МОТИВИ
към присъдата по
НОХД №192/2012 г. по опис на РС Девня,
четвърти състав
Девненският районен прокурор е възвел обвинителен
акт срещу Б.П.Т., ЕГН **********, за това че:
1. За периода от неустановена дата през м. март
2011 г. до неустановена дата през м. април 2011 г., в гр. Девня, обл. Варна,
при условията на продължавано престъпление, извършил действия на полово
удовлетворение по отношение на ненавършило 14-годишна възраст лице от същия пол
– Д.М.Х., на 13 години – престъпление по чл.157,
ал.3, пр.2, вр. чл.26, ал.1НК.
2. На 17.11.2011 г. в гр.
Девня, обл. Варна, чрез употреба на заплашване, извършил полово сношение и действия на полово
удовлетворение с ненавършило 14-годишна възраст лице от същия пол – И.Д.Г., на
9 години – престъпление по чл.157, ал.2, вр.
ал.1, пр.1 и пр.2 НК.
В хода на съдебното производство по искане на
подсъдимия и неговия
защитник, съдът е разпоредил провеждане на предварително изслушване съгласно
чл.371, т.2 НПК. След направено от подсъдимия признание
относно фактите, визирани в обстоятелствената част на обвинителния акт и
декларирано от същите
съгласие да не се събират доказателства за тези факти, на основание чл.372,
ал.4 НПК, съдът е приел, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя напълно от събраните в досъдебното
производство доказателства.
При съдебните прения прокурорът поддържа обвиненията, като счита същите за безспорно доказани. Моли съда да признае подсъдимия за виновен по възведените обвинения и да наложи
наказания “лишаване от свобода” в размери към средните предвидени в НК и с
приложение на чл.58а НК, за деянието по чл.157, ал.3 НК, срока на наказанието
да бъде редуциран до две години и осем месеца, а за деянието по чл.157, ал.2 НК, срока на наказанието да бъде редуциран до четири години. Моли също, да се
групират така определените наказания и да се наложи общо най-тежко наказание за
двете престъпления “лишаване отсвобода” за срок четири години. Моли, от наложеното
наказание да се приспадне времето, през което спрямо подсъдимия е била взета мярка
за неотклонение “задържане под стража”.
Защитникът на подс. Б. Т. не оспорва визираната в обстоятелствената част на
обвинителния акт фактическа обстановка, както и съставомерността и авторството
на всяко от двете престъпления. Моли за определяне на наказанието “лишаване от свобода” към
минималните предвидени размери за всяко от деняията, които с прилагане на чл.58,
ал.1 НК, да бъдат намалени с
една трета, както и да бъде извършено групиране като се наложи на подсъдимия да
търпи по-тежкото измежду двете наказания.
След преценка на събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена
следната фактическа обстановка:
Към 17.11.2011
г. подс. Б. Т. има регистрирано едно
предходно осъждане по НОХД №965/2005 г. на ОС Варна, в сила от 07.12.2005 г., с наложено наказание “лишаване
от свобода” за срок двe години, отложено с изпитателен
срок три години, за престъпление по чл.152, ал.4, т.1, вр. ал.1, т.1, вр.
чл.18, ал.1 НК, извърпшено на 19.08.2004 г.
Подсъдимият Б.
Т. ***. Периодично същият работел като общ работник в хранителен магазин на ул. "Рила" в кв. "Повеляново". Той често
бил забелязван да се движи в компания на по-малки от него момичета и момчета,
заговарял малолетни деца, канел ги на заведение, присъединявал се да играе с тях. За родителите на
малолетните било смущаващо, че край децата им
се навъртал пълнолетен млад мъж и не пускали децата си да играят на места, където подс. Б. Т. обичайно бил
забелязван. Едно от децата, с които подсъдимият се опитвал от няколко месеца да се сближи, като го
заговарял всеки път щом го срещнел,
бил малолетният Д.М.Х..
Свидетелят Д. Х. живеел в съседство с подсъдимия и
го познавал лично. Всеки път от началото на 2011 г., когато обвиняемият Т.
срещнел свид. Д. Х., го заговарял – ходел при него, когато го видел да седи в
квартално заведение; канел го да му помага докато работел в магазина, като му
обещавал да му плати пари за свършената работа; многократно го уговарял да
станат приятели. На неустановена дата през м. март 2011 г., подс. Б. Т. срещнал свид. Д. Х. в центъра на кв. "Повеляново" и го приканил
да го заведе зад близкия магазин, като му казал, че иска да му покаже „нещо
много интересно". Малолетният се отзовал и последвал подс. Б. Т.. Зад магазина имало полупорутена
постройка с малка необитаема стаичка,
в която те влезли. Вътре подсъдимият настоятелно подканил малолетния Д. Х. да
си събуе панталоните и той се съгласил, свалил ги, и останал по бельо.
Подсъдимият Б. Т. също свалил своя панталон, обхванал с двете си ръце свид. Д. Х. през раменете и го обърнал с гръб
към себе си. С ръка опряна на гърба на малолетния, подсъдимият го привел напред без да употребява
сила. С двете си ръце събул бельото на момчето до
нивото на коленете му, приближил пениса си към аналуса на малолетния Д. Х. и
започнал да се отърква в тази част на
тялото му. След около 4-5 минути подсъдимият еякулирал на земята и казал на свид. Х. да се обуе, след което заплашил свид. Д. Х. да не разказва на никого за случилото се. След като свид. Д. Х.
обещал да мълчи, подс.
Т.
му разрешил да си тръгне. Когато се прибрал в дома си, свид. Д. Х. старателно се измил в банята и
решил на никого да не разказва за това, което се е случило, защото се срамувал. След три дни двамата се срещнали
пред блока, в който живеел подсъдимият,
който
заговорил свид. Д. Х..
Детето се опитало да подмине мълчешком подсъдимия, но той му наредил да го
последва. Подсъдимият
попитал малолетния дали е спазил обещанието си и дали наистина е запазил в
тайна предишната им среща. Когато получил утвърдителен отговор, подс. Б. Т. го повел към мостчето
до стадиона на гр. Девня,
като често поглеждал през рамо, за да е сигурен, че момчето го следва. Когато двамата стигнали до мостчето,
подсъдимият посегнал с двете си ръце и събул панталоните на свид. Д. Х. надолу до коленете му. Веднага
след това събул и своите панталони и слиповете си до коленете, като двамата стояли един срещу друг. Подсъдимият приближил на късо разстояние до
малолетния свидетел и му наредил да хване с ръце пениса му. Детето отказало и
тогава, подобно на предхония път, подсъдимият
обърнал с двете си ръце детето с гръб
към себе си като го хванал през раменете, приближил се откъм гърба му и опрял пениса си
в дупето му,
като се стараел да докосва ануса му, без да прави опити да прониква в него. Подсъдимият Б. Т.
контролирал движенията на половия си орган, като го държал с едната си ръка, а
с другата протегната през кръста на свид. Д.
Х.,
опипвал неговия пенис. Малко след това, подс. Б.
Т.
продължил единстевно
да търка своя пенис по бузите на дупето му и след около 4-5 минути, еякулирал
на земята. След това, подсъдимият се обул и казал на малолетния Д. Х. да си
тръгва, като отново го предупредил със строг тон да не разказва на никого за случилото се. На неустановен ден в началото
на м. април 2011 г. около 09.00 часа свид. Д.
Х.
играел с връстиници в двора на СОУ „Св. св.
Кирил и Методий“, където бил ученик в седми клас. Край училището минал подсъдимият и като видял малолетният Д. Х., приближил до децата и изявил желание да се включи
в играта им. Децата не искали подс. Б. Т. да играе с тях и се разотишли. Свидетелят Д. Х. също тръгнал да си отива, но
подсъдимият го пресрещнал на една от улиците и
със строг тон му наредил
да го последва. Момчето отказвало да се подчини до момента, в който подсъдимият го
заплашил, че „ще стане лошо". След това, подс. Б. Т. го завел в горичката до стадиона
и му наредил със строг и сериозен тон да си събуе панталоните. Момчето не се
подчинило и тогава подсъдимият събул
първо своите панталони и слиповете си до колене, след което сам свалил панталоните
и бельото на малолетния. Двамата стояли прави един срещу друг. Подсъдимият приближил пениса си до гениталиите
на малолетния и започнал да разтрива половия си орган в пениса на свид. Д. Х..
