№ 6966
гр. С, 04.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П А
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20231110106620 по
описа за 2023 година
Предявени са искове от „ТЕЦ С“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление
гр.С, ул.“Я“ № 23Б, представлявано от А А и И Е, с която са предявени искове за признаване
за установено по отношение на Т. Н. П., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.Л бл...., че
последната дължи на ищеца сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 60208/2022 г. по описа на СРС, 128 състав, а
именно сумата от 7417.72 лв., представляваща стойност на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. за имот, отчитан с абонатен №
..., ведно със законна лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение – 04.11.2022 г. до окончателното плащане на
дължимото, и мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 24.10.2022 г. в размер на
1292.17 лв.
Претендира се установяване на задължения и за дялово разпределение, а именно
главница за периода от 01.10.2019 г. до 30.04.2021 г. в размер на 43.43 лв. и обезщетение за
забава за периода от 01.12.2019 г. до 24.10.2022 г. в размер на 9.64 лв.
В исковата молба се твърди, че ответникът е потребител на топлинна енегрия по
смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ - като собственик на процесния имот.
Навежда се, че съдържанието на облигационното правоотношение между страните се
регулира от общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение на
които ответникът не е изразил несъгласие. Сочи се, че чл.32, ал.1 от Общите условия,
въвежда задължение за потребителите на топлинна енергия да заплащат месечните суми за
потребена такава енергия в 30-дневен срок от периода, за който се отнасят. С това,
ищцовото дружество обосновава иска си за обезщетение за забава.
1
В исковата молба се твърди, че в сградата, в която се намира процесния имот, се
извършва дялово разпределение от „Т С” ЕООД, като начисляваните месечни суми са
прогнозни и едва след края на отоплителния сезон е извършвано дялово разпределение на
база реален отчет на ИРУ.
В срока за отговора, такъв е постъпил от ответника, с който изразява становище по
основателността на предявените искове.
С отговора на исковата молба ответницата оспорва да притежава качеството на битов
клиент на ищцовото дружество, тъй като липсва валидно облигационно правоотношение
между страните.
Отделно се оспорват представените протокол за проведено ОС на ЕС, в която се
намира процесния имот и сключения договор за извършване на услугата дялово
разпределение. Изразява се становище, че облигационно отношение възниква с притежателя
на вещно право на ползване и с лице, което е сключило договор с топлопреносното
предприятие съобразно ТР 2/2017 г. на ОСГКВКС.
С отговора се навеждат твърдения, че ответницата не е поставена в забава за
процесните задължения доколкото липсват данни за публикуване на сметките на интернет
страницата на ищцовото дружество.
Инвокират се оплаквания и по отношение на претенциите за дялово разпределение
като в тази насока се обръща внимание, че няма данни ищцовото дружество да е
осъществило тази услуга, ответникът да е поел ангажимент да му я заплати, както и за
размера на претенцията.
На самостоятелно основание исковете се оспорват като погасени по давност.
По така изложените съображения, от съда се иска да отхвърли исковете, като присъди
на ответницата направените от нея разноски.
В съдебно заседание ищецът ес представлява от упълномощен представител, който
поддържа предявените искове. Ответницата и третото лице помагач не се явяват и не
изпращат представител.
По делото са ангажирани писмени доказателства, назначени и изслушани са съдебно-
счетоводна и съдебно-техническа експертизи.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
От приложеното към настоящето, ч.гр.дело № 60208/2022 г. по описа на СРС е
видно, че въз основа на заявление по реда на чл.410 ГПК в полза на дружеството ищец
срещу ответника е била издадена заповед за изпълнение за главница от сумата 7 417.72 лева,
представляваща стойност на доставена от дружеството топлинна енергия за период от
01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. за имот, отчитан с абонатен № ..., ведно със законна лихва за
период от 04.11.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 1 292.17 лева, представляваща
мораторна лихва за период от 15.09.2020 г. до 24.10.2022 г., сумата 43.43 лева,
2
представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от
01.10.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 04.11.2022 г. до
изплащане на вземането, и сумата 9.64 лева, представляваща мораторна лихва за период от
01.12.2019 г. до 24.10.2022 г.
С възражение от 21.12.2022 г. длъжникът е оспорил присъдените вземания поради
погасяването им по давност.
Видно от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 20.10.1999 г.,
съставен от нотариус Г З, рег.№... от РНК, Н Т Т, е продал на ответницата Т. П. и на Н П. по
½ ид.ч. от процесния имот, представляващ апартамент № 3, находящ се в гр.С, ж.к.Л бл.....
На 19.11.2018 г. Н П. е дарила на сестра си Т. П. собствената си ½ ид.ч. от имота, за което е
съставен от нотариус Б Б, рег.№... от РНК нотариален акт за дарение на недвижим имот №...,
том ІІІ, рег.№..., нот.дело №.../2018 г.
От приетите като писмени доказателства общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „ТЕЦ С“ АД на клиенти в гр.С се установява съдържанието на
правоотношението, възникващо между доставчика на топлинна енергия и потребителя
(собственика или ползвателя на топлофицирания имот) на такава.
На 30.05.2002 г. е проведено ОС на ЕС на сградата, в която се намира процесния
имот, на което е взето решение дяловото разпределение да се осъществява от ФДР „Т С”
ЕООД. Договор с последното е сключен на 18.09.2002 г. По делото са представени
доказателства и за наличие на договорни отношения между ищеца и ФДР - договор № Д-О-
67/03.06.2020 г.
От представените от ТЛП писмени доказателства се установява, че през исковия
период е извършен реален отчет на уредите за дялово разпределение, като въз основа на
снетите показания са изготвени изравнителни сметки.
По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза от заключението
по която се установява размера на начислените за процесния период суми за топлинна
енергия общо и по отделни компоненти. Вещото лице е посочило, че през исковия период
няма данни за извършени плащания, но общият размер на задълженията е намален с
едностранно извършено прихващане с подлежащи на възстановяване суми от промяна на
цената на топлинната енергия.
Експертът е определил и размера на претендираното от ищеца обезщетение за
забава.
Вещото лице, изготвило съдебно-техническата експертиза е констатирало, че
дяловото разпределение в сградата, където се намира процесния имот е извършвано от „Т С”
ЕООД, което е направило реален отчет на уредите за дялово разпределение.
Експертът е установил, че в имота 4 отоплителни тела, свързани към сградната инсталация с
монтирани индивидуални разпределители. Освен това има отоплително тяло тип щранг-лира
в банята, за което липсва техническа възможност за отчет. Поради това, към топлоенергията
за отопление е добавена и тази, отдадена от отоплителното тяло щранг-лира в банята с
3
мощност от 319 W.
По отношение БГВ е уточнено, че имотът е свързан съм сградна инсталация за БГВ,
като топлиенергията за погряване е определена по нормативен път, тъй като няма монтиран
водомер за отчет. При изсчисленията е съобразена разпоредбата на чл.69, ал.2 от Наредба №
16-334/06.04.2007 г., а именно разпределяни са по 140 л. вода на денонощие при трима
ползватели.
Установено е изчислена правилно, съобразно заложената в цитираната наредба
методика, топлоенергията, отдадена от сградната инсталация. Отбелязано е, че общият
топломер в абонатната станция на сградата, в която се намира имота, е преминал
метрологичен контрол, за което са издадени свидетелства за метрологична проверка.
Експертът е определил дължимите суми за топлоенергия за процесния имот в размер
на 7417.73 лв. /отговора на задача № 4, след приспадане на вноските за дялов
оразпределение/, като изрично е посочил, че правилно са изчислени технологичните разходи
и цените, по които е пресметната стойността на потребената топлоенергия са определените
от ДКЕВР за съответния период.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Предявените искове са с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК и имат за
предмет установяване дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК
заповед за изпълнение на парични задължения. От данните по делото се установява, че
ищецът е провел заповедно производство по отношение на процесните вземания и исковете
са предявени в срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същите се явяват процесуално
допустими.
