Решение по дело №460/2020 на Районен съд - Дупница

Р Е Ш Е Н И Е

			09.09.2020
					Дупница

 

Номер                                                  Година                                      Град

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

	Н.о. II

 

Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

	01.09.		2020

 

на                                                                                                           Година

Маргарита Алексиева

В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

        1.

Росица Кечева

         2.

Секретар:

Председателя на състава

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

	АН		460		2020

 

                                      дело №                                     по описа за                                    година.

 

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 42-0000348 от 01.04.2020 г., издадено от Директора на РД „Автомобилна администрация“ гр. София, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 177, ал. 4, т. 2 от ЗДвП, на И.Х. ***, с ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1000.00 лева, за нарушение на чл. 127, ал.4 от ЗДвП, във вр. с чл. 8, пр. 3, вр. с чл. 9, ал. 4 и т. 20.1.2.2 от Приложение №1 от Наредба 7/27.04.2018 г. на МТИТС.

  Жалбоподателят навежда доводи, че издаденото НП е незаконосъобразно, тъй като е издадено от некомпетентни АНО и актосъставител и с неправилна правна квалификация. Сочи, че липсват съществени реквизити на НП – място на извършване на нарушението, както и обстоятелствата, при които е осъществено. Иска се отмяна на НП.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. Маринов, редовно упълномощен. Същият поддържа жалбата, излага и допълнителни съображения в нейна подкрепа. Претендира разноски съгласно представен списък.

Въззиваемата страна е редовно уведомена, но също не изпраща процесуален представител в съдебно заседание. В придружителното писмо, с което е изпратена жалбата до съда въззиваемата страна взема становище по жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено. Прави възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за установено следното:

На 13.02.2020 г., около 15:25 ч., в района на отклонение на гр. Сапарева баня, на път II-62 жалбоподателят Бахчиванов управлявал пътни превозни средства в състав от товарен автомобил Скания Р 143 с рег. № Е6229КК от категория N3 и ремарке за товарен автомобил с марка Ленхард с рег. № Е8813ЕА, кат. О3, собственост на ,,Рилалес“ ООД Благоевград, ул. ,,Полковник Дрангов“ № 18, като извършвал превоз на товари (дървени трупи) за собствена сметка маршрут гр. Стамболийски – с. Зелен дол видно от Заповед за движение № 9 от 2020 г. и от превозен билет с № ********** от 28.02.2020 г., с поставена табела на предно панорамно стъкло с надпис ,,Превоз за собствена сметка“ с удостоверение на ППС за обществен превоз на товари на територията на Р България към лиценз с № 10466/25.05.2016 г. По време на превоза съставът от ППС бил спрян за проверка на горепосоченото място от свидетелите - служители на РД „АА“ гр. София Валентин С. и Б.И.. Същите по време на проверката констатирали, че товарът не е достатъчно обезопасен, като не са поставени колани с цел укрепване на товара, като неизправността е значителна. Във връзка с тези констатации св. С. съставил на водача АУАН, който бил подписан от св. И. като свидетел и връчен срещу подпис на жалбоподателят, който изложил в същия писмени възражения, че ,,на ремаркето има един колан, на ремаркето подпрени с крана“. При проверката със съставяне на АУАН били направени снимки и иззети от водача - 2 бр. СР на ППС част II и контролен талон към СУМПС. Иззетите документи му били върнати малко по-късно на място, след отстраняване на нарушението.

Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното НП № № 42-0000348 от 01.04.2020 г., издадено от Директора на РД „Автомобилна администрация“ гр. София, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 177, ал. 4, т. 2 от ЗДвП, на И.Х. ***, с ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1000.00 лева, за нарушение на чл. 127, ал.4 от ЗДвП, във вр. с чл. 8, пр. 3, вр. с чл. 9, ал. 4 и т. 20.1.2.2 от Приложение №1 от Наредба 7/27.04.2018 г. на МТИТС (по-долу „Наредбата“).

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели С. и И., въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК, както и въз основа на представените и приложени към АНП веществени доказателства - снимки направени от актосъставителя на състава от ППС и превозвания върху него товар. Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните свидетели, тъй като същите се подкрепят от приложените по делото писмени документи, не съдържат противоречия и са логични, и ясни.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че при съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП са допуснати съществени процесуални нарушения - НП е издадено от некомпетентен административен орган, спазена е формата за съставяне на АУАН и НП, но същите не съдържат всички необходими реквизити относно описанието на нарушението и възприетата за него цифрово и словом правна квалификация.