Тези действия на обвиняемия продължили няколко минути, след което подс. Б. Т. се отдалечил на сантиметри от него и както
стоял срещу него, започнал да онанира до момента, в който еякулирал на земята. След това свид. Д. Х. се обул и побягнал към
дома си. Около средата на м. април 2011 г. малолетният Д. Х. и подс Б. Т. отново се срещнали в кв. "Повеляново",
като подсъдимият настоятелно повтарял пред момчето желанието си да го заведе
„до едно място". Свидетелят Д. Х. отказвал
и както в предходните случаи, подсъдимият
повишил тон и строго му наредил да го последва. Той отвел момчето в тоалетната
на старото градско кино. Там
подсъдимият
събул своите панталони и слиповете си до коленете на краката си, след което
събул панталоните и бельото на малолетния, обърнал свид. Д. Х. с гръб към себе
си, с едната си ръка го държал през рамо и докато гледал към дупето на детето,
в продължение на 4-5 минути галил пениса си с другата си ръка до момента, в
който еякулирал на земята, след което си
тръгнал и оставил малолетния сам. На
неустановена дата в края на м. април 2011 г. около 15.00
часа, свид. Д. Х. отивал
към дома на своя чичо като пътят
му минавал край старата бензиностанция до стадиона в града. На кръстовището до
бензиностанцията той срещнал
подс. Б. Т., който тръгнал да върви успоредно
с него и по пътя го прегърнал с ръка през
рамо и го насочил да върви в посока към детската градина. Като стигнали в двора
на градината, подсъдимият
започнал да притиска силно тялото си в тялото на детето и да го прегръща. Свидетелят Д. Х. се опитвал да се предпази,
но не успявал да се освободи от захвата на подс. Б. Т.. Подсъдимият целунал малолетния няколко пъти по
лицето, после го повел към дворното пространство зад
сградата на детската градина. Там имало постройка, в която се влизало през вход
със стълби. Като стигнали до стъпалата на стълбите, подс. Б. Т. отново притиснал силно
тялото си към тялото на малолетния и пак започнал да го целува по лицето. Той
поискал малолетният да целуне пениса му, като му казал, че това харесвал, но свид. Х. отказал и се дръпнал назад. Подсъдимият не настоял повече, спрял да говори, събул
панталоните и слиповете на детето коленете, събул и своите панталони и слипове,
след което започнал да опипва дупето на момчето, както и неговия пенис и когато
почуствал възбудата си, приближил с тялото си към тялото на свид. Д. Х. и
започнал да търка пениса си в пениса на момчето. След няколко минути еякулирал
на земята. Малолетният Д. Х. се
обул и си тръгнал.
На 20.05.2011 г. свид. Д. Х. навършил 14 години. След
тази дата по сходен начин и при подобна обстановка, още шест пъти подсъдимият Б. Т.
извършил момчето действия на полово
удовлетворение. В разговорите които подсъдимият
водел със свид. Д. Х.,
всеки път го увещавал
да не казва на никого какво е направил.
Всеки път подс. Б. Т.
подбирал за действията си безлюдни места, необитаеми или запустели постройки в
района на кв. „Повеляново". Единият път подс. Т. завел свид. Д. Х. в гробищния парк на града и там
извършил действия на полово удовлетворение с него. Свидетелят Д. Х.
се срамувал от това, което правел с подс. Б.
Т.
с него и поради този факт, както и заради многократните предупреждения от подсъдимия
„да си мълчи", месеци наред не казал на никого какво му се случва.
През
есента на 2011 г. подс. Б. Т.
спрял да търси контакти със свид.
Д.
Х., но продължил да ходи често в училището в кв. "Повеляново"
и да наблюдава децата като играели в двора. Понякога и той се включвал да играе
с тях. Повечето деца познавали подс. Т.,
но го избягвали, защото им се натрапвал в игрите и ги дразнел, като правел
опити за физически контакт с тях — докосвал ги уж неволно по ръцете и по
краката, по раменете, пипал ги с ръце по гърба. На децата не им било приятно да
ги опипва и го избягвали. Малолетният
И. Д. Г. - на 9 годишна възраст живеел с родителите си в кв. "Повеляново" в гр. Девня. Свидетелят
И. Георгиев познавал подс. Б. Т. визуално и подобно на другарчетата си странял
от него. На 17.11.2011 г. бил изпратен от майка си до кварталния магазин,
в който подсъдимият работел като общ работник. Когато свид. И. Г. приближил до входа на магазина,
видял подсъдимият да стои облегнат на входната врата.
Последният го повикал
с ръка да отиде с него до необитаеми складови постройки в страни от магазина като
казал, че иска да му покаже нещо. Детето отишло при него и там той му предложил
„да правят глупости" и пояснил – „глупостите, които правят големите".
Момчето се смутило от поведението на подс. Б. Т., изплашило се като разбрало
какво той иска от него и тръгнало да си отива. Зад него, подсъдимият със сериозен, застрашителен и
заповеднически тон му заповядал да се върне обратно, като го заплашил, че ако
не се подчини, ще бъде набито. Малолетният се изплашил и се подчинил. Тогаво подс. Б. Т. разкопчал и събул
дънките заедно с бельото на детето до коленете, след което също се събул до колене. С ръце побутнал свид. И. Г. да се обърне с гръб към него.
Пред детето имало стъпала. С двете си ръце подсъдимият хванал и задържал момчето
през кръста, повдигнал го от земята, за да е на удобна височина пред пениса и
го качил да стъпи прав на едното стъпало пред него. С ръка побутнал тялото на
момчето да се наведе напред, наредил му да се подпре на ръцете си, за да има
опора, изплюл се върху пениса си и проникнал с него в ануса на малолетния. Момчето
изпитало силна болка и му извикало да спре, но подс. Б. Т. го държал с ръце
през кръста и продължавал съвкупителния акт. По описания начин в рамките на
няколко минути той осъществил 5-6 прониквания в ануса на детето, след което
отпуснал захвата и еякулирал на земята. В този момент детето успяло да се
обърне с лице към него и
видяло как подс. Б. Т. еякулирал
и след това избърсал пениса си във фланелата, с която бил облечен. Подсъдимият заплашил детето, че ще
го набие, ако разкаже на някой за случилото се и тогава то се обуло и се прибрало, но не споделило с
никого за преживяното. То изпитвало болка в областта на ануса в първите дни
след посегателството, която в последствие отшумяла. Всеки път когато свид. И. Г. срещал подс. Б. Т., детето го
избягвало като минавало по
противоположния тротоар, а когато пътят му бил край дома на подс. Б. Т. или край магазина, в който той
работел, свид. И. Георгиев
ги заобикалял, за да не го срещне. Една седмица след 17.11.2011 г.
майката на свид. И. Г.
узнала от детето си какво му се е случило и съобщила в полицията. Пред своята
майка детето споделило, че преди този случай, подс. Б. Т. няколко пъти го заговарял по
улиците из гр. Девня и дори му разказвал историите,
които бил преживял със свид. Д. Х. и с едно момиченце. След като малолетният
свид. И. Г. дал показания по случая, било разкрито и поведението на подс. Б. Т.
спрямо свид. Д. Х.
При
проведеното съдебно-медицинско освидетелстване, по тялото на малолетния свид. И.
Г., не са установени семенна течност или видими следи от рагади, ожулвания или
разкъсвания по аналното отверстие, което според заключението не изключва
осъществяването на анален полов акт около седмица преди датата на
освидетелстване.
Видно
от кредитираното от съда като компетентно и безпристрастно изготвено заключение
по назначената комплексна съдебно-психиатрична
и психологична експертиза за пострадалото лице И. Г.
се установява, че същият е будно и
живо дете, което бързо
влиза в словесен контакт с околните, няма психически заболявания, а
интелектуално-паметовите му възможности са в долна граница за възрастта. Може
да възприема правилно фактите и събитията и да дава обективни данни за
случилото се.
Видно от кредитираното от съда като
компетентно и безпристрастно изготвено заключение по назначената комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза за
пострадалото лице
Д. Х. се установява, че същият е в
подрастваща, пубертетна възраст, предвид непълноценната среда, в която расте е
потиснат, с чувство за малоценност, нестабилен и има потребност да общува. Няма
психически заболявания, интелектуално-паметовите му възможности са в долна
граница за възрастта. Може да възприема правилно фактите и събитията и да дава
обективни данни за случилото се.
Видно
от кредитираното от съда като компетентно и безпристрастно изготвено заключение
по назначената комплексна съдебно-психиатрична
и психологична експертиза за подс. Б. Т. се установява, че същият от ранна
възраст е изостанал в нервнопсихическото си развитие, страда от лека
олигофрения - дебилност. Към момента на извършване на деянията, както и
към момента на освидетелстването му е бил в
състояние да разбира свойството и значението на извършеното и е могъл да
ръководи постъпките си, като степента на умствена изостаналост не представлява
пречка същият да носи наказателна отговорност за своите действия.
Гореописаната фактическа обстановка съдът приема
за безспорно и категорично установена въз основа събраните събраните при
досъдебното производство доказателства, както и на направеното по реда на
чл.372 НПК признание на
подсъдимия на фактите, визирани в обстоятелствената част на
обвинителния акт. Признанието на подсъдимия се подкрепя в пълна степен от
всички останали събрани в досъдебното производство доказателства и преди всичко
с другите гласни доказателства,
съответстващи пряко за поведението на подсъдимия. Това са основно показанията
на
пострадалите лица И. Г. и Д. Х.,
както и свид. Д. Д., но също и на останалите свидетели В. Ц, А. С., К. А., А. А.,
М. Е. и Н. Н., които
са безпристрастно дадени в резултат на непосредствени лични възприятия,
непротиворечиви и взаимнодопълващи се помежду
си и с
всички останали доказателства по делото. В съответствие с признанието на
подсъдимия и с другите гласни доказаталства са и заключенията на вещите лица по
назначените експертизи, а също и другите приобщени по делото документи – докладни
записки, протоколи за оглед на местопроизшествие ведно с фотоалбуми, протокол
за доброволно предаване, актове за раждане № І-1474 от 30.10.2002 г. и №І-578
от 23.05.1997 г., справка за съдимост ведно с бюлетин, характеристична справка,
декларация за семейно и материално положение и имотно състояние.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира, че подс. Б. Т.
е осъществил от обективна и субективна страна, следните деяния:
1. За периода от неустановена дата през м. март 2011 г.
до неустановена дата през м. април 2011 г., в гр. Девня, обл. Варна, при
условията на продължавано престъпление, извършил действия на полово
удовлетворение по отношение на ненавършило 14-годишна възраст лице от същия пол
– Д.М.Х., на 13 години – престъпление по чл.157, ал.3, пр.2, вр. чл.26, ал.1НК.
2. На 17.11.2011 г. в гр. Девня, обл. Варна, чрез
употреба на заплашване, извършил полово сношение и действия на полово удовлетворение с ненавършило
14-годишна възраст лице от същия пол – И.Д.Г., на 9 години – престъпление по
чл.157, ал.2, вр. ал.1, пр.1 и пр.2 НК.
Деянията са извършени от подс. Т. при пряк умисъл. Съгласно кредитираното
от съда като компетентно и безпристрастно изготвено заключение на вещото лице по
назначената комплексна съдебно-психиатрическа
и психологична експертиза, към момента на извършване
на деянията, както при неговото освидетелстване, същият е разбирал свойството и
значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, съзнавал е
общественоопасния характер на своите действия, предвиждал е общественоопасните
поседици от поведението си и е целял тяхното настъпване. Налице е степен на
умствена изостаналост, която не му пречи да носи наказателна отговорност за
извършеното.
Квалификацията
на извършените от подс. Б. Т. множество отделни посегателства спрямо свид. Д. Х.
като продължавано престъпление по смисъла на по чл.26, ал.1 НК, се обуславя от
факта, че всяко от деянията осъществява по отделно състав на едно и също
престъпление като са извършени през непродължителен период от време, при една и
съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото се явява от
обективна и субективна страна продължение на предхождащото.
Причини
за извършването на престъплението – незачитане
правото на неприкосновеност на личността.
При определяне вида и размера на наказанието спрямо подс. Б. Т. за престъплението по чл.157,
ал.3, пр.2, вр. чл.26, ал.1 НК срещу свид. Д. Х., съобразно чл.373, ал.2 НПК,
вр. чл.58а, ал.1 НК, съдът
прецени степента на обществена опасност на деянието като съществено висока. С
посегателството спрямо личността на малолетното лице, независимо от факта, че е
реализирано със съгласие на жертвата, подсъдимият, от една страна се е
възползвал от психологическата, интелектуалната, физиологична и сексуална
незрялост на пострадалото дете, а от друга страна, е причинил незаличима и
непоправима психологическа и сексуална травма в съзнанието на подрастващия
точно в период, когато се оформя и изгражда неговия характер и личностно
самосъзнание, чувството му за чест и достойнство, както и личните му сексуални
нагласи и предпочитания. Наред с това, съществено високата степен на обществена
опасност на престъплението е обусловена и от множествеността и интензитета на
хомосексуалните посегателства спрямо малолетния в рамките на едномесечен
период. По тези причини деянието е и с особено висока степен на морална
укоримост. Визираните констатации относно високата
степен на обществената опасност на престъплението представляват и съществени отегчаващи
отговорността обстоятелства. Като висока съдът прецени и степента
на обществена опасност на извършителя. Макар да е реабилитиран за предходно
извършеното престъпление по НОХД №965/2005 г., предвид факта, че това предходно
деяние се е изразявало също в посегателство срещу личността и половата
неприкосновеност на малолетно дете, както и при двете престъпления по
настоящото дело, съдът намира, че подс. Б. Т. не е повлиян от личната превенция
на предходно наложената му санкция и продължава да осъществява деяния на
личностни и сексуални посегателства с изключително висока степен на морална и
обществена укоримост спрямо невръстни и малолетни деца. Така констатираната
висока степен на обществена опасност на личността на подс. Б. Т. също следва да
бъде преценена като отегчаващо отговорността обстоятелство. Като смекчаващи отговорността
обстоятелства съдът приема чистото съдебно минало предвид настъпилата
реабилитация по предходно наложеното наказание за подсъдимия, както и направеното
в хода на съдебното следствие признание. Също като смекчаващо отговорността
обстоятелство, съдът взе предвид факта, че подс. Б. Т. страда от умствена
изостаналост, лека степен на олигофрения – деблност. Предвид изложеното, при съществен превес по тежест на отегчаващите отговорността обстоятелства съдът счита, че следва да наложи наказание между средния и максималния размер на предвиденото в закона наказание, в
посока към средния - „лишаване от свобода” за срок четири години и шест месеца. На основание чл.58а, ал.1 НК съдът следва да намали срока на определеното наказание с една трета, като наложи наказание лишаване от свобода за срок три години, което подсъдимият следва да
изтърпи при първоначален общ режим в затворническо
общежитие от открит тип съобразно чл.59, ал.1, вр. чл.61, т.3 ЗИНЗС.
При определяне вида и размера на наказанието спрямо подс. Б. Т. за
престъплението по чл.157, ал.2, вр. ал.1, пр.1 и пр.2, вр. чл.26, ал.1 НК срещу
свид. И. Г., съобразно чл.373, ал.2 НПК, вр. чл.58а, ал.1 НК, съдът прецени степента на обществена
опасност на деянието като изключително висока. С бруталното посегателството
спрямо личността на малолетното дете против неговата воля, беззащитно пред
заплашилия го, по-голям и силен извършител, е причинена трайна и изключително
трудно преодолима психологическа и сексуална травма в съзнанието на детето, при
това в периода, преди да е започнало същинското оформяне и изграждане на неговия
характер и личностно самосъзнание, на чувството му за чест и достойнство, и без
да е налице дори първоначална степен на лично сексуално самосъзнание и
ориентация. Поради това негативните последици от травмата тепърва ще имат
своето най-тежко проявление спрямо детската психика в периода на пубертета. Наред
с това, бруталния анален полов акт е бил и физически твърде мъчителен за
детето, което е продължило да изпитва болезненост от преживяното и в следващите
дни. По тези причини деянието е и с изключително висока степен на морална укоримост.
Визираните констатации относно
високата степен на обществената опасност на престъплението представляват и
съществени отегчаващи отговорността обстоятелства. Като висока съдът прецени и степента на обществена опасност на
извършителя. Макар да е реабилитиран за предходно извършеното престъпление по
НОХД №965/2005 г., предвид факта, че това предходно деяние се е изразявало също
в посегателство срещу личността и половата неприкосновеност на малолетно дете,
както и при двете престъпления по настоящото дело, съдът намира, че подс. Б. Т.
не е повлиян от личната превенция на предходно наложената му санкция и
продължава да осъществява деяния на личностни и сексуални посегателства с
изключително висока степен на морална и обществена укоримост спрямо невръстни и
малолетни деца. Така констатираната висока степен на обществена опасност на
личността на подс. Б. Т. също следва да бъде преценена като отегчаващо
отговорността обстоятелство. Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът приема
чистото съдебно минало предвид настъпилата реабилитация по предходно наложеното
наказание за подсъдимия, както и направеното в хода на съдебното следствие
признание. Също като смекчаващо отговорността обстоятелство, съдът взе предвид
факта, че подс. Б. Т. страда от умствена изостаналост, лека степен на
олигофрения – деблност. Предвид
изложеното, при твърде съществен превес по
тежест на отегчаващите отговорността обстоятелства съдът счита, че следва да наложи наказание между средния и максималния
размер на предвиденото в закона наказание, в посока към средния - „лишаване от свобода” за срок девет години. На основание чл.58а, ал.1 НК съдът следва да намали срока на определеното наказание с една трета, като наложи
наказание лишаване от свобода за срок шест години, което подсъдимият следва да
изтърпи при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип съобразно чл.59,
ал.1, вр. чл.61, т.3 ЗИНЗС.
Съобразно чл.23, ал.1 НК, предвид факта, че подс.
Б. Т. е извършил двете отделни престъпления преди да имало влязла в сила
присъда за което и да е от тях, следва да бъде извършено групиране и да му бъде
наложено като общо ная-тежко наказанието „лишаване от свобода“ за срок шест
години.
Предвид констатираните съществена и изключително
висока степен на обществена опасност, съответно за всяко от двете отделни
престъпления в съвкупността, едното от които е осъществено в пет отделни деяния
при условията на многоактово продължавано престъпление, както и предвид установената
висока степен на обществена опасност на подс. Б. Т., съобразно даните за
предходното осъждане по чл.152, ал.4, т.1, вр. ал.1, т.1, вр. чл.18, ал.1 НК,
даващи основание наред с настоящите престъпления, същият да бъде характеризиран
като сериен извършител на посегателства срещу личността и сексуалната
непрекосновеност на малолетни деца, съдът намира, че противоправното поведение
на подс. Б. Т. е трайна проява на изградена престъпна наклонност към деяния с
особено висока степен на обществена опасност и очевидно неповлияване от
поправителния елемент на личната превенция при вече налаганото му наказание.
Предвид изложеното и за да не се формира извод за недостатъчна наказуемост за
част от престъпленията в съвкупността, съдът намира, че за постигане на
съответстващия възпиращ и поправителен ефект на наказанието, спрямо осъденото
лице следва да бъде приложена и разпоредбата на чл.24 НК. Съобразно тежестта на
включените в съвкупността наказания, за пълноценно въздействие на наказателната
репресия, е необходимо общото най-тежко наказание да бъде увеличено в
значителна степен, а именно – с една трета, при което срока на увеличеното общо
най-тежко наказание ”лишаване от свобода” възлиза на осем години.
На основание чл.59, ал.1 НК, при
изпълнение на наложеното наказание на
подс. Б. Т.
следва да се приспадне времето, през което спрямо същия е
била взета мярка задържане по чл.64, ал.2 НПК и мярка за неотклонение
„задържане под стража”, в хода на досъдебното производство по НОХД №192/2012 г., считано от 28.11.2011 г. до влизане в сила на
присъдата, на основание чл.59 ал.1 НК.
На
основание чл.189,
ал.3 НПК, съдът възложи на подсъдимия
направените по делото разноски за експертиза и за издаване на изпълнителен
лист.
Съдът
счита, че с тези наказания и по този начин ще бъдат постигнати целите на
специалната и генералната превенция, визирани в разпоредбата на чл.36 НК.
Водим
от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: