РЕШЕНИЕ
№ 171
гр. Плевен, 11.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Светла Илм. Замфирова
при участието на секретаря ЦЕЦКА С. ШУТЕВА
като разгледа докладваното от Светла Илм. Замфирова Гражданско дело №
20214430103535 по описа за 2021 година
Делото е образувано по искова молба от С. Г. Г., ЕГН
**********, като управител на етажна собственост на адрес г***,
чрез адв. В. Х., съдебен адрес: ****, представлявано от
управителя М. С. ИЛ..
Съдът, като съобрази становищата на страните и събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
безспорно от правна и фактическа страна следното
Безспорно по делото е, че между страните на 15.06. 2020 г. е бил
сключен договор за изпълнение на строително монтажни работи по
отношение на сграда, попадаща в обхвата на територия с културно
историческо наследство със статут на групова недвижима културна
ценност.
Направено е изменение на иска, а именно, че нредивеният иск е
с правно основание чл. 55, ал.1 ЗЗД, предложение второ - връщане на
даденото с оглед на неосъществено основание. Разликата от 19 959,71
с ДДС между получения аванс в размер на 35 911, 63 лева с ДДС и
стойността на работата, осъществени от Илиеви - МГ ЕООД по
извършените СМР в размер на 15 951, 97 лв. с ДДС, се явява получена
с оглед на неосъществено основание от ответното дружество -
изпълнител по договори, тъй като извършените от същото строително
- ремонтни работи са на по - ниска стойност от заплатеното от Г. / в
този смисъл Решение № 5764 от 04.08.2017г. на СГС по в.гр.д. 892 /
2017г, Решение № 590 от 23.12.2019г. на ОС Стара Загора по т. д.
301/2018г. и др./ Този факт е безспорен, съгласно неоспорената СТЕ,
приета по ч.гр.д. № 6637/ 2020г., трети граждански състав на РС- гр.
Плевен.
Неосъщественото основание е налице при бъдещо задължение,
което впоследствие не възниква, при сключен договор, който бива
прекратен. Видно от процесния договор и разпоредбата на т.3.1,
1
същият е срочен, доколкото уговореният срок за изпълнение е пет
месеца, който е прекратен едностранно от изпълнителя. Също така в
изпълнение на подписания договор, ищцата е изплатила авансовата
сума от 35 911, 63 лв. с ДДС на ответника.
С оглед горното, са налице елементите от разпоредбата на чл. 55,
ал.1, предл. 2 от ЗЗД. Основанието, на което ответникът е получил
аванс - договор за изпълнение на СМР от 15.06.2020г. не се е
осъществила за размера над 15 951,97лв. с ДДС. Остатъкът в размера
на исковата сума от 19 959,71 лева с ДДС се дължи от ответното
дружество като получен на неосъществено основание.
Който е получил нещо без основание или с оглед на
неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне. / чл.
55, ал. 1 ЗЗД /. И при трите фактически състава по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, в
тежест на ищеца е да докаже факта на извършеното плащане, а в
тежест на ответника - наличието на основание за задържане на
полученото, т. е. да докаже факти, изключващи правото на ищеца да
получи връщане на даденото. В този смисъл е и константната
практика на ВКС - Определение № 388 от 15.06.2017 г. по т. д. №
2436/2016 г., II, ТО на ВКС; Определение № 666 от 21.10.2014 г. по ч.
т. д. № 2384/2014 г., II ТО на ВКС; Решение № 211 от 26.11.2013 г. по
т. д. № 1082/2012 г., Второ ТО на ВКС и др.
Съгласно гореизложеното е безспорно, че ищцата е заплатила
авансово сумата от 35 911,63 лева с ДДС и сьщата е получена от
ответника, а той от своя страна е извършил реално СМР по вид,
количество и обем за 15 951, 97 лв. с ДДС. Сумата в размер от 19 959,
71 лева с ДДС се претендира за връщане поради неосъществяване на
основанието, на което е платена, доколкото е заплатена за
извършване на конкретно уговорени СМР - по вид, стойност и
количество, а видно от СТЕ по ч. гр. д. № 6637 / 2020 г. трети
граждански състав на РС- гр. Плевен, ответникът е изпълнил частично
поетото от него задължение по договора за изработка
Исковата молба е предявена от С. Г. Г. в качеството на управител
на Етажната собственост на сградата с адрес гр. Плевен, пл. Свобода.