Конкретно с оглед възраженията относно липсата на териториална компетентност на АНО и служителите на РД „АА“ София извършили проверката следва да се отбележи следното:

Съгласно актуалните към датата на нарушението промени в УСТРОЙСТВЕН ПРАВИЛНИК НА ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ "АВТОМОБИЛНА АДМИНИСТРАЦИЯ", приет с ПМС № 272 от 29.11.2013 г.; Обн. ДВ. бр.105 от 6 Декември 2013г., изм. и доп. ДВ. бр.33 от 8 Май 2015г., изм. и доп. ДВ. бр.52 от 2 Юли 2019г., изм. и доп. ДВ. бр.7 от 24 Януари 2020г., в чл. 17, ал.2, т.7 от същия се урежда териториалната компетентност на Директора и служителите на РД „АА“ София, която обхваща областите София-град, Софийска, Перник, Кюстендил, Благоевград. Отделно от това, в чл. 20а, т.2 и т.3 от Правилника е учредена и материалната компетентност по издаване на АУАН и НП именно в полза на Регионалните дирекции "Автомобилна администрация", каквато е и РД „АА“ - София, както и на техните директори, съгласно чл. 22 от същия правилник.

Въпреки това с оглед спецификите на нарушението и приложимия за него закон съдът счита, че АУАН и НП са издадени от материално некомпетентни органи, поради следното:

В чл. 9, ал. 1 от Наредбата е посочено, че службите за контрол по чл. 165, ал. 1 и чл. 166, ал. 1 от ЗДвП, съобразно компетентностите си /т.е. изричните им такива/ извършват контролни проверки за спазване на изискванията за обезопасяване на товарите :

"Чл. 165. (1) Определени от министъра на ВЪТРЕШНИТЕ работи служби :

1. контролират спазването на правилата за движение от участниците в движението, техническата изправност и обезопасяването на товарите на движещите се по пътя пътни превозни средства, като за целта служебните лица са длъжни да извършат проверката по безопасен начин, осигурявайки необходимата видимост;

Чл. 166. (1) Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията чрез Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" контролира :

1. спазването на правилата за извършване на обществен превоз и превоз за собствена сметка на пътници и товари, както и всички документи, свързани с извършването на превоза ; ".

Следователно компетентни да издадат АУАН и НП са били службите подчинени на министъра на вътрешните работи, а не на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Тоест налице е специален закон уреждащ именно обезопасяването на товарите като предмет на контролна дейност, който дерогира приложението на общия такъв уреждащ принципно контрол върху правилата за извършване на превоза за собствена сметка на товари. При следване на принципа Legis specialis derogat legis generalis, според съда е налице липса на компетентност на органите на РД „АА“, в полза на изричната компетентност на органите на МВР определени да осъществяват изрично посочените видове контролни функции по спазване на правилата свързани с обезопасяване на товарите. По изложените съображения обжалваното НП като незаконосъобразно следва да бъде отменено.

Извън това, дори да се приеме, че с оглед общата им компетентност посочена в чл. 166, ал.1, т.1 от ЗДвП относно правилата за извършване на превози за собствена сметка на товари, какъвто превоз е бил процесния според съда са налице допълнително и няколко съществени процесуални нарушения свързани с правната квалификация и описанието на нарушението, които значително рефлектират и ограничават правото на защита на жалбоподателя, а именно:

При словесното описание в акта и НП е посочено, че водачът извършва превоз на товари (дървени трупи) за собствена сметка, но в дадената правна квалификация на нарушените законови норми липсва текста на чл. 177, ал. 4, т. 2 от ЗДП. Именно посочения текст създава задължения за водача да не управлява пътното превозно средство при неукрепен товар. Такова ,,обвинение“ липсва, тъй като и словесно в текста на обстоятелствената част на НП никъде не се сочи неукрепен /а само необезопасен/ товар и то при предвидените в т.2 от цитираната разпоредба „при констатирани значителни неизправности при укрепването на товара. Законът определя различни наказания в зависимост от неизправностите. От съдържанието на фактическото описание /без да е достатъчно обезопасен товара с цел укрепване на товара/ не е възможно да се установи какви задължения по наредбата водача е нарушил. В т. 20 на Приложение № 1 са посочени изискванията за задържане, заключване, застопоряване и пряко привързване, пряко закрепване на товара, а в т. 20.4 е определено и „Допълнително оборудване (напр. подложки против приплъзване, ъглови обезопасители, плъзгащи се ъглови обезопасители)“, като с оглед на различните хипотези и оценката за неизправността е посочена като значителна, а не винаги като опасна. В т. 30 е посочено, че когато товарът е изцяло неосигурен, оценката на неизправността е винаги опасна. При отразяване на фактите обаче актосъставителят и АНО са посочили, че водача не е обезопасил товара като не са поставени колани с цел укрепване на товара като според тях неизправността е значителна. Никъде не е изрично заявено, че товарът е изцяло необезопасен, в смисъл на „изцяло неосигурен“, поради което неизправността е значителна. Описанието на фактите по горепосочения начин нарушава правото на защита, тъй като не е ясно в какво точно се изразява неизпълнението на задълженията на водача. Съдът приема, че използвания подход при описанието на фактите не позволява да се установи по категоричен начин волята на наказващия орган относно извършеното нарушение.

Изложеното налага отмяна на наказателното постановление, доколкото са налице съществени нарушения на процесуалните правила. С оглед изхода на спора по делото, то на основание чл. 63 ал. 3 ЗАНН, жалбоподателят има право на разноски, доколкото въззиваемата страна е дала повод за завеждане на делото.

            Относно претенцията за присъждане на разноски:       

Претенцията за заплащане на разноските е своевременно заявена – до приключване на устните състезания по делото, като по делото е представен и оправдателен документ – договор за правна помощ.

            В представения договор за правна защита и съдействие, както и в представеното пълномощно липсва посочена дата на съставянето им, респ. на договаряне на адв. хонорар. С оглед на това съдът приема за такава дата, именно датата на представянето им в открито съдебно заседание – 16.07.2020 г. Минималните адвокатски възнаграждения за дела от този вид, съобразно размера на глобата се определят съгласно чл. 18, ал.2, по реда на чл. 7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.  Преди посочената дата  на договаряне на дължимото адвокатско възнаграждение, с Решение № 13062 от 03.10.2019 г. на ВАС по а. д. № 3586 / 2016 г. и Решение № 5419 от 08.05.2020 г. на ВАС по а. д. № 14384 / 2019 г. наредбата е била отменена в тази си част, поради което и е редуциран размера на дължимите минимални адвокатски възнаграждения по реда на предходната редакция на наредбата. Съгласно приложимата в случая Редакция към ДВ, бр. 2 от 09.01.2009 г.,(изм. - ДВ, бр. 2 от 2009 г.), като следва да се отбележи, че същата гласи: „при интерес от 1000 до 5000 лв., размерът на минималния адвокатски хонорар е 200,00 лв. + 6 % за горницата над 1000 лв“. В настоящия случай, съобразно размера на наложената глоба /1000,00 лева/ това означава, че дължимият адвокатски хонорар изчислен по този начин е в размер на 200,00 лева. Налице е своевременно направено от въззиваемата страна възражение за прекомерност още в писмото, с което е изпратена жалбата до съда, ведно с АНП. Същото е основателно и следва да бъде уважено в този размер.

            Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

           

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 42-0000348 от 01.04.2020 г., издадено от Директора на РД „Автомобилна администрация“ гр. София, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 177, ал. 4, т. 2 от ЗДвП, на И.Х. ***, с ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1000,00 лева, за нарушение на чл. 127, ал.4 от ЗДвП, във вр. с чл. 8, пр. 3, вр. с чл. 9, ал. 4 и т. 20.1.2.2 от Приложение №1 от Наредба 7/27.04.2018 г. на МТИТС, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА РД „Автомобилна администрация“ - гр. София, при ИА „АА“, към МТИТС, да заплати на И.Х. ***, с ЕГН **********, сумата в размер на 200,00 лв. /двеста лева/ - адвокатско възнаграждение по делото.

Решението подлежи на касационно обжалване пред АС-Кюстендил, на основанията предвидени в НПК и по реда на глава ХІІ от АПК.

 

                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: