№ 3857
гр. София, 26.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 19-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ П. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Н. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. ГЕОРГИЕВА Административно
наказателно дело № 20251110210036 по описа за 2025 година
Производството е по реда на раздел V, чл.58д и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН) и е образувано въз основа
на жалба на „***, чрез управляващия и представляващия го И. С. Г. срещу
наказателно постановление (НП) № *** на директора на Дирекция
„Инспекция по труда” София област (СО), с което на дружеството е наложена,
в качеството му на работодател, на основание чл.79, ал.4, във вр. с чл.78, ал.1
от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ)
имуществена санкция в размер на 1 500 (хиляда и петстотин лева) лв. за
нарушение на чл. 10, ал.1 от ЗТМТМ.
С жалбата се твърди, че не е посочена дата на нарушението, което е
задължителен реквизит по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, което нарушение не може
да се санира. Алтернативно се твърди неправилност на НП относно
съображенията при определяне размера на паричната санкция, доколкото
нарушението е извършено за първи път. Моли се за отмяна на НП като
незаконосъобразно и неправилно.
В съдебно заседание за жалбоподателя не се явява процесуален
представител, а производството е било разгледано и приключено при
условията на чл.61, ал.4 от ЗАНН.
За наказващия орган се явява процесуален представител, който оспорва
1
жалбата и пледира за потвърждаване на процесното НП, като правилно,
обосновано и законосъобразно. Претендира се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът установи следното:
На 04.02.2025 г. на място в обекта на контрол, както и на 12.02.2025 г. и на
17.02.2025 г. по документи в Д „ИТ“СО инспектори при Д „ИТ“ СО при
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“(ИА „ГИТ“) извършили
проверка на местен работодател „***. В хода на същата било разгледано
трудовото досие на гражданин на трета държава – Сирия лицето С.М.Т., роден
на ***, с ЛНЧ***. Със същия дружеството било сключило трудов договор ***
от 25.01.2025 г. за длъжност „***“, с размер на основно трудово
възнаграждение от *** лв. при *** работен ден. На същия било връчена
длъжностна характеристика за длъжността „***“ и му бил проведен начален
инструктаж по безоспасност и здраве при работа на 27.01.2025 г. Връчен му
бил трудов договор и справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62,
ал.5 от КТ в НАП на 26.01.2025 г. Документирано било постъпването на
работа на лицето Т. на 27.01.2025 г. чрез отразяването му в трудовия договор.
Управителят на дружеството по време на проверката попълнил
идентификационна карта. Същият попълнил и писмено сведение, че към
17.02.25 г. не са подадени уведомления по чл.10 в Инспекцията по труда.
За извършената проверка е съставен протокол за извършена проверка № ***
от 17.02.2025 г. В същия се съдържат предписания. Протоколът е връчен на
17.02.2025 г. на управителя на дружеството И. С. Г..
Съставен е акт за установяване на административно нарушение (АУАН) на
17.02.2025 г. от Р. И. С. – главен инспектор при Д „ИТ“ СО при ИА „ГИТ” за
нарушение на чл. 10, ал.1 от ЗТМТМ. Актът е връчен срещу подпис на Г. –
управител на дружеството на 17.02.2025 г., т.е. в деня на съставянето му.
Срещу АУАН не са депозирани писмени възражения и такива не са вписани
на датата на предявяването му.
Въз основа на АУАН на 08.04.2025 г. е издадено обжалваното наказателно
постановление (НП) от директора на Дирекция „ИТ”СО при ИА „ГИТ“.
Приложени са Заповед за назначаване на актосъставителя и длъжностна
2
характеристика, както и Заповед за изменение на служебно правоотношение и
длъжностна характеристика на издалия процесното НП.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от събраните по
делото писмени доказателства, както и от гласните - показанията на
разпитаната в хода на производството свидетелка С., които са пълни и
непротиворечиви.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата е допустима, като подадена от надлежно легитимирано лице,
имащо правен интерес от обжалване, като се приема, че е в срок, тъй като
няма доказателства за връчване на процесното НП на дружеството, като по
своята същност е основателна, поради следното:
Съдът като съобрази съставения АУАН и издаденото въз основа на него
НП № *** на директора на Д „ИТ“ СО намира, че същите са съставени от
оправомощени длъжностни лица, в кръга на компетенциите им. Сроковете по
чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН са спазени. Това е така, тъй като АУАН е съставен
на 17.02.2025 г. за нарушение констатирано на същата дата, т.е. в тримесечния
срок, а НП е издадено на 08.04.2025 г., поради което е спазен и шестмесечния
срок. АУАН е съставен в присъствието на управителя на дружеството и в
присъствието на двама свидетели. Налице е словесно описание на
нарушението, което съответства на посочената в акта и НП правна
квалификация на същото.
Но се констатираха изложените в жалбата процесуални нарушения:
В случая както в АУАН, така и в НП не се сочи дата на извършването на
административното нарушение. Твърди се, че задължението за
административнонаказаното лице е да уведоми в 7-дневен срок от датата на
действителното започване на работа на гражданина на трета държава писмено
ИА „ГИТ“. Като в случая не се сочи нито кога е действителното започване на
работа на това лице в дружеството-жалбоподател, нито до кога е било
дължимо поведението за последното, както и кога се е осъществило. Като на
първо място проверяващият е имал възможност да установи чрез изискване на
съответните писмени справки, каквито са графици, присъствени листове и др.
от проверяваното дружество за това коя е датата, на която посоченото лице
гражданин на трета държава е започнал фактически да упражнява трудовите
3
си задължения. На следващо място проверяващите в хода на проверката са
могли, а и са били длъжни да изискат справка от ИА „ГИТ“, постъпило ли е
при тях уведомление за посоченото лице, подадено от дружеството-
жалбоподател. Едва при събиране на тези доказателства щеше да се установи
по безспорен начин от кога до кога е било дължимо поведението и на коя дата
е извършено административното нарушение.
Непосочвайки както в АУАН, така и в НП датата на която е прието, че е
осъществено административното нарушение, което е задължителен
темпорален реквизити и за двата, съответно посочени в чл.42, ал.1, т.3 от
ЗАНН за АУАН и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН относно НП, е допуснато
съществено процесуално нарушение, с което е нарушено правото на защита на
привлеченото към административнонаказателна отговорност лице. Това
нарушение не може да бъде отстранено от съда в хода на съдебното дирене.
Нещо повече от посочените факти и събраните в хода на
административнонаказателното производство доказателства не може по
безспорен и несъмнен начин да се установи датата на извършване на
административното нарушение.
Разгледана и по същество жалбата се явява основателна, поради горното, а
именно, с оглед визираните факти и липсата на безспорни доказателства за
неуведомяване от страна на дружеството на ИА „ГИТ“ в изискуемия срок от
закона, съгласно предвиденото в чл.10, ал.1 от ЗТМТМ: „В 7-дневен срок от
датата на действителното започване на работа на гражданина на трета държава
работодателят уведомява писмено за това Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда“. Това е така по изложените по-горе причини, а именно
несъбиране на относимите за установяването на твърдяното административно
нарушение доказателства. Като изрично следва да се посочи, че снетото
писмено сведение от управителя не съставлява доказателство по смисъла на
НПК, който за неуредените случаи на основание чл.84 от ЗАНН се прилага,
тъй като никога едно самопризнание не е достатъчно за установяване на
виновното поведение, което е основен принцип при обвинение с наказателен
елемент, каквото е и процесното. Дори и настоящия съдебен състав да събере
тези доказателства то остава посочения порок по-горе, който е неотстраним и
не може да се санира от съда, тъй като жалбоподателя се защита срещу
фактите и не може за първи път те да се предявяват в хода на съдебното
4
производство.
Поради гореизложеното наказателното постановление следва да бъде
отменено изцяло като незаконосъобразно.
Не се претендират разноски от жалбоподателя до приключване на делото в
първата инстанция, като крайният момент, в който могат да бъдат поискани
такива е устните състезания, по аргумент от чл.80, ал.1 от ГПК, към която
препраща разпоредбата на чл.144 от АПК, към която пък препраща
разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, поради което и съдът не се произнася по
същите.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.2, т.1, във вр. с ал.1 от ЗАНН,
съдът,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № *** на директора на Дирекция
„Инспекция по труда” София област, като незаконосъобразно.
Решението на основание чл.63в от ЗАНН, подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд- гр.София на основанията предвидени
в НПК по реда на глава XII от АПК в 14-дневен срок от съобщаването на
страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5