№ 118
гр. Плевен, 25.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ
Членове:ТАТЯНА Г. БЕТОВА
СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-
КОВАЧЕВА
при участието на секретаря ДАФИНКА Н. БОРИСОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-КОВАЧЕВА
Въззивно гражданско дело № 20254400500105 по описа за 2025 година
С решение №998 от 16.07.2024 г. по гр.д. №1622/2024 г. Плевенски
Районен съд е ОТХВЪРЛИЛ предявения от В. В. А., с ЕГН: **********, от с.
С. ***, ул. *** ***, общ. Плевен, обл. Плевен против ПРОКУРАТУРАТА НА
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 вр. с т. 1 от
ЗОДОВ и с цена 10 000 лв. като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Недоволен от решението е останал В. В. А. и е подал чрез адв. Н. Я.
въззивна жалба срещу него, в която моли то да бъде отменено и вместо него
да бъде постановено друго, с което да бъде уважен предявения иск. Адв. Н. Я.
моли на основание чл.38, ал.2 от ЗА да му бъде определено и присъдено
възнаграждение за защита в двете инстанции.
За разглеждането на жалбата е образувано в.гр.д. №723/2024 г. по описа
на Плевенски Окръжен съд. С определение №1413 от 09.10.2024 г. е:
ПРЕКРАТЕНО производството по в.гр.д. №723/2024 г. по описа на
Плевенски Окръжен съд и е
ВЪРНАТО делото на Плевенски Районен съд със следните указания за
надлежно администриране на въззивната жалба:
-да се връчи съгласно чл.263, ал.1 от ГПК на ПРОКУРАТУРАТА НА
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ препис от въззивната жалба на В. В. А. и
- след надлежно извършена размяна на книжата по чл.263 от ГПК,
1
въззивната жалба ведно евентуално с отговора на ПРОКУРАТУРАТА НА
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ да бъдат изпратени по компетентност на Плевенски
Окръжен съд.
В изпълнение на така дадените указания Плевенски Районен съд е
връчил на ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ на 09.01.2025 г.
препис от въззивната жалба на В. В. А.. В указания срок – до 10.02.2025 г. вкл.
отговор не е депозиран и въззивната жалба отново е изпратена в Плевенски
Окръжен съд, където за разглеждането й е образувано в.гр.д. №105/2025 г.
С определение №262 от 17.02.2025 г. въззивната жалба е приета за
допустима и редовна и делото е насрочено в о.с.з. за разглеждането .
В о.с.з. на 13.03.2025 г. В. В. А. поддържа жалбата си, а
ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ моли да бъде оставена без
уважение с аргумента, че въззивникът е многократно осъждан и е търпял
наказания „лишаване от свобода“, като обвиняването и задържането му в
ареста не са били „необичайни и изненадващи за него“.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
На 15.07.2021 г. е било образувано досъдебно производство за
извършено на 21.04.2021 г. престъпление по чл.316 във вр. с чл.308, ал.2 вр. с
ал.1 от НК.
С постановление от 16.09.2021 г. на разследващия орган по пр.пр.
№4053/2021 г. по описа на РП-Плевен В. В. А. е бил привлечен в качеството
на обвиняем за извършено на 21.04.2021 г. престъпление по чл.316 във вр. с
чл.308, ал.2 вр. с ал.1 от НК.
С постановление на прокурор при РП-Плевен от 16.09.2021 г. по
посочената пр.пр. В. В. А. е задържан за срок до 72 часа за довеждането му
пред РС-Плевен.
С определение №391 от 17.09.2021 г. по ч.н.д. №1722/2021 г. РС-
Плевен е отхвърлил като неоснователно искането на РП-Плевен спрямо В. В.
А. да бъде взета мярка за неотклонение „задържане под стража“. Вместо това
РС-Плевен е взел спрямо В. В. А. мярка за неотклонение „подписка“ и го е
освободил от съдебната на РС-Плевен е потвърдено с определение №377 от
21.09.2021 г. по в.ч.н.д. №626/2021 г. на ОС-Плевен.
С постановление на прокурор при РП-Плевен от 14.01.2022 г. по
посочената пр.пр. е върнато на В. В. А. СУМПС №*********/19.06.2018 г.