Видно от приложените към исковата молба доказателства е, че
авансово платената сума е в размер на 35 911,63 лева с ДДС или 29
926, 36 лв. бел ДДС.
Действително извършените СМР са 13 293,31 лева без ДДС или
15 951, 97 лв. с ДДС.
След пресмятането дължимата от ответника сума е в размер на
разликата от авансово платена сума в размер на 35 911, 63 лева с ДДС
и действително извършени СМР в размер на 15 951.97 лв. е ДДС или
претендираната от ишеца сума е в размер на 19 959, 71 лева с ДДС.
Съгласно подписано от Силвия Гаджапова в качеството н на
представител на ЕС споразумение с Вълковстрой инженеринг
ЕООД, който към датата на подписването му е бил собственик на ап.1
на ет.2 от сградата, сумите по аванса е следвало да бъдат заплатени от
последния за сметка на етажната собственост, поради което и
фактурите са издадени на негово име.
Доколкото правната квалификация, посочена от ищеца не е
обвързваща за съда, а същата се определя от последния, то във връзка
с депозирания от ответника отговор, следва да се има предвид, че е
направено следното уточнение, а именно, че предявеният иск от е с
правно основание чл.55 ал.1 ЗЗД, предложение второ -връщане на
даденото с оглед на неосъществено основание.
Неправилно е твърдението в депозирания отговор на искова
молба, че не може да бъде претендирано връщането на разликата
между заплатения аванс и действително извършените СМР, съгласно
2
договор за изпълнение на СМР от 15.06.2020 г., доколкото договорът
между страните е прекратен и е налице действие за в бъдеще.
Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал.1 от ЗЗД, който е получил
нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало
основание, е длъжен да го върне. Основанието, на което ответното
дружество е получило авансово сумата, е съгласно договор за
изпълнение на СМР от 15.06.2020 г., сключен между страните по
делото, в който договорените видове работи са в размер, съответстващ
на заплатения от Г. аванс в пълен размер. Г., в качеството на
възложител по договора, е изпълнила стриктно задължението си по
договора, за заплащане на ответника, като изпълнител, в подкрепа на
което с исковата молба е представено платежно нареждане,
удостоверяващо заплащането на сумата в общ размер 35 911, 63 лева с
ДДС.
Разликата от 19 959,71 лева с ДДС между получения аванс в
размер 35 911, 63 лева с ДДС и стойността на работата, осъществена
от ИЛИЕВИ - МГ ЕООД по извършени СМР в размер на 15 951, 97
лв. с ДДС, се явява получена с оглед на неосъществено основание от
ответното дружество изпълнител по договора, тъй като извършените
от същото строително ремонтни работи са на по-ниска стойност от
заплатеното от ищцата. /в този смисъл Решение № 5764 от 4.08.2017 г.
на СГС по в. гр. д. № 892/2017 г„ Решение № 590 от 23.12.2019 г. на
ОС - Стара Загора по т. д. № 301/2018 г и др. Този факт е безспорен,
съгласно неоспорената СТЕ приета по ч.гр.д.№ .№6637/2020 г. трети
граждански състав на РС- гр. Плевен.
Неосъществено основание е налице при бъдещо задължение,
което впоследствие не вьзниква, при срочен договор, който бива
прекратен. Видно от процесния договор и разпоредбата на т.3.1.
същият е срочен, доколкото уговорения срок за изпълнение е 5
месеца, който е прекратен едностранно от изпълнителя. Също така, в
изпълнение на подписания договор, ищцата е заплатила авансовата
сума в размер на 35 911, 63 лева с ДДС на ответника.
С оглед на горното, са налице елементите от разпоредбата на чл.
55, ал.1, предл.3, от ЗЗД. Основанието, на което ответникът е получил
аванса - договор за изпълнение на СМР от 15.06.2020 г., не се е
осъществило за размера над 15 951,97 лв. с ДДС. Остатъкът в размер
на исковата сума от 19 959, 71 лева с ДДС се дължи от ответното
дружество като получен на неосъществено основание.
Съгласно чл. 55, ал. 1 ЗЗД, който е получил нещо без основание
или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да
го върне И при трите фактически състава по чл. 55, ап 1 от ЗЗД, в
тежест на ищеца е да докаже факта на извършеното плащане, а в
тежест на ответника - наличието на основание за задържане на
полученото, т. е. да докаже факти, изключващи правото на ищеца да
получи връщане на даденото. В този смисъл е и константната
практика на ВКС.
