№ 50507
гр. София, 09.12.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20221110131676 по описа за 2022 година
намери следното:
По искането на ищеца за отвод:
Искането е неоснователно, тъй като не са налице конкретни обстоятелства съгласно чл.
22, ал. 1 ГПК – нито от абсолютните, нито от относителните основания за отвод, които да
пораждат съмнение в безпристрастността на настоящия докладчик по делото.
По редовността на исковата молба и допустимостта на предявените искове:
В случая производството по делото е образувано въз основа на искова молба от М. Д.
Д. против Софийски градски съд за осъждането му да заплати :
Сума в размер на 15000 лева – частичен иск от вземане в пълен размер 550000 лева
ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба – 12.05.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането, което вземане твърди да представлява
обезщетение за причинени имуществени вреди от това, че фирма Вълканов и Миланов
въпреки дадените 75075 лева на 21.12.2007 г. нито му е прехвърлила офис № 5 , нито
му е върнала парите;
Сума в размер на 15000 лева - частичен иск от вземане в пълен размер 750000 лева,
което съставлява обезщетение за имуществени вреди, съставляващи пропуснати ползи
поради невърната сума в размер на 75075 лева
Сума в размер на 15000 лева – частичен иск от вземане в пълен размер 150000 лева ,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди – притеснения, че е загубил
тези пари.
С разпореждане № 8038 от 19.01.2023 г. на СРС, 34 състав на ищеца са дадени
подробни и мотивирани указания, като е разяснил на ищеца, че следва да се конкретизира
деликта - деянието, като се уточни в какво точно се изразява /действие или бездействие/,
като същевременно се посочи дата и място на извършване на същото. В случай, че се
претендират повече от един деликт, същите ще следва да бъдат индивидуализирани, по
време, място и начин на извършване. Необходимо е също така да бъдат конкретизирани
1
имуществените и неимуществените вреди, тъй като същите са посочени твърде общо и
абстрактно. Указано е и че следва да бъде уточнено какви точно вреди и вследствие на кои
точно деликтни действия или бездействия са причинени, тъй като не става ясно от къде
точно произлиза вредата - от кое точно лице и за какво точно деяние. Петитумът на исковата
молба следва да се конкретизира и индивидуализира, като се приведе в съответствие с
изложените факти.
Ищецът е депозирал молба с вх. № 60824/06.03.2023 г., с която поддържа, че предявява
иск с правно основание чл. 2 в ЗОДОВ, като е преповторил изложението на исковата молба и
е навел уточнения в твърденията относно пълните размер на твърдените от него вземания.
С Определение № 9826 от 14.03.2023 г. СРС, 34 състав отново е дал указания на ищеца
да отстрани нередовности на исковата молба, като посочи в какво се изразяват претърпените
имуществени вреди по т. 1 от ИМ; -да посочи в какво се изразяват пропуснатите ползи по т.
2 от ИМ; посочи в какво се изразяват претърпените неимуществени вреди по т. 3 от ИМ;
посочи банковата си сметка или друг начин за плащане, съобразно изискванията на чл. 127,
ал. 4 ГПК; -да представи в оригинал или в заверен препис доказателство за заплатена ДТ по
сметка на СРС в общ размер на 1800.00 лева /в платежния документ следва да бъде посочен
номерът на делото/.
Ищецът е депозирал молба с вх. № 142887/22.05.2023 г., с която е възразил срещу
размера на определената държавна такса, поддържал е становището си за правната
квалификация на иска, преповторил е твърденията от исковата молба и тези в предходно
подадената молба от 06.03.2023 г.
След преразпределяне на делото на друг докладчик, на ищеца е указано да внесе 30
лева д.т., а след това исковата молба по разпореждане от 10.11.2023 г. е връчена за отговор на
ответника. Последният е депозирал отговор на исковата молба.
С разпореждане с рег. № 79982/20.05.2025 г. на ищеца са дадени ясни указания както
следва: 1. да изложи съгласно изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК конкретните
обстоятелствата – конкретните действия или бездействия, с които счита, че ответникът -
СГС, респ. конкретен съдебен състав на този правораздавателен орган, не е изпълнил
конкретни задължения, произтичащи от правото на Европейския съюз, съответно кои
конкретни негови права са нарушени /като посочи последните не с релевантните според него
правни норми, а с тяхното конкретно съдържание/; 2. да посочи изрично
действията/бездействията, за които търси отговорност, вкл. като посочи конкретното делото,
съдебен акт и предмет на производството, в рамките на което се твърди, че са извършени
нарушенията; 3. да посочи обстоятелствата, въз основа на които претендира да е налице
причинноследствена връзка между уточнените действия/бездействия съгласно т. 2 и
твърдените имуществени и неимуществени вреди; 4. да уточни исканията си, последно
формулирани с молба с вх. № 142887/22.05.2023 г. като : по т. 3.1. от молбата – уточни
имуществените вреди, които твърди да е претърпял, вкл. да посочи кога е претърпяна и в
какво конкретно се изразява сочената загуба; по т. 3.2 от молбата – уточни имуществените
вреди, които твърди да е претърпял, вкл. като посочи в какво се изразяват ползите, които е
2
пропуснал и в какъв период са пропуснати; по т. 3.3. от молбата – конкретно кога и поради
какви обстоятелства е претърпял сочените притеснения.
С молба с вх. № 247813/17.07.2025 г. ищецът за пореден път преповтаря чрез директно
копиране части от изложенията на вече депозираните молби, съдържанието на които е
недостатъчно за отстраняване на нередовностите, тъй като именно в тези части са
неяснотите в твърденията на ищеца.
Като съобрази депозирана искова молба и последващите молби на ищеца, съдът
намира следното:
За редовността на исковата молба съдът следи не само при проверката й по чл. 129
ГПК. Съгласно чл. 140, ал. 1 ГПК съдът, преди да пристъпи към произнасяне по всички
предварителни въпроси, допускане на доказателства и насрочване на делото в открито
съдебно заседание, следва да провери редовността и допустимостта на предявените искове.
Първоинстанционният съд следи за редовността на исковата молба в хода на цялото
производство до приключването му пред него с краен съдебен акт.
Предвид посоченото, съдът като извърши дължимата проверка на редовността на
исковата молба и на допустимостта на исковете, предявени с нея, намира, че ищецът не е
изпълнил дадените му от указания, а и предявените искове са недопустими.
Отговорността на държавата за вреди, причинени от достатъчно съществено
нарушение на правото на Европейския съюз, е обективна и не зависи от уредения във
вътрешното законодателство имунитет на съдиите, но за да бъде реализирана ищецът трябва
да изложи ясни и конкретни твърдения за предпоставките, при които тя възниква. Той следва
да посочи в какво се състои нарушението на правото на ЕС, без значение дали има
противоречие между това право и разпоредби от правото на държавата-членка – с кои
действия на националния орган правото на ЕС е нарушено, какви вреди е претърпял и
обстоятелствата, обосноваващи пряка причинно-следствена връзка между твърдяното
нарушение и претендираните вреди. Бланкетното изявление, че е нарушено правото на ЕС
не съставлява основание на предявения иск. Такова основание са фактите и обстоятелствата,
от които ищецът извежда претендираното право. / в този смисъл изрично Определение №
155 от 27.03.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 869/2019 г., IV г. о., ГК/.
В конкретния ищецът, въпреки дадените му нарочни указания, не е навел конкретни
обстоятелства, на които основава именно отправените искания. Правната квалификация на
иска, срещу която същият навежда възражения, е въпрос от компетентността на съда и се
извежда именно от фактическите твърдения на ищеца. В случая ищецът изключително
неясно и неконкретно е изложил обстоятелства, като от изложението както на исковата
молба, така и на последващите молби не става ясно кои са конкретно нарушенията на
правото на ЕС, изразени в конкретни факти от обективната действителност, деяния –
действия или бездействия, индивидуализирани по време и начин на извършване, а не като
правни квалификации или нарушени според него правни норми и съдебна практика. Ищецът
многократно посочва, че е нарушено правото му на безпристарастен и справедлив процес от
3
съдиите РР.А. и И.К., като сочи че същите не са си дали отвод и са постановили решение, с
което потвърждават решение от 29.09.2020 г. по НЧХД № 22013/2016 г. и са го осъдили да
заплати хонорар в размер на 3600 лева.
Не става ясно от изложението на ищеца нито кое е делото, по което се твърди, че от
посочените магистрати от ответния съд /СГС/ не е направен отвод, нито дали такъв е бил
поискан, нито конкретно това дело с какъв предмет е било, респ. с какъв акт е приключило и
последният подлежал ли е на обжалване. От това неясно остава и каква е връзката между
липсата на отвод по това дело и изложените фактически твърдения за платени от ищеца на
трети лица суми, респ. противоправни действия на последните и липса на изпълнение от тях
на облигационни задължения.
Следва да се посочи, че съдебните актове подлежат на проверка по изрично
регламентирания в процесуалния закон ред – редовен инстанционен /ако актът подлежи на
обжалване/ или по реда на отмяната в изрично уредени случаи. Извършването на косвен
съдебен контрол на поставени съдебни актове е недопустимо, а в случая неясно остава и кой
е конкретният съдебен акт, с който ищецът счита, че нарушено правото на ЕС. Поради това и
позоваването на нарушение на европейското право, направено от ищеца, настоящият състав
намира за бланкетно.
По изложените съображения както от исковата молба, така и от последващите молби-
уточнения не става ясно въз основа на кои конкретни фактически обстоятелства ищецът
извежда именно предявените вземания. Следователно не са посочени именно
обстоятелствата, на които се основава искът по смисъла на чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК,
съставляващи задължителен реквизит на исковата молба. Поради това и на практика не е
очертан предметът на делото. Формулираното искане за осъждане на ответника да заплати
конкретни суми не отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 5 ГПК, тъй като не
кореспондира на твърденията на ищеца за липса на безпристрастен съдебен процес /останал
и сам по себе си неизяснен за какво се отнася/. Отправените до съда искания за парични
суми на практика съдържат претенции за обезщетения, основани на неизпълнението на
облигационни отношения, без да са наведени конкретни твърдения за връзка на същите с
липсата на отвод на посочените двама съдии от СГС.
На самостоятелно основание отправените до съда искания не са надлежно
индивидуализирани. Искането по т.1 за част от вземане за имуществени вреди не съдържа
посочване на конкретни вреди, които ищецът е претърпял като сочената „загуба“ от това, че
трето лице не му е прехвърлило имот е лишена от конкретика. Искането по т. 2 за част от
обезщетение за пропуснати ползи не съдържа посочване нито на конкретните ползи, които
ищецът твърди, че е щял да реализира, нито периода за това. Искането по т. 3 за част от
вземане за неимуществени вреди, не съдържа конкретника кога са претърпени последните и
за притеснение за загуба на кои „пари“ се касае.
По изложените съображения съдът намира, че въпреки дадените указания и
депозираните от ищеца молби исковата молба е останала нередовна. Последващи указания
на ищеца съдът намира, че не следва да бъдат давани, тъй като видно от депозираните
4
молби същият преповтаря едни и същи доводи и твърдения и не цели изпълнение на
указанията. Отделно от това исковете именно за претендираните вземания на поддържаното
основание по чл. 2в ЗОДОВ са недопустими по изложените съображения и навеждането на
нови и различни факти и обстоятелства би съставлявало недопустимо последващо
изменение както на основанието, така и на петитума на предявените искове.
Така мотивиран, съдът на основание чл. 129,ал. 3 и чл. 130 ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за отвод на съдията от разглеждане на
делото.
ВРЪЩА ИСКОВА МОЛБА с вх. № 120580/13.06.2022 г., подадена от М. Д. Д. против
Софийски градски съд, по която е образувано гр.д. № 31676/2022 г. по описа на СРС, 118-ти
състав.
Разпореждането подлежи на обжалване от ищеца с частна жалба пред Софийския
градски съд в едноседмичен срок от връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5