С постановление на прокурор при РП-Плевен от 01.08.2022 г. е
прекратено наказателното производство по пр.пр. №4053/2021 г. на РП-Плевен
и е отменена взетата по отношение на В. В. А. мярка за неотклонение
„подписка“.
В о.с.з. на 04.06.2024 г. е разпитана съжителстващата с В. В. А. жена
– З. Д. А.А. Тя твърди, че докато В. имал шофьорска книжка, се скитали по
чужбина, за да се прехранват. Като му взели книжката, 11 месеца били много
2
затруднени – глад, мизерия, борчове. Свидетелката твърди, че при проверката
на 21.04.2021 г. В. бил бит и после го водила по болници, защото имал уплах
от боя, силно главоболие, не можел да спи. Твърди, че имало медицински
документи, но ги дали в полицията и там ги загубили.
Видно от писмо изх. №05-28-1/13.06.2024 г. на ЦСМП-Плевен,
преглед на В. В. А. на 21.04.2021 г. не е регистриран в ЦСМП-Плевен.
В о.с.з. на 11.07.2024 г. е разпитан И. Г. М. – мл.полицейски
инспектор в с. С. ***, който е участвал в извършената на 21.04.2021 г.
проверка. Свидетелят твърди, че В. В. А. не е оказал съпротива при
проверката, при която се усъмнили в истинността на шофьорската му книжка,
защото била гръцка, с по-дълга от 10 години валидност и защото водачът не
бил грамотен – не знаел писмено български език.
При така установената фактическа обстановка правилно Плевенски
Районен съд е приел, че от формална гледна точка е осъществен фактическият
състав за отговорност на държавата по чл.2, ал.1, т.1 и т.3 от ЗОДОВ – В. В. А.
е бил задържан под стража за около 24 часа и наказателната репресия срещу
него е продължила от 16.09.2021 г. до 01.08.2022 г., когато наказателно
производство е било прекратено поради това, че извършеното деяние не е
престъпление.
За установяване характера, интензитета и трайността на последиците от
незаконното обвинение върху физическото и психическото здраве на В. В. А.
Плевенски Районен съд е събрал доказателства, които обаче не е анализирал
детайлно и за които неправилно е приел анблок, че не са достатъчни да
установят претърпените неимуществени вреди.
В исковата молба като претърпени неимуществени вреди са заявени
следните: безсъние, тревожност, ежедневни тревоги за бъдещето, обществена
дискредитация, дистанциране на хората от ищеца като от „престъпник“.
Според съдебната практика /обективирана напр. в Решение № 53 от
7.05.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3528/2018 г., III г. о., ГК/, „когато се
претендира обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение и
мярка за неотклонение, ищецът не е длъжен да твърди и доказва
преживения обичаен страх от наказателната отговорност и получения
обичаен дискомфорт от упражнената принуда. Те следват от закона“. В
случая обаче, са събрани гласни доказателства и въззивната инстанция
намира, че на база свидетелските показания на З. Д. А.А може да се направи
извода, че В. В. А. се притеснявал за изхода на наказателното производство и
това е довело до безсъние, тревожност, ежедневни тревоги за бъдещето, което
е зависело от наличието на шофьорска книжка и възможността за препитание
чрез пътувания в чужбина.
При липса на твърдения в исковата молба, че ищецът е бил бит и че това
по-конкретен начин се е отразило на неговото физическо и психическо здраве,
е безпредметно да се обсъждат свидетелските показания на З. Д. А.А в
съответната им част, която и не кореспондира с другите събрани писмени и
3
гласни доказателства.
Обществена дискредитация, разбирана като лишаване/подриване на
извоювани обществен авторитет и репутация на примерен гражданин,
категорично не се установи. Напротив – във въззивното производство се
представи електронна справка за съдимост, от която е видно, че В. В. А. е
осъждан 21 пъти – за всякакви престъпления, предпоследното от които е било
извършено на 01.10.2018 г., а последното – на 12.05.2023 г., т.е. и преди, и след
21.04.2021 г. лицето вече е било дискредитирано като примерен гражданин,
заслужаващ общественото доверие.
Плевенски Окръжен съд счита, че справедливият размер на
обезщетението, съответен на установените по делото неимуществени вреди, е
2 000 лв. Не се установиха обстоятелства, подкрепени от доказателства, които
да обосновават присъждане на обезщетение над 2 000 лв. до претендираните
10 000 лв.
За пълнота на изложението – следва да се каже, че абсолютно
ирелевантно за спора е какви са изискванията за издаване на българско
СУМПС и дали В. В. А. отговаря на тези изисквания, поради което и
аргументите в тази насока в обжалваното решение са несъстоятелни и няма да
бъдат обсъждани от въззивния съд.
В заключение – обжалваното решение следва да бъде отменено в частта
му, с която предявеният иск е отхвърлен за сумата от 2 000 лв. и вместо него
следва да бъде постановено друго, с което иска да бъде уважен за тази сума,
ведно със законната лихва от 01.08.202 г. /когато е постановен прокурорския
акт за прекратяване на наказателното производство – по арг. от т.4 от
Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г.,
ОСГК/.
В останалата си част – за разликата от 2 000 лв. до 10 000 лв. решението
се явява правилно /но по различни от изложените в него съображения/ и като
такова следва да бъде потвърдено.
С оглед този изход на спора, ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ следва да заплати в полза на В. В. А. сумата от 15 лв., явяваща се
ДТ за първоинстанционното и за въззивното производство. На основание
чл.38, ал.2 от ЗА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ следва да
бъде осъдена да заплати в полза на адв. Н. Я. адв. възнаграждение за защита в
първоинстанционното производство в размер на 500 лв., както и
възнаграждение за защита във въззивното производство в размер на 500 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ на основание чл.271 от ГПК като НЕПРАВИЛНО решение
№998 от 16.07.2024 г. по гр.д. №1622/2024 г. по описа на Плевенски Районен
4
съд в частта му, с която предявения от В. В. А., с ЕГН: **********, от с. С.
***, ул. *** ***, общ. Плевен, обл. Плевен срещу ПРОКУРАТУРАТА НА
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т.1 и т.3 от
ЗОДОВ е ОТХВЪРЛЕН като НЕОСНОВАТЕЛЕН за сумата от 2 000 лв. и
вместо него ПОСТАНОВИ СЛЕДНОТО:
ОСЪЖДА на основание чл.2, ал.1, т.1 и т.3 от ЗОДОВ
ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ да заплати в полза на В. В.
А., с ЕГН: **********, от с. С. *** сумата от 2 000 лв. като обезщетение за
неимуществени вреди, причинени от задържането за срок до 72 часа с
прокурорско постановление по пр.пр. №4053/2021 г. по описа на Плевенска
Районна прокуратура – за времето от 16.09.2021 г. до 17.09.2021 г. и за
повдигнатото на 16.09.2021 г. обвинение в извършване на престъпление по
чл.316 във вр. с чл.308, ал.2 вр. с ал.1 от НК по пр.пр. №4053/2021 г. по описа
на Плевенска Районна прокуратура, прекратено с прокурорско постановление
от 01.08.2022 г., поради това, че извършеното деяние не е престъпление, ведно
със законната лихва от 01.08.2022 г. до окончателното изплащане на
обезщетението.
ПОТВЪРЖДАВА на основание чл.272 от ГПК като ПРАВИЛНО
решение №998 от 16.07.2024 г. по гр.д. №1622/2024 г. по описа на Плевенски
Районен съд в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА на основание чл.2, ал.1, т.1 и т.3 от ЗОДОВ
ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ да заплати в полза на В. В.
А., с ЕГН: **********, от с. С. *** сумата от 15 лв., явяваща се ДТ за
първоинстанционното и за въззивното производство.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 от ЗА ПРОКУРАТУРАТА НА
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ да заплати в полза на адвокат Н. Я. Я. от
Адвокатска колегия – Плевен, с БУЛСТАТ ********* сумата от общо 1 000
лв., от които 500 лв. – адв. възнаграждение за защита в първоинстанционното
производство и 500 лв. – адв. възнаграждение за защита във въззивното
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в 1-
месечен срок от връчването му, при условията на чл.280 и сл. от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5