Р Е
Ш Е Н
И Е №
260157
гр. Пловдив, 04.02.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пловдивският окръжен съд, осми граждански състав, в публично заседание на двадесет и пети януари, през две хиляди, двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
НЕДЯЛКА СВИРКОВА
при секретаря Елена Димова,
като разгледа докладваното от
съдия Мандалиева гр.д.№2395 по описа на ПОС за 2020г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с въззивна жалба с вх.№264992/13.10.2020г.
депозирана от М.К.Г. ЕГН **********
против Решение №2391 от 10.07.2020г.. на ПРС, трети бр.с., постановено
по гр.д.№7567/2019г., в частта с която е увеличен размера на определената по силата на спогодба
по гр д 10770/2012г на ПРС трети бр. с месечна издръжка от 125.00лв, която ответникът
М.К.Г. ЕГН ********** е осъден заплаща
на сина си Й.М.Г. ЕГН **********, малолетен действащ чрез своята майка и
законен представител К.К. С. ЕГН **********, за разликата над 220.00лв/ двеста и двадесет лева/ до пълния уважен размер от 400.00лв. / четиристотин лева/ месечно, начиная
от 15. 05.2019г. до настъпване на
законоустановена причина за
нейното изменение или прекратяване. С постановеният съдебен акт М.К.Г. ЕГН **********
е осъден да заплати държавни такси в
размер на 396лв. / триста деветдесет и шест лева / по сметка на ПРС , а на К.К.
С. ЕГН **********, действаща като майка
и законен представител на малолетния Й.М.Г. ЕГН ********** сумата от 408лв / четиристотин и осем лева/ разноски по делото съразмерно с
уважената част на иска. Навеждат се доводи за неправилност и незаконосъобразност
на постановеният първоинстанционнен акт, в обжалваната част по съображения
подробно изложени в жалбата. Иска се отмяната му в обжалваната част, като вместо това въззивният съд отхвърли
претенцията на търсещия издръжка за разликата над 220лв до пълния предявен размер
от 400лв. Претендират се разноски – по
350лв хонорари за двамата процесуални представители и държавна такса по делото..
Въззиваемата страна Й.М.Г.
ЕГН **********, малолетен действащ чрез своята майка и законен представител К.К. С. ЕГН **********, чрез процесуалния
представите л адв.М.М.,*** – /адв. М./ оспорва жалбата, като
неоснователна, моли да се потвърди решението на първоинстанционния съд,
в обжалваната част като правилно и законосъобразно по съображения
подробно изложени в отговора.. Претендира разноски пред настоящата
инстанция съгласно представения списък с направени такива. Прави възражение за
прекомерност на претендираните разноски от другата страна.
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД след
преценка на събраните по делото доказателства, допустимостта и основателността на жалбата, намира за
установено следното:
Жалбата е подадена в
законния срок, от страна имаща правен интерес за обжалва, срещу подлежащ
на съдебен контрол акт, поради което се явява процесуално допустима. Съгласно
разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от
посоченото във въззивната жалба.
При извършена проверка в рамките на своите правомощия
настоящият съдебен състав счита, че постановеното решение е валидно, а
в обжалваната част – допустимо.
Пловдивски окръжен съд, като обсъди доводите на страните
и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира,
че фактическата обстановка се установява така както е изложена от
първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна инстанция са допуснати нови доказателства по смисъла на
чл.266 ГПК, но същите по същество не променят така установеното от
първоинстанционния съд.. Събраните в първата инстанция доказателства са
обсъдени правилно, преценени са релевантните
за спора факти и обстоятелства,
поради което на основание чл.272 от ГПК
касаещо фактическата обстановка, въззивният съд препраща към мотивите на
първоинстанционния акт.
По отношение на наведените във въззивната жалба доводи:
Няма спор по делото, а и това
обстоятелство се установява от представените писмени доказателства, че ответникът М.К. Г. е баща на
малолетното дете Й.М.
Г., роден на ***г.,
както и че родителите на детето
са разделени от 2012г..
Безспорно е, че
малолетното дете живее при своята майка К.К. С., която полага
непосредствени грижи за неговото отглеждане и възпитание. С влязла в
сила съдебна спогодба на 01.11.2012г. по гр.д.№10770/2012г. по описа на ПРС,
страните са се споразумели бащата М.К.Г.
да заплаща издръжка на малолетния
си син Й. ежемесечна издръжка в размер
на 125.00лв, считано от датата на завеждане на делото – 11.07.2012г. до
настъпване на законоустановена причина за нейното прекратяване или изменение.
Детето към настоящият момент е на 13
години, като нуждата му от храна, дрехи,
обувки, козметика, допълнителни помагала за училище, дневни разходи за храна,
разходи за поставяне на лингвални скоби
на зъбите, чиято подмяна годишно е наложителна заради нарастване на челюстта, други необходими ежедневни разходи присъщи за
възрастта му, както и разходи за
посещение на курс по актьорско майсторство в София,
е безспорно както доказана, така и безспорно
нараснала от 2012г., когато е определен
размер от 125.00лв месечно.
Няма спор, че всеки един от двамата родители има
задължение за издръжка към още едно ненавършило пълнолетие дете, което
задължение е безусловно.
Установява се от събраните доказателства, че майката е в
отпуск за отглеждане на дете до 2 годишна възраст и получава обезщетение за
бременност и раждане на дете в размер на
560, както и помощи по чл.7 ЗСПД в размер на 90лв. Последната не е в състояние
да реализира допълнителни доходи, предвид задълженията и свързани с отглеждане на дете до 2 години. Установено е, че К. С. със своите доходи не може да покрие нарасналите нужди на сина си
Й., което от една страна е довело до необходимост в
покриване на базовите нужди на
детето да се включи съпруга и Г. С.,
който работи като а. и получава
минимална работна заплата, а от друга –
детето Й. да бъде лишено от посещенията на
курса по а. м. в София.
Ответникът от своя страна твърди, че живее в Англия, но
там е безработен. В съдебно заседание прави изявление, че работи когато има възможност - по за седмица, две в месеца, като получава минимално
възнаграждение от 8.31 или 8.72 паунда на час. Твърди, че не
може да си намери постоянна работа, тъй като
има малко дете, което няма кой да гледа.
Заявява, че не може да си позволи детска
градина за второто си дете, тъй като
детските градини в Англия са платени. Заявява, че може да заплаща ежемесечна издръжка за детето Й. не повече
от 220лв.
Съгласно изготвения и приет по делото социален доклад, майката е тази която посреща
базовите, здравните, емоционалните и образователните потребности на детето Й.. Между майката и детето е изградена емоционална привързаност. С баща си, Й. се вижда два пъти в годината, поддържа връзка с
него по телефона, но до този момент не
му е гостувал. В социалния доклад е изразено
становище, че е изцяло в интерес на Й. предвид възрастта му, здравословните и образователни
потребности, е да му
бъде определена издръжка, която да му осигури финансова стабилност в ежедневието му.
При определяне размера на издръжката, съдът се води както
от нуждите на детето, които в конкретният случай съдът приема за безспорно доказани, предвид
събраните по делото писмени доказателства и
изнесените данни от социалния доклад, така и от възможностите на
родителите. Както бе вече посочено по-горе, майката е тази
която полага непосредствени и ежедневни
грижи за Й., пак тя е тази,
която в периода от
юли 2012 до май 2019г.
е задоволявала финансово базовите, здравните, емоционалните и
образователните потребности на детето Й.,
за покриването на които заплащаната от бащата издръжка от 125.00лв е била крайно
недостатъчна.. В този период бащата е виждал сина си не повече от два пъти годишно и не е участвал, изключая определената издръжка
от 125лв месечно, в непредвидените разходите на детето свързани със здравословните и образователни потребности. Действително
по делото липсват категорични
доказателства относно доходите на дължащия издръжка, но както правилно е отбелязал първоинстанционният
съд, а
и в каквато насока е изявлението на М.Г., когато полага труд в Англия минимално възнаграждение е от 8.31 или 8.72 паунда на час, предвид на което и доколкото Г. е здрав и в трудоспособна възраст, то настоящият
съдебен състав приема, че последният би
могъл да реализира поне минимално месечно възнаграждение в размер на 1100 паунда.
Предвид на обстоятелството, че издръжката на малолетното дете Й. се
ползва с приоритет пред всички други задължения, а ответникът сам е
преценил финансовите си възможности заминавайки за Англия, което пък обстоятелство от друга страна го е лишило от възможността да полага пълноценни
грижи за сина
си, то настоящият съдебен състав приема, че
необходимата месечна издръжка за Й. възлиза на 500лв, от които бащата следва да поеме сумата от
400лв, а майката - остатъка от 100лв, считано от предявяване
на иска до настъпване на законоустановена причина за нейното
изменение или прекратяване.
До същите правни изводи е достигнал и първоинстанционният съд, поради
което решението в обжалваната част следва да бъде потвърдено, като правилно и
законосъобразно.
Изложеното обосновава неоснователността на жалбата,
поради което същата се оставя без
уважение.
С оглед изхода на спора на въззиваемата страна се дължат
направени пред настоящата инстанция разноски в размер на договорен и заплатен
адвокатски хонорар от 500лв и разноски за съдебни удостоверение в размер на 13.50лв.,
Мотивиран от горното Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №2391 от 10.07.2020г.. на ПРС, трети бр.с.,
постановено по гр.д.№7567/2019г., в
обжалваната част.
ОСЪЖДА М.К.Г. ЕГН **********,*** да заплати на К.К. С. ЕГН **********, действаща като майка и законен представител на малолетния Й.М.Г. ЕГН ********** , с адрес: *** направените в производството разноски в размер на 513.50лв / петстотин и тринадесет лева, и петнадесет стотинки/.
В необжалваната част, решението е влязло в сила.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: