О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№...
Врачанският окръжен съд, наказателно отделение, в съдебно заседание
на двадесет и втори януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател:
Веселка Иванова
с участието на секретаря Лилия Горчева и прокурора Ивайло Хайтов,
като разгледа докладваното от съдията Веселка Иванова ЧНД № 28 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.437, ал.2 НПК и е образувано по молба на А.Г.А., изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора гр.Враца, с искане да бъде освободен условно предсрочно от неизтърпяната част от наложеното му наказание лишаване от свобода.
Към молбата са приложени писмени доказателства – становище от началника на Затвора гр.Враца със справка за изтърпяната част от наказанието и неизтърпения остатък, доклад за оценка на риска от рецидив и вреди по чл.155 ЗИНЗС, план за изпълнение на присъдата по чл.156 ЗИНЗС и личното затворническо досие на осъдения.
В съдебно заседание участието на осъдения е осигурено чрез видеоконферентна връзка със затвора по скайп. Същият поддържа молбата и прави искане да бъде освободен условно предсрочно от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание.
Представителят на Затвора гр.Враца, упълномощен по чл.15, ал.2 ЗИНЗС,
изразява становище за неоснователност на молбата по съображения, че с
поведението си осъденият не е дал достатъчно доказателства за своето поправяне.
Представя актуална справка за изтърпяното наказание лишаване от свобода и
размера на неизтърпяната част.
Участващият в съдебното производство прокурор от ОП гр.Враца дава становище за неоснователност на молбата с аргумент, че е налице само една от предпоставките за условно предсрочно освобождаване по чл.70 НК – изтърпяната част от наложеното наказание, но не са налице достатъчно доказателства за поправянето на осъдения, с оглед на което прави искане за оставянето й без уважение.
Врачански окръжен съд, след като изслуша страните в процеса и провери представените по делото писмени доказателства, намира молбата за неоснователна по следните съображения:
А.Г.А. изтърпява наказание в размер на 6 месеца лишаване от свобода, наложено му с одобрено споразумение по НОХД № 1129/2020 г. по описа на РС-Монтана, при първоначален общ режим, за извършено престъпление по чл.234, ал.3, т.1 НК.
Началото на изтърпяване на наказанието е 24.09.2020 г. Към датата на постановяване на настоящото определение-22.01.2021 г., от това наказание осъденият е изтърпял 4 месеца и 26 дни, от които 3 месеца и 28 дни фактически, а от работа 28 дни. Остатъкът за изтърпяване е 1 месец и 4 дни. От изложеното е видно, че фактически е изтърпял повече от 1/2 от наложеното му наказание, така както изисква разпоредбата на чл.70, ал.1, т.1 НК. Следователно, налице е първата законова предпоставка, необходима за постановяване на условно предсрочно освобождаване.
На следващо място съдът следва да прецени дали осъденият е дал доказателства за своето поправяне. В тази връзка на изследване и преценка подлежат всички данни за неговата личност и действителните доказателства за неговото поправяне и положително личностно развитие по време на наказанието.
Представените от затворническата администрация доклад за оценка на риска от рецидив и вреди по чл.155 ЗИНЗС и индивидуален план на присъдата по чл.156 ЗИНЗС сочат липсата на реален напредък и трайна позитивна промяна в нагласите и начина на мислене на осъдения А.. Според доклада по чл.155 ЗИНЗС оценката на риска от вреди за обществото при осъдения е в средни граници, което се определя от криминалното му минало, свързано с предходно осъждане за управление на МПС след употреба на алкохол и е насочен към широк кръг от хора-участници в движението. Употребата на алкохол снижава самоконтрола му и е отключващ фактор за вредоносно поведение. Рискът от вреди за служителите и останалите лишени от свобода и от суицид и самоувреждане е нисък, което се обуславя от липсата на фактори, които да са индикация за рисково поведение. В изготвения план за осмисляне на престоя в затвора са поставени като цели и задачи пълноценно оползотворяване на престоя чрез участие в културно-масови мероприятия; ограничаване на участието в субкултурни дейности; формиране на критично отношение към извършеното деяние и включване в трудов процес.
От личното досие е видно, че по време на престоя си в затвора осъденият е бил награждаван един път на 16.12.2020 г. за отговорно изпълнение на трудовите му задължения. Настанен е във ведомствените жилища към затвора и в среда на смекчен надзор и охрана има поведение, съобразено с режимните изисквания, като няма извършени дисциплинарни нарушения и наложени наказания.
Посочено е, че от 29.10.2020 г. осъденият полага доброволен труд по чл.80 ЗИНЗС в парова централа, като се отнася с отговорност към поставените му трудови задачи. Освен това проявява интерес към предлаганите възможности за смислово оползотворяване на престоя в затвора.
Въпреки тези положителни тенденции в развитието му, осъденият е със слаба критичност към криминалното си поведение, като е отчетен и фактът на предходното му осъждане за идентично престъпление по чл.234 от НК, което е индиция за утвърден престъпен модел на поведение и сочи на неустойчивост в нагласите за промяна на досегашния начин на живот.
С оглед на това е предложено корекционната работа с осъдения да продължи с цел изграждане на по-трайна мотивация за законосъобразно поведение след освобождаването му.
Крайната оценка на затворническата администрация е, че осъденият А. все още не е дал категорични доказателства за промяна на нагласите си за водене на законосъобразен начин на живот и не отговаря на изискванията за условно предсрочно освобождаване.
Отрицателно мнение относно условното предсрочно освобождаване на осъдения е изразено и в становището на началника на Затвора гр.Враца.
Доводите във всеки един от посочените доказателствени източници са еднопосочни и покриващи се по смислово съдържание. В тази насока съдът не намира причина да не им се довери, доколкото те изхождат от лицата, имащи най-преки впечатления от поведението на осъденото лице, като част от администрацията на пенитенциарното заведение, пряко ангажирана с изпълнение на наказанието и с процеса на поправяне на осъдения.
Приложените и анализирани по-горе писмени доказателства дават основание
за извод, че към настоящия момент с поведението си осъденият А.А. не е дал убедителни
доказателства за своето поправяне, съгласно чл.439а НПК. Към момента рискът от вреди
за обществото е непроменен в границите на среден, което на фона на осъждането
му в миналото за идентично престъпление по чл.234 НК сочи на реалистична
прогноза за голяма вероятност от криминален рецидив и причиняването на вреди. Липсват
и доказателства за трайна промяна на личността, ориентирана към спазване на
законите, тъй като осъденият продължава да е слабо критичен към извършеното
престъпление и е с неустойчива нагласа за промяна на досегашния си начин на
живот. Включването на осъдения в трудовия процес, проявеният интерес към предлаганите
възможности за смислено оползотворяване на престоя в затвора, примерното
поведение навеждат на извод, че е налице положителна тенденция в развитието му,
но тези положителни прояви не са достатъчни за извод за настъпил необратим
процес на поправяне и превъзпитание. Поправянето поначало изисква превъзпитателен процес, в който
осъденият да е изградил отрицателно отношение към извършеното от него, да има
съзнание за неговата укоримост и да е показал, че това поведение няма да рецидивира,
както и че няма да има каквито и да е противоправни прояви.
За периода на
изтърпяване на наказанието осъденият А. не е дал категорични доказателства за
своето поправяне. След като не е критичен към престъпното си поведение, не осъзнава
в необходимата степен наличните си проблеми и не полага достатъчно усилия за
преодоляването им, не може да се приеме, че той е трайно позитивно променена
личност. Напротив, отчетените дефицити в нагласите и поведението говорят, че
при него съществува риск от бъдещо противоправно поведение. С оглед на всичко
това съдът намира, че по отношение на А. следва да продължи процесът на
поправително въздействие в условията на пенитенциарното заведение, за да има
шанс при предстоящото напускане на затвора той да започне социално приемлив и
законосъобразен начин на живот.
При това положение съдът приема, че е налице само една от предпоставките за условно предсрочно освобождаване по реда на чл.70 НК, а именно осъденият А.А. е изтърпял фактически повече от 1/2 от наложеното му наказание. Не е налице обаче втората предпоставка, тъй като той все още не е дал убедителни доказателства за поправянето си. Изложеното е основание да бъде постановен отказ на молбата му за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част от наложеното му наказание.
При горните съображения и на основание чл.441 НПК, вр. чл.70, ал.1 НК, Врачанският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения А.Г.А., роден на *** ***, понастоящем в Затвора гр.Враца, български гражданин, с ЕГН ********** да бъде освободен условно предсрочно от изтърпяване на неизтърпяната част от наказанието от 1 година лишаване от свобода, наложено му по НОХД № 1129/2020 г. по описа на РС-Монтана, с остатък 1 месец и 4 дни.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране пред САС в 7-дневен срок от днес.
Препис от определението след влизане в сила да се изпрати на Затвора гр.Враца.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: