Решение по дело №2612/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 2119
Дата: 10 юни 2025 г.
Съдия: Весела Стоянова Дончева
Дело: 20241110202612
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 22 февруари 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 2119
гр. София, 10.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 4 -ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛА СТ. ДОНЧЕВА
при участието на секретаря ДЕНИСЛАВ ВЛ. БАЙРЕКТАРОВ
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛА СТ. ДОНЧЕВА Административно
наказателно дело № 20241110202612 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.189,ал.14 вр. ал.8 Закон за движението
по пътищата /ЗДв.П/, обнародван ДВ бр.20 от 05 март 1999година, в сила от 01
септември 1999година - редакцията след изменението и допълнението в
нормативния акт, обнародвани ДВ бр.10 от 01 февруари 2011година и тези,
обнародвани ДВ бр.101 от 20 декември 2016година, в сила от 21 януари
2017година вр. чл.58д - чл.63д Закон за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/ - редакцията след изменението и допълнението в
нормативния акт, обнародвани ДВ бр.109 от 22 декември 2020година, в сила
от 23 декември 2021година.
Образувано е по жалба на В. В. А., подадена срещу електронен фиш за
налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство или система, серия К, бланков №8454994, издаден от Столична
дирекция на вътрешните работи /СДВР/, с който й е наложено
административно наказание “глоба”, в размер 100лв., на основание чл.189,ал.4
вр. чл.182,ал.4 вр. ал.1,т.2 ЗДв.П - актуална редакция на последната
разпоредба, след изменението и допълнението в нормативния акт,
обнародвани ДВ бр.10 от 01 февруари 2011година, за това, че на 06 декември
2023година, в 09:56часа, в град София, по бул.“Цариградско шосе”, в посоката
от ул.“Павел Красов“ към Околовръстен път на столицата, в участъка до
административен №200, при ограничение на скоростта в рамките населено
1
място, въведено с пътен знак В26 - 50км/час, е било извършено нарушение за
скорост с моторно превозно средство - лек автомобил, марка”NISSAN”,
модел“JUKE“, с регистрационен номер СВ 25 03 НК, със скорост 69км/час,
включително при приспаднат толеранс от -3%, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система /АТСС/ №MD 1197 -
административно нарушение по чл.21,ал.2 вр. ал.1 ЗДв.П - актуална редакция
на разпоредбата, след изменението и допълнението в нормативния акт,
обнародвани ДВ бр.47 от 22 юни 2012година, като нарушението и е било
повторно, извършено в едногодишен срок от влизане в сила, конкретно на 12
април 2023година, на електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система, серия К,
бланков №7002947 по описа на ОДМВР София.
В жалбата, подадена в приложимия законоустановен
четиринадесетдневен срок /чл.189,ал.14 вр. ал.8 ЗДвП вр. чл.59,ал.2 ЗАНН/, е
формулирано искане за отмяна на атакувания електронен фиш като
незаконосъобразен. Развити са подробни съображения за неспазени
изисквания, произтичащи от приложимата разпоредба на чл.189,ал.4 ЗДв.П,
при оформяне съдържанието на атакувания електронен фиш, в съдържанието
на който няма точно, в същото време ясно и по разбираем начин направено
описание на самото нарушение, на мястото на извършването, на разрешената,
на установената скорост и на констатираното превишаване, както е оспорен
възприетият квалифициращ признак ”повторност” на вмененото нарушение.
Твърди се игнориране на относимите и приложими процесуални правила,
обусловило накърняване на правото на защита на административнонаказаната,
на която не е била коректно, ясно и своевременно разяснена приложимата в
процедурата разпоредба на чл.189,ал.5 ЗДв.П. Отправено е и изрично искане
за присъждане на направените деловодни разноски при благоприятен за
жалбоподателката изход на делото.
Защитникът на жалбоподателката, в лицето на адвокат А. Ч., САК,
надлежно легитимирана с пълномощно, приложено като лист 7 от делото, в
открито съдебно заседание и при редовна процедура по призоваване не се
явява, но изразява становище по същество на правния спор и изхода на делото
в писмен вид, чрез своевременно депозирана, а и докладвана ”молба” - вх.
№331787/18.10.2024г. и вх.№332230/21.10.2024г. по описа на СРС, Обща
2
регистратура /съотв. лист 72-81 и лист 85-94 от делото/, като поддържа
искането за отмяна на атакувания електронен фиш, развивайки в подробност и
с допълнения, включително насочващи към липса на реализирано от
обективна страна съставомерно поведение, съображенията в жалбата.
Поддържа и искането, при благоприятен за жалбоподателката изход на делото,
на А. да бъдат присъдени направени деловодни разноски за адвокатско
възнаграждение, в размер на 400,00лв., съобразно приложимото правило по
чл.38,ал.1,т.3 Закон за адвокатурата и списък с разноски /лист 82 и лист 95 от
делото/, представляващи приложение, съотв. към ”молба”-та, вх.
№331787/18.10.2024г. и вх.№332230/21.10.2024г. по описа на СРС, Обща
регистратура /съотв. лист 72-81 и лист 85-94 от делото/.
Пред съда административнонаказаната В. В. А., в процесуалното
качество на жалбоподател, редовно призована, не се явява лично.
Въззиваемата страна СДВР, редовно призована, освен чрез представител
по пълномощно /лист 98 от делото/, явил се в открито съдебно заседание,
проведено по делото на 21 октомври 2024година, изразява становище по
предмета на правния спор чрез представител по пълномощно /лист 70 от
делото/, депозирал и “писмени бележки”, вх.№330956/18.10.2024г. по описа на
Софийски районен съд, Обща регистратура /лист 68-69 от делото/, конкретно в
насока наличие на предпоставки за потвърждаване на атакувания електронен
фиш, а оставяне на жалбата без уважение, като е отправено и изрично искане
за присъждане в полза на СДВР на юрисконсултско възнаграждение. В същото
време е формулирано и възражение за прекомерност, при положение, че е
претендирано от жалбоподателката и нейната защита адвокатско
възнаграждение, формиращо направените от А. деловодни разноски и в
случай, че делото се реши в полза на последната.
Надлежно уведомена за съдебното производство, по аргумент от
разпоредбата на чл.189,ал.14 вр. ал.8 ЗДв.П вр. чл.62 ЗАНН, Софийска
районна прокуратура /С./, не се възползва от изрично разяснената възможност
“прокурор да участва в производството пред съда, ако намери това за
необходимо”.
Настоящият състав на Софийски районен съд /СРС/, като взе предвид
доводите в жалбата, с която е сезиран, съобрази становищата на
представляващите страните, изразени в хода на съдебното производство и
3
обсъди наличните по делото материали и събрани доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за безспорно установено от
фактическа страна следното:
Жалбоподателката В. В. А., ЕГН **********, е собственик на моторно
превозно средство, представляващо лек автомобил, марка”NISSAN”,
модел“JUKE“, с регистрационен номер СВ 25 03 НК, като и фактически
управлявала автомобила, включително към 06 декември 2023година, а А. е и
правоспособен водач на моторно превозно средство, като към 06 декември
2023година неколкократно в това качество била наказвана по административен
ред за нарушения на правилата за движение по пътищата, при това
преобладаващо на тези, уреждащи скоростния режим, изключително с
издадени електронни фишове за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система.
На 06 декември 2023година, сутринта, малко преди 10:00часа,
шофирайки “НИСАН”-а, жалбоподателката се движела на територията и в
пределите на столичния град, по бул.“Цариградско шосе“, в посоката от
ул.“Павел Красов“ към ул.“Околовръстен път“, по друг начин казано - “посока
изход на град София“ и срещу парк”ВРАНЯ”. В участъка от пътя до
административен №200, по друг начин казано - ”при разклона за Стар
лозенски път”, от гл.т. мястото на позициониране на АТСС, при намираща се в
близост, пред АТСС, пешеходна пътека, във връзка с която и в зоната на
действие на пътен знак от вида В26, въвеждащ ограничение на скоростта на
движещите се по бул.“Цариградско шосе“, приближаващи пешеходната
пътека, моторни превозни средства, до 50км/час и при положение, че пътят в
очертаната посока бил прав, широк, поради което и осигурявал добра
видимост, особено в светлата част от денонощието, процесният автомобил,
със статус “приближаващ”, бил “засечен”, на практика в момента на
“засичането” и от гл.т. разделителни способности на самото АТСС, попадайки
единствен в обсега му, от мобилното, в смисъл преносимо, АТСС за
наблюдение и регистрация на пътни нарушения, конкретно на скоростния
режим, с вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации, от
вида CORDON M2, №MD 1197, разположено /позиционирано/ в
непосредствена близост до платното за движение, настроено в стационарен
режим на измерване и заснемане, при положение, че за самото АТСС имало
издадено валидно удостоверение за одобрен тип средство за измерване от
4
Български институт по метрология /БИМ/, технически изправно, а и
настроено /на датата 06 декември 2023година, във времето от 08:30часа до
10:30часа/, за работа в автоматичен режим на измерване и заснемане, в случая
от свидетел С. - младши автоконтрольор при СДВР-ОПП, преминал обучение
за работа с вида АТСС, конкретно в режим на измерване, в случая на
скоростта на движещите се по бул.“Цариградско шосе“, в очертаната по-горе
посока, приближаващи срещу техническото средство, моторни превозни
средства, при предварително зададени и запаметени настройки, без намеса, а и
при невъзможност за такава от страна на контролен орган, що се касае до
самия процес на работа и заснемане, съобразно валиден към 06 декември
2023година протокол от проверка на техническата изправност №022-СГ-
ИСИС/14.03.2023г. по описа на БИМ, Главна дирекция”Мерки и измервателни
уреди“, Отдел”Изпитване на средства за измерване и софтуер”. Собствено
дежурният екип на СДВР-ОПП, в случая сформиран от свидетел С.,
придвижвайки се към релевантното време със служебен полицейски
автомобил с регистрационен номер СВ 16 00 ХА, бил в близост до мястото на
позициониране на самото техническо средство, но макар и да имал
възможност да наблюдава движението и преминаващите в участъка моторни
превозни средства, не спирал автомобилите, нито по някакъв начин
манипулирал с АТСС, при положение, че същото било позиционирано,
конкретно на статив /тринога/, при следване инструкциите на производителя,
настроено и поставено в автоматичен работен режим, включително и заснето,
както релевантния пътен знак от вида В26, непосредствено преди реалното
фактическо начало на работния процес. Тъкмо при описаната обстановка и
попадайки напълно самостоятелно /поради обективна невъзможност, от гл.т.
параметри и функционалности на конкретното АТСС като вид, “да се засече“ с
друго/и моторно/и превозно/и средство/а/, от една страна в зоната на действие
на пътния знак В26, въвеждащ ограничение на скоростта до 50км/час, а от
друга страна и в обсега на техническото средство, автомобилът,
марка”NISSAN”, модел“JUKE“, с регистрационен номер СВ 25 03 НК, бил
“заснет” да се движи в очертаните по-горе посока и участък от
бул.“Цариградско шосе“, със скорост 72км/час. В резултат на създадената и
съхранена в паметта на АТСС информация, автоматично, отново без човешка
намеса, прехвърляща се в сървър на Главна дирекция”Национална полиция”
/ГД”НП”/ при Министерство на вътрешните работи /МВР/ и след изготвянето
5
от екипа при приключването на работата на протокол по образец за
използване на АТСС, придружен от снимка на последното на мястото на
позиционирането и на значимия пътен знак, протоколът и надлежно проверен,
на първо време били създадени предпоставки процесното моторно превозно
средство, по заснетите марка и регистрационен номер, да бъде
идентифицирано, в т.ч. и чрез справка в автоматизирана система на МВР на
Република България - като регистрационен статус и собственост, както да
бъде възпроизведена на хартиен носител информацията от паметта на АТСС,
визуализираща осъществяването на констатираното нарушение, в т.ч. време,
място, естество и параметри на установяване. При положение, че автомобилът
се оказал собственост тъкмо на жалбоподателката, предвид още начина на
установяване на нарушението, за което не било предвидено наказание
“лишаване от право да се управлява моторно превозно средство“, нито
отнемане на контролни точки, съобразно посочените нормативни правила,
утвърдения от министъра на вътрешните работи образец на електронен фиш и
след приспадане на съответния толеранс в рамките на 3% от фактически
измерената скорост, бил издаден електронен фиш, серия К, бланков №8454994
по описа на СДВР, за заснетото с АТСС CORDON M2 №MD 1197, на 06
декември 2023година, в 09:56часа, извършено нарушение за скорост с
моторното превозно средство - лек автомобил, марка”NISSAN”,
модел“JUKE“, с регистрационен номер СВ 25 03 НК, по бул.“Цариградско
шосе“ в град София, в посоката от ул.“Павел Красов“ към Околовръстен път, в
участъка до административен №200, със скорост 69км/час /при приспаднат
толеранс от 3%/, при ограничение на скоростта в рамките на населено място и
въведено с пътен знак В26 - 50км/час, според възприетата правна
квалификация - нарушение по чл.21,ал.2 вр. ал.1 ЗДв.П, за което и на
основание чл.189,ал.4 вр. чл.182,ал.4 вр. ал.1,т.2 ЗДв.П, била ангажирана
личната административнонаказателна отговорност на В. В. А., конкретно с
налагането на административно наказание “глоба”, в размер 100лв., доколкото
и пак по данните в автоматизирана информационна система на МВР, била
възприета освен това повторност на нарушението, а именно да е било
извършено и в едногодишен срок от влизането в сила на издаден на А.
електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система, серия К, бланков №7002947
по описа на ОДМВР София. А., на която отново по данни в автоматизираната
6
информационна система на МВР, макар и при липса на разписка,
електронният фиш бил връчен на 19 януари 2024година, не посочила по реда
на чл.189,ал.5 ЗДв.П друго лице, което да е управлявало моторното превозно
средство към момента на извършването, респ. установяването на
нарушението, в каквато насока не са били ангажирани доказателства и в
настоящото съдебно производство.
С оглед доводите в жалбата, за проверка на обстоятелствата, отразени в
атакувания фиш, в т.ч. при съобразяване характера на нарушението и начина
на неговото установяване, по делото са били събрани гласни доказателства,
чрез показания на разпитания в качеството на свидетел, полицейски служител
С., но основно са били приобщени писмени материали, в т.ч. такива,
представляващи приложение по изпратената в съда
административнонаказателна преписка, както допълнително изискани и
приложени в хода и за нуждите на съдебното производство, главно по
преценка, направена от съдията-докладчик, насрочвайки делото за
разглеждане в открито съдебно заседание, като предпоставка съставът,
ангажиран с разглеждането на делото, да реализира пълноценно вмененото му
правомощие по разкриване на обективната истина, а именно възпроизведен на
хартиен носител запис на нарушението, установено и заснето чрез мобилно
/преносимо/ АТСС, справка, изготвена по данните, актуални към 06 декември
2023година, в автоматизирана информационна система на МВР на Република
България, за регистрационния статус на моторно превозно средство - лек
автомобил, марка”NISSAN”, модел“JUKE“, с регистрационен номер СВ 25 03
НК, заповед №8121з-931/30.08.2016г. на министъра на вътрешните работи за
утвърден образец на електронен фиш по ЗДв.П, ведно с приложение, протокол
№022-СГ-ИСИС/14.03.2023г. от проверка техническата изправност на
видеорадарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с
вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации, от типа
CORDON M2, №MD 1197, данни, актуални към 06 декември 2023година, от
регистър на БИМ, за вписан тип средство за измерване, конкретно за тип
видеорадарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с
вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации CORDON
M2, ведно с приложение, протокол по образец за използване на
автоматизирано техническо средство или система, конкретно от типа
CORDON M2, №MD 1197, на дата 06 декември 2023година, за времето от
7
08:30часа до 10:30часа, ведно с приложение, представляващо възпроизведен
на хартиен носител запис на позиционираното и настроено за начало на
работния процес АТСС, както възпроизведен на хартиен носител запис на
наличния и релевантен пътен знак от вида В26, разпечатка от единна
автоматизирана система на МВР на Република България, установяваща данни
за издаване, връчване, включително дата на връчване и други обстоятелства,
относими към атакувания електронен фиш, ежедневна форма на отчет по
образец, копие на сертификат за успешно завършен обучителен курс от
свидетел Атанасов за работа с АТСС, тип CORDON M2, справка от
автоматизирана информационна система на МВР на Република България,
установяваща статуса на жалбоподателката като правоспособен водач на
моторно превозно средство и за съставени на лицето в това качество актове и
фишове и издадени наказателни постановления за извършени нарушения на
правилата за движение по пътищата и екземпляр, със заверка “вярно с
оригинала”, от издаден на А. електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система,
серия К, бланков №7002947 по описа на ОДМВР София и в този случай, ведно
с разпечатка от единна автоматизирана система на МВР на Република
България, касателно дата на издаване, на връчване на фиша, наличие или не на
подадена срещу фиша жалба, дата на влизане в сила на фиша и данни за
изпълнение на наложената санкция по последно посочения електронен фиш,
като така изброените писмени материали, в по-голямата си част са били
приложени отново, вече в рамките на образуваното съдебно производство,
ведно с материали, допълнително изискани от съда, конкретно депозирани с
писмо-отговор от СДВР-ОПП, вх.№323845/14.10.2024г. по описа на СРС,
Обща регистратура /лист 37-63 от делото/, като в последния случай в
допълнение е било представено копие на ръководство за работа с АТСС, тип
CORDON M2, но освен това, с отношение към установяване организацията на
движението на мястото и към времето на констатиране на вмененото на
жалбоподателката нарушение - отговор с приложение от Столична община,
Дирекция”Управление и анализ на трафика”, вх.№318058/09.10.2024г. по
описа на СРС, Обща регистратура /лист 33-36 от делото/ и екземпляр от
препращащо писмо, вх.№327221/16.10.2024г. по описа на СРС, Обща
регистратура /лист 66-67 от делото/, писмо-отговор от Областно пътно
управление София при Агенция”Пътна инфраструктура”, вх.
8
№346687/30.10.2024г. по описа на СРС, Обща регистратура /лист 105-106 от
делото/ и с отношение към признака ”повторно нарушение” - екземпляри от
препращащи писма - вх.№344414/29.10.2024г. и вх.№27772/27.01.2025г. по
описа на СРС, Обща регистратура, съотв. лист 103-104 и лист 133-134 от
делото и материали, приложени с писмо-отговор от ОДМВР София, вх.
№25579/24.01.2025г. по описа на СРС, Обща регистратура /лист 114-132 от
делото/.
С оглед характера на настоящото съдебно производство, съобразно
предмета на атакуване и доводите, с които е обоснована защитната теза,
развита в жалбата, от гл.т. естество на констатираното нарушение, а и начин на
установяването му, съдът приоритетно счита, че в рамките на собствените си
правомощия е взел необходимите мерки за разкриването на обективната
истина, но същевременно и е осигурил достатъчна възможност на всяка от
страните да защити и обоснове позицията си по делото, респ. преценява, че
събраните гласни доказателства, чрез показанията на разпитания свидетел,
обсъдени самостоятелно, но и във връзка с приобщените писмени материали,
установяват достатъчно убедително и еднопосочно именно гореизложената
фактическа обстановка, като в рамките на доказателствената съвкупност,
според съда не се очертават противоречия, при това притежаващи белезите на
съществени, т.е. такива, които да засягат фактите с правно значение и
изискващи задълбочено обсъждане.
При тези предварителни уговорки, според състава и в разрез с доводи от
защитната теза, развита в жалбата, формираната доказателствена съвкупност в
нужната степен убедително потвърждава, че по времето и на мястото, явяващо
се такова в пределите на населено място, в частност на столичния град и
логично локализирано с параметри, посочени ориентировъчно и според
мястото на позициониране на АТСС, визирани в атакувания електронен фиш,
при въведено освен това с пътен знак от вида В26, ограничение на скоростта
на движещите се моторни превозни средства - до 50км/час, лек автомобил,
марка”NISSAN”, модел“JUKE“, с регистрационен номер СВ 25 03 НК, е бил
управляван с превишена скорост, конкретно със скорост 69км/час /наказуема/,
попадайки от една страна в зоната на действие на пътния знак от Група В, а от
друга страна - в обсега също така на разположения и настроен от свидетел
Атанасов на автоматичен работен режим, стационарно преносим уред за
осъществяване на контрол на пътното движение /видеорадарна система за
9
наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на
регистрационни номера и комуникации/, в частност на скоростта на
преминаващите през контролирания участък моторни превозни средства, от
типа CORDON M2, №MD 1197, последният явяващ се одобрен тип средство за
измерване на скорост на моторни превозни средства, технически изправен към
времето на използването, включително настроен за работа при следване
указанията от методичното ръководство за работа от обучен за това
полицейски служител, а и използван според техническите и метрологични
характеристики на типа АТСС, включително при съставен за използването
протокол, а и в рамките на възложените на патрула задачи за съответната
смяна и часови диапазон, видно от ежедневна форма на отчет.
По друг начин казано и в разрез със защитната теза, развита в жалбата,
но поддържана и в хода на съдебното производство, според състава,
формираната доказателствена съвкупност, установявайки изложената по-горе
фактическа обстановка, на практика е потвърдила обстоятелствата,
релевантни за административнонаказателното обвинение по несъмнен и в
достатъчна степен убедителен начин, като за пълнота на изложението следва
да се отбележи, че мястото за контрол не е било обозначено с пътен знак
Е24”Контрол с автоматизирани технически средства или системи”, видно от
предоставените от СДВР-ОПП, приобщени като писмени доказателства,
писмени материали, както тези от Столична община, Дирекция”Управление и
анализ на трафика”, на които съставът се доверява, нито има данни мястото за
контрол да е било оповестено чрез средствата за масово осведомяване или на
интернет страницата на МВР, но съдът не е склонен да сподели позиция, че
може да става въпрос за пропуск, опорочаващ установяването на
нарушението, тъй като към времето на извършването на същото - 06 декември
2023година, освен че вече е била отменена разпоредбата на чл.165,ал.2,т.8
ЗДв.П, конкретно с измененията и допълненията в нормативния акт,
обнародвани ДВ бр.54 от 05 юли 2017година, вече е било променено и
съдържанието на Наредба №8121з-532 от 12 май 2015година за условията и
реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за
контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от министъра на
вътрешните работи на основание чл.165,ал.3 ЗДв.П, обнародвана ДВ бр.36 от
19 май 2015година, представляваща развитие в подробности на разпоредбата
на чл.165,ал.2,т.8 ЗДв.П, респ. нормативно изискване за обозначаване и
10
оповестяване местата за контрол с автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата изобщо не е
съществувало.
Отново за пълнота на изложението, а и отговаряйки на довод от
защитната теза, съдът приема да отбележи още, че няма и съмнение
засечената с техническото средство скорост да е била на моторното превозно
средство, управлявано от жалбоподателката, не само, защото последната не е
декларирала по реда на чл.189,ал.5 ЗДв.П, нито е ангажирала доказателства,
конкретно друго лице да е било водач на собствения й автомобил, но и защото
наличният снимков материал, визуализиращ нарушението, съпоставен с
показанията на разпитания свидетел Атанасов относно параметрите и начина
на функциониране на типа АТСС, както с описанието на техническите
характеристики на АТСС в регистъра на БИМ за вписан тип средство за
измерване, конкретно за тип видеорадарна система за наблюдение и
регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни
номера и комуникации CORDON M2, ведно с приложение и ръководството за
работа с устройството от посочения тип, според състава убедително са
установили, че точно процесният автомобил, шофиран от жалбоподателката, е
бил по времето и на мястото, посочени във фиша, със засечената от
техническото средство скорост, като дори да е имало по същото време и на
същото място и други моторни превозни средства, движили се с превишена
скорост, те не са, а и няма как да са били в точката, през която е преминало
моторното превозно средство с водач В. А. и то точно в момента на
заснемането от АТСС.
По казуса единствено неустановено, според състава, а и както се твърди
в жалбата, остава посоченото в съдържанието на атакувания електронен фиш,
че нарушението, вменено на А., същата е извършила при условията на
“повторност“. Тук за отбелязване е, че макар актът, обуславящ повторността,
да е бил индивидуализиран като вид, а и с номер, доколкото в корите на
делото е приложен екземпляр от електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система,
серия К, бланков №7002947 по описа на ОДМВР София, но без обозначена, а
и удостоверена с подпис на длъжностно лице дата на влизане в сила на
последния посочен акт, единствено позоваване на отбелязвания, касаещи този
11
електронен фиш в информационна система/масив на МВР, включително
последните, неясно от кого, кога и на каква база направени, респ. без
възможност отразената информация да може да бъде третирана като
достоверна, на фона и на съдържащата се в писмо-отговор от СДВР-ОПП, вх.
№323845/14.10.2024г. по описа на СРС, Обща регистратура, но и в писмо-
отговор с приложение от ОДМВР София, вх.№25579/24.01.2025г. по описа на
СРС, Обща регистратура, информация, постъпила в изпълнение
разпореждането на съдията-докладчик, в насока, че в информационните
системи на МВР има отразена дата на връчване на обуславящия повторността
електронен фиш, но става ясно, че нито в СДВР-ОПП, нито в ОДМВР София,
е налична разписка, удостоверяваща надлежно връчването, както и не е
наличен документ, удостоверяващ надлежно евентуалното заплащане на
”глоба”-та по този фиш, в тази връзка, отчитайки от друга страна, че
доказването на административнонаказателното обвинение в принципен план е
в тежест на въззиваемата страна, като независимо и от положените от
съдебния състав, съблюдаващ принципа за разкриване на обективната истина,
усилия, в случая съдът счита, че възприетият като релевантен признак
“повторност“ на вмененото на А. нарушение, се явява само твърдян, но не и
установен по несъмнен начин.
Предвид изложеното, съобразно наведените в жалбата доводи, но и като
е задължен да извърши цялостна служебна проверка относно
законосъобразното издаване на атакувания електронен фиш, в случая от
правна страна съдът приема следното:
На първо място съобразява, че жалбата на В. В. А. е допустима /явява се
подадена в приложимия законоустановен 14-дневен срок за обжалване, при
положение, че атакуваният електронен фиш само по данни, отразени в
автоматизирана информационна система на МВР на Република България, е
бил връчен на санкционираното лице на 19 януари 2024година, но липсва
разписка, надлежно удостоверяваща връчването, а жалбата е била депозирана
при административнонаказващия орган, подадена по имейл, на 25 януари
2024година и приета в деловодството на СДВР с входящ номер от 26 януари
2024година, срещу акт, подлежащ на съдебно оспорване, при това тъкмо пред
Софийския районен съд, от лице, имащо право на жалба, по нормативно
установения ред и отговаря на изискванията за форма и съдържание/, респ.
следва да бъде разгледана по същество.
12
При това положение, на следващо място и категорично без основание да
сподели аргументите от защитната теза на жалбоподателката, съдът
преценява, че доколкото става въпрос за административнонаказателно
производство, развило се в рамките на специфична, диференцирана
административнонаказателна процедура, чрез издаването на електронен фиш,
като понятие, за целите на ЗДв.П дефинирано в разпоредбата на §6,т.63 от
Допълнителните разпоредби /ДР/ към ЗДв.П, конкретно и по аргумент от
приложимата в случая разпоредба на чл.189,ал.4 ЗДв.П - актуална редакция,
след изменението и допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.54
от 05 юли 2017година, от процедурна гл.т., в конкретния случай се констатира,
че фишът, от гл.т. на съдържание, отговаря на предвиденото в разпоредбата на
чл.189,ал.4 ЗДв.П, както и съответства на утвърдения със заповед на
министъра на вътрешните работи, действаща към 06 декември 2023година,
образец на електронен фиш.
Съдът с приоритет счита, че доколкото става въпрос за
административнонаказателното производство от процедурна гл.т., в
конкретния случай, изхождайки от възприетото принципно становище, че
производството за реализиране на административнонаказателна отговорност
чрез издаване на електронен фиш, въведено с разпоредбите на чл.189,ал.4 и
сл. ЗДв.П, се явява съкратено такова, в изключение от общите правила на
ЗАНН и на практика създаващо предпоставки за сериозно стеснена
възможност за защита, приема, че атакуваният електронен фиш, от гл.т.
изисквания за форма, съдържание, реквизити и ред на издаване, в т.ч. при
неприложимост на сроковете по чл.34 ЗАНН, е бил изготвен в съответствие с
нормативните такива и без допуснати съществени нередовности, т.е.
законосъобразно.
Отправна точка за последната констатация се явява разпоредбата на
§6,т.63 от ДР към ЗДв.П, инкорпорираща в съдържанието си легалната
дефиниция на понятието “електронен фиш” по смисъла и за нуждите на
ЗДв.П, съгласно която “електронен фиш” е електронно изявление, записано
върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-
информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за
нарушения от автоматизирани технически средства или системи”, както и
разпоредбата на чл.189,ал.4 ЗДв.П, а не тези на чл.42 - чл.57 ЗАНН, съгласно
13
която, конкретно в актуалната към 06 декември 2023година, а и понастоящем
редакция, “при нарушение, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система, за което не е предвидено наказание
лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане
на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен
орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното
нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура
на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на
когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за
доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от
министъра на вътрешните работи”.
Изложеното, пренесено към казуса, налага категоричната констатация,
че при положение преди всичко, че е било възможно да се издаде електронен
фиш, последният и напълно отговаря на изискванията за форма и съдържание,
от гл.т. на нормативно установените реквизити и образеца на електронен фиш,
утвърден с приобщената като писмено доказателство заповед на министъра на
вътрешните работи №8121з-931/30.08.2016г.
В аспекта на изложеното и в отговор на конкретен довод от защитната
теза на жалбоподателката, съдът изрично отбелязва, че що се касае до
посочените в съдържанието на фиша скорости, действително по визираната
като “установена“, липсва конкретизация, дали се има предвид измерената или
наказуемата, при положение, че последната се формира от реално измерената,
но редуцирана/намалена с приспадане на 3% в полза на санкционирания.
Според състава обаче, това не може да бъде оценявано като съществен
пропуск при очертаването на административнонаказателното обвинение, при
посочена ясно и конкретно точна стойност на възприетото като релевантно
превишаване на скоростта в случая, като е въпрос на изясняване чрез
способите и средствата за доказване, как и дали санкционираното
превишаване е било коректно определено, в т.ч. на фона на необходимостта от
измерената скорост да бъде математически приспаднат в полза на
санкционираната толеранс в рамките на 3%, като предпоставка за определяне
на наказуемото в конкретния случай превишаване на скоростта и при
14
положение, че от доказателствата по делото по достатъчно убедителен и
категоричен начин се установява реално измерената скорост, конкретно
възлизаща на 72км/час.
Единствено вярно е, че в съдържанието на атакувания електронен фиш,
АТСС, използвано за установяване на нарушението, е било посочено само с
номер, но доколкото последният е несъмнено изключителен и практически
индивидуализиращ АТСС, включително като тип/вид, в частност, че става
въпрос за такова от вида CORDON M2, то и в този смисъл аргумент за
незаконосъобразност на атакувания акт не би могъл да бъде споделен от
състава.
В интерес на обективността, независимо, че няма довод в тази насока в
рамките на поддържаната защитна позиция, съставът отбелязва, че на
плоскостта на съдържанието на атакувания електронен фиш, липсва посочено
деянието, като конкретно действие или бездействие на привлечената към
отговорност. Факт е посоченото в съдържанието на фиша, при това в
съответствие с утвърдения със заповед на министъра на вътрешните работи
образец на електронен фиш, че става въпрос за ”извършено нарушение за
скорост”, но това, че се касае точно, единствено и само, за управляване, като
форма на изпълнително деяние, на пътно превозно средство с превишена
скорост в рамките на населено място и в зоната на действие на пътен знак,
въвеждащ специално ограничение на скоростта, в случая с автор
привлеченото към административнонаказателна отговорност физическо лице,
макар и неточно посочено, без колебание е изводимо при съпоставка на
словесното с цифровото описание на вмененото нарушение, което подлежи на
разглеждане в своето единство и в цялост, още повече, че цифровото описание
включва възприетата като нарушена нормативна разпоредба, но още и
приложената административнонаказателна, в последния случай с визирани
съставомерни признаци на вмененото на конкретното лице деяние, покриващо
характеристиките на административно нарушение, респ. основание за
реализиране на административнонаказателна отговорност. По друга начин
казано - несъмнено се явява пропуск при оформяне съдържанието на
електронния фиш начинът на описване на деянието, конкретно що се касае до
самото изпълнително деяние, но и този пропуск не покрива критериите за
съществено процесуално нарушение.
15
Преценявайки основателността на жалбата, съдът от една страна отчита,
че е сезиран с такава, доводите в която, с изключение на този относно
повторността, не приема за основателни, съобразно вече изложеното,
включително като анализ на доказателствата, а от друга страна съобразява, че
възприетите в съдържанието на електронния фиш фактически положения,
очертаващи самото нарушение, както и авторството на последното, следва да
се считат потвърдени по несъмнен начин, на база формираната и
интерпретирана в посочения по-горе смисъл доказателствена съвкупност,
респ. намира, че в достатъчна степен се явява законосъобразно да приеме, че
именно жалбоподателката В. А. е осъществила, както от обективна, така и от
субективна страна, признаците от състава на вмененото й административно
нарушение по чл.21,ал.2 вр. ал.1 ЗДв.П, по времето и на мястото, посочени в
електронния фиш, изразило се в нарушаване на забрана, в случая въведена с
пътен знак, скоростта на моторните превозни средства от категорията на
управляваното от жалбоподателката, включително в рамките на населено
място, а и в зоната на действие на конкретния пътен знак, да превишава
50км/час, установено и заснето с АТСС за контрол, поради което и са налице
предпоставките за потвърждаване на атакувания електронен фиш по
основание, като се отчете, че в случая установеното превишаване на
максимално разрешената скорост е било с 19км/час.
По друг начин казано, при положение, че в съдържанието на атакувания
електронен фиш, според състава, описанието на нарушението е било
възможно и достатъчно коректно направено, от гл.т. посочване на това, кога,
като точно време, къде, като място и в какво се е изразило самото деяние,
което съответства на формираната доказателствена съвкупност, а и на
плоскостта още на обоснованата констатация, че нарушението е било
установено с одобрен тип и преминало проверка за изправност, АТСС за
осъществяване контрол на правилата за движение по пътищата, в частност на
скоростния режим, то съдът и по същество счита, че в достатъчна степен се
явява законосъобразно да приеме, че тъкмо жалбоподателката, в качеството на
надлежно установен собственик и водач на процесното моторно превозно
средство към датата и точния час на нарушението, следва да отговаря за
вмененото й административно нарушение по чл.21,ал.2 вр. ал.1 ЗДв.П,
съобразно издадения и предмет на атакуване електронен фиш.
16
Единствено на фона на възприетия от съдебния състав анализ на
формираната доказателствена съвкупност, на свой ред обуславящ правния
извод, че не може да се приеме за несъмнено установено процесното
нарушение да се явява извършено в условията на повторност, още повече че и
в самото съдържание на атакувания акт, белезите, относими към
квалифициращ признак, изначално не са били посочени в необходимата
пълнота, конкретно без данни за териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението, съставяне, връчване на електронен фиш, серия К, бланков
№7002947, както предмет на последния и при положение, че в принципен
план предназначението на доказателствата е не въвеждане на значими
обстоятелства за първи път, а само проверка на посочените такива и
възприети от административнонаказателното обвинение, в насока дали се
установяват или не, съдебният състав в заключение намира основание да
сподели само тези аргументи от защитната теза, насочени към невъзможност
по казуса отговорността на жалбоподателката да бъде ангажирана за
нарушение, извършено повторно.
Тук обаче, е мястото съдебният състав да изрази и становище, според
което на фона на възприетото фактическо и юридическо описание на
нарушението, предмет на административнонаказателното обвинение, при
положение, че единствено има предпоставки да се възприеме за
незаконосъобразно по изложените съображения, квалифицирането на
нарушението като повторно, то че чрез реализиране на правомощие по
изменяване, единствено следва да редуцира наложената санкция и при
положение, че същата следва да се счита определена на основание
чл.182,ал.1,т.2 ЗДв.П, а не на основание приложената тази на чл.182,ал.4
ЗДв.П, последната реално предвиждаща само по-висок размер на наказанието
“глоба“, препращайки към разпоредбите на чл.182,ал.1, ал.2 и ал.3 ЗДв.П,
когато се касае за нарушение, изразило се в управляване на моторно превозно
средство с превишена скорост, било в населено, било извън населено място, но
при всички случаи и “повторно“.
На фона на последното изложено, що се касае до административното
наказание, подлежащо на налагане на В. А., за извършеното от нея
административно нарушение по чл.21,ал.2 вр. ал.1 ЗДв.П /разпоредбата на
17
който не е била променяна, от гл.т. предвиденото и относимо към казуса
правило за поведение, инкорпорирано в съдържанието й/, съдът на следващо
място оценява, че няма и промяна в законодателството, считано от времето на
извършването на нарушението, която да обуславя обсъждане на плоскостта на
принципното правило, установено в разпоредбата на чл.3,ал.2 ЗАНН, като при
това положение отчита, че подлежи на прилагане
административнонаказателната разпоредба на чл.182,ал.1,т.2 ЗДв.П.
Последното е така, защото за превишаване на разрешената максимална
скорост, предвидена с пътен знак и в рамките на населено място, при това от
11км/час и до 20км/час, включително, последователно законодателят е
предвидил и то без промяна, считано от измененията и допълненията в
нормативния акт, обнародвани ДВ бр.10 от 01 февруари 2011година, към 06
декември 2023година, а и до приключването на производството пред районния
съд - 10 март 2025година, водачът на моторното превозно средство, като
нарушител, да бъде санкциониран с “глоба”, като размерът на последната
също е без промяна и е фиксиран на 50лв., като съдът съобразява също така,
че не разполага с правомощия да заменява или да определя размер на
санкцията под предвидения в закона най-нисък предел /в т.см. чл.27,ал.1, ал.4
и ал.5 ЗАНН/, а и като приема, че дори и при неустановеност на признака
“повторност“, нарушението не подлежи на оценка като “маловажно”, т.е. като
представляващо по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените /типични/ случаи на нарушение от вида, преценявайки в крайна
сметка, че са налице предпоставките да измени, съобразно изложеното,
електронния фиш, предмет на обжалване, доколкото и изрично следва да се
отбележи, че на фона на формираната доказателствена съвкупност,
извършеното от А., в качеството на водач на моторно превозно средство,
нарушение на скоростния режим, не се явява изолирано, при това и отнесено
към датата 06 декември 2023година, а в същото време, на фона на споделеното
от свидетел Атанасов, че се касае за пътен участък преди пешеходна пътека,
поради което дефинитивно изискващо от участниците в движението, особено
от водачите на моторни превозни средства, да съблюдават и спазват, при това
с изострено внимание, правилата за движение, в т.ч. предписанията на пътните
знаци.
На последно място, с оглед изхода на делото и искането от представител
по пълномощно на въззиваемата страна, формулирано в депозирани с вх.
18
№330956/18.10.2024г. по описа на СРС, Обща регистратура, “писмени
бележки”, докладвани в проведеното по делото на 21 октомври 2024година
открито съдебно заседание, приемайки, че в хипотезата, в която намира
основания да измени атакувания електронен фиш, с приоритет следва да
сподели становището, възприето в съдебната практика, обобщена в ТРОСНК
на ВС №3/1985г., което не може да се счита загубило изцяло значение,
конкретно касателно обоснованото приравняване на хипотезите, в които
атакувано пред съда наказателно постановление, съответно електронен фиш,
подлежи на потвърждаване и само на изменяне, при това в контекста на
въпроса за разноските по дела от административнонаказателен характер,
съдът в случая намира, че при допустимо и своевременно направено искане,
са налице предпоставки, в т.ч. при липса на обективирани други разноски, да
възложи в тежест на жалбоподателката заплащане на юрисконсултско
възнаграждение в полза на СДВР при МВР на Република България, в размер
на 80,00 /осемдесет/лева, определено при съобразяване на приложимите
правила по чл.189,ал.14 вр. ал.8 ЗДв.П вр. чл.63д,ал.1, ал.4 и ал.5 ЗАНН -
актуална редакция, след изменението и допълнението в нормативния акт,
обнародвани ДВ бр.109 от 22 декември 2020година, в сила от 23 декември
2021година вр. чл.144 Административнопроцесуален кодекс вр. чл.78,ал.8
Гражданско-процесуален кодекс вр. чл.37,ал.1 Закон за правната помощ вр.
чл.27е Наредба за заплащането на правната помощ, приета на основание
последната цитирана законова разпоредба, конкретно с ПМС №4 от 06 януари
2006година, обнародвана ДВ бр.5 от 17 януари 2006година, в сила от 01
януари 2006година, като в случая съдът съобразява, че по конкретното дело е
бил разгледан правен спор, характеризиращ се по-скоро със стандартна
фактическа и правна сложност за вида правни спорове, това, че делото пред
състава на СРС е било разгледано и обявено за решаване в рамките на
проведени две открити съдебни заседания, само в едно от които въззиваемата
страна е била представлявана, като настоящият съдебен състав и оценява
положени обичайни усилия от страна на процесуален представител на
въззиваемата страна, включително с явяването и вземането на непосредствено
участие в открито съдебно заседание, в крайна сметка да изрази становище по
съществото на правния спор под формата на “бланкови” писмени бележки, в
заключение приемайки тъкмо на тази основа да възложи в тежест на
жалбоподателката заплащането на посоченото като размер по-горе
19
юрисконсултско възнаграждение, определено и платимо в полза на СДВР при
МВР на Република България, в случая в качеството на наказващ орган и
въззиваема страна по делото.
По казуса, с оглед изхода на делото, няма предпоставки за уважаване на
искането, своевременно формулирано от жалбоподателката в съдържанието на
жалбата, но и поддържано в хода на съдебното производство, за присъждане
на направени деловодни разноски.
Мотивиран от всичко изложено в съвкупност, с оглед характера на
настоящото производство, съобразно правомощията си и на основание
чл.189,ал.14 вр. ал.8 ЗДв.П вр. чл.63,ал.7 вр. ал.2,т.4 вр. ал.1 и чл.63д ЗАНН -
актуална редакция, след изменението и допълнението в нормативния акт,
обнародвани ДВ бр.109 от 22 декември 2020година, в сила от 23 декември
2021година, СРС, НО, 4 СЪСТАВ
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система, серия К,
бланков №8454994 по описа на Столична дирекция на вътрешните работи при
Министерство на вътрешните работи на Република България, с който на В. В.
А., ЕГН ********** и с известен адрес на местоживеене село Гара Елин
Пелин, община Елин Пелин, област Софийска, ул.”Стара планина” №2, ет.3,
ап.6, е наложено административно наказание “глоба”, в размер 100 /сто/лева,
на основание чл.189,ал.4 вр. чл.182,ал.4 вр. ал.1,т.2 Закон за движението по
пътищата, за осъществен състав на административно нарушение по чл.21,ал.2
вр. ал.1 Закон за движението по пътищата, като НАМАЛЯВА размера на
наложеното административно наказание “глоба”, от 100 /сто/лева на 50
/петдесет/лева, което да се счита определено на основание чл.189,ал.4 вр.
чл.182,ал.1,т.2 Закон за движението по пътищата, ОТМЕНЯ електронния
фиш в частта на посочените обстоятелства, обуславящи признак повторност
на нарушението, предмет на административнонаказателното обвинение и
ПОТВЪРЖДАВА електронния фиш в останалите му части, конкретно като
възприето фактическо и правно описание на деянието, вменено като
нарушение на В. В. А..
20
ОСЪЖДА В. В. А., ЕГН ********** и с известен по делото адрес на
местоживеене село Гара Елин Пелин, община Елин Пелин, област Софийска,
ул.”Стара планина” №2, ет.3, ап.6, в процесуалното качество на
жалбоподателка, да заплати на Столична дирекция на вътрешните работи при
Министерство на вътрешните работи на Република България, в качеството на
издател на електронния фиш, предмет на обжалване и въззиваема страна по
делото, направени деловодни разноски /юрисконсултско възнаграждение/, в
размер 80,00 /осемдесет/лева.

РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ ПРЕД
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - СОФИЯ-ГРАД, НА ОСНОВАНИЯТА,
ПРЕДВИДЕНИ В НАКАЗАТЕЛНО-ПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС, ПО РЕДА
НА ГЛАВА ХІІ АДМИНИСТРАТИВНО-ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС, В 14-
ДНЕВЕН СРОК ОТ ПОЛУЧАВАНЕ НА СЪОБЩЕНИЕТО, ЧЕ Е
ИЗГОТВЕНО.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
21