Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. София, 30.06.2020 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І въззивен брачен състав, в закрито
заседание на тридесети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ ХАСЪМСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ
ЕМИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от съдия Луканов частно гр. дело № 4481 по
описа за 2020г. на Софийски градски съд, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), вр.
с чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е
по жалба на длъжника по изпълнението „Д.З.“ АД, чрез надлежно упълномощен
представител, срещу постановление по изп. дело № 20197880400599 по описа на ЧСИ
М.К., рег. № 788, с район на действие СГС, съобщено на длъжника на 08.01.2020г.
за определяне разноските в изпълнителното производство.
В жалбата се
твърди, че определеният в обжалвания акт размер на адвокатското възнаграждение е
прекомерно завишен с оглед на фактическата и правна сложност на извършените
процесуални действия от страна на адвоката. Прави се възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение по изпълнителното дело. Поддържа се, че от
длъжника се дължат разноски за адвокатско възнаграждение само по чл. 10, т. 1 от
Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Жалбоподателят
излага също, че таксата по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ, не е съобразена с дължимия
размер. Поддържа, че длъжникът е внесъл цялата дължима сума по изпълнителното
дело по сметката на ЧСИ още на шестия ден от получаването на поканата за
доброволно изпълнение.
Иска съдът да
отмени постановлението за разноските на ЧСИ М.К. и да бъде намален размера на адвокатското
възнаграждение до минимума по наредбата. Претендира разноски за настоящото
производство. Не представя списък по чл. 80 от ГПК.
В срока по
чл. 436, ал.3 от ГПК е постъпил отговор от взискателя А.С.К., чрез упълномощения
адв. В.И.И.от АК-Силистра, с който я оспорва, като неоснователна.
Излага съображения, че правилно ЧСИ не е намалил адвокатския хонорар по
изпълнителното дело, тъй като същият съответства на минималното възнаграждение
по чл. 10, т. 1 и т. 2 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Иска да се остави жалбата без уважение. Не претендира
разноски и не представя списък по чл. 80 от ГПК.
По делото се
съдържат мотиви на ЧСИ М.К., с които е заявено становище за неоснователност на
жалбата. Поддържа се, че разноските за адвокатското възнаграждение в
изпълнителното производство отговарят на изискванията на чл. 36 от Закона за
адвукатурата, във вр. с ч. 78, ал. 5 от ГПК, тъй като е обосновано и
съответства на действителната фактическа и правна сложност на делото. Иска
жалбата да бъде оставена без уважение. Представя заверено копие от изп. дело № 20197880400599.
Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 лв. Не
представя списък по чл. 80 от ГПК.
Софийски
градски съд, в настоящия си състав, след като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Изпълнително
дело № 20197880400599 по описа на ЧСИ М.К. е образувано на 04.12.2019г. въз основа
на изпълнителен лист от 02.12.2019 г., издаден по гр. дело
№ 1217/2019г. от Софийския апелативен съд, ГК, 8 състав. С молбата за
образуване, взискателят А.С.К., действаща чрез упълномощения адв. В.И.И.от АК-Силистра,
е представила и договор за правна защита и съдействие, в който е договорено адвокатско
възнаграждение на упълномощения адвокат в размер от 1 400 лв., който договор
служи за разписка за получената сума (лист 4 от изп. дело), както и пълномощно
за адв. В.И.И.. От приложения изпълнителен лист от 02.12.2019г. по гр. дело № 1217/2019г.
от Софийския апелативен съд, ГК, 8 състав се установява, че „Д.З.“ АД е осъдено
да заплати на А.С.К. парична сума в размер от 50 000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху присъдената
главница, считано от 14.07.2017г.
В молбата за
образуване на изпълнителното производство взискателят сочи, че иска да бъде образувано
изпълнително дело срещу „Д.З.“ АД за посочената в
изпълнителния лист сума и да се изпрати призовка за доброволно изпълнение. Не е
посочен способа за изпълнение. На ЧСИ не са предоставени права по чл. 18 от ЗЧСИ.
От
приложеното копие на изп. дело № 20197880400599 на ЧСИ М.К. се установява, че на
04.12.2019г. е изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжника, получена на 04.12.2019г.
(лист 8 от изп. дело).
На 06.12.2019г. пред ЧСИ М.К. е подадена молба от длъжника срещу размера на претендирания от взискателя
адвокатски хонорар, с искане същият да бъде намален от 1400 лв. на 200.00 лв.
Заявено е искане за намаляване и размера на таксата по т. 26 от Тарифата за
таксите и разноските по ЗЧСИ (лист 12 от изп. дело).
Със съобщение
с изх. № 100/07.01.2020г. по изп. дело № 20197880400599 на ЧСИ М.К., длъжникът е уведомен, че
молбата му за намаляване на разноските по изп. дело е оставена без уважение.
Съобщението е получено от длъжника на 08.01.2020г. (лист 31 от изп. дело).
Видно от
копие на платежно нареждане от 10.01.2020г. длъжникът „Д.З.“ АД е наредил по
сметка на ЧСИ М.К. сумата от 62 515.52 лева, а като основание е посочено
изп. дело № 20197880400599 (лист 29 от изп. дело).
При така
установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:
Жалбата по
чл. 435, ал.2 от ГПК е подадена от процесуално легитимирано лице – длъжникът по
изпълнението, в рамките на преклузивния двуседмичен срок по чл.436, ал.1 от ГПК.
Обжалваният акт е връчен на жалбоподателя на 08.01.2020 г., а частната жалба е
подадена на 17.01.2020г. Насочена е срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния
изпълнител, доколкото обжалваното постановление, касае разноските по
изпълнението, т.е. попада в нормата на чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК. Внесена е и
дължимата държавна такса по сметка на СГС. В този смисъл съдът приема, че
жалбата е редовна и процесуално допустима.
Разгледана по
същество, жалбата е основателна.
Спорните
въпроси между страните по делото са дължи ли се на взискателя адвокатско
възнаграждение над размера от 200 лв., т.е. и възнаграждение за извършване на
действия с цел удовлетворяване на вземанията, предмет на изпълнителното дело,
до размера на сумата от 1400 лв., както и в какъв размер е пропорционалната такса по чл. 26 от ТТР
към ЗЧСИ.
При проверка за
законосъобразността на обжалвания акт, съдът намира следното:
В чл. 79, ал.
1 от ГПК е регламентирано, че разноските по изпълнението са за сметка на
длъжника, освен в изрично посочените в тази разпоредба случаи.
Безспорно
таксите по изпълнението, които съгласно чл. 78 от ЗЧСИ се събират за
извършването на изпълнителни действия и на други действия в производството по
принудително изпълнение в размери, определени от Тарифата за таксите и
разноските към ЗЧСИ (ТТРЗЧСИ), представляват разноски по изпълнението и са в
тежест на длъжника. Отговорността на длъжника за разноските за заплащане на
дължимите по изпълнението такси, може да бъде ангажирана само доколкото се
установи, че определено действие е реално извършено. Извод в тази насока се
налага по аргумент от разпоредбата на чл. 79, ал. 1, т. 2 от ГПК, която изрично
изключва отговорността на длъжника за разноски за изпълнителни действия, които
са изоставени от взискателя или са отменени от съда, т.е. такива, които не са
извършени или са признати за незаконосъобразно извършени. Следва, че и в
случаите когато взискателят е заплатил таксите по изпълнението, които се дължат
съгласно ТТРЗЧСИ, авансово, т.е. преди предприемане на съответното действие от
съдебния изпълнител, каквото е правилото, същите
не се възлагат автоматично в тежест на длъжника, а само тогава, когато
съответното поискано изпълнително действие бъде извършено в хода на
производството. В случай, че взискателят е поискал извършване на определено
изпълнително действие и е заплатил авансово такса за това, но то остане
неосъществено при липса на интерес от него, това лице може да поиска да му бъде
възстановена сумата, заплатена като такса, но
тя не може да се възложи в тежест на длъжника съгласно чл. 79, ал. 1, т. 2
от ГПК.
Съдебните
разноски в изпълнителното производство не са свързани със защита срещу
незаконосъобразни изпълнителни действия, а
с общия принцип за отговорността за разноски. Съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК при прекомерност на
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат съобразно действителната
фактическа и правна сложност на делото, може да бъде присъден по-нисък размер,
но същият не може да бъде под минимално определения такъв съобразно чл.
36 от Закона за адвокатурата (ЗАдв), като Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения определя минималния размер
на възнаграждението за съответния вид правна помощ. Систематичното място на
разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК в общите правила на ГПК обосновава
приложимост на тази разпоредба и в изпълнителния процес.
Преценката за
правната и фактическа сложност на изпълнителното дело следва да се извърши с оглед
всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна помощ;
с оглед извършените процесуални действия и други обстоятелства, определящи
правната и фактическа сложност на делото – в този смисъл са указанията на ВКС в
т. 6 на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по т. дело № 2/2013 г., ОСГТК.
Възнаграждението
за представителство и правна помощ по изпълнителни дела се определя по реда на
чл. 10 от цитираната Наредба – т. 1 (изм. с Решение № 5419 на ВАС на РБ – обн.
в ДВ бр. 45 от 2020 г., в сила от 15.05.2020 г.) за образуване на изпълнително
дело в размер от 100 лв., а за водене на делото и извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания съгласно чл. 10, т. 2 (Изм., ДВ, бр. 7 от
22.01.2019 г.) - за парични вземания до 500 лв. - 1/10 от съответното
възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 1, за вземания от 500.01 лв. до 1000 лв. -
1/5 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 1, и за вземания над 1000
лв. - 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2 – 7.
В настоящия
случай жалбоподателят, в качеството на длъжник по изпълнението, дължи на
взискателя адвокатско възнаграждение, но само за образуване на изпълнителното
дело, което съдът, с оглед ниската фактическа и правна сложност на делото,
приема, че следва да бъде в сочения от длъжника размер, а именно в размер на
200 лева. В чл. 426, ал. 2 от ГПК е прието, че в
молбата за образуване на изпълнителното производство следва да бъде посочен
изпълнителен способ (начина на изпълнението), което е елемент от редовността на
молбата. В конкретния случай се установи, че иницииращата изпълнителното
производство молба не е редовна, тъй като взискателят не е посочил изпълнителен
способ. В рамките на изпълнителното производство освен първоначалната молба по чл. 426 от ГПК, с която е сезиран частният
съдебен изпълнител, процесуалният представител на взискателя не е извършил
никакви други процесуални действия, насочени към удовлетворяване на паричното
вземане. В молбата по чл. 426 от ГПК взискателят
дори не е дал възможност на ЧСИ да проучва цялостното имуществено състояние на
длъжника, но последното не е било и необходимо, с оглед на извършеното плащане
в срока за доброволно изпълнение. Страните по делото не спорят, а и от представеното
с изп. дело доказателство се установява (лист 29 от изп. дело), че още в срока
за доброволно изпълнение длъжникът е внесъл изцяло дължимата сума по издадения
изпълнителен лист (възпроизвеждащ изпълнителното основание), представен при
образуване на изпълнителното дело. Адвокатът на взискателя не е извършил
никакви други необходими действия по процесуално представителство, поради което
уговореното с взискателя възнаграждение за такова не следва да се възлага в
тежест на длъжника. По изложените съображения следва, че в случая не се дължат
разноски на взискателя във връзка с неговата адвокатска защита по
изпълнителното дело за предприемане на изпълнителни действия, а разноски за
адвокатско възнаграждение следва да се дължат само за образуването на
изпълнителното производство. Последното налага да бъде отменено обжалваното постановление
на ЧСИ по чл. 78, ал. 5 от ГПК,
обективирано в съобщението с изх. № 100/07.01.2020г. на ЧСИ, съобщено на
длъжника на 08.01.2020г. В този смисъл начислените от ЧСИ М.К. разноски по
изпълнителното дело в размер на 1400 лв. за адвокатско възнаграждение в
изпълнителното производство, следва да бъдат намалени до 200 лв. на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК (доколкото по делото
няма данни в сключения договор адвокатското възнаграждение на упълномощения адвокат
да включва и ДДС). Дължи се именно сочения от длъжника размер с оглед на
незначителната правна и фактическа сложност на действието по образуване на
изпълнителното производство и своевременно направеното от длъжника възражение
по чл. 78, ал. 5 от ГПК. Следва да се отрази, че намаляването на адвокатското
възнаграждение до минималния размер от 100 лв. - съгласно чл. 10, т. 1 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (изм. с Решение № 5419 на ВАС на РБ – обн. в ДВ бр. 45 от 2020
г., в сила от 15.05.2020 г.), би било произнасяне свръх петитум, доколкото
съдът е обвързан от сочения от длъжника размер (исканото намаление е до сумата
от 200 лв. – лист 4 от делото).
По отношение дължимостта
и размера на пропорционалната такса по чл. 26 от ТТР към ЗЧСИ съдът приема
следното:
Установи се,
че длъжникът е платил в предоставения му срок за доброволно изпълнение. В
забележка 6 (Нова – ДВ, бр. 63 от 2014 г., в сила от 01.08.2014 г.) на т. 26 от ТТРЗЧСИ бе прието, че върху
сумата, която длъжникът е погасил в срока за доброволно изпълнение, такса не се
събира. Но с решение № 13014 от 02.12.2015 г. по адм. дело № 4389/2015 г. на
ВАС, 5-членен състав, е обявена за нищожна разпоредбата на т. 6 от т. 26
„Забележки“ от ТТРЗЧСИ, поради което тази норма не е приложима. Т.е. таксата по
т. 26 от ТТРЗЧСИ е дължима и в случаите,
когато длъжникът е платил в предоставения му срок за доброволно изпълнение.
