р е ш е н и е
№ /18.01.2021г.
гр.Плевен,18.01.2021г.
в
името на народа
пЛЕВЕНСКИ окръжен СЪД ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
І-ви гр.с в публичното заседание на дванадесети януари
през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: РЕНИ СПАРТАНСКА
при
секретаря Д. Г. и в присъствието на
прокурора Анна Баракова като разгледа докладваното от
съдията РЕНИ СПАРТАНСКА гр.д. №603 по описа
на съда за 2020г.,на основание данните по делото
и закона ,съобрази
следното:
Производство
по чл.5 ал.1 ЗЛС във вр. чл.336 ГПК.
Постъпила е искова молба
от В.Г.С. *** срещу Я.Ц.И. от с.с. В
ИМ се твърди,че с ЕР на ТЕЛК №1143/131
от 30.10.1990г.на СПТЕЛК-Ловеч на сина й Я.Ц.И. е призната инвалидност първа
група с чужда помощ, пожизнено с диагноза :друга уточнена олигофрения/тежка
олигофрения/, фамилна дефкодистрофия,олигофрения-тежка степен имбецилност,
дискретен квадрипаретичен синдром ,микроцефалия,симптомна епилепсия, големи
припадъци по анамнестични данни.Посочено е,че съпругът на ищцата Ц. И. е
починал през 2011г.,а дъщеря й Д. Ц. И. през 2003г. Изложени са доводи,че
състоянието на ответника е тежко, същият не е ходил на училище,заболяването не
му позволява да усвоява елементарни навици, не може да говори,нетрудоспособен е
за всякакъв вид труд и се нуждае от чужда помощ за контрол и обслужване ,като
понякога същият буйства и е опасен за себе си,като не може да ръководи
постъпките си и не осъзнава значението на своите действия.Твърди се,че
ответникът Я.Ц.И. страда от слабоумие и е в невъзможност да се грижи за своите
работи,поради което не е в състояние да разбира
предписанията на правните норми и да съобразява поведението си с тях,не
може да се ориентира в социалната среда,както и да осъществява елементарна
комуникация, нито да ръководи постъпките
си и да преценява последиците им.В заключение ищцата моли съда да
постанови решение,с което ответникът Я.Ц.И.,неин син да бъде поставен под пълно
запрещение.В първото по делото съдебното заседание на 10.11.2020г.,на което ищцата
се яви лично ,последната поддържа предявения иск.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника Я.Ц.И..
Същият бе доведен в съдебното заседание
на 10.11. 2020г., но с оглед обясненията на майка му не може да говори,нито с
него да се осъществи някакъв контакт.
Представителят на Окръжна
прокуратура Плевен-прокурор Анна Баракова в съд.заседание на 12.01.2021г.,на
което бе даден ход по същество изрази становище,че
исковата молба е основателна и следва да бъде уважена, като моли съда да постанови решение,с което Я.Ц.И. бъде
поставен под пълно запрещение. Излагат се доводи,че са налице предпоставките на
чл.5 ал.1 от ЗЛС, ответникът страда от слабоумие и с оглед здравословното му
състояние не може сам да се грижи за
своите работи , както и да разбира свойството и значението на извършеното.
Окръжният съд,като съобрази становищата на страните и представените по
делото доказателства, приема за установено
следното :
Безспорно по делото е с
оглед представеното удостоверение за наследници на Ц. И. С.,поч.на
03.07.2011г.,че ответникът Я.Ц.И. е син на починалия Ц. С. и на ищцата В.Г.С.,че
дъщерята на ищцата и сестра на ответника Д. Ц. И. също е починала на
01.06.2003г.Ищцата В.С. е майка на ответника,близък роднина по смисъла на
чл.336 ал.1 ГПК и има правен интерес от поставянето на сина си под пълно
запрещение, поради което искът с правно основание чл.5,ал.1 ЗЛС е допустим.В този смисъл е и изготвения
от съда проекто-доклад,съгласно определение на ПОС №260127 от 05.10.2020г.,по
който страните не са направили възражения.
Няма спор с оглед представеното с ИМ ЕР на СПТЕЛК Ловеч №1143
от 30.10.1990г., че на Я.Ц.И. е призната 100% инвалидност първа група с чужда
помощ,пожизнено ,с посочена дата на инв.датата
на раждане-***г., с водеща диагноза:Друга уточнена олигофрения/Тежка
олигофрения/,фамилна дефкодистрофия,олигофрения-тежка
степен имбецилност, дискретен квадрипаретичен синдром ,микроцефалия,симптомна
епилепсия, големи припадъци по анамнестични данни. В мотивите на ЕР на СПТЕЛК
е отразено,че тежката умствена недоразвитост при ответника не е позволила
училищно обучение и усвояване на елементарни трудови навици и дори липса на
говор,което го прави нетрудоспособен за какъвто и да е труд, същият се нуждае
от чужда помощ за контрол и обслужване.В ЕР е отразено , че ответникът се води
на диспансерен отчет към ВМИ Плевен,че е лекуван в МА София ,има симптомна
епилепсия,че е невъзможен словесен контакт, поради недоразвит говор.
Спорни в настоящото производство са въпросите страда ли ответникът от психично заболяване или от душевна болест
по смисъла на чл.5 ЗЛС, разбира ли свойството и значението на постъпките си и
може ли да ги ръководи, налице ли са предпоставките за поставянето му под пълно
запрещение.
В проведеното първо съд.заседание на 10.11.2020г.ответникът Я.И. се яви лично ,но не бе възможно изслушването му от съда на основание чл.337 ал.1 ГПК,поради
това,че същият не може да говори и не бе възможно да се осъществи словесен
контакт.
По делото са събрани и гласни доказателства.От показанията на свидетеля М.К.Ц.,съпруг
на племенница на ищцата се установява,че състоянието на Я. е такова по
рождение,че същият не е ходил на училище,не може да чете и пише,баща му е
починал и само майка му полага грижи за него.Свидетелят посочва,че Я. не може
да говори ,с него не може да се осъществи контакт,като двