РЕШЕНИЕ
№ 69
гр. Силистра, 30.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на осми април
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Теодора В. В.а
при участието на секретаря Антоанета Н. Ценкова
като разгледа докладваното от Теодора В. В.а Гражданско дело №
20243400100493 по описа за 2024 година
Настоящото дело е образувано по искова молба, предявена от В. Е. Т., ЕГН
**********, в качеството му на правоприемник на ЕТ „Ел Ес Би Си Лимитед - В. Т.” - Варна,
чрез адвокат В. В., АК - Силистра, против Б. Г. Б., ЕГН ********** , с искане съдът да
постанови решение на основание чл. 439 от ГПК, във вр. с чл. 124 от ГПК, с което да
установи несъществуването на вземането на Б. Г. Б. от длъжника В. Е. Т., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр.Силистра, ул.”Христо Ботев” №37, като правоприемник на ЕТ „Ел Ес Би
Си Лимитед - В. Т.” - Варна по Изпълнителен лист от 26.01.2011г. по възз.гр.д.№ 411/2007г.
на ВОС и по гр.д.№ 7/2006г. по описа на ВРС, представляващи незаплатени трудови
възнаграждения по трудов договор за периода от 03.06.2003г. до 08.04.2004г., ведно с
обезщетение за забавено плащане, което вземане е било обезпечено с обезпечителна
заповед, издадена по ч.гр.д.№ 373/2006г. по описа на ВОС, вписана под акт №9, том II,
вх.рег.№ 14350 от 16.06.2006г. по описа на Сл.Вписвания към Министерството на
правосъдието, за чието събиране е образувано изпълнително дело №20157110400454 по
описа на ЧСИ Д. П. - Я., с per. № 711 на КЧСИ, поради погасяването по давност на правото
на кредитора -взискател да се удовлетвори за вземането си чрез принудително изпълнение.
Съгласно изложените в исковата молба основания, ищецът е длъжник по
изпълнително дело №20157110400454 по описа на ЧСИ Д.П.- Я., с per. № 711 на КЧСИ,
съгласно представената ПДИ, което производство е образувано на основание чл.427, ал. 5 от
ГПК по молба на взискателя – настоящия ответник Б. Г. Б., ЕГН **********. С Протокол за
разпределение от 30.09.2019 год. по изпълнително дело №20157110400454 по описа на ЧСИ
1
Д.П. - Я., с per. № 711 на КЧСИ, в полза на взискателя Б. Г. Б. е разпределена сума в размер
на 7 430,83 лева, която, видно от протокола, съставлява част от вземането му от ЕТ „Ел Ес
Би Си Лимитед - В. Т.” - Варна в размер на 46 662,37 лева по изпълнителен лист от
26.01.2011г. издаден по в.гр.д. № 411/2007г. на ВОС.
С постановление за възлагане от 21.12.2018 год. на ЧСИ Д. П. - Я. per. № 711, с район
на действие района на ВОС, влязло в сила на 07.03.2019г. и вписано под Акт№ 192, том XIX,
дело 790, вх. per. № 7215, дв. вх. per. № 7150 от 28.03.2019 година на Служба Вписвания - гр.
Варна, имотът е възложен на купувача К. К..
След възлагане на гореописания имот е постановено решение № 376 от 25.03.2022
година по възз.гр.д.№20213100500804 по описа за 221г. на ВОС, с което разпределението,
извършено на 01.07.2019г. и предявено на страните на 30.09.2019 от ЧСИ Д. П. - Я., рег.№
711 на КЧСИ е потвърдено в едната му част и е отменено в друга.
Междувременно Б. Г. Б. е подал искова молба с правно основание чл.464 от ГПК, с вх.
№ 183 от 27.06.2019г., въз основа на което пред СОС е образувано гр.д.№152/2019г.
