Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Радомир, 21.01.2021 г.
В
И М Е Т О НА Н А
Р О Д А
Радомирският районен съд, гражданска
колегия, четвърти състав, в публично заседание на двадесети януари през две
хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: РОСЕН АЛЕКСАНДРОВ
при секретаря Марияна Маркова, като
разгледа докладваното от районния съдия гр. д. № 145 по описа за 2020 г., за да
се произнесе, съобрази следното:
Производството
е образувано въз основа на искова молба, с която са предявени положителни
установителни искове за установяване съществуване на вземания на заявител по
подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК, с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК.
В исковата молба се твърди, че в
ищцовото дружество имало открита партида за доставка на вода в недвижим имот,
находящ се в гр. Радомир, ЖК „Г.“, бл. ., ет. ., ап. .. Този имот бил свързан
към водопреносната мрежа и към него ежемесечно се извършвали услугите доставка,
отвеждане и пречистване на питейна вода. Титуляр на партидата с абонатен номер ….
бил ответникът С.Л.С..
Сочи, че между водоснабдителното
дружество и ответника е налице облигационна връзка, създадена по повод продажба
на питейна вода по силата на договор, който уреждал отношенията на страните по
начина, установен в Общите условия, приети с решение № ОУ- 09/11.08.2014 г. на
ДКЕВР и Наредба № 4 на МРРБ за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните услуги.
Съществуващото правоотношение възникнало още с присъединяването на потребителя
към водоснабдителната и канализационна система и откриването на партида с
абонатен номер. Към настоящия момент в дружеството нямало данни за несъгласие
на ответната страна с публикуваните Общи условия или предложени от същата други
различни условия за уреждане отношенията между страните. Съгласно приложимите
Общи условия абонатите на дружеството били задължени да заплащат ползваните В и
К услуги в предвидения в закона срок.
В конкретния случай по отношение на
имота, находящ се в гр. Радомир, ЖК „Г.“, бл. .., ет. ., ап. ., в установените
срокове било извършено отчитане на показанията в монтирания в обекта водомер и
начисляване сумите за потребеното количество вода, но въпреки това длъжникът не
извършил плащане на дължимите от него суми за периода от 22.01.2016 г. до
24.07.2019 г., на стойност 1358,97 лева - главница и лихва за забава в размер на
219,17 лева, начислена за периода от 07.04.2016 г. до 03.10.2019 г.
Тъй като ответникът не заплатил
стойността на доставената вода за исковия период от време, ищцовото дружество
подало заявление по чл. 410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение и било образувано
ч. гр. д. № 869/2019 г. на РдРС, в рамките на което била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение № 627/16.10.2019 г., връчена на длъжника при
условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.
От съда се иска признаване за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото
дружество следните суми: 1358,97 лева – главница за периода от 22.01.2016 г. до
24.07.2019 г., представляваща стойността на доставена, отведена и пречистена
питейна вода за обект, находящ се в гр. Радомир, ЖК „Г.“, бл. ., ет. ., ап. .,
аб. № .., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 14.10.2019 г. до
окончателното изплащане на сумата, както и сума в размер на 219,17 лева -
мораторна лихва за забава за периода от 07.04.2016 г. до 03.10.2019 г.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът
чрез назначения му особен представител е подал отговор на исковата молба, с
който е оспорил исковете по основание и размер, с твърдения, че между страните
не съществува облигационно правоотношение по повод доставката на питейна вода в
процесния имот, както и че в имота не е доставяна питейна вода в посоченото в
исковата молба количество.
Направено е и възражение за
погасяване по давност на част от сумите, претендирани от ищеца.
Съдът, като взе предвид доводите на
страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
От
приложеното към настоящото
дело ч. гр. дело № 869/2019
г. по описа на РдРС е видно, че въз основа на заявление по реда на чл. 410 ГПК в полза на дружеството
- ищец е била издадена
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК за сумите, които са предмет на
настоящото производство, връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.
По делото са
представени и приети Общи условия за предоставяне на В и К услуги на
потребителите на „Водоснабдяване и канализация“ ООД и справка - извлечение за
ползваното количество питейна вода за процесния водоснабден имот.
Видно е от представената по делото
декларация по чл. 14 ЗМДТ, че процесният имот, находящ се в гр. Радомир, ЖК „Г.“,
бл. ., ет. ., ап. ., е деклариран от С.Л.С..
От
заключението по назначената и изслушана в хода на производството съдебно
-счетоводна експертиза се установява размерът на начислените за процесния
период суми за питейна вода, общо и по отделни компоненти. Вещото лице не е
констатирало платени суми, относими към исковия период, като при изслушването му в съдебно заседание конкретизира, че
количеството питейна вода не е начислявано по показанията на водомера, а по „норматив“
и от общия водомер, без да е осъществяван достъп до имота. В
заключението си е посочило, че за периода от 22.01.2016 г. до 24.07.2019 г. за процесния водоснабден имот, находящ се в гр.
Радомир, ЖК „Г.“, бл. ., ет. ., ап. ., стойността
на ползваната, но незаплатена питейна вода е 1358,97 лева, като
лихвата за забава на месечните плащания за периода от 07.04.2016 г. до 03.10.2019 г. е в
размер на 219,17 лева.
Съдът
кредитира заключението на вещото лице, като
неоспорено от страните и дадено от вещо лице, в чиято
компетентност и безпристрастност няма основания да се съмнява.
Приетото за
установено от фактическа страна обуславя следните правни изводи:
Искът е
предявен от процесуално легитимирана страна и при наличието на правен интерес,
поради което е процесуално допустим. Правният интерес от воденето му се
обосновава с издадена срещу ответника в полза на
ищеца заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК относно вземанията, предмет
на настоящото производство, връчена по
реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Искът за установяване на вземането е подаден в
преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.
Разгледан по
същество искът е неоснователен по следните съображения:
За уважаване
на предявения иск в тежест на ищеца е да установи качеството потребител на В и
К услуги на ответника, както и обстоятелството, че на
посочения в исковата молба адрес са доставяни, респ. консумирани В и К услугите
в размерите, претендирани с исковата молба.
Според чл. 3 от Наредба №
4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи (Наредбата)
потребители на услугите В и К са: 1. собствениците и лицата, на които е
учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез
концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни
и/или дъждовни води; 2. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право
на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна
собственост; 3. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на
строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на
територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно
отклонение.
От приложените по делото писмени
доказателства, в т. ч. декларация по чл. 14 ЗМДТ, може да се направи обоснован
извод, че ответникът е потребител на В и К услуги, предоставяни от ищеца, в
качеството си на собственик на процесния имот.
Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал.
1 от посочената Наредба, получаването на В и К услугите се осъществява при
публично известни Общи условия, предложени от оператора и одобрени от
собственика на водоснабдителните и канализационните системи или от съответен
регулаторен орган, създаден със закон или в изпълнение на концесионен договор.
С Общите условия за получаване на услугата В и К, в конкретния случай одобрени
с решение № ОУ-021/09.06.2006 г. на ДКЕВР, се определят правата и задълженията
на оператора и на потребителите, редът за измерване, отчитане, разпределение и
заплащане на изразходваната вода и отведените отпадъчни води, отговорността при
неизпълнение на задълженията, условията и редът за включване, прекъсване и
прекратяване на водоподаването и/или отвеждането на отпадъчните води, редът за
осигуряване на достъп до водомерите, включително в жилищата на потребителите,
както и за прекратяване на водоподаването на отделните водоснабдявани имоти.
Съгласно ал. 2 на чл. 8 от Наредбата, операторите задължително публикуват
одобрените Общи условия най-малко в един централен и един местен ежедневник и
осигуряват достъп до тях. Ал. 3 на чл. 8 от Наредбата предвижда, че Общите
условия влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централния
ежедневник. В срок до 30 дни след влизането в сила на Общите условия
потребителите имат право да направят пред съответния оператор заявление, в
което да предложат различни условия. Предложените от потребителите и приети от
оператора различни условия се отразяват в писмени споразумения. При непостигане
на споразумение в едномесечен срок от получаване на заявлението от оператора
остават в сила Общите условия.
По делото не са ангажирани
доказателства за постигнати различни условия между страните, поради което съдът
приема, че Общите условия, приложени по делото и одобрени с решение № ОУ-021/09.06.2006
г. на ДКЕВР, са приложими в отношенията между същите. Поради това договорът се
счита сключен при определените от дружеството Общи условия от момента, в който
потребителят бъде присъединен към В и К мрежата и започне да потребява вода от
същата.
Предвид представените по делото
доказателства, съдът намира, че е установено и доказано, че ответникът е
задължено лице за доставената, ползвана и отведена питейна вода за процесния
период за гореописания имот.
На следващо място, съгласно чл. 32,
ал. 1 и ал. 4 от Наредба № 4/14.09.2004 г. В и К услугите се заплащат въз
основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система
на оператора, отчетено чрез монтирания водомер на водопроводното отклонение, а
отчетените данни по ал. 2 и 3 (в случая на индивидуалния водомер на ответника)
се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане на общия
водомер и на индивидуалните водомери и подписа на потребителя или негов
представител, освен в случаите на отчитане по електронен път. Съгласно
посочената разпоредба, карнетът е единственият документ, удостоверяващ по
безспорен начин доставката на питейна вода и други услуги. Карнетът е частен
удостоверителен документ, който ако е подписан от потребителя, удостоверява
отразените в него неизгодни за потребителя обстоятелства, а именно датата на
отчитането и отчетните данни на индивидуалните водомери.
По делото, обаче, ищцовото дружество
не е представило карнетите, удостоверяващи доставката на питейна вода.
Съгласно чл. 23, ал. 4 от ОУ отчитането
на водомерите се извършва в присъствието на потребителя или на негов
представител, който с подписа си удостоверява съответствието на показанията с
данните в отчета. При неосигуряване на представител, отчетът се подписва от
свидетел, който може да бъде и длъжностно лице на В и К оператора, като се
посочват трите имена и адресът на свидетеля.
Съгласно чл. 24, ал. 4 от ОУ при отказ на потребителя да осигури достъп на длъжностното лице на оператора до водомера, и/или при неосигуряване на достъп повече от една година по реда на чл. 23, ал. 6 и на чл. 24, ал. 3, длъжностното лице съставя протокол, който се подписва от него и от поне един свидетел. Длъжностното лице отбелязва в протокола трите имена и адреса на свидетеля, който може да бъде и длъжностно лице на В и К оператора. След съставяне на протокола, В и К операторът изчислява изразходваното количество питейна вода по реда на чл. 49, като за потребители в сгради в режим на етажна собственост, и/или повече от един потребител, присъединени към едно водопроводно отклонение, начисленото количество се ограничава до разликата (общо потребление) съгласно чл. 25, ал. 2 от Общите условия.
Доказателства, че потребеното
количество питейна вода, начислена с процесните фактури, е отчетено по горния
детайлно разписан ред, ищецът не е ангажирал. Липсват и доказателства за заявен
от потребителя отказ за осигуряване на достъп до монтирания в жилището водомер,
което да е обусловило отчитането на количеството питейна вода по реда на чл. 49
от ОУ.
На следващо място, услугата по
доставка на В и К услуги се подчинява на общите правила за договорите за
продажба на движима вещ. Дължи се само стойността на доставена и потребена
вода. Представената от ищцовото дружество справка - извлечение не би могла да
послужи като годно доказателство за установяване на извършена доставка на
посоченото количество и стойност на консумирана от ответника вода за процесния
период, доколкото представлява частен свидетелстващ документ, съдържащ
благоприятни за издалата ги страна данни.
Тук следва да се отбележи, че
поставените задачи за изследване от вещото лице по изслушаната СЧЕ касаят само
счетоводната отчетност на ищеца относно процесните стопански операции, но не и
правнорелевантния факт дали ищцовото дружество е доставило на ответника
описаното количество В и К услуги и стойност на консумирана от ответника вода.
В същото време, обаче, ищецът претендира за дължимостта на определени суми като
стойност на потребено количество вода, за които не се установява по какъв начин
е отчетена, на каква база са извършени съответните записвания на показанията и
отчетена разликата.
Ето защо, след като ищцовото
дружество не е доказало при условията на пълно и главно доказване, че твърдените
от него задължения на ответника са такива, представляващи стойност на реално
доставени В и К услуги в претендираните размери и качество, то предявеният иск
за главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК до изплащане на вземането, следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
С оглед изложените мотиви, на
отхвърляне подлежи и акцесорният иск за заплащане на обезщетение за забавено
изпълнение на парично задължение.
По
разноските:
При този
изход на делото и на основание чл. 78, ал.
3 ГПК ответникът има право на разноски, но доколкото липсва искане
за присъждане на такива, съдът не дължи произнасяне в настоящия съдебен акт.
Мотивиран от
горното, съдът
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „В. и К.” ООД, с ЕИК: …., със седалище и
адрес на управление:***, искове за признаване за установено по отношение на С.Л.С.,
с ЕГН: **********, с адрес: ***, че дължи на ищцовото дружество следните
суми: 1358,97 лева (хиляда триста петдесет
и осем лева и деветдесет и седем стотинки) – главница за периода от 22.01.2016 г. до 24.07.2019 г.,
представляваща стойността на доставена, отведена и пречистена питейна вода за
обект, находящ се в гр. Радомир, ЖК „Г.“, бл. ., ет. ., ап.,
аб. № .., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 14.10.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, както и
сума в размер на 219,17 лева (двеста и деветнадесет
лева и седемнадесет стотинки) - мораторна лихва за забава за периода от 07.04.2016 г. до 03.10.2019 г., като неоснователни и недоказани.
Решението
подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала,
Секретар:/И.С./