По основателността на исковете, съдът намира следното:
За да бъде уважен главният иск следва да се установи наличието на валидно
правоотношение между страните, както и доставка на топлоенергия в количество и по цени,
формиращи цената на иска.
На първо място, от приетите като писмени даказателства нотариалени актове за
покупко-продажба от 20.10.1999 г. и за дарение от 19.11.2018 г., през исковия период
ответницата е била едноличен собственик на процесния имот, представляващ ап.3, находящ
се в гр.С, ж.к.Л бл..... С оглед на това съдът намира, че Т. Н. П. притежава пасивна
материална легитимация по иска по смисъла на чл.153 от ЗЕ – като собственик на
топлоснабден имот, с което възниква облигационно правоотношение по доставка на
топлинна енергия по силата на закона. В случая за пълнота на изложението следва да се
отбележи, че не е налице изключението, възприето в ТР № 2/2017 г. на ОСГКВКС, а именно,
че с приоритетно значение е наличието на сключен договор за продажба, с оглед
установяване качеството потребител на топлинна енергия, пред възникването на това
правоотношение по силата на закона. В случая не се представиха доказателства /подадена
молба-декларация до ищеца, писмен договор или др./, които да установяват наличието на
4
облигационно правоотношение възникнало между топлопреносното предприятие и
потребител, различен от ответника.
Съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от КЕВР.
Освен съществуването на договора, за да бъде уважен установителния иск ищецът
следва да установи и размера на претендираните задължения на ответника.
В тази насока съдът, анализирайки заключението на вещото лице по съдебно-
техническата експертиза, намира че по делото се установи, че за периода м.05.2019 г. –
м.04.2021 г. за имота на ответника е доставена топлинна енергия на стойност 7417.73 лв.
Установеното от експерта, че общият топломер в абонатната станция в сградата, където се
намира имота на ответника, е преминал метрологичен контрол дава основание да се приемат
за достоверни снетите от него данни за потреблението на топлоенергия. В същото време
ответникът не ангажира доказателства, че е възразил срещу разпределената му топлоенергия
или срещу изготвените изравнителни сметки, нито пък, че ФДР е подала грешни данни.
Такива не са установени и от вещото лице.
Съдът кредитира изцяло заключението както по съдебно-техническата, така и по
съдебно-счетоводната експертиза като изготвени от лица със специални знания в
изследваната област, обосновани, пълни и съответстващи на останалия доказателствен
материал, поради което и гради правните си изводи по основателността на иска въз основа
на тях.
Именно с оглед на заключенията на двете вещи лица, съдът приема, че през исковия
период ищцовото дружество е доставило за имота на ответника топлинна енергия на
стойност 7417.73 лв.
С предявения иск ищцовата страна твърди един отрицателен факт - липса на
плащане по договора за процесния период, който не подлежи на доказване от същата, а на
оборване от ответната страна с надлежни за това доказателства, удостоверяващи извършено
плащане на дължимата цена, което може да стане само с писмени такива. По делото не са
представени документи, доказващи плащане от страна на ответника, такива не са
установени и от вещото лице по ССчЕ.
От страна на ответника обаче е направено възражение на погасяване на вземането
на ищцовото дружество по давност, което съдът намира за основателно по следните
съображения: По отношение на характера на вземанията за топлинна енергия и периодът от
време, с течението на който те се погасяват при бездействие от страна на
топлоснабдителното предприятие, ВКС прие в свое ТР на ОСГТК № 3/2011 г., че става
въпрос за периодични плащания, за които се прилага разпоредбата на чл.111, б.”в” ЗЗД.
С разпоредбата на чл.114 ЗЗД, уреждаща давността ясно е определен началният
момент, от който давността започва да тече и това е денят, в който вземането е станало
5
изискуемо. По делото са представени Общи условия, одобрени с решение № ОУ-
1/27.06.2016 г. на ДКЕВР, в които е фиксиран падеж на задълженията, а именно 45-дневен
срок от изтичане на периода, за който се отнасят /чл.33 от ОУ/. С оглед на това към
04.11.2022 г., когато е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК и на която дата на основание чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.116, б.“б“ от ЗЗД, е
прекъсната давността, погасени по давност се явяват задълженията за времето до м.август
2019 г. вкл. /с падеж на плащане 15.10.2019 г./. Т.е. от претендираните от ищеца вземания,
погасени по давност са тези за периода от м.май 2019 г. до м.август 2019 г. вкл. в общ
размер на 892.16 лв. /съобразно отразеното в таблицата, приложена на стр.6-7 от СТЕ –
формирани като сбор от задълженията за посочения период за БГВ, доколкото топлинна
енергия за друго перо не е разпределяна за това време.
При така изложените съображения непогасени по давност остават задълженията в
размер на 6525.57 лв. за периода от м.септември 2019 г. до края на исковия период м.04.2021
г. Именно до тези размери и за този период искът се явява основателен и доказани като
такъв следва да бъде уважен. За периода от 01.05.2019 г. до 31.08.2019 г. и за разликата над
уважения размер до пълния предявен от 7417.72 лв., искът следва да се отхвърли като
неоснователен и недоказан.
Както бе посочено по-горе, задължението за заплащане на сметките е с определен
срок и се извършва ежемесечно, като при неизпълнение се дължи законна лихва за забавено
плащане в сроковете по чл.33, ал.4 вр. ал.1 и 2 от ОУ. Предвид своя акцесорен характер и
изхода по главния иск, искът за заплащане на обезщетение за забава също се явява доказан
за периода 15.09.2020 г. – 24.10.2022 г. в размер на 1062.69 лв. Размерът на лихвата по върху
задълженията за отоплителен сезон 2019/2020 г. от 708.71 лв., съдът определи с помощта на
специализиран модул, разпечатка от който е приложена по делото, като олихвяемата
главница, посочена на ред 1 на таблицата, полестена на стр. 7 от ССчЕ, съдът намали с
погасената по давност сума /4205.63 лв. – 892.16 лв. = 3313.47 лв./. Към лихвата за забавено
плащане на задълженията за отоплителен сезон 2019/2020 г., съдът добави посочената на
ред от таблицата на стр.7 от заключението на вещото лице по ССчЕ лихва по общата
фактура за отоплителен сезон 2020/2021 г. от 353.98 лв.
С оглед на това искът за мораторна лихва следва да се уважи до размера от 1062.69
лв., а за разликата до пълния предявен такъв от 1292.17 лв. да се отхвърли като
неоснователен и недоказан.
По изложените по-горе съображения за основателност на иска за главница, съдът
намира, че следва да се присъди и законната лихва върху главницата считано от датата на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, предявено срещу ответника в настоящето
производство – 04.11.2022 г. до окончателното й изплащане.
По отношение претендираните суми за дялово разпределение, а именно: главница за
периода от 01.10.2019 г. до 30.04.2021 г. в размер на 43.43 лв. и обезщетение за забава за
периода от 01.12.2019 г. до 24.10.2022 г. в размер на 9.64 лв., следва да се отбележи, че от
данните по делото се установи, че тази услуга се извършва от ФДР „Т С“ ЕООД. Ищцовото
6
дружество не анажира доказателства за активната си материална легитимация по иска, а
именно за основанието, на което му се дължи възнаграждение на него за извършена от трето
лице услуга. Макар и събирането на тези суми да е възложено на ищеца, съобразно
договорено между него и ТЛП, то това не обвързва съда и не може да промени носителя на
материалното право. Ищецът не установи да е изкупил тези вземания от ТЛП /по реда на
чл.99 от ЗЗД/, или да е настъпило частно или универсално правоприемство между него и
ФДР, поради което съдът приема, че липсва валидно възникнало вземане на ищеца от
ответника за услугата дялово разпределение. Ето защо, предвид обстоятелството, че ищецът
е претендирал сумите в заповедното производство, исковете му се явяват процесуално
допустими, но по същество неоснователни, поради което и следва да се отхвърлят.
С оглед изхода на спора всяка от страните има право на разноски, каквото искане е
направила. В съответствие с възприетото в т.12 на ТР 4/2014 г. на ОСГТКВКС, следва съдът
в настоящето исково производство да разпредели разноските и във воденото преди това
заповедно такова. Съдът като съобрази приложените по делото платежни документи,
констатира, че ищецът е направил разноски за юрисконсултско възнаграждение в общ
размер на 150.00 лв., определено по реда на Наредбата за заплащане на правната помощ,
приложима на основание чл.78, ал.8 ГПК вр. чл.37 от Закона за правната помощ /съобразно
заявеното и от пълномощника на ищеца в о.с.з., че за исковото производство претендира
минимален размер на юрисконсултското възнаграждение/. Освен това е заплатил държавна
такса общо от 448.40 лв., и за депозит за експертизи 650.00 лв.
Ето защо, съобразно уважената част от исковете, от направените от ищеца разноски
само 1081.05 лв. следва да бъдат поставени в тежест на ответника.
От страна на ответника се претендира единствено адвокатско възнаграждение,
определено по реда на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата. По исковото и по заповедното
производство са представени договори в тази насока, като този в заповедното дело не е
подписан от страна на адвоката. С оглед на това настоящият състав намира, че липсва
валидно изразена и от двете страни воля адв.Ч. да представлява безплатно ответницата Т. П.
в заповедното дело. Такава е налице само в исковото производство, в което следва да се
определи възнаграждение на адв.Ч. от 1176.30 лв. по реда на чл.7, ал.2, т.2 от НАредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съобразно отхвърлената част от
исковете, от тази сума следва да се присъдят 157.69 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Т. Н. П., ЕГН **********, с
адрес гр.С, ж.к.Л бл...., че дължи на „Т – С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление гр.С, ул.Я № 23Б, представлявано от А А и И Е, следните суми, за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№
60208/2022 г. по описа на СРС, 128 състав, а именно сумата от 6525.57 лв., представляваща
7
стойност на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.09.2019 г. до
30.04.2021 г. за имот, отчитан с абонатен № ..., ведно със законна лихва от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 04.11.2022 г. до
окончателното плащане на дължимото, и мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до
24.10.2022 г. в размер на 1062.69 лв., като ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата над уважения
размер до пълния предявен размер по иска за главница от 7417.72 лв. и за периода от
01.05.2019 г. до 31.08.2019 г. вкл., и по иска за обезщетение за забава над уважения размер
до пълния предявен размер от 1292.17 лв.
ОТХВЪРЛЯ исковете на „Т – С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление
гр.С, ул.Я № 23Б, представлявано от А А и И Е, за признаване за установено по отношение
на Т. Н. П., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.Л бл...., че дължи на ищеца следните суми за
дялово разпределение на имот с абонатен № ..., за които е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 60208/2022 г. по описа на СРС, 128
състав, а именно: главница за периода от 01.10.2019 г. до 30.04.2021 г. в размер на 43.43 лв.
и обезщетение за забава за периода от 01.12.2019 г. до 24.10.2022 г. в размер на 9.64 лв.
ОСЪЖДА Т. Н. П., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.Л бл...., да заплати на „Т – С”
ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С, ул.Я № 23Б, представлявано от А А
и И Е, сума в размер на 1081.05 лв., представляваща направени от ищеца разноски по
настоящето дело и по ч.гр.д.№ 60208/2022 г. по описа на СРС, съобразно изхода по делата.
ОСЪЖДА „Т – С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С, ул.Я №
23Б, представлявано от А А и И Е, да заплати на адвокат Д. Й. Ч., ЕГН **********, с адрес
гр.С, ул.“Владайска“ № 19, партер, на основание чл.38, ал.2 вр. чл.38, ал.1 т.2 от Закона за
адвокатурата, сумата от 157.69 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство на ответницата Т. Н. П., ЕГН **********, по настоящето
гр.д.№ 6620/2023 г. по описа на Софийски районен съд, съобразно изхода на делото.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач „Т С“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, да се изготви заверен препис от същото, който да
се докладва с частно гражданско дело № 60208/2022 г. по описа на СРС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8