Ищецът счита, че в негова полза е изтекла погасителна давност по отношение на
изпълняемото право по горепосоченото изпълнително дело, тъй като считано от датата на
извършване на последното изпълнително действие - публична продан на 15.11.2018г. по ИД
№ 454/2015г. по описа на ЧСИ Янкова не са извършвани, каквито и да било действия, с
които да бъде прекъсната давността на правото на принудително изпълнение, поради което
не са налице материалноправните предпоставки за провеждане на принудително
изпълнение, с което отпада и материална правната легитимация на този взискател.
Позовавайки се на съдебна практика, ищецът счита, че защитата на длъжника в
изпълнението има за предмет оспорване на вземането чрез иск, основан само на факти,
които са настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е
издадено изпълнителното основание, какъвто е настоящият случай. В тази връзка, ищецът
счита, че по отношение на взискателя Б. Б. по ИД 454/2015г. по описа на ЧСИ Д. Я. не
съществува право на принудително изпълнение, поради настъпил след издаване на
изпълнителното основание нов факт и като последица - прекратяване на изпълнителния
процес /чл.433, ал.1, т.7 от ГПК/, а именно: погасяването по давност на изпълняемото право.
Твърди, че изтеклата погасителна давност изключва правото на принудително изпълнение,
въпреки че кредиторът се е снабдил с изпълнително основание /пред съдебния изпълнител
обаче длъжникът не може да се позове на нея и съдебния изпълнител не може да я зачете,
освен при влязло в сила решение за уважаването на иска по чл. 439 ГПК/. Тъй като по
делото не е предприето нито едно изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или
е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане, съгласно чл. 18
ЗЧСИ, като примерно и неизчерпателно са изброени изпълнителните действия, прекъсващи
давността, в т. ч. налагане на запор в Тълкувателно решение № 2/2013 год. на ВКС по
тълкувателно дело № 2/2013 год., ОСГТК, то погасителната давност по отношение на
изпълняемото право е изтекла - от 15.11.2018г. до 15.11.2023г., и това обуславя правния
2
интерес на ищец В. Е. Т. да предяви отрицателен установителен иск срещу ответника Б. Г. Б.
по настоящото дело.
В депозирания в срока по чл. 131 ГПК писмен отговор , както и в с.з. по настоящото
дело, адв. Т. Д. от ВАК, процесуален представител на ответника Б. Г. Б., счита, че искът е
допустим, но неоснователен. Като преповтаря част от фактите, изложени в исковата молба,
допълва, че от полученото на 22.04.2019 г., в качеството и на процесуален представите на Б.,
по изп.д. № 20157110400454на ЧСИ Д. П. - Я., per. № 711, с район на действие района на
ВОС, получила съобщение за предявяване на разпределение, от което узнала, с молба с вх.
№ 34168/20.12.2018 г. по делото е присъединен като взискател Д.Д. Й. По тази причина е
заведено споменатото гр. дело № 152/2019 г. на СсОС по предявен от Б. Б. иск против
присъединения кредитор Д.Й.и длъжника В. Т. - за признаване за установено, че за Д. Й.не
съществува съответното вземане към В. Т., евентуално - че същото е погасено по давност -
по който е образувано г.д.№.152/19г. на ОС Силистра. Понастоящем това гражданско дело е
спряно с протоколно определение на съда от 07.11.2024 г., до приключването на настоящото
производство.
Към момента на предявяване на иска по гр.д. №152/2019 г., по описа на ОС -
Силистра, принудителното изпълнение вече е проведено, а сумата за удовлетворяване на
вземането му е събрана. На основание чл.464 от ГПК, предаването на сумата е спряно до
приключване на гражданското производство, а при уважаването на предявения от него иск,
неговото вземане ще бъде изплатено изцяло от събраната сума.
Адв. Д. сочи, че на 31.10.2019 г., Д. Й., в качеството си на присъединен взискател по
и.д.№.454/19 на ЧСИ №.711, район на действие ВнОС, предявила иск по чл.464 ГПК против
взискателя Б. Б. и В. Т., с искане да бъде признато за установено, че ответникът Б. няма
вземане срещу длъжника предвид разпределената му с Постановление на ЧСИ от 30.09.19
по и.д.№.454/15 сума - по който е образувано г.д.№. 177/2021 г. на PC - Силистра.
Понастоящем по това дело е постановено съдебно решение, е което предявения от Д.Й.г.д.
№.177/2021 г. на PC Силистра, в качеството си на присъединен взискател по и.д.№.454/19 на
ЧСИ №.711, район на действие ВнОС, против взискателя Б. Б. и В. Т. е отхвърлен.
Позовавайки се на разпоредбата на чл. 116 ЗЗД, съгласно който Давността се
прекъсва: б) с предявяване на иск или възражение или на искане за почване на помирително
производство; ако искът или възражението или искането за почване на помирително
производство не бъдат уважени, давността не се смята прекъсната и съдебна практика, адв.
Д. счита, че с гр. дело №152/2019 г., по описа на ОС – Силистра, което е инициирано, в
защита на вземането на ответника срещу длъжника Т., поради което и представлява
действие, което прекъсва давността, а по време на съдебното производство, давността спира
да тече, а с гр дело № 177/2021г. на PC – Силистра, с което е оспорено вземането на
ответника спрямо същия длъжник, ищец в настоящото производство се прекъсва
давността, а по време на съдебното производство, давността спира да тече.
ОС, като съобрази доводите на страните и данните по делото, прие за установено
следното: Предявеният иск е по чл. 439 ГПК във вр. с чл. 124 ГПК.
3
От приетите по делото писмени доказателства се очертава като безспорна
следната хронология на относимите към делото факти, която и двете страни възпроизвеждат
по сходен начин:
Първоначално е образувано, изп.д. № 20113110408122, по описа на СИС при ВРС
въз основа на издаден изпълнител лист от 26.01.2011г. по възз.гр.д.№ 411/2007г. на ВОС и по
гр.д.№ 7/2006г. по описа на ВРС в полза на ответника по настоящото дело Б. Г. Б.е и
длъжник ЕТ ,.Ел Ес Би Си Лимитед - В. Т." Варна, за незаплатени трудови възнаграждения
по трудов договор за периода от 03.06.2003г. до 08.04.2004г., ведно с обезщетение за
забавено плащане, което вземане е било обезпечено с обезпечителна заповед, издадена по
ч.гр.д.№ 373/2006г. по описа на ВОС. вписана под акт №9, том II, вх.рег.№ 14350 от
16.06.2006г. по описа на Сл.Вписвания към Министерството на правосъдието. В последствие
изпълнителното дело е преместено при ЧСИ Д. П. – Я. с номер 20157110400454. В. Е. Т.,
ЕГН **********, е правоприемник на ЕТ „Ел Ес Би Си Лимитед - В. Т.“ - Варна.
В резултат на предприети изпълнителни действия след проведена публична
продан, на недвижимия имот на длъжника, той е възложен на Кристиян Киров съгласно
влязло в сила на 07.03.2019 г. постановление за възлагане от 21.12.2018 год. на ЧСИ
Даниела Петрова - Янкова, per. № 711, с район на действие района на ВОС по изпълнително
дело № 20157110400454, вписано под Акт № 192, том XIX. дело 790, вх. per. № 7215. дв. вх.
per. № 7150 от 28.03.2019 година на Служба Вписвания - гр. Варна.
Междувременно, с молба вх. № 34168/20.12.2018 г. по делото е присъединен каго
взискател Д. Д. П. . С Протокол от 25.04.2019 г. по изп.д. №454/2015 г. на ЧСИ Д.П.- Я. е
отложено разпределението на постъпилата сума.
С Протокол за разпределение от 30.09.2019 год. по изпълнително дело
№20157110400454 по описа на ЧСИ Д. П. - Я., с per. № 711 на КЧСИ, в полза на взискателя
Б. Г. Б. е разпределена сума в размер на 7 430,83 лева, която, видно от протокола, съставлява
част от вземането му от ЕТ „Ел Ес Би Си Лимитед - В. Т.” - Варна в размер на 46 662,37 лева
по изпълнителен лист от 26.01.2011г. издаден по в.гр.д. № 411/2007г. на ВОС.
След възлагане на гореописания имот е постановено решение № 376 от
25.03.2022 година по възз.гр.д.№20213100500804 по описа за 2021г. на ВОС, с което
разпределението, извършено на 01.07.2019г. и предявено на страните на 30.09.2019 от ЧСИ
Д.П.- Я., рег.№ 711 на КЧСИ е частично потвърдено и е отменено в друга.
От Протокол от 25.04.2019 г. и от Протокол от 30.09.2019 г. по изп.д.
№454/2015 г. на ЧСИ Д.П.-Я., е видно, че сумата, която е постъпила след проведената
публична продан в размер на 78 724,00 лева, която е напълно достатъчна , за
удовлетворяване на вземането на кредитора Б. , чиито размер възлиза на е 49 657,37 лева,
поради което той няма нужда да иска друг способ за удовлетворяването си.
На 3.06.2019 г. настоящият ответник Б. е предявил иск в качеството му на
взискател по изпълнително дело №.454/15г. на ЧСИ №.711, район на действие ВнОС, иск по
чл.464 ГПК, против присъединения кредитор Д.Й. и длъжника В. Т. – да се признае за
4
установено, че за Д.Й. не съществува съответното вземане към В. Т., евентуално - че същото
е погасено по давност - по който е образувано г.д.№. 152/19г. на ОС - Силистра.
На 31.10.2019 г., Диляна Йорданова, в качеството си на присъединен взискател по
и.д.№.454/19 на- ЧСИ №.711, район на действие ВнОС, също е предявила иск по чл.464
ГПК против взискателя Б. Б. и В. Т., да се признае за установено, че ответникът Б. няма
вземане срещу длъжника предвид разпределената му с Постановление на ЧСИ от 30.09.19
по и.д.№.454/15 сума - по който е образувано г.д.№.177/2021г. на PC - Силистра.
В тази поредица от юридически факти, ищецът намира, че доколкото в
отношенията между В. Т. и Б. Б. вземането установено с влязло в сила решение, т.е. със сила
на пресъдено нещо /СПН/, то не подлежи на пререшаване. Същевременно, изпълнителното
производство не е спряно и кредиторите по него не са възпрепятствани да поддържат
производството с посочване на нови изпълнителни способи, исковите молби с правно
основание чл.464 ГПК в сочените по-горе дела не съставляват действия, които да прекъсват
и спират давността относно присъденото със СПН вземане.
От своя страна, ответникът, имайки предвид, че и в двете дела участват страните
по настоящото дело, счита, че съгласно чл.464, ал.1, предл. второ от ГПК, предаването на
сумата е спряно до приключване на гражданските производства, а при уважаването на
предявения от настоящия ответник иск, неговото вземане ще бъде изплатено изцяло от
събраната сума. Отделно от това, счита, че предвид висящността на двете заведени дела по
чл. 464 ГПК – гр. д. № 152/2019 г. на СсОс и гр. дело № 177/2021 г. на СсРС е налице
предпоставката на чл. 116 ЗЗД, съгласно който давността се прекъсва с предявяване на иск
или възражение или на искане за почване на помирително производство, а ако искът или
възражението или искането за почване на помирително производство не бъдат уважени,
давността не се смята прекъсната. Съгласно чл. 116, б. „б” ЗЗД давността се прекъсва с
предявяването на иск за вземането и съгласно чл. 115, б. „ж” ЗЗД не тече докато трае
съдебният процес относно вземането. Посоченото в този смисъл Решение № 50 от
19.03.2019 г. по гр. д. № 3438 / 2018 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение.
Съдът счита, че въпреки липсата на изричен акт на съдия – изпълнител, с който
производството е спряно, същото е спряно по силата на разпоредбата на чл. 464, ал.1,
предл.2, ГПК, тъй като, за да обезпечи предявеният иск, законодателят е предвидил спиране
на изпълнението на взискателя с оспорено вземане, т.е. сумата не се предава на взискателя
от съдебния изпълнител, независимо, че разпределението е влязло в сила. В този см. Вж.
