№ 4255
гр. Варна , 29.12.2020 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и
девети декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Даниела И. Писарова
Членове:Светлана Тодорова
Цветелина Г. Хекимова
като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Въззивно частно
гражданско дело № 20203100503637 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 278 във вр. чл. 413, ал. 2 и чл.418, ал.4 от ГПК.
Производството е образувано по частна жалба на „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК
*********, гр. София, чрез ю.к.В.Г., срещу разпореждане №270966/17.11.2020г.,
постановено по ч.гр.д. №13642/2020г. на 53 състав на ВРС, в частта, с която съдът е
отхвърлил заявление на „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД за издаване на заповед по чл.410 ГПК срещу Р.
С. Д., ЕГН **********, с пост.адрес гр.Варна, за следните суми: сумата от 192,90 лева,
представляващи дължимо възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство от
21.08.2019г.; сумата от 44,32 лева адм.разноски за извънсъдебно събиране на вземането,
както и сумата от 36,72 лева, представляващи обезщетение за забава върху
възнаграждението за поръчителство, за периода от 21.10.2019г. до 09.10.2020г.
В жалбата се излага, че разпореждането на районния съд е неправилно и
незаконосъобразно в обжалваната част. Оспорва се извода на съда, че претендираните
адм.разноски противоречат на чл.33 ЗПК, както и че на длъжника не е предоставено право
на избор и възможност за индивидуално договаряне. Сочи се като неправилен извода на
съда, че вземането на „Ай тръст“ ЕООД по договора за предоставяне на поръчителство
заобикаля чл.19, ал.4 от ЗПК и следва да бъде включено в ГПР, като се твърди, че разходът
на длъжника по Договора за предоставяне на поръчителство не е задължителен, не е
предварително известен на „Кредисимо“ ЕАД и е поет доброволно от потребителя.
При преценка редовността на частната жалба, въззивният съд констатира, че
същата е подадена от надлежно легитимирана страна, чрез редовно упълномощен
процесуален представител, при наличие на интерес от обжалването, в преклузивния срок,
считано от връчване на препис от разпореждането на съда. Жалбата е надлежно
администрирана. Производството по жалбата е допустимо.
1
За да се произнесе по същество на частната жалба, съдът взе предвид следното:
Производството пред ВРС е образувано по заявление на „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД срещу Р. С. Д.
за осъждането му да заплати на заявителя, по реда на чл.410 ГПК, суми, дължими въз основа
на договор за кредит №2078178 от 21.08.2019г., сключен между „Кредисимо“ ЕАД и
длъжника за сумата от 2000 лева главница, обезпечен с договор за поръчителство от същата
дата, сключен с „Ай Тръст“ ЕООД.
Твърди се в т.12 от заявлението, че след сключване на договора, кредитодателят е
сключил с жалбоподателя „Ай Тръст“ ЕООД договор за поръчителство, по който
поръчителят се задължава да отговаря солидарно с кредитополучателя за всички задължения
по договора за кредит, срещу възнаграждение. Твърди се, че поради неизпълнение на
задълженията от Виктор Събев, след падежирането на договора, кредитодателят е изпратил
искане до поръчителя за плащане на задълженията, за което е изпратено уведомление и до
длъжника съгласно чл.3, ал.2 от договора за поръчителство. Твърди се, че на 19.10.2020г.
поръчителят е заплатил всички дължими суми на Р.Д. към „Кредисимо“ ЕАД, а именно
главница от 1706,42 лева, договорна лихва от 243,28 лева ведно с обезщетение за забавено
изпълнение в размер на 49,37 лева, както и 44,32 лева адм.разноски за извънсъдебно
събиране на вземането. Твърди се, че на 19.10.2020г. заявителят е уведомил длъжника за
изпълнение на задължението си по договора за поръчителство, както и за възникване
задължение на длъжника да заплати възнаграждението по договора за поръчителство ведно
със законна лихва за забава. Твърди се, че длъжникът не е изпълнил доброволно
задълженията си, поради което и дължи законната лихва за периода на забавата. Претендира
се общо сумата от 2 273,08 лева.
Заявлението е уважено за претендираната главница, договорна възнаградителна
лихва и дължимата по договора за кредит лихва за забава, заплатени от заявителя „Ай
Тръст“ ЕООД на „Кредисимо“ ЕАД по договора за кредит и договора за поръчителство, като
е отхвърлил за останалите претендирани суми. За да откаже издаване на заповед за
изпълнение, заповедният съд е посочил, че както възнаграждението, така и адм.разноски
противоречат на чл.33 от ЗПК, тъй като преследват забранена от закона цел и не пораждат
права и задължения за страните. Приел е, че вземането за адм.разноски противоречи пряко
на чл.10а, ал.1 и ал.2 ЗПК както и на чл.21 ЗПК. Уговарянето на възнаграждение по
договора за поръчителство противоречи на чл.16 от ЗПК като представлява недействителна
клауза по смисъла на ЗПК. Отделно от това, съдът е приел, че тази клауза е неравноправна,
тъй като е сключена при значително нарушаване равновесието в правата и задълженията на
страните. Приел е, че от една страна потребителят е бил лишен от право на избор относно
гарантирането на отпуснатия му кредит като е бил заставен да сключи договор за
поръчителство със свързано с кредитодателя лице. От друга страна, съдът намерил, че с
уговореното възнаграждение се прехвърля риска от неизпълнение задължението на
кредитодателя да провери кредитната способност на клиента изцяло в тежест на
кредитополучателя. Съдът е формирал мотиви за нищожност на клаузата от договора за
2
поръчителство, предвиждаща възнаграждение, съответно е отхвърлил и акцесорната
претенция за законна лихва върху главницата по този договор.
Въззивният съд, въз основа на оплакванията в жалбата и изложеното в
заявлението по чл.410 ГПК, намира за установено следното: Предмет на заявлението са
заплатените от поръчителя „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД на кредитодателя „КРЕДИСИМО“ ЕАД /въз
основа на договор за поръчителство от 21.08.2019г./ суми, част от които представляват
платеното по договор за кредит, сключен между Кредисимо ЕАД и кредитополучателя Р.Д.,
а останалата част – дължимото по договор за поръчителство, сключен между длъжника и
„АЙ ТРЪСТ“ ЕООД от същата дата. Всички договори, вкл. Общите условия на
кредитодателя са представени със заявлението. Предмет на въззивна ревизия са сумите,
представляващи сторени от кредитодателя адм.разноски, наказателната лихва по договора за
поръчителство, изчислена върху възнаграждението както и уговореното възнаграждение по
договора за поръчителство, всички претендирани от встъпилия в правата на кредитора,
поръчител, изплатил дълга на длъжника съгл.чл.74 и чл.143 ЗЗД.
По отношение на адм.разноски по кредита: Действително, в договора за кредит,
договорите за поръчителство Общите условия към ДПКр, се съдържат клаузи, от които
следва, че извършените от кредитодателя разноски за извънсъдебно събиране на вземането,
са в тежест на длъжника. При изплащането им от поръчителя, същите подлежат на
възстановяване нему съгласно чл.140 ЗЗД. Не е налице противоречие с разпоредбата на
чл.10а от ЗПК, тъй като се твърди, че разноските са сторени за извънсъдебно събиране на
задължението, поради което не представляват разноски по управлението на кредита.
Независимо от това, доколкото липсва конкретизация на сумата, съдът намира искането за
издаване на заповед за изпълнение, за неоснователно. Посоченото в ОУ към договора за
кредит условие за право на обезщетение за всички направени от кредитодателя разноски за
съдебно и извънсъдебно събиране на просрочено вземане, е общо и макар да представлява
основанието, не конкретизира начина на формиране на претенцията и същата се явява
неиндивидуализирана. /не се сочат конкретните сторени разноски спрямо конкретния
договор за кредит, не са цитирани разходооправдателни документи на кредитодателя или
тарифа на същия за обявяване на такси, събиране от длъжниците в тези случаи/. Липсват
каквито и да са конкретни твърдения, които да обосновават вземането за адм.разноски още
повече, че в т.12 от заявлението е посочено изпратено на длъжника уведомление от
поръчителя, след изплащане на задължението. Без значение е представения с частната жалба
протокол №256/2020г. за извършени услуги по извънсъдебно събиране на просрочено
вземане, тъй като същия е издаден от „Кредисимо“ ЕАД едностранно и отново не почива на
тарифа на кредитодателя за тези услуги и/или конкретни твърдения за броя, вида и размера
на извършените действия по уведомяване на длъжника. Тъй като намира предявеното
вземане за напълно неиндивидуализирано, въззивният състав счита, че разпореждането на
заповедния съд следва да бъде потвърдено на основание чл.411, ал.2, т.1 ГПК.
По отношение на възнаграждението по договора за поръчителство: С изпълнение
3
задълженията на длъжника, поръчителят встъпва в правата на кредитора и може да
претендира платеното както и изрично уговореното по договора възнаграждение. Наличието
на договор за поръчителство от процесния тип не винаги е свързан с нарушаване
разпоредбите на ЗПК и увреждане правата на потребителя. Преценката за действителността
му е винаги конкретна, въз основа на постигнатите уговорки между страните – както по
кредитния, така и по договора за поръчка/поръчителство/. Принципно съдът съобразява
автономността на договора за поръчителство спрямо договора за кредит, както и
възможността съгл.чл.9 ЗЗД, страните по него свободно да уговорят възнаграждение по
него. Това не означава, че съдът не следва да съобрази общите критерии за спазване на
добрите нрави и морала, нещо повече, е длъжен да го направи съгласно чл.411, т.2 ГПК.
Видно от договора за поръчителство, сключен едновременно с договора за кредит /на
същата дата/, със свързано с кредитодателя лице, възнаграждението не е уговорено ясно и
точно. Същото е посочено като основание в чл.8 от договора за поръчителство, но след
преценка на препращането в Приложение №1 към същия договор, е очевидно, че тази
уговорка е недействителна като противоречаща на естеството на поръчителството, на ЗПК, а
вероятно и на ЗЗП. Налице е уговорка за заплащане на възнаграждение по договора за
поръчителство, който би следвало да се активира едва при неизпълнение задълженията по
кредита от длъжника и изплащането им от поръчителя, но с падеж на плащанията месечно,
за срока на действие на договора за кредит. Този начин на уговаряне на възнаграждението
както и възможността същото да бъде заплатено на кредитодателя „Кредисимо“ ЕАД сочи,
че същото има друг характер и цел - да увеличи дължимото на кредитора плащане по
договора за кредит като създаде привидност у длъжника за гарантиране задълженията по
договора за кредит от солидарен длъжник. В този смисъл, уговорката за възнаграждението
пряко противоречи на чл.22 от ЗПК. Същото е уговорено и в прекомерен размер на почти
70% от месечното плащане по договора за кредит, поради което противоречи и на добрите
нрави, тъй като създава явна нееквивалентност в насрещните права и задължения на
страните. Независимо от изложеното, възнаграждението е изцяло неиндивидуализирана
претенция, доколкото въпреки посоченото основание в чл.8 от договора за поръчителство не
е ясно как е формирана конкретната сума, предмет на заявлението съобразно изчисляването
му по Приложение №1 към договора. Очевидно е, че възнаграждението не зависи от
конкретната неплатена част по кредита и от изплатената от поръчителя част. В Приложение
№1 към договора за поръчителство възнаграждението е посочено единствено като 12 вноски
по 145,33 лева, а се претендира различна сума, поради което претенцията подлежи на
отхвърляне също и на основание чл.211, ал.2, т.1 ГПК, освен наличието на основанията по
т.2 и т.3 от същата разпоредба съобразно изложените по-горе мотиви. Поради отхвърляне на
главницата, неоснователна се явява и претенцията за законната лихва за забава, изчислена
върху договореното възнаграждение.
Поради изложеното, с оглед характера на заповедното производство, заявлението
в тази част подлежи на отхвърляне съгласно чл.411, ал.2, т.1 вр.чл.410 и чл.127 ГПК.
Воден от горното, съдът
4
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №270966/17.11.2020г., постановено по ч.гр.д.
№13642/2020г. на 53 състав на ВРС, в частта, с която съдът е отхвърлил заявление на „АЙ
ТРЪСТ“ ЕООД за издаване на заповед по чл.410 ГПК срещу Р. С. Д., ЕГН **********, с
пост.адрес гр.Варна, за следните суми: сумата от 192,90 лева, представляващи дължимо
възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство от 21.08.2019г.; сумата от
44,32 лева адм.разноски за извънсъдебно събиране на вземането, както и сумата от 36,72
лева, представляващи обезщетение за забава върху възнаграждението за поръчителство, за
периода от 21.10.2019г. до 09.10.2020г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5