Експертизата изрично е приета по горепосоченото дело, част от
производството по обезпечаване на доказателства, с оглед на което
твърдението на ответника следва да се остави без уважение.
Неоснователно е твърдението в отговора на искова молба, че
ищецът не притежава активна процесуална легитимация, съгласно
ЗУЕС. С.Г. е избрана като управител на Етажната собственост.
Съгласно гореизложеното е безспорно, че ищцата е заплатила
авансово сумата от 35 911,63 лева с ДДС и същата е получена от
ответника, а той от своя страна е извършил реално СМР по вид,
количество и обем за 15 951, 97 лв. с ДДС. Сумата в размер от 19 959,
71 лева с ДДС се претендира за връщане поради неосъществяване на
основанието, на което е платена, доколкото е заплатена за извършване
3
на конкретно уговорени СМР - по вид, стойност и количество, а видно
от приетата СТЕ по ч. гр. д_№ 6637 / 2020 г. трети граждански състав
на РС- гр. Плевен, ответникът е изпълнил частично поетото от него
задължение по договора за изработка.
Неоснователно е твърдението, на ответника, че СТЕ по ч. гр. д.
№ 6637 / 2020 г. трети граждански състав на РС - гр. Плевен не следва
да бъде кредитирана, доколкото вещото лице не е строителен
инженер. Съгласно чл. 21, ал. 2 от ЗУЕС, управителният съвет
(управителят) продължава да изпълнява функциите си до избора на
нов управителен съвет (управител). До настоящия момент Общото
събрание на собствениците не е гласувало решение за избор на нов
управител, поради което С.Г. изпълнява законосьобразно функциите
си на управител на етажната собственост.
Също така, съгласно систематичното тълкуване на разпоредбите
на чл.23, ал.3 и ап 4 - управителят представлява етажните
собственици, а не РС като цяло, която е правен субекг. С оглед на
което, съдът приема че ищцата притежава активна процесуална
легитимация по делото.
На следващо място, ответникът изрично признава, че е започнал
строителни дейности без наличие на одобрен инвестиционен проект
като същият е извършвал СМР, очаквайки одобрение на
инвестиционния проект от Община Плевен. В подписания от
страните договор не е регламентирано, че задължение на ищеца е да
представи инвестиционен проект. В т.1.3. от договора, се посочва, че
тези документи са „задължителни" за двете страни, но не е изрично
вменено задължение на ищцата
да предостави същите на ответника. Единствено задължение в
тази насока, което е
вменено на Вьзложителя е съгласно 1.5.2. си договора, при
неговото подписване да осигури на Изпълнителя „копия" от всички
работни части на проекта по предмета на договора. Съответно в
договора, подписан между страните не се регламентира, изрично
задължение на ищцата да снабди ответника с инвестиционен проект.
Ответникът в качеството му на изпълнител по договор за СМР,
има качеството на Строител и съгласно чл.163 във вр. с чл.169 ЗУТ
следва изпълнява строежа в съответствие с издадените строителни
книжа и да полага необходимата грижа в тази насока. В тази връзка са
неоснователни твърденията, че предприетите действия от страна на
ответника са били подготвителни за изграждане на нова конструкция
и съответно ответникът е извършвал СМР-та в очакване на
получаване на разрешение от страна на община Плевен. Видно е, че
действията на ответника са незаконосъобразни, поради което
същият не може да черпи права от своето
противоправно поведение. Ответникът не може да претендира
неоснователно получени суми с оглед на нереализирано в пълен обем
СМР, а също така и с оглед на факта, че значителна част от неговите
действия, както самият той признава, са в противоречие с
действащото законодателство.
Предвид гореизложеното претенцията е основателна и следва да
бъде уважена. При този изход на делото ответникът следва да заплати
на ищцата разноските по делото.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА *** ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
4
представлявано от управителя М. С. ИЛ., на основание чл.55, ал.1,
пр.2 от ЗЗД да върне на С. Г. Г., ЕГН ********** в качеството й на
управител на ЕС сумата от 19 959, 71 лева сДДС представляваща
разликата между заплатения аванс от 35 911, 63 лева с ДДС съгласно
договор за изпълнение на СМР от 15.06.2020 г. и реално извършените
СМР в размер на 15 951,97 лв. с ДДС.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, ***,
представлявано от управителя М. С. ИЛ., да заплати на С. Г. Г., ЕГН
**********, като управител на етажна собственост на адрес ****, чрез
адв. В. Х. съдебен адрес: ****, разноските по делото в размер на 1550,
43 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд -
Плевен, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5