определение № 464/ 01.11.2016 г. по ч. т. д. №553/2016 г. на ВКС, ТК, I отделение. С
окончателното приключване на гр. дело № 152/2019 г. на СсОС и гр. дело № 177/2021 г. на
СсРС, ще се възобнови и изпълнителното производство, което ще приключи съобразно
резултата от делата. Тук следва да се отбележи, че освен настъпилото спиране на
производството по закон, предвид предявените искове по чл. 464 ГПК, процесуална
активност за извършване на изпълнителни действия от страна на взискателя няма как да се
очакват, тъй като събраната сума в изпълнителното дело е напълно достатъчна да
удовлетвори вземането му, което би настъпило при уважаване на предявения от него иск по
5
гр. дело № 152/2019 г. на СсОС и отпадане на предпоставката по чл. 464, ал.1, предл.2.
Другият довод,касаещ приложението на чл. 116 б.б. ЗЗД, е неотносим към
настоящия случай, тъй като исковете по чл. 464 и по двете дела не са искове за вземането,
предмет на изпълнителното дело № 20157110400454 на ЧСИ Д.П.– Я. , а несъществуването
на вземанията на всеки един от кредиторите по него.
Предвид гроеизложеното ОС счита, че исковата претенция е неоснователна, тъй
като не е изтекла погасителна давност по отношение вземането на Б. Г. Б. от длъжника В. Е.
Т., ЕГН ********** по горепосоченото изпълнително дело, поради което и следва да бъде
отхвърлена като такава. Процесуалният представител на ответника претендира разноски по
чл. 38 ЗА, които възлизат на 4383 лв. и следва да бъдат присъдени в тежест на ищеца и в
полза на адв. Д..
Водим от горното ОС
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. Е. Т., ЕГН **********, в качеството му на
правоприемник на ЕТ „Ел Ес Би Си Лимитед - В. Т.” - Варна, чрез адвокат В. В., АК -
Силистра, иск против Б. Г. Б., ЕГН ********** , с искане съдът да постанови решение на
основание чл. 439 от ГПК, във вр. с чл. 124 от ГПК, с което да установи несъществуването на
вземането на Б. Г. Б. от длъжника В. Е. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Силистра,
ул.”Х.Б.” №........, като правоприемник на ЕТ „Ел Ес Би Си Лимитед - В. Т.” - Варна по
Изпълнителен лист от 26.01.2011г. по възз.гр.д.№ 411/2007г. на ВОС и по гр.д.№ 7/2006г. по
описа на ВРС, представляващи незаплатени трудови възнаграждения по трудов договор за
периода от 03.06.2003г. до 08.04.2004г., ведно с обезщетение за забавено плащане, което
вземане е било обезпечено с обезпечителна заповед, издадена по ч.гр.д.№ 373/2006г. по
описа на ВОС, вписана под акт №9, том II, вх.рег.№ 14350 от 16.06.2006г. по описа на
Сл.Вписвания към Министерството на правосъдието, за чието събиране е образувано
изпълнително дело №20157110400454 по описа на ЧСИ Даниела Петрова - Янкова, с per. №
711 на КЧСИ, поради погасяването по давност на правото на кредитора -взискател да се
удовлетвори за вземането си чрез принудително изпълнение като НЕОСНОВАТЕЛЕН И
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА В. Е. Т., ЕГН ********** да заплати на дав. Т. Д. от Варненска адвокатска
колегия, сумата от 4383 / четири хиляди триста осемдесет и три/ лева, представляваща адв.
възнаграждение по чл. 38 ЗА, за осъществената от нея адв. защита на ответника Б. Г. Б., ЕГН
**********през тази инстанция.
Решението може да се обжалва пред Варненския апелативен съд в двуседмичен срок от
получаването му от страните по делото.
6
Съдия при Окръжен съд – Силистра: _______________________
7