Решение по дело №87/2024 на Административен съд - Смолян

Производството е образувано по касационна жалба, подадена от директора на Басейнова дирекция "ИБР", с адрес за призоваване [населено място], [улица]срещу Решение № 3/02.02.2024г. по АНД № 115/2023г. по описа на Районен съд-Чепеларе.

С обжалваното решение съдът е отменил изцяло НП № 139/06.10.2023г., с което на "ВиК" ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място] [улица], представлявано от управителя Р. Я. за нарушение поо чл. 44, ал.1 ЗВ на основание чл. 200, ал.1,т.1 , предл. 1, б."а" , вр. чл. 200, ал.4 ЗВ е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лв. и са присъдени деловодни разноски в размер на 600 лв.

Недоволен от така постановения резултат, касаторът го обжалва с оплаквания за неправилност и необоснованост, като постановено в противореечие със закона. не възприемат извода на съда, че е налице непълнота в описанието на нарушението в АУАН и НП. Във връзка с този довод считат, че конкретна установеност на количеството водовземане би имала значение при ангажиране на отговорността на дружеството за дебит над 1л/сек. До това количество обобщено считат, че следва да е доказано единствено водовземане без необходимото основание или в отклонение на предвидените условия в разрешителното или договора и то било достатъчно за ангажиране на административнонаказателна отговорност. В тази връзка наказващият орган не бил допуснал нарушение на процесуалните правила.

Твърди се още, че неправилно в мотивите на акта въззивният съд бил посочил, че квалифициращият елемент "повторност" следва да бъде описан като част от нарушението в АУАН, след като този признак за първи път бил установен при издаване на НП. В процесния случай липсвали и основания за приложение на нормата на чл. 28 ЗАНН.

Моли касационният съдебен състав да отмени постановеното въззивно решение и с акт по същество да потвърди издаденото НП.

Срещу касационната жалба е депозиран писмен отговор, в който се оспорват аргументите на касатора. Ответникът счита, че постановеното въззивно решение е законосъобразно и правилно и моли съда да го остави в сила. Претендират се съдебни разноски.

В съдебно заседание касаторът не изпраща процесуален представител. От юриск. Х. е постъпило писмено становище, в което поддържа подадената касационна жалба.

Ответникът по касация чрез адв. В. оспорва жалбата. Поддържа наведените в писмения отговор доводи.

Прокурорът от ОП-Смолян заема становище за неоснователност на подадената жалба. Счита, че издаденото НП е незаконосъобразно след като в него не е посочено ползваното количество вода. Отделно от това повторността като елемент от обективната страна на деянието не е била визирана в съставения АУАН, а директно в НП, което представлява съществено процесуално нарушение.

След преценка на изложеното в касационната жалба, като взе предвид становищата на страните, събраните доказателства и мотивите на обжалваното решение, АССм в настоящия си съдебен състав направи следните правни изводи:

Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, при наличие на правен интерес от търсената защита, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт. Преценена така, тя е процесуално допустима и по нея съдът дължи произнасяне по същество.

Разгледана по същество, тя е неоснователна. Това е така по следните съображения: За да постанови обжалваното решение, Районен съд-Чепеларе в мотивите си е приел, че при издаване на обжалваното НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Те са свързани с противоречие с изискванията на чл. 42 ЗАНН, съответно на чл. 57 ЗАНН и при неспазване на правилата за установяване на административно нарушение, установени в раздел ІІ-ІV от ЗАНН. Изложени са мотиви, че в НП е направен недопустим опит за компенсиране на дефицитите на АУАН чрез прибавяне на съществени фактически обстоятелства, не предявени с първоначалното административно-наказателно обвинение. Прието е във въззивното решение, че липсата на доказателства или твърдения за ползваното количество вода, в резултат от дейността по водовземане прави преценката на АНО по същество необоснована и представлява самостоятелно основание за отмяната на НП.

Прието е на следващо място, че липсата на описание в АУАН на утежняващия квалифициращ признак на нарушението „повторност“, обосновал приложението на чл. 200, ал.4 ЗВ също представлява съществен порок на НП. Изложени са подробни мотиви за същността на това нарушение и за процесуалните последици от него.

Касационния съдебен състав намира постановеното решение за валидно, допустимо и законосъобразно, при което същото следва да бъде оставено в сила. Мотивите на Районен съд-Чепеларе са съобразени с константната практика на съдилищата по приложението на релевантните за правоотношението правни норми. Изложените във въззивния съдебен акт аргументи се споделят изцяло от касационната инстанция. Доводите на касатора, свързани с налагането на санкция по чл. 200, ал.1, т.1, б.“а“ ЗВ без установяване на количеството водовземане не могат да бъдат споделени. За да е материално законосъобразно издаденото НП не следва да се установи от обективна страна само водовземане, но и неговото количество, защото то е елемент от фактическия състав на нарушението. Не могат да бъдат споделени и изложените доводи досежно повторността, след като в случая не е извършено позоваване на нормата на чл. 53, ал.2 ЗАНН при установяване на такъв квалифициращ елемент след съставяне на АУАН.

Обжалваното въззивно решение не страда от пороци, които да обосновават неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. На ответника по касация следва да се присъдят деловодни разноски в размер на 600 лв. тъй като искането е направено своевременно.

Мотивиран от горното АССм в настоящия си съдебен състав

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 3/02.02.2024г. по АНД № 115/2023г. по описа на Районен съд-Чепеларе.

ОСЪЖДА Басейнова дирекция "ИБР" ДА ЗАПЛАТИ на на "ВиК" ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място] [улица]деловодни разноски в производството пред АССм в размер на 600 лв.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.