РЕШЕНИЕ
№ 152
гр. Ихтиман, 16.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Радослава М. Йорданова
при участието на секретаря Ана Ил. Божилова
като разгледа докладваното от Радослава М. Йорданова Административно
наказателно дело № 20251840200324 по описа за 2025 година
производство по чл. 58д и сл. от ЗАНН
И. А. С. ЕГН ********** от с. М., обл. П. е обжалвал наказателно постановление №
25-0274-000352 от 25.06.2025 г. на Началника на РУ на МВР-Ихтиман, с което на основание
чл. 182, ал. 5, вр. ал. 1, т. 5 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 1200 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от шест месеца.
В жалбата се твърди, че автомобилът, с който е допуснато нарушението, не е
управляван от жалбоподателя, а от неговата съпруга, поради което неправилно е ангажирана
административнонаказателната му отговорност.
Въззиваемата страна не изпраща представител, в писмено становище оспорва
жалбата.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени и гласни
доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 18 НПК, приема за
установено следното:
На 12.04.2025г. в 13,41 часа с автоматизирано техническо средство, фиксиращо дата,
час и скорост на движение, е заснет на 126 км от първокласен път I-8 лек автомобил
“Ситроен Ц4“, който се движел със скорост от 94 км/ч. Скоростта на движение е отчетена от
системата, като за констатираното нарушение е направен снимков материал, на който е
заснет регистрационния номер и моторното превозно средство, с което е извършено
превишението на скоростта.
По преписката е приложен протокол за използване на автоматизирано техническо
средство № TFR1-М 588 от 12.04.2025 г., съгласно който то е било монтирано в служебен
автомобил на 126 км от първокласен път I-8 в района на гр. Ихтиман.
От представения по делото протокол за проверка № 6-40-240/06.11.2024 г. на
1
лабораторията за проверка на анализатори за алкохол в дъха и радар скоростомери към
Главна дирекция „Национална полиция“ се установява, че техническото средство, с което е
установено превишението на скоростта, е преминало проверка и е съответно с одобрения
тип средство за измерване.
След установяване на собственика на автомобила – И. С., същият е бил поканен,
видно от приложеното по делото писмо, да се яви в РУ на МВР-Ихтиман за съставяне на
АУАН, тъй като съгласно приложената справка за нарушител спрямо него е имало влезли
сила електронни фишове за налагане на глоба във връзка с допуснати превишения на
скоростта.
След като не се е явил на 30.05.2025 г. е бил съставен АУАН, в който
актосъставителят е приел, че на 12.04.2025 г. в гр. Ихтиман по от първокласен път I-8, км
126 е управлявал собствения си лек автомобил „Ситроен Ц4“, като при максимално
допустима скорост от 50 км/ч за населено място се е движел със скорост от 94 км/ч и
нарушението е извършено в едногодишен срок в условията на системност с влезли в сила
ЕФ серия К № 8403729, връчен на 06.04.2024 г. и влязъл в сила на 23.04.2024 г. и ЕФ серия К
№ 8496377, връчен на 06.04.2024 г., влязъл в сила на 23.04.2024 г. Нарушението е
квалифицирано като такова по чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
Актът е връчен на жалбоподателя на 12.06.2025 г. и след като не е постъпило
възражение на 26.06.2025 г. е издадено атакуваното наказателно постановление, с което на
И. С. на основание чл. 182, ал. 5, вр. ал. 1, т. 5 ЗДвП е наложена глоба в размер на 1200 лева
и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца.
Съгласно представената по делото справка за водач/нарушител И. С. има валидно
свидетелство за управление на МПС, като спрямо него има издадени общо 38 електронни
фиша за допуснати нарушения на режима на скоростта, като електронни фишове № 8403729
от 22.11.2023 г. и № 8496377 от 28.12.2023 г. на ОДМВР-Пловдив са му били връчени на
06.04.2024 г. и са влезли в сила. Впоследствие са били издадени още два електронни фиша -
№ 817842 от 28.05.2024 г. на ОДМВР Бургас и № 9270632 от 19.06.2024 г. на ОДМВР-
Бургас, които са му били връчени на 31.01.2025 г., не са обжалвани и са влезли в сила.
От допълнително изисканата справка от ОДМВР-Пловдив се установява, че по
отношение на двата електронни фиша - № 8403729 от 22.11.2023 г. и № 8496377 от
28.12.2023 г. няма съхранявана разписка за датата на връчването им, но същите са били
заплатени на 08.04.2024 г.
В разпита си съпругата на жалбоподателя – св. И. С. твърди, че именно тя е
управлявала процесния лек автомобил в района на гр. Ихтиман към датата на установяване
на нарушението, тъй като съпругът й се занимавал с ремонт на товарен автомобил, което
обстоятелство е потвърдено и от разпита на св. А. Г., който му помагал за ремонта.
С оглед възприетото от фактическа страна съдът достигна до следните правни
изводи:
Съдът не констатира съществени нарушения на процесуалните правила при
съставянето на АУАН и издаването на НП, като прие, че те са издадени от териториални и
материално компетентни органи, в кръга на тяхната дейност, при спазване на чл. 42 и чл. 57
ЗАНН, поради което не са налице обстоятелства за тяхната отмяна на формално основание.
По същество съдът намира, че констатацията за управление на МПС с превишена
скорост се доказва по категоричен начин от събраните по делото доказателства.
В чл. 189, ал. 15 ЗДвП е предвидено, че изготвените с технически средства или
системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния
номер на моторното превозно средство, снимки, са веществени доказателствени средства в
административнонаказателния процес. Това дава възможност в случаите, когато
2
нарушението е установено с такива технически средства или системи, то да бъде доказано
чрез заснетия от тях снимков материал, от който се установяват дата, час, мястото на
нарушението и МПС. В случая от приложения по делото снимков материал се вижда, че
именно лек автомобил се е движил със скорост над въведеното ограничение за участъка от
пътя от 50 км/ч, а именно 94 км/ч.. Системата за видеоконтрол е монтирана в служебен
автомобил и след въвеждането си в експлоатация оперира без намесата на контролен орган,
като присъстващите на мястото на контрол служители нямат отношение към автоматично
извършвания контрол.
Съгласно действащата към момента на извършване на нарушението редакция на чл.
188, ал. 1 ЗДвП собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство,
отговаря за извършеното с него нарушение, като собственикът се наказва с наказанието,
предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното
превозно средство.
В случая от материалите по делото се установи, че собственикът И. С., въпреки
дадената му възможност /след като е поканен за съставяне на АУАН, и след връчването на
съставения АУАН/ не е посочил друго лице да е управлявало процесния автомобил към
датата на извършване на нарушението, то правилно е била ангажирана неговата
административнонаказателна отговорност.
По делото са представени доказателства, удостоверяващи както въведеното
ограничение на скоростта, така и мястото на извършване на нарушението. Спазени са
изискванията на Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата, като е съставен надлежен протокол за използване на АТСС.
Установено е, че е било допуснато превишение на скоростта от 44 км/ч с над
допустимото за движение в населено място.
При квалификацията на извършеното нарушение обаче и актосъставителят, и
наказващият орган неправилно са приели, че нарушението е извършено в условията на
системност. Съгласно §6, т. 62 от ДР на ЗДвП „системно" е нарушението, извършено три или
повече пъти в едногодишен срок от влизането в сила на първото НП или на първия
електронен фиш, с който на нарушителя се налага наказание за същото по вид нарушение.
Квалифициращият признак „системност“ на административното нарушение,
предполага влизане в сила на санкциония акт за първото такова нарушение, т. е. след като
спрямо съответното отговорно за нарушението лице вече е било въздействано с методите на
административнонаказателната репресия.
Известната непрецизност на законодателя допълнително усложнява тълкуването на
закона, като формалният му прочит сочи, че след като влезе в сила първия санкционен акт,
от който започва да тече едногодишния срок, то следва да са констатирани други три
нарушения на режима на скоростта, и едва третото от тях е извършено в условията на
системност.
В случая процесното нарушение е от 12.04.2025 г., като се твърди, че същото е
извършено в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ серия К № 8403729, връчен на
06.04.2024 г. и ЕФ серия К № 8496377, връчени на 06.04.2024 г., за които се сочи, че са
влезли в сила на 23.04.2024 г.
На първо място, съобразно изисканата справка от ОДМВР-Пловдив, двата електронни
фиша са връчени на една и съща дата и са заплатени на 08.04.2024 г. Съгласно разпоредбата
на чл. 189, ал. 10, т. 4 ЗДвП влизат в сила електронните фишове, които са платени в срока за
доброволно плащане - считано от датата на плащането. Това означава, че след като тези два
електронни фиша са били заплатени на 08.04.2024 г. са влезли в сила на същата дата, т.е. и
3
към 12.04.2025 г., когато е извършено настоящото нарушение едногодишният срок е бил
изтекъл.
На второ място, дори да се вземат предвид издадените от ОДМВР-Бургас електронни
фишове № 817842 от 28.05.2024 г. и № 9270632 от 19.06.2024 г., които са били връчени на
жалбоподателя 31.01.2025 г., и които обуславят началото на нов едногодишен срок, то в този
случай нарушението, предмет на настоящото производство, се явява първо, а не трето по ред
от влизането на сила на предходен санкционен акт за същото по вид нарушение.
Това означава, че нарушението, извършено от жалбоподателя, не е системно по
смисъла на §6, т. 62 от ДР на ЗДвП и санкционната разпоредба на чл. 182, ал. 5, вр. ал. 1, т. 4
от ЗДвП е неприложима.
Според съда, като се съобразят посочените по-горе обстоятелства, деянието на С. е
осъществено при условията на повторност по смисъла на §6, т. 33 от ДР на ЗДвП. В случая
обаче цитираните електронни фишове, издадени от страна на ОДМВР-Бургас, не са отразени
в обстоятелствената част нито на съставения АУАН, нито на издаденото наказателно
постановление, т.е. не са предмет на административнонаказателното обвинение, по което
жалбоподателят е организирал защитата си, поради което и не могат да бъдат взети предвид
от съда при определяне на правната квалификация на деянието.
Съгласно чл. 63, ал. 7, т. 1 ЗАНН съдът може да измени електронния фиш, когато се
налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без
съществено изменение на обстоятелствата на нарушението.
След като е установено, че С. е допуснал нарушение на режима на скоростта и
наказуемата скорост на движение на управлявания от жалбоподателя автомобил е била 94
км/ч, т.е. с 44 км/ч над допустимата скорост за движение в населено място от 50 км/ч, то
наказанието следва да бъде определено по основния състав на санкционната разпоредба –
чл. 182, ал. 1, т. 5 ЗДвП (в действащата към датата на нарушението редакция - ДВ, бр.
101/2016 г.), съгласно който при превишаване на скоростта на движение в населено място
над 40 км/ч глобата е в размер на 600 лева.
В този смисъл съдът приема, че издаденото наказателно постановление следва да
бъде изменено на основание чл. 63, ал. 2, вр. ал. 7, т. 1 от ЗАНН като се приложи закон за по-
леко наказуемо нарушение и бъде намален размерът на наложеното административно
наказание "глоба" в предвидения от закона фиксиран размер от 600 лева, без да се налага
кумулативно предвиденото наказание "лишаване от право да управлява МПС“.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 25-0274-000352 от 25.06.2025 г. на
Началника на РУ на МВР-Ихтиман, с което на И. А. С. ЕГН ********** от с. Милево, обл.
Пловдив на основание чл. 182, ал. 5, вр. ал. 1, т. 5 ЗДвП му е наложена глоба в размер на
1200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца, като му НАЛАГА
на основание чл. 182, ал. 1, т. 5 ЗДвП административно наказание „глоба“ в размер на 600
лева.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните пред Административен съд-София област.
4
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
5