Р Е
Ш Е Н И Е
№
………………
гр.Варна,
21.12.2011г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публично съдебно заседание на двадесет и първи ноември
две хиляди и единадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Росица Станчева
ЧЛЕНОВЕ:
Милен Славов
Светла Пенева
при участието на секретаря Г.С. като разгледа докладваното от съдия
Р.Станчева в.гр.д. № 1636 по описа за
2011г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно, по реда
на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е
по въззивна жалба на Ю.Г.А., чрез процесуалния й представител адв. Х. против
решението на Варненския районен съд, постановено на 30.05.2011г. с което е
прието за установено, че ищецът Е.Е.Е. е изключителен собственик на придобития по време на брака
им недвижим имот, представляващ апартамент № 216, съставляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор № 10135.4502.149.8.27, находящ се в гр. Варна, ж.к. „Владислав
Варненчик”, бл. № 401, вх. 12, ет. 9, състоящ се от: две стаи, кухня и сервизни
помещения, с площ от 59.54 кв.м., ведно с принадлежащото му избено помещение №
216, с площ от 2.53 кв.м., както и 3.3584% ид.ч. от общите части на сградата и
от правото на строеж върху държавно дворно място, съставляващо ПИ с ид. №
10135.4502.149 и попадащо в 4-ти микрорайон на гр. Варна в резултат на
трансформация на негови лични средства, получени на основание договори за
дарение, на основание чл. 21, ал. 1 СК /1985г., отм./.
В
жалбата са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното решение, основани
на твърдения за едностранно обсъждане на събраните по делото доказателства. Сочи се, че
съдът неправилно е кредитирал единствено ангажираните от ищцовата страна гласни
доказателства досежно придобивната стойност на процесния имот без да зачете
установеното от ангажираните от въззивницата гласни и писмени доказателства, не
е съобразил цената на реализирана от майката на ищеца продажба на ап.93 в същия
квартал /индиция според нея за нереално вписване на цената на спорния
апартамент/, както и че неправилно е отказал допускането на СИЕ за пазарните
цени на аналогични имоти. Иска се отмяна на
първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което предявеният
против нея иск да бъде отхвърлен като неоснователен, ведно с присъждане на направените в двете
инстанции съдебни разноски.
В с.з., чрез депозирано писмено становище жалбата се поддържа.
В
срока по чл.263 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна, в който се
излага становище за неоснователност на въззивната жалба. Твърди
се, че изводите на първоинстанционния съд са правилни и законосъобразни,
кореспондиращи на събраните по делото доказателства. В с.з. се пледира за
потвърждаване на решението и присъждане на разноски за въззивната инстанция.
При извършената служебна проверка по
валидността на обжалваното решение, съобразно нормата на чл.269 ГПК, съдът не
открива пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост.
Предявен
е иск с правно основание чл.124 ГПК вр. чл.21 СК /отм./.
В исковата си молба ищецът Е.Е. е
изложил твърдения, че с ответницата Ю.А. са бивши съпрузи, чийто брак е прекратен
с развод съгласно влязло в сила на 19.09.2007г. решение. По време на брака си
чрез договор за покупко-продажба са придобили процесния апартамент за сумата от
8 000 лева. Твърди, че тази цена е била заплатена изцяло с негови лични
средства по следния начин: към момента на изповядване на сделката е платена
сумата от 6 234.00 лева, дадени му безвъзмездно от неговата майка /3 500
лв./ и брат му /3 000 лв./, а остатъка от 1 766 лв. е заплатен по-късно
отново със средства, предоставени му като дарение от неговата майка в размер на
2000 лв. Сочи още, че дарените от роднините му средства са придобити от
продажбата на наследствени земеделски земи в землището на с. Ведрина и с.Габер,
Община Добрич. С оглед на това твърди, че е едноличен собственик на процесния
апартамент, поради което и предвид заведения от ответницата иск за делба е
сезирал съда с искане да бъде признато, че е собственик на същия.
С
отговора по чл.131 ГПК искът е оспорен като неоснователен. Въззивницата твърди,
че действителната придобивната стойност на апартамента е 7 900 щ.д., която
е заплатена със средства предоставени от майката и брата на въззиваемия,
средства, предоставени от нейните родители и чрез теглен от въззиваемия кредит
в размер на 7 000 лева, погасяван и от нея и след прекратяването на брака
им. Не оспорва, че майката на бившия й съпруг е дала сумата от 2 500 лева.
