№ 163
гр. Плевен, 21.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Асен Ив. Даскалов
при участието на секретаря МАРИЕЛА В. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от Асен Ив. Даскалов Административно
наказателно дело № 20214430201345 по описа за 2021 година
ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал. 1 ЗАНН
С Наказателно постановление № 20-0938-004661/27.10.2020 г. на
НАЧАЛНИК на СЕКТОР „ПП“ при ОДМВР - ПЛЕВЕН, на М. Ф. Ф. ЕГН:
********** e наложено административно наказание на основание чл.179 ал.2
от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 200 /двеста/ лева, за
извършено нарушение по чл.20 ал.2 ЗДвП.
Срещу така издаденото Наказателно постановление (НП),
санкционираното лице е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД - ПЛЕВЕН. Счита,
че същото е неправилно и незаконосъобразно, без да излага конкретни
съображения – и моли за неговата отмяна.
В съдебно заседание, в което делото е обявено за решаване,
жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.
За ответната страна – ОДМВР – ПЛЕВЕН – представител не се
явява.
Жалбата е подадена от оправомощена страна и в срока по чл.59
ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима.
След щателно обсъждане на събраните доказателствени
материали поотделно и в тяхната съвкупност, Съдът намира следното:
Административнонаказателното производство е започнало със
съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН)
№315184/17.10.2020г. от страна на Д. АЛ. Х. – мл.автоконтрольор при
ОДМВР – ПЛЕВЕН, в присъствието на свидетеля СП. Г. К., както и на
1
нарушителя М. Ф. Ф.. Съставен е за това, че на 17.10.2020 г. около 18:15 часа,
в ОБЩИНА ПЛЕВЕН на общински път *** /***/, непосредствено преди ***,
с посока на движение към град ПЛЕВЕН, управлява лек автомобил „***“ с
регистрационен номер ***, като не избира скоростта на движение съобразно
релефа на пътя /остър десен завой/ и ограничена видимост, губи контрол над
автомобила, навлиза в лявата част на пътното платно, като частично излиза от
него, като удря под ъгъл насрещно движещ се лек автомобил „***“ с
регистрационен номер ***, реализира ПТП с материални щети по двата
автомобила – нарушение по чл.20 ал.2 ЗДвП; отбелязано е, че водачът е
заявил, че не е съобразил завоя. При съставяне на АУАН, нарушителят не е
направил възражения. По реда и в срока по чл.44 ал.1 ЗАНН е представил
подробно възражение, в което е изложил, че на процесната дата, в посочения
пътен участък, се е движел със скорост от около 50 км/ч, като при навлизане
в завой, видял срещу себе си л.а. „***“, който се движел по средата на
пътното платно, бидейки навлязъл в лентата за движение на л.а.„***“ с рег.№
***; за да избегне челен удар, жалбоподателят, на свой ред навлязъл в лентата
за насрещно движение и се опитал да заобиколи л.а. „***“ от дясната му
страна, причинявайки материални щети при настъпилия удар; изтъква, че по
този начин е спасил човешки животи, макар и с цената на неправилна
маневра; отбелязва, че полицейските служители не са извършили задълбочен
анализ на местопроизшествието.
Административнонаказващият орган възприел изцяло както
изложената от страна на актосъставителя фактическа обстановка, така и
правната квалификация на нарушението, съответно – счел за неоснователни
направените от нарушителя възражения. На тази основа, издал обжалваното
Наказателно постановление, с което на М. Ф. Ф. ЕГН: ********** e наложено
административно наказание на основание чл.179 ал.2 от Закона за
движението по пътищата – глоба в размер на 200 /двеста/ лева, за извършено
нарушение по чл.20 ал.2 ЗДвП.
Съдът намира, че Актът за установяване на административно
нарушение е съставен и обжалваното Наказателно постановление – издадено,
от компетентни лица /л.21 – 22 от АНД №375/2021г. по описа на РС-
ПЛЕВЕН/. Съобразно задължителните указания на касационната инстанция,
дадени с Решение №393/05.07.2021г. по КАНД №461/2021г. по описа на АС-
ПЛЕВЕН, в хода на административнонаказателното производство не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което,
този въпрос няма да бъде обсъждан, а делото следва да бъде разгледано по
същество.
В тази връзка, по правилността на обжалваното НП се събраха
гласни доказателствени средства - показания на свидетелите Д. АЛ. Х., СП. Г.
К., ПЛ. П. ИГН., писмени доказателства /л.7 - 8, л.19 – 20 от АНД
№375/2021г. по описа на РС-ПЛЕВЕН, л.34 – 36 от делото/. Съдът намира, че
показанията на свидетеля СП. Г. К. са изцяло бланкетни, съдържащи само
най-общи елементи от фактическата обстановка, каквито са настъпилото
2
ПТП, в което жалбоподателят е участвал. Ето защо, макар и да са принципно
в потвърждение на изнесената в АУАН/НП фактическа обстановка, Съдът
намира, че същите показания имат минимално доказателствено значение за
разкриване на обективната истина. Различно обаче е положението с
показанията на свидетелите Д.Х. и П.И.: същите са достатъчно подробни,
последователни, убедителни и не оставят каквито и да било съмнения за
проявена тенденциозност или недобросъвестност при тяхното депозиране;
взаимно се потвърждават и са изцяло в подкрепа на отразената в АУАН/НП,
фактическа обстановка. В нейно потвърждение са и писмените материали по
делото, в т.ч. – Протокол за ПТП №179003/17.10.2020г. Ето защо, Съдът
намира, че възраженията на жалбоподателя, касаещи фактическата обстановка
на случая /в т.ч. механизма на настъпване на ПТП/, се явяват напълно
недоказани, за разлика от изложената в АУАН/НП фактическа обстановка.
Поради това, Съдът приема същата фактическа обстановка за доказана по
несъмнен начин и няма да я преповтаря, още повече, че презумпцията по
чл.189 ал.2 ЗДвП, не се явява опровергана. Също така, следва да бъде
подчертано, че според показанията на свидетеля И., времето е било сухо,
светло, без мъгла, като при навлизане в завоя, жалбоподателят видимо е
управлявал собствения си л.а. с висока скорост и си е „изпуснал“ лентата.
Следва да бъде напомнено, че съобразно чл.20 ал.2 ЗДвП,
„Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта
на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред
всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта
и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението.“. Извън всяко съмнение, при ограничена видимост, в т.ч. – при
навлизане в остър завой, водачите следва да се движат с достатъчно ниска
скорост, щото да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. От изложеното дотук е видно, че при приетите по-горе условия
на време, място, обстановка, жалбоподателят не е изпълнил задълженията,
произтичащи от цитираната правна разпоредба, тъй като не само се е движел
със скорост, несъобразена с пътните условия /релеф на местност, видимост/,
не е бил в състояние да спре пред предвидимо препятствие, каквото в случая
е другият участник в движението, но дори е навлязъл в лентата за насрещно
движение и е причинил пътнотранспортно произшествие. Следователно,
нарушението по чл.20 ал.2 ЗДвП, за което е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, се явява
доказано по несъмнен начин и правилно, административнонаказващият орган
е пристъпил към налагане на административно наказание, на основание
чл.179 ал.2 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 200
/двеста/ лева. Видно е, че административнонаказващият орган коректно е
съобразил размера на предвидената абсолютно определената санкция, поради
3
което същият размер, не следва да бъде обсъждан.
Не на последно място, нарушението, за което е ангажирана
административнонаказателната отговорност на М. Ф. Ф., не може да бъде
преценено като „маловажен“ случай, включително, при отчитане на
междувременно влезлите в сила изменения в ЗАНН /ДВ бр. 109 от 2020 г., в
сила от 23.12.2021 г./. Така, според §1 т.4 от ДР на ЗАНН, „" Маловажен
случай" е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или
неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице
към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства,
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от
съответния вид.“. Не са налице доказателства, обуславящи извод, че
процесното нарушение представлява по-ниска степен на обществена опасност
в сравнение с обикновените случаи на нарушение по чл.20 ал.2 ЗДвП.
Напротив – причинено е ПТП с материални щети и няма как да не бъде
отбелязано, че единственото положително обстоятелство в случая е, че не са
пострадали хора.
Крайният извод е, че обжалваното Наказателно постановление е
както законосъобразно, така и правилно – поради което, следва да бъде
потвърдено.
Съобразно дадено задължително указание с Решение
№393/05.07.2021г. по КАНД №461/2021г. по описа на АС-ПЛЕВЕН,
настоящата инстанция дължи произнасяне за направените разноски пред
касационната такава. Видно е, че при подаване на касационната жалба по
КАНД №461/2021г. по описа на АС-ПЛЕВЕН, юрисконсулт при ОДМВР-
ПЛЕВЕН е отправил искане за определяне на съответно възнаграждение.
Предвид неголемия обем на юридическото съдействие /изготвяне на
касационна жалба по дело без фактическа и правна сложност/, Съдът намира,
че е справедливо възнаграждението да бъде в размер на 100 /сто/ лева. Ето
защо и предвид изхода на административнонаказателното производство, на
основание чл.63д ал.4 вр.ал.1 ЗАНН вр.чл.226 ал.3 АПК, следва да бъде
осъден М. Ф. Ф. ЕГН: ********** да заплати на ОД на МВР-ПЛЕВЕН
паричната сума в размер на 100 лв. /сто лева/, представляваща направени
разноски за юрисконсултско възнаграждение пред касационната инстанция по
КАНД №461/2021г. по описа на АС-ПЛЕВЕН.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.9 вр.ал.2 т.5 вр.ал.1
ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-0938-
004661/27.10.2020 г. на НАЧАЛНИК на СЕКТОР „ПП“ при ОДМВР -
4
ПЛЕВЕН, с което на М. Ф. Ф. ЕГН: ********** e наложено административно
наказание на основание чл.179 ал.2 от Закона за движението по пътищата –
глоба в размер на 200 /двеста/ лева, за извършено нарушение по чл.20 ал.2
ЗДвП.
На основание чл.63д ал.4 вр.ал.1 ЗАНН вр.чл.226 ал.3 АПК,
ОСЪЖДА М. Ф. Ф. ЕГН: ********** да заплати на ОД на МВР-ПЛЕВЕН
паричната сума в размер на 100 лв. /сто лева/, представляваща направени
разноски за юрисконсултско възнаграждение пред касационната инстанция по
КАНД №461/2021г. по описа на АС-ПЛЕВЕН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
– Плевен, в 14 - дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5