№ 15636
гр. София, 11.04.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20231110169123 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.
Предявени са искове по чл. 26, ал. 4, вр. ал. 1 от ЗЗД и чл. 55, ал. 1, пр. I от ЗЗД
от Д. Я. Д. срещу „..........“ ООД за прогласяване нищожност на клауза на чл.11,
ал. 2 по Договор за паричен заем №812960/13.02.2023 г. и за заплащане на
сумата 05,00 лева, представляваща част от парично вземане в общ размер от
172,33 лв., представляваща недължимо платена сума по Договор за паричен заем
№812960/13.02.2023 г. ведно със законна лихва от подаване на искова молба до
окончателното й изплащане. В искова молба са изложени фактически твърдения,
че страните по спора са сключили договора за заем, а с чл. 11, ал. 2 е предвидено
за ответника неустоечно вземане за сумата 172,33 лв. за неизпълнение от ищеца
на уговорката по чл. 5, ал. 1 от договора - при недадено обезпечение. Ищецът
твърди, че клаузата е нищожна и неравноправна поради заобикаляне на закона,
в т.ч. чл. 33 от ЗПК, противоречието й с добрите нрави, с чл. 19, ал. 4 от ЗПК, чл.
143, т.5 от ЗЗП, чл.146, ал.1 от ЗЗП и не е индивидуално уговорена; по
твърдение, че неустойката е разход по кредита е нарушен чл. 11, ал.1, т. 10 от
ЗПК, тъй като в договора не е обявен действителния размер на общия разход по
кредита. По изложените съображения счита, че и целият договор за кредит е
недействителен.
Ответникът, получил препис от искова молба, с приложения по настоящото дело
на 21.02.2024 г., в законоустановения срок е подал отговор на искова молба.
Оспорва исковете с доводи, че нищожност на отделна клауза от договора не
влече недействителност на цялото съглашение, доколкото може да се прилага и
без нея. Оспорената неустоечна клауза не е част от основните престации по
договора. Формирането на ГПР е в съответствие с чл.11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
Обстоятелствата, при които се начислява настъпват след сключване на договора,
поради което е изначално невъзможно да се включи в ГПР. Оспорва, че
вземането за неустойка трябва да се обяви като общ разход по кредита, тъй като
такъв разход не е този, дължим от потребителя при неизпълнение на
задълженията му по договора. Позовава се на правото по чл. 11, т. 18 от ЗПК,
както и че процесната неустойка е компесаторна, поради което доводите на
ищеца по чл. 33 от ЗПК са неотносими. Твърди, че ищцата е сключила договор
при информиран избор за неговите условия, доколкото за кратък интервал от
1
време е инициирала сключването на още три договора при идентични условия.
Ответникът посочва, че още преди падежа на първата вноска по договора - в
срока за отказ, ищецът доброволно и предсрочно е направил две погасявания - в
деня на сключване на договора и на десетия ден. Тези действия определя като
нелогични и че целят начисляване на неустойката, за да обоснове правото на иск,
и кумулиране на разноски. Оспорената клауза е индивидуално уговорена, за
което свидетелстват извършените от ищеца действия при и по повод сключване
на договора. Предвид това ответникът оспорва и осъдителния иск и поддържа,
че е налице валидно правно основание да задържи получените суми по
договора.
В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 26, ал. ал.4,
във вр. 1 от ЗЗД е да установи пълно и главно съдържанието на договора, вкл.
клаузата, която оспорва, и съответно че договорът и/или уговорката за неустойка
е недействителна по изложените в искова молба твърдения. В доказателствена
тежест ответника, на осн. чл. 146, ал. 4 от ЗЗП е да установи, че условията по
всяка клауза от договора са индивидуално уговорени.
За да възникне правото на парично вземане по иск по чл. 55, ал. 1, пр. I от ЗЗД
необходимо е да се установи, че 1/процесната сума е излязла от патримониума
на ищеца; 2/тя е постъпила в имуществения комплекс на ответника; и 3/това
разместване на блага от имуществото на ищеца в патримониума на ответника е
без правно основание /не е бил налице годен юридически факт/. В
доказателствена тежест на ищеца е да установи първите две предпоставки. В
случай че тези обстоятелства бъдат доказани, ответникът следва да установи, че
за него съществува правно основание да задържи полученото; евентуално, че го
е върнал, за които обстоятелства се указва, че не сочи доказателства.
Съдът, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3-4 от ГПК, обявява за безспорно и
ненуждаещо се от доказване, че страните по спора Д. Я. Д., като
кредитополучател, и „..........“ ООД, като кредитор, са сключили Договор за
паричен заем №812960/13.02.2023 г.; по който всички дължими суми,
представляващи главница -600 лв., възнаградителна лихва -30,67 лв., и неустойка
по чл.11, ал. 2 от договора - 172,33 лв., са платени от ищеца на ответника.
Представените от страните документи са допустими и относими. Искането по чл.
190 и чл. 195 от ГПК на ищеца не е необходимо.
Предвид изложеното и на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА проект за доклад по делото, съобразно обстоятелствената част на
определението.
УКАЗВА на страните да изложат становището си по дадените указания и проект
за доклад по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия
в срок най-късно в насроченото открито съдебно заседание. Ако в изпълнение на
предоставената им възможност страните не направят доказателствени искания,
те губят възможността да сторят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 от
ГПК.
ДОПУСКА за приемане представените от страните документи като писмени
доказателства.
ОСТАВЯ без уважение искане по чл. 190 и чл. 195 от ГПК на ищеца.
2
УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 237 ГПК, когато ответникът признае иска,
по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с
решение съобразно признанието, както и че признанието на иска не може да
бъде оттеглено. Съгласно чл. 238 ГПК, ако ответникът не е представил в срок
отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да
поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да
оттегли иска. Ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане
на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той
не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на
исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.
НАПЪТВА страните за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност, а именно: медиация и други способи за доброволно
уреждане на спора, като им УКАЗВА, че: 1. При приключване на делото със
спогодба на основание чл. 78, ал. 9 ГПК половината от внесената държавна такса
се връща на ищеца и че съгласно чл. 234, ал. 3 от с.з. съдебната спогодба има
значението на влязло в сила решение и не подлежи на обжалване пред по-горен
съд; 2. Медиацията е доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно
разрешаване на спорове, при която трето лице – медиатор помага на страните
сами да постигнат споразумение. Съгласно чл. 18, ал. 1 Закона за медиацията
споразумението има силата на съдебна спогодба и подлежи на одобрение от
районните съдилища в страната. Списък на медиаторите по Единния регистър е
общодостъпен на интернет-сайта на Министерство на правосъдието. Към
Софийски районен съд действа Програма „Спогодби”, която предлага безплатно
провеждането на медиация и е отворена за всички страни по висящи граждански
дела в СРС. Информация за Програма „Спогодби” можете да получите в Центъра
за спогодби и медиация в гр. София, бул. „Цар Борис ІІІ” № 54, ет. 2, ст. 204,
тел.02/ 8955423; ел. адрес: spogodbi@srs.justice.bg.
УКАЗВА на страните, че ако неоснователно причинят отлагане на делото,
понасят независимо от изхода му разноските за новото заседание и заплащат
глоба на основание чл. 92а ГПК в размерите по чл. 91 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 03.06.2024
година от 09,55 часа, за които дата и час да се призоват страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните, като на ищеца и препис от
отговор на искова молба, с приложения,чрез пълномощник.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3