По отношение на дадените от брат му суми твърди, че от него са получили сумата
от 2 000лв., но която той е имал да връща на ищеца. Нейните родители са им
предоставили сума в размер на 3 000 лв., 2 000 лв. от които са от сключен
от тях договор за банков кредит „Експресо” и 1 000 лв. лични спестявания
на майка й.
Съдът, като взе предвид наведените в
жалбата оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства
и въз основа на приложимия закон намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Липсва
спор, респ. наведени в тази насока оплаквания във въззивната жалба относно
следната фактическа обстановка, установена и от приетите пред ВРС доказателства
– страните са бивши съпрузи, чийто брак, сключен на 15.09.1993г. е бил
прекратен с развод, постановен по гр.д. № 9935/2006г. Решението за развода е
влязло в сила на 19.09.2007г. По време на брака чрез договор за
покупко-продажба, сключен с нот.акт № 75, том І, д.№ 43/03.07.2003г.
въззиваемият Е. е придобил недвижим имот, представляващ апартамент № 126 в
гр.Варна, жк „Вл. Варненчик” бл.401, вх.12.
Възмездния
характер на придобиването на процесния имот обуславя и приложението на нормата
на чл.19 ал.1 СК /отм./. Това от своя страна поражда и основните сновните
спорни въпроси, а именно каква е действителната цена на имота, заплатена за
покупката му и с какви средства същата е покрита.
Видно
от нот.акт № 75/2003г. вписаната в него продажна цена е в размер на 8 000
лева, от която при сключване на сделката са платени 6 234 лева, а остатъка
от 1 766 лева е дължим в срок от два месеца. За сумата от 1 766 лева
е била вписана ипотека, като видно от представената молба до СВ същата е
заличена по искане на продавача на 09.09.2003г.
Съобразно
твърденията на въззивницата имотът е закупен за сумата от 7 900 щатски
долара, чиято левова равностойност към 03.07.2003г. според фиксинга на БНБ е
13 486 лева. Предвид на това и съобразно правилата за разпределяне на
доказателтвената тежест нейна е тежестта да опровергае обективираните в нот.акт
волеизявления на страните по договора за покупко-продажба досежно пазарната
цена, респ. да докаже твърденията си за действителната придобивна стойност.
От
проведеното в тази насока доказване пред ВРС, вкл. и проведената в настоящото
производство при условията на чл.266 ал.3 ГПК СТЕ настоящият състав намира, че
тези твърдения на въззивницата са доказани.
Според
показанията на св.К. А., майка на ответницата, процесният имот е бил закупен за
сумата от 7 900 щ. долара, като за покриването на тази стойност тя й
съпругът й са теглили банков заем в размер на 2 000 лева, дали са на
семейството и 1 000 лева лични спестявания. Остатъкат, според свидетелката
е бил заплатен със средства от сключен от въззиваемия кредит от „Експресбанк” в
размер на 7 000 лв. и дадени от неговата майка и брат му суми в размер
съответно на 2 500 лв. и 2 000 лв.
Макар и
тази свидетелка да е заинтеросована от изхода на спора съдът изцяло кредитира
нейните показания в частта относно придобивната стойност на процесния
апартамент, тъй като същите кореспондират на ангажираните от ответната страна
писмени доказателства. Така, видно от удостоверение от „Експресбанк” с изх.№ ЕД
3153-16/18.04.2011г. на въззиваемия Е.Е. е бил отпуснат потребителски кредит в
размер на 6 200 лева, усвоен на дата 25.06.2003г. Процесният договор е сключен
непосредствено след тази дата /на 03.07.2003г./ като в същото време няма
твърдения от ищеца, респ. ангажирани доказателства тази сума да е вложена
другаде.
Също
така, видно от договор за кредит Експресо № 100070 от 14.04.2003г. майката на
въззивницата е получила потребителски кредит в размер на 2 000 лв.
Аргументи,
че вписаната в нотариалния акт цена от 8 000 лева не е действителната
съдът извежда и от заключението на в.л. П.М. по проведената СТЕ, както и от
сключената през м.декември същата година сделка от майката на ищеца,
обективирана в нот.акт № 178/2003г.
Съгласно
заключението средната пазарна цена на процесния апартамент към 03.07.2003г. е
13 300 лева. А видно от нот.акт № 178/2003г. Димитра Христова /майката на
ищеца/ е продала апартамент в същия квартал, разположен също на деветия етаж
като процесния, с почти идентична застроена площ и данъчна оценка за сумата от 18 000 лева.
При
тези доказателства показанията на св.К. К., ангажирана от въззиваемия и
участвала като посредник при сключването на процесния договор, съобразно които
заплатената цена от купувача е в размер на 8 000 лева /което е дори и под
данъчната оценка на имота/ се явяват изолирани от останалия доказателствен
материал. Свидетелката сочи, че апартаменът е бил в изключително лошо
състояние, което ако е действително е така е изисквало извършването на ремонти
дейности. Но по делото липсват каквито и да било доказателства за извършван
основен ремонт от страните след закупуването, а видно от бракоразводното
решение това е било семейното им жилище.
Другият
свидетел на ищеца – брат му Стоян Христов няма впечатления относно конкретната
цена, която е заплатена, а само сочи, че според него дадените от майка му и
лично от него пари на брат му са били достатъчни.
Що се
отнася до св.Л. Л. същият няма непосредствени впечатления от процесните
отношения, поради което и неговите показания не се крадитират от съда за нето
едно от релевантните за спора обстоятелства.
Следователно действително заплатената цена
за процесния апартамент е 13 486 лева, педставляваща левовата
равностойност на 7 900 щ.долара към датата на продажбата.
От
съвкупния анализ на събраните по делото доказателства съдът намира за
недоказани твърденията на въззиваемия, че в придобиването на процесния
апартамент е вложили лични средства в пълния претендиран от него размер от
8 000 лева. Проведено е доказване само до размер на сумата от 4 500 лева,
за която съдът приема, че е съставлявала негови лични средства.
Съобразно
показанията на св.Стоян Христов при сключването на договора за покупко-продажба
той е дал на брат си сумата от 3 000 лева, която съобразно твърденията в
исковата молба последният е имал от продажба на земеделски имоти. Видно от
приетия като доказателство нот.акт № 131/2003г. свидетелят е продал такъв за
сумата от 1 300 лева през м.декември 2003г., което е след дата на
сделката. А от показанията на другата ангажирана от въззиваемия свидетелка К. К.
не става ясно кой от роднините каква сума е предоставил. Още повече, че
твърдението, че при сключване на договора е заплатена само сумата от 6 234
лв., предоставена изцяло от майката и брата на въззиваемия е опровергано с
оглед направените по-горе изводи досежно действителната цена на договора.
В
същото време, обаче, е налице признание от самата въззивница за дадени от св. Х.
средства в размер на 2 000 лева, в каквато насока са и показанията на
ангажираната от нея св.А.. Но доводите й, че тази сума е дадена като погашение
на съществуващо задължение на свидетеля към бившия й съпруг не са доказани. Това обуславя и извода на съда, че в
придобивната стойност на процесния апартамент са вложени лични средства на
въззиваемия в размер на 2 000 лева, които са му предоставени безвъзмездно
от неговия брат.
Що се отнася
до участието на майката на въззиваемия и в частност относно размера на дадените му от нея като дарение средства съдът
приема за доказано, че същите са на стойност 2 500 лева., до който размер е
налице и признание от ответницата. В тази връзка показанията на св.Христов,
съобразно които при сключването на процесната сделка майка им е дарила на
въззиваемия сумата от 3 500 лева, които същата е имала от продажба на свой
земеделски имот и 1 500 лева лични спестявания се подкрепят от други
доказателства само за сумата от 2 000 лева - нот.акт № 38/09.05.2003г. Доказателства
за предоставени лични средства от майката на въззиваемия в размер на 1 500
лева, подкрепящи тези показания на свидетеля не са ангажирани. В тази насока
важи и казаното по-горе относно показанията на св.Колева в частта им досежно
размера на дадените от роднините на въззиваемия суми.
Разколебани
и неустановяващи при условията на главно и пълно доказване, ценени при
условията на чл.172 ГПК са показанията на св.Христов и в частта им, в която сочи,
че остатъка от продажната цена, за който е била вписана ипотека е заплатен с
безвъзмездно предоставени от майка му средства, получени от нея от продажба на
собствено жилище. Видно от нот.акт № 171/2003г. тази продажба е извършена през
м.декември 2003г., което е след плащане на остатъка по процесната сделка и
заличаването на ипотеката /същата е заличена на 09.09.2003г./. А това, че
фактическото занасяне на парите е извършено от майката /показанията на
св.Колева/ не установява техния произход.
В
тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл.21 СК /отм./ е да
докаже при условията на главно и пълно доказване твърденията си, че средствата,
с които е заплатена цената на придобития по време на брака му имот са негови
лични. Такова доказване от обсъдените по-горе доказателства не е проведено за
горницата над 4 500 лв. до претендирания размер от 8 000 лв.
Следователно както по отношение на нея, така и за разликата до пълния размер на
действителната придобивна цена важи презумцията на чл.19 ал.3 СК /отм./.
Гореизложеното
обуславя и крайния извод на съда, че в резултат на трансформация на лични
средства в размер на 4 500 лв. въззиваемият е едноличен собственик на
4 500/13 486 ид.ч. от придобития по време на брака на страните процесен
имот. До този размер искът му се явява основателен и следва да бъде уважен. За
горницата до пълния обем права на собственост исковата претенция е
неоснователна.
Поради
частичното съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на ВРС
първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, в която исковата
претенция е уважена за горницата над 4 500/13 486 ид.ч. от правото на
собственост върху процесния имот и вместо него постановено друго, с което искът
за собственост за горницата над тези 4 500/13 486 ид.ч. да бъде отхвърлен.
В частта, в която ищецът е признат за собственик на 4 500/13 486 ид.ч. обжалваното
решение следва да бъде потвърдено.
С оглед
изхода от спора решението на ВРС следва да бъде изменено в частта относно
присъдените в полза на въззиваемия разноски, като на основание чл.78 ГПК същият
има право на разноски в размер на 412 лева.
Разноски
за въззивното производство са претендирали и двете страни. С оглед на това и
съобразно нормата на чл.78 ГПК дължимите в полза на въззивницата разноски са в
размер на 1 012 лева, а в полза на въззиваемия – 167 лева.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ решението на Варненския районен съд, постановено на
30.05.2011г. с което е прието за установено, че ищецът
Е.Е.Е. е изключителен
собственик на придобития
по време на брака им недвижим имот, представляващ апартамент № 216, съставляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 10135.4502.149.8.27, находящ се в гр. Варна, ж.к. „Владислав Варненчик”, бл. №
401, вх. 12, ет. 9 ЗА ГОРНИЦАТА НАД 4 500/13
486 ид.ч. от правото на собственост до пълния обем на това право И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на Е.Е.Е. с ЕГН ********** *** против Ю.Г.А. с ЕГН ********** *** за признаване в отношенията му
с ответницата, че е изключителен собственик на
придобития
по време на брака им недвижим имот, представляващ апартамент № 216, съставляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 10135.4502.149.8.27, находящ се в гр. Варна, ж.к. „Владислав Варненчик”, бл. №
401, вх. 12, ет. 9, състоящ се от: две стаи,
кухня и сервизни помещения, с площ от 59.54 кв.м., ведно с принадлежащото му
избено помещение № 216, с площ от 2.53 кв.м., както и 3.3584% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху
държавно дворно място, съставляващо ПИ с ид. № 10135.4502.149
и попадащо в 4-ти микрорайон на гр. Варна в резултат
на трансформация на негови лични средства, получени на основание договори за
дарение, на основание чл. 21, ал. 1 СК /1985г., отм./ ЗА ГОРНИЦАТА НАД 4 500/13
486 ид.ч. от правото на собственост до пълния обем на това право.
ПОТВЪРЖДАВА
първоинстанционното решение в частта, в която е признато, че Е.Е.Е. е
едноличен собственик на 4 500/13
486 ид.ч. от гореописания недвижим имот.
ИЗМЕНЯ първоинстанционното
решение в частта му за разноските КАТО
ОСЪЖДА Ю.Г.А. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на Е.Е.Е. с ЕГН ********** ***
сумата от 412 /четири стотин и
дванадесет/ лева, представляваща направени от ищеца разноски пред ВРС съобразно уважената част от
исковата му претенция, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА Е.Е.Е. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на Ю.Г.А. с ЕГН ********** ***
сумата от 1 012 /хиляда и дванадесет/
лева, представляваща разноски за въззивното производство съобразно
уважената част от жалбата й, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА Ю.Г.А. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на Е.Е.Е. с ЕГН ********** ***
сумата от 167 /сто шестдесет и седем/
лева, представляваща разноски за въззивното производство съобразно
отхвърлената част от жалбата, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението
може да се обжалва при условията на чл.280 ГПК с касационна жалба пред
Върховния касационен съд в 1-месечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: