозначна информация,че след подаден сигнал“ посетил мястото на нарушението и
установил кемпер с рег. №********,марка „М.“ паркиран в местност „Росенец“ с
гореописаните географски координати. Що се отнася до опосредствано съобщения на
контролното длъжностно лице факт, възприет от устно сведение на Н. И., че именно тя е
паркирала кемпера, съдът намира следното:
Според настоящия съд истината за събитието на нарушението и неговия автор е
формална,т.е. тя не може да бъде постигната в отклонение от строго очертания от
процесуалните норми път. Следователно не е възможно единственият логически и
доказателствен аспект на извода за връзка на жалбоподателя Н.И. с авторството на деянието
да се извежда през призмата на недопустими процесуални средства,установени с
разпоредбата на чл.116,ал.1 НПК,според която обвинението и присъдата не могат да се
основават само на самопризнанието на обвиняемия. Не е възможно самоуличаващите
твърдения на жалбоподателя да формират достатъчна по обем и легитимна информативна
основа в услуга на извод за връзката на жалбоподателя с авторството на деянието.По този
повод е формирана константна и устойчива практика на ВКС и ЕСПЧ, обективирана в
Решение № 391/25.10.2013 г. на ВКС, 3 НО, Решение № 45 от 03.02.2010 г. по НОХД №
712/2009 г., ІІІ НО, Решение № 519 от 18.12.2009 г. по НОХД № 637/2009 г., І НО. В този
смисъл е и решението на ЕСПЧ по делото D. Mitev v. B., Application no. 34779/09. Решение
№ 190 от 23.06.2020 г. на САС по в. н. о. х. д. № 412/2020 г. .: «Тези признания са
направени в рамките на полицейската проверка, в момент, /бел
извънпроцесуални признания/, без да са му разяснени процесуалните права и
последиците от неговите изявления, за да може той да направи информиран
избор дали да депозира признание или не. Ето защо инкорпорирането в
доказателствената съвкупност на тези изявления на подсъдимия
посредством показанията на полицейските служители представлява
нарушение на чл. 6 от Конвенцията за защита правата на човека и
основните свободи и прокламираното с тази разпоредба право на справедлив
процес.» Все в тази насока видно от представеното копие на СРМПС Част 2 на
специален автомобил с рег. №********* същото е собственост на Т.Г.П... При
това положение настоящият съд намира,че при липса на други преки
доказателства, потвърждаващи тезата,че именно И. е паркирала кемпера на
2
процесната дата, въпроса относно авторството на деянието остава изцяло в
сферата на предположителните изводи, респ. е съдържателно неизяснен и
недоказан.
На следващо място и неяснотата на мястото на твърдяното нарушение се задълбочава при
обикновена съпоставка между показанията на св.Т. и фактическите данни, представени в
Справка от СГКК –Б..Според данните в посочената справка, GPS координати 42.429442 и
27.51.7545 попадат в границите на ПИ с идентификатор 07079.10.928, който имот попада в
местност „Рибарско селище“,като не е налице информация, дали този ПИ попада в
границите на Лесопарк „Росенец“.
Неяснотата относно територията на паркиране на кемпера, чрез точна конкретизация на
чуждия неурегулиран поземлен имот,попадащ в зона "А" или в зона "Б" извън местата,
определени по реда на чл. 10а, месторазположението на паркирането върху участък,
индивидуализиран само с географски координати и обвързан с неточната и спорна теза за
местонахождението им в парк „Росенец“, се задълбочава поради противоречието на
даденото в АУАН и НП описание с фактическите данни в справката от СГКК-Б., в която е
посочено,че точката /участъка/ на GPS координати 42.429442 и 27.51.7545 попадат в
обхвата на ПИ в местност “Рибарско селище“.
Анализът и съпоставката на свидетелските показания на актосъставителя и писмените
доказателствени източници водят до извод,за отсъствие на логическа система от факти,
свързани помежду си с основния факт – относно автора на предявената форма на
изпълнителното деяние и точното място на довършването му чрез паркиране на процесния
кемпер, върху конкретно обозначен „чужд неурегулиран поземлен имот в зона "А" или в зона
"Б" извън местата, определени по реда на чл. 10а“,което да изключи всяка възможност за
случайното им комбиниране.
От правна страна:
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно
справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената
фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган по см. на чл.33, т.4 ЗУЧК –Кмет на
Община Б., а АУАН е съставен от оправомощено за това лице,– старши специалист в Дирекция
„Управление при кризи,обществен ред и сигурност“ в Община Б. съгл. чл.32,ал.4 ЗУЧК и съгласно
Заповед №1454/09.06.2008 г. на кмет на Община -Б. , т. е. от компетентни органи в съответствие с
разпоредбите на чл. 37 и чл. 47 от ЗАНН.
Съгласно чл. 32, ал. 4 от ЗУЧК, актовете за установяване на нарушенията по чл. 23, 23а, 24в и чл.
30, ал. 4 се съставят от длъжностни лица от съответните общински администрации, определени от
кмета на общината.
Не така стои въпросът относно изискването за стриктно съблюдаване на лимитирания от минимум
от съдържателни елементи относими към състава на нарушението при издаване на НП съгл.
нормата на чл. 57,ал.1,т.5 от ЗАНН. При съставяне на административния акт не е обезпечено
съответствието със задължителните съдържателни критерии, очертани с разпоредбата на чл.
42,ал.1,т.3 от ЗАНН поради допусната неяснота относно мястото на извършване на нарушението, в
частност противоречието на фиксираното място GPS координати 42.429442 и 27.51.7545 на
територията на местност парк „Росенец“ със събрания безпротиворечив доказателствен
материал – Справка от СГКК-Б.. Съществува качествена разлика между фактическите твърдения за
паркиране на територията на местност парк „Росенец“ и териториалното разположение на
посочената точка GPS координати 42.429442 и 27.51.7545 , която според справката на
СГКК-Б. е в обхвата на ПИ 07079.10.928 в местност „Рибарското пристанище“.
Недоказана и съответно неправилно залегнала при описание на нарушението в АУАН и в НП е и
административно –обвинителната теза, паркирането на процесния кемпер да е извършено именно
от Н. И.,с което безапелационно е призната безусловна достоверност на изградените
предположения и вероятни взаимовръзки относно заварената на място фактическа обстановка и
присъствието на жалбоподателя И.. Не е направено елеменарно усилие за правдиво изясняване
3
фактите от процесната ситуация – относно собствеността на кемпера и лицето, извършило
паркирането.
Изграждането и проверката на разнопосочните версии относно деянието и свързаните с него
обстоятелства, в т. ч. и относно автора му и мястото на неговото осъществяване, е възможно
на един далеч по-ранен етап от производството, напр. при започване на административно-
наказателния процес със съставяне на АУАН. Но на вниманието на съда тези версии се
представят в консолидиран вид, сведени до един единствен извод на наказващия орган
относно обстоятелствата по чл.57,ал.1 ЗАНН, попадащи в очертания предмет на доказване с
102 НПК. Съответно, в пределите на доказване, зададени от актосъставителя и наказващия
орган, и задължен от разпоредбата на чл.102 НПК, съдът трябва да ориентира и да ограничи
процесуалните си усилия до проверка на възможността деянието, описано в АУАН да е
извършено от посоченото в този акт лице, и на посоченото в него място, съгл. чл.24в,ал.1
ЗУЧК, а не дали е възможно да е извършено от някой друг, респ. на друго различно място,
което едва в стадия на въззивното съдебно производство да бъде съотнасяно към забраната
на чл.24в,ал.1 ЗУЧК.
По приложението на материалния закон:
Съгласно санкционната норма на чл. 24в., ал.1 ЗУЧК: „Който постави палатка, шатра
или паркира кемпер или каравана в чужд неурегулиран поземлен имот в зона "А" или в зона "Б"
извън местата, определени по реда на чл. 10а, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв., ако не
подлежи на по-тежко наказание. Когато нарушението е извършено повторно, наказанието е
глоба от 1500 до 3000 лв.“
Според правилото на чл.10а, ал.1 ЗЧУК в зона "А" и в зона "Б" извън територията на
морските плажове, пясъчните дюни и категоризираните къмпинги в поземлени имоти или
части от тях, собственост на държавата, на общините, на частни физически или
юридически лица, попадащи в горски територии или в земеделски земи, както и в
незастроени имоти, включени в границите на урбанизирани територии, без промяна на
предназначението им могат да се обособяват места за временно разполагане на
палатки, кемпери или каравани.
Според ал. 2 на чл.10а местата по ал. 1 не се категоризират като къмпинги по
смисъла на Закона за туризма. В тях се разрешава поставянето само на обекти по чл. 153, ал.
1, т. 5 от Закона за горите – архитектурни елементи за обслужване на отдиха и туризма без
търговско предназначение като: кътове за отдих, беседки, заслони, пейки, маси,
информационни табла, чешми, дървени огради, скари и други, които не представляват
строителство по смисъла на Закона за горите и на ЗУТ.
Според чл.10а,ал.3 ЗУЧК условията и редът за определяне на местата по ал. 1, правилата
и нормативите за устройването и ползването им, както и за престоя в тях, се определят с
наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството, министъра на
земеделието и храните, министъра на околната среда и водите и министъра на туризма.
Следователно, за да са нарушени материалните разпоредби на чл.24в,ал.1 вр.чл.10а,ал.1
ЗУЧК фактите по делото следва да очертават конкретното съдържание на неправомерно
поведение свързано с паркиране на кемпер извън обособенитш места за временно
4
разполагане на палатки, кемпери или каравани,които обаче да са определени с наредба на
министъра на регионалното развитие и благоустройството, министъра на
земеделието и храните, министъра на околната среда и водите и министъра на
туризма.
Съгласно § 15. от Заключителни разпоредби на ЗУЧК: „Законът влиза в сила от
деня на обнародването му в "Държавен вестник" с изключение на § 9 относно чл. 24в,
който влиза в сила в едногодишен срок от влизането в сила на наредбата по чл. 10а, ал. 3.“
При това положение, съдът намира,че материалният закон, с посочената
разпоредба на чл. 24в ал. 1 от ЗУЧК не е влязъл в сила, тъй като още няма приета
цитираната Наредба по чл. 10а ал. 3 от ЗУЧК. На аналогична правна плоскост следва да се
разглежда и проблемът с посочената като нарушена материална норма в НП –чл. 10а ал. 1
ЗУЧК. Съгласно систематичното място на ал.3 на чл.10а, първите две ал. 1 и ал. 2 на чл.10а
ЗУЧК се прилагат при условията на Наредба на министъра на РРБ, министъра на
земеделието и храните, министъра на околната среда и водите и министъра на туризма,
каквато нито към дата на нарушението, нито в настоящия момент е приета.
Предвид изложеното съдът намира, че неправилно е приложен материалният закон
в АУАН и НП с квалифициране на нарушението по чл.24в,ал.1,вр.чл.10а,ал.1 ЗУЧК, което
обуславя издаването им в нарушение на императивните изисквания на чл. 42, ал. 1, т. 5 и чл.
57, т. 6 от ЗАНН.
Невъзможността фактическата рамка на обвинението да се развие в дълбочина до конкретното
нарушено правило от цит. но неприета Наредба по чл.10а,ал.3, определяща условията и реда за
обособяване местата за временно разполагане на палатки,кемпери и каравани,респ. отсъствието
на влязла в сила разпоредбата на чл.24в,ал.1 ЗУЧК поради неприемане на Наредбата на чл.10а,ал.3
ЗУЧК, е равноценно на липса на приложим материален закон според индивидуализираното от
правна страна деяние по чл.24в,ал.1,вр.чл.10а,ал.1 ЗУЧК.
Предвид изложените съображения, атакуваното наказателно постановление като
незаконосъобразно, следва да се отмени.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН в производството по обжалване на НП въззивният съд
може да присъжда разноски на страните. Въззивната страна претендира и доказва разноски в
размер на 500 лв. ,които следва да е възложат в тежест на Община –Б..
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № НП-2703/12.12.2024 г., издадено от Кмет на Община -Б.,
с което на Н. Е. И. ЕГН ********** за нарушение по чл. 24в, ал.1, вр. чл.10а,ал.1 от Закон за
устройството на Черноморското крайбрежие и , на основание чл.33,т.4 ЗУЧК и чл.24в,ал.1 ЗУЧК е
наложено административно наказание – "глоба" в размер на 500 лева.
ОСЪЖДА Община-Б. да заплати на Н. Е. И. ЕГН ********** направените по делото разноски пред
настоящата инстанция в размер на 500 лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр. Б. в 14 -
дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
5