№ 370
гр. Плевен, 30.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ
Членове:ТАТЯНА Г. БЕТОВА
СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-
КОВАЧЕВА
при участието на секретаря ЕВГЕНИЯ М. РУСЕВА
като разгледа докладваното от СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ Въззивно гражданско
дело № 20254400500539 по описа за 2025 година
С решение № 627/ 08.05.2025г. по гр.д.№ 365/2025г. Плевенски районен съд
ОСЪЖДА на основание чл.405 ал.1 вр. чл.346 от КЗ и чл.45 от ЗЗД
„ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, гр.********************, ЕИК
*********, ДА ЗАПЛАТИ на В. Л. А., гр. ***************, ЕГН **********,
пълномощник адв. В. В. АК-Плевен, със съдебен адрес гр.
*****************, сумата в размер на 2743,06лв., ведно със законната
лихва от 16.01.2025год. до окончателното й заплащане, представляваща
дължимо застрахователно обезщетение за настъпил застрахователен риск –
увреждане на застрахованото имущество – товарен автомобил марка
*********** с peг. № *********, собственост на В. Л. А., реализирал се на
19.01.2024г., покрит по Договор за застраховка „Каско“ от 21.11.2023год.,
обективиран в полица №0320231050026924.
ОСЪЖДА на основание чл.86 от ЗЗД „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ”
АД, гр.********************, ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на В. Л. А., гр.
***************, ЕГН **********, пълномощник адв. В. В. АК-Плевен, със
съдебен адрес гр. ********************, сумата от 376,88лв.,
представляваща лихва за забава за периода от 22.01.2024год. до 16.01.2025год.,
като за разликата до претендираните 2660,04лв. и за периода от 19.01.2024год.
до 21.01.2024год., вкл. ОТХВЪРЛЯ предявения иск, като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 вр. ал.3 от ГПК „ДЖЕНЕРАЛИ
1
ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, гр.********************, ЕИК *********, ДА
ЗАПЛАТИ на В. Л. А., гр. ************, ЕГН **********, пълномощник адв.
В. В. АК-Плевен, със съдебен адрес гр. ********************, разноски по
делото съразмерно уважената част на исковете и по компенсация в размер
899,10лв.
Това решение е било съобщено на „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ” АД,на
12.05.20205г. с оглед на което срокът за неговото въззивно обжалване изтича
на 27.05.2025г.
На 27.05.2025г. е подадена по пощата въззивна жалба от „ДЖЕНЕРАЛИ
ЗАСТРАХОВАНЕ” АД,чрез пълномощника – юрк. И. Г. срещу решението на
ПлРС.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК и отговаря на
изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК,в т.ч. е внесена и дължимата
държавна такса за въззивно обжалване на решението. Поради това въззивната
жалба се явява редовна и допустима и съдът е насрочил открито съдебно
заседание за нейното разглеждане.
С въззивната жалба не са представени нови писмени доказателства и не са
направени искания за събиране на нови доказателства пред ПлОС.
Не е подаден писмен отговор на въззивната жалба от противната страна по
делото- В. Л. А..
Като разгледа въззивната жалба по реда на чл. 268 от ГПК и извърши
проверка на обжалваното решение в кръга на правомощията си по чл. 269 от
ГПК , Плевенски окръжен съд намира,че Районен съд-Плевен е постановил
едно валидно и допустимо , а по съществото на спора и правилно
решение,което по тази причина следва да бъде потвърдено.
Основното оплакване, развито във въззивната жалба е свързано с начина на
определяне /изчисляване/ на дължимото застрахователно обезщетение ,респ.
на общата стойност на възстановяване на автомобила,като спорния
въпрос,поставен със жалбата е дали това следва да се извърши съгласно
Методиката за обработка на преписки по щети по застраховка „Каско на МПС
„ на самия застраховател и жалбоподател „Дженерали застраховане „ АД ,т.е.
по първия вариант от експертното заключение на в.л.автоинженер или това
следва да стане по стойността на ремонта по средни пазарни цени ,т.е. по
втория вариант от експертното заключение.
В т.вр. вярно е ,че в чл. 77 от приложените в делото Общи условия на
застрахователя , с които съдът приема ,че застрахованият е бил запознаткакто
е изрично отразено в декларацията към застрахователната полица ,
предвиждат различни начини за обезщетяване при частична щета на МПС,
каквото има в настоящия случай и тези начини са следните :
-в официален сервиз
-в доверен сервиз
-в избран от застрахования сервиз или
-по експертна оценка,определена от застрахователя- по цени от каталози на
самия застраховател.
2
Следва да се има предвид ,обаче ,че в конкретната застрахователна полица /
вложена на л. 5 от делото на РС/изрично е посочено като начин за определяне
на застрахователното обезщетение – „ отстраняване на щети в официален
сервиз „.
В т.вр. ,обаче , по делото е безспорно установено ,че тази клауза на
застрахователния договор не е била изпълнена от застрахователя ,доколкото
официалният сервиз на „Форд Мото Пфое „ ЕООД е отказал извършването на
ремонта /поради невъзможност за извършването му/ , както се признава и в
писмения отговор на самия ответник / на л. 24 от делото на РС-Плевен / , а
освен това не е бил извършен ремонта на автомобила и в друг доверен сервиз
на застрахователя – „Авто Лейк „ООД , който също така е бил в невъзможност
да го извърши заради специфичните характеристики на автомобила. Всички
тези обстоятелства , обаче ,не представляват някакви форсмажорни
обстоятелства ,които да освобождават застрахователя от неговото поето
задължение ,което е за отстраняване на щетите в официален сервиз ,т.е. за
извършване на фактически ремонт/ възстановяване / на МПС , а не за
изплащане на парично обезщетение на застрахования .
Когато застрахователят не е изпълнил това свое задължение ,което е поето
съгласно чл.. 406 от КЗ ,който предвижда ,че „ При настъпване на
застрахователно събитие застрахователят може със съгласието на
застрахования да възстанови претърпените от него вреди и в натура, като за
случая се прилага съответно чл. 108, ал. 7.“,което означава в случая да се
ремонтира повреденото МПС , то тогава следва в изпълнение на нормата на
чл. 386 ,ал. 2 от КЗ „ При настъпване на застрахователно събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е
равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на
събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена
застрахователна стойност“, застрахователят да плати обезщетение в такъв
размер ,който гарантира ,че щетата ще бъде отстранена в друг сервиз
,различен от официалния и от доверения сервиз на застрахователя , а това пък
предполага стойността на щетата да се определи именно по средни пазарни
цени ,какъвто втори вариант е дало вещото лице и тази стойност е именно
2 743,06 лв.
Все в т.вр. следва да се отбележи ,че Общите условия на застрахователя не
могат да противоречат на законовата норма на чл. 386 ,ал. 2 от КЗ,която
изисква застрахователното обезщетение да е равно на действително
претърпените вреди и ако противоречат на тази законова норма ,то такива
клаузи от Общите условия на застрахователя са недействителни.
Поради тези съображения , Плевенски окръжен съд намира , че правилно
РС-Плевен е възприел втори вариант от експертното заключение,макар и да
не е изложил съвсем ясни мотиви защо е сторил това.
По всички останали въпроси ,в т.ч. и относно забавата на застрахователя да
заплати дължимото застрахователно обезщетение ,въззивната инстанция
споделя изложените от ПлРС мотиви и не се налага да се сочат допълнителни
съображения в тази насока.
3
С оглед този изход на делото ,следва въззивникът да бъде осъден да заплати
на въззиваемият направените от последния деловодни разноски. Според
представеният списък по чл. 80 от ГПК тези разноски са в размер на 800лв.
адвокатско възнаграждение.
Въззивникът , обаче е направил възражение за прекомерност на тези
разноски на осн. чл. 78, ал. 5 от ГПК с писмената си молба вх.№ 10526/
24.09.2025г.
Плевенски окръжен съд ,намира ,че това възражение е неоснователно, като
съобрази ,че се касае за защита по два обективно съединени иска : първи иск с
цена 2743,06 лв. и втори иск с цена 376,88 лв.Съгласно чл. 2 ал (5) (Нова –
ДВ, бр. 84 от 2016 г., доп., бр. 88 от 2022 г.) от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
възнаграждения за адвокатска работа „За процесуално представителство,
защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят
съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях
поотделно независимо от формата на съединяване на исковете. За първия иск
съобразно чл. 7,ал. 2 т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за
адвокатска работа дължимото адвокатско възнаграждение би било 574,3лв. , а
по втория иск ,това възнаграждение на осн. чл. 7, ал. 2 т.1 от същата Наредба
би било в размер на 400лв. или общото възнаграждение би било в размер на
974,3 лв. В случая договореното и заплатено възнаграждение е в размер на
800лв. ,т.е. по –малко от определеното съгласно Наредбата , поради което не се
налага редуциране на деловодните разноски в частта им за адвокатско
възнаграждение.
Поради това , Плевенски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА обжалваното решение № 627/ 08.05.2025г.,постановено по
гр.д.№ 365/2025г. на Плевенски районен съд .
ОСЪЖДА„ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, гр.********************,
ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на В. Л. А., гр. ***************, ЕГН
********** направените от въззиваемия деловодни разноски пред ПлОС в
размер на 800лв.
Решението не подлежи на касационно обжалване на осн. чл. 280, ал.3 т. 1 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4