Според
изпълнителния лист размерът на дълга на жалбоподателя възлиза на 50 000 лв. Спорно
е дали в размера на дълга, който се събира по изпълнителното производство и
който е основа за определяне и на пропорционалните такси, дължими към съдебния
изпълнител, се включват направените от взискателя разноски за адвокатско
възнаграждение в изпълнителното производство. Според забележка 4 към т. 26 на ТТРЗЧСИ
за определяне на размера на пропорционалната такса при събиране на парично
вземане, която се определя въз основа на събраната от съдебния изпълнител сума,
в размера на вземането не се включват
само авансовите такси, заплатени от взискателя. Когато
изпълнителният лист е предявен пред частен съдебен изпълнител и длъжникът плати
след образуване на изпълнителното производство, от него се събират както
дължимите от взискателя авансови такси (дори да не са заплатени предварително)
за извършените необходими действия по изпълнителното дело, така и разноските на
взискателя за процесуално представителство, доколкото съответстват на
действителната фактическа и правна сложност на делото, а също и т. нар.
окончателна такса по т. 26 от Тарифата за таксите и
разноските към Закона за частните съдебни изпълнители (ТТРЗЧСИ). В този
смисъл е и решение № 82/08.05.2012 г. по гр. дело № 1891/2010 г. на ВКС, IV ГО.
След като в забележка 4 към т. 26 на ТТРЗЧСИ изрично е
регламентирано,
че в размера на паричното вземане не се включват авансовите такси, то следва, че е
изключена възможността съдебният изпълнител да събира пропорционална такса и върху
разноските по изпълнението, които по своето естество могат да се приравнят на авансови
такси (доколкото са
направени преди събиране на процесното вземане по изп. дело).
В случая адвокатското възнаграждение по изпълнението представлява разноски,
които взискателят е направил във висящото изпълнително производство-авансово. Т.е. адвокатският хонорар, като разход
по изпълнението следва да се признава (приема) като авансов разход във връзка с
изпълнителното дело
поради което и не следва да бъде включен в таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ. Следва, че пропорционалната такса се дължи само
върху вземането по изпълнителения лист. В паричното
вземане, върху което се изчислява таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ, не се включват авансово
заплатените от взискателя такси, вкл. и заплатеният от взискателя адвокатски хонорар
по изпълнителното дело.
Настоящият съдебен състав приема, че съгласно
забележка 4 към т. 26 от ТТРЗЧСИ, в размера на паричното
вземане не се включват авансовите такси. В този размер не следва да се включват
никакви такси и разноски по самото изпълнително дело, а само вземането, което е
предмет на изпълнителния лист, поради което дължимата такса по т. 26, е
формирана върху погрешно определена главница.
Размерът на таксата по т. 26, б. „г“ от ТТРЗЧСИ, върху
сумата от 50 000 лв. възлиза на 3864 лв. (с включен ДДС).
Следователно жалбата следва да бъде уважена, като
разноските на взискателя в изпълнителното производство се определят на 200 лв.,
а пропорционалната такса, дължима на съдебния изпълнител по т. 26 от ТТРЗЧСИ –
на 3864 лв.
По разноските в настоящото производство съдът приема
следното:
В производството по реда на чл. 435 от ГПК предмет на съдебен контрол и
проверка за процесуална законосъобразност са действията и актовете на органа по
принудителното изпълнение, поради което и субект на отговорността за
обезщетяване причинените вреди (в това число и разходите за обжалването им по
реда на чл. 435 от ГПК), е съдебният изпълнител. Последният
не е страна в съдебното производство по обжалване на действията и актовете му,
поради което и общият ред за присъждане на разноски, предвиден в чл. 78 и чл. 81 от ГПК в случая е неприложим.
Процесуалният
способ за защита на страната, сторила разноски и имаща право на такива, е
общият исков ред - чрез предявяване на иск по чл. 441 от ГПК и чл. 74 от ЗЧСИ за възстановяване на
вредите, причинени от незаконосъобразни действия и актове на съдебния
изпълнител.
В този смисъл
съдът не присъжда разноски по делото.
Така
мотивиран, Софийски градски съд, ГО, І въззивен брачен състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на длъжника „Д.З.“ АД, ЕИК*******постановление по изпълнително дело № 20197880400599 на ЧСИ М.К., рег. № 788, с район на действие Софийски градски съд, инкорпорирано в съобщение с изх. № 100/07.01.2020г. по изп. дело № 20197880400599 на ЧСИ, съобщено на длъжника на 08.01.2020г. за определяне разноските в изпълнителното производство и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА определените разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя А.С.К., ЕГН **********, по изпълнително дело № 20197880400599 на ЧСИ М.К., рег. № 788, с район на действие Софийски градски съд до размера на сумата от 200 (двеста) лева (без ДДС) и дължимата на съдебния изпълнител такса по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители на 3864 (три хиляди осемстотин шестдесет и четири) лева (с включен ДДС).
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1./ 2./