Р Е Ш
Е Н И Е
№ 371/15.10.2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският окръжен
съд, гражданска колегия, в открито съдебно заседание на трети октомври двехиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ДЕЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖУЛИЕТА СЕРАФИМОВА
ТОДОР ХАДЖИЕВ
при секретаря Г.К., като разгледа докладваното
от съдия Т. Хаджиев в. гр. д. № 533 по
описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба на А.М.Ж. против Решение № 316/ 07.06.2018 г. по гр. д. № 545/ 2018 на РС – Хасково, с което е отхвърлен
предявения против „Креди Йес“ ООД иск с правно основание чл. 439 ГПК за сумата
от 4049. 23 лв., представляваща частично неизплатено
задължение по запис на заповед, издаден на 14.06.2012г., предявен за плащане на
15.06.2012г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
подаване на заявлението - 31.05.2013г. до окончателното й изплащане /в размер
на 1 911.13 лева/ и направените по делото разноски в размер на 81 лева за
държавна такса - вземане по изпълнителен лист от 05.06.2013 г., издаден по ч.
гр. д. № 1498/2013 г. по описа на Районен съд –Хасково.
В жалбата се излагат
съображения за незаконосъобразност
на обжалваното
решение, като се
поддържа, че вземането, за събиране на което е образувано изпълнителното дело,
е погасено по давност. Предвид изложеното се иска да бъде отменено обжалваното решение, вместо което
се постанови ново, с което да се уважи предявеният иск.
Въззиваемият „Креди Йес“ ООД
оспорва жалбата.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства по отделно и в съвкупност констатира следното
от фактическа страна:
По делото е
безспорно, че по молба на „Креди Йес“ ООД и въз основа на Изпълнителен лист от 05.06.2013 г. по ч.
гр. д. № 1498/ 2013 г. на РС – Хасково пред ЧСИ № 875
– Захари Запрянов е образувано изп. д. № 20188750400030 с длъжник А.М.Ж. за сумата от 4049. 23 лв., представляваща
частично неизплатено задължение по Запис на заповед от 14.06.2012 г., предявен
за плащане на 15.06.2012г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
датата на подаване на заявлението - 31.05.2013г. до окончателното изплащане,
както и направените по делото разноски в размер на 81 лв. за държавна такса.
С Постановление
от 07.04.2017 г., влязло в сила на 18.04.2017 г., изпълнителното дело е
прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
С Молба от 21.12.2017
г. взискателят „Креди Йес" ООД е поискал да му бъде върнат изпълнителния
лист.
На 22.01.2018 г. въз
основа на върнатия изпълнителен лист е било образувано ново изпълнително дело –
изп. д. № 20188750400030 на ЧСИ № 875 – Захари Запрянов.
По Молба на „Креди
Йес" ООД от 07.03.2018 г. с Постановление от 09.03.2018 г. ЧСИ Захари
Запрянов е прекратил изпълнителното производство по изпълнителното дело на
основание чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК, като на 21.03.2018 г. отново е върнал на
взискателя изпълнителния лист.
При така
установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Въззивната жалба е
подадена в законния двуседмичен срок по чл. 259 ГПК от надлежна страна и против
акт, подлежащ на инстанционен съдебен контрол, поради което е допустима.
Предявен е иск е с правно
основание чл. 439 ГПК, с който се иска да бъде установено, че ищцата А.М.Ж. не
дължи на „Креди Йес" ООД обективираните в Изпълнителен лист от 05.06.2013 г. по ч. гр. д. № 1498/
2013 г. на РС – Хасково вземания в размер на 4049. 23 лв. по запис на заповед и
за разноски по заповедно производство в размер на 81 лв. поради изтекла след
образуване на изпълнителното дело давност.
По настоящето дело няма спор за
факти. Установи се по делото, че въз основа на издадения на „Креди Йес" ООД изпълнителен лист по ч. гр. д. № 1498/
2013 г. на РС – Хасково е образувано изп. д. № 20188750400030 на ЧСИ № 875 –
Захари Запрянов. Съгласно разпоредбата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД с предприемането
на действия по принудителното изпълнение давността се прекъсва, а според чл.
117 ЗЗД от прекъсване на давността започва да тече нова давност. Такива
действия са насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми
от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни
действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз
основа на влязлото в сила разпределение и др. В случая последното
изпълнително действие преди прекратяване на принудителното изпълнение с
постановлението от 07.04.2017 г. е извършеното с Разпореждане от 18.06.2014 г.
насрочване на опис на възбранените недвижими имоти, независимо че такъв реално
не е извършен. От този момент съгласно т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по
т. д. № 2/2013 г., ОСГТК започва да тече нова давност. Новата давност е
идентична с давността за вземането, предмет на принудително изпълнение. В
случая, предмет на принудително изпълнение, е вземане, произтичащо от запис на
заповед, поради което по силата на чл. 531, ал. 1, вр. чл. 537 ТЗ същото се
погасява с тригодишна давност, която започва да тече от 18.06.2014 г. и изтича
на 18.06.2017 г. Разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, според която, ако
вземането е установено със съдебно решение, новата давност е винаги пет години,
в случая е неприложима, тъй като процесното вземане не е установено с влязло в
сила решение, а по реда на чл. 417 ГПК, т. е. със съдебен акт (заповед за
изпълнение), който не се ползва със сила на пресъдено нещо (в този смисъл
Решение № 94 от 27.07.2010 г. на ВКС по
т. д. № 943/2009 г., I т. о., Решение №
42 от 26.02.2016 г. на ВКС по гр. д. №
1812/2015 г., IV г. о., ГК). От
изложеното се налага извод, че още към 18.06.2017 г. спорното вземане ведно с
изтеклите лихви (чл. 119 ЗЗД) е било погасено по давност и същото вече не може
да бъде предмет на принудително изпълнение. Поради това, като е приел, че
процесното вземане, произтичащо от запис на заповед, не е погасено с изтичането
на тригодишна давност и е отхвърлил предявения иск, районният съд е постановил
незаконосъобразен съдебен акт, който следва да се отмени, като се постанови
нов, с който се приеме за установено, че ищцата
А.М.Ж. не дължи на взискателя „Креди Йес" ООД сумата от 4049. 23 лв. по записа на заповед ведно с изтеклите законни лихви.
Обжалваното решение в
частта, която предявеният иск по отношение на вземането за разноски в размер на
81 лв. по ч. гр. д. № 1498/ 2013 г. на РС – Хасково е отхвърлен, е правилно и
следва да се потвърди, тъй като по отношение на него не е изтекла общата 5 –
годишна погасителна давност, считано от 18.06.2014 г.
Мотивиран от
горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Решение № 316/ 07.06.2018 г. по гр. д. № 545/ 2018 на РС – Хасково в частта, в която предявеният
от А.М.Ж.
против „Креди
Йес" ООД иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, че не му дължи сумата
от 4049. 23 лв. по Запис на заповед от 14.06.2012 г., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението - 31.05.2013г.
до окончателното й изплащане, за което е издаден Изпълнителен лист от
05.06.2013 г. по ч. гр. д. № 1498/2013 г. на Районен съд –Хасково, е отхвърлен,
вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Креди Йес" ООД, седалище и адрес на управление гр.
Хасково, ***, ЕИК *********, че А.М.Ж., ЕГН ********** не му
дължи сумата от 4049.
23 лв. по Запис на заповед от 14.06.2012 г., ведно
със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението
- 31.05.2013г. до окончателното й изплащане, за което е издаден Изпълнителен
лист от 05.06.2013 г. по ч. гр. д. № 1498/2013 г. на Районен съд –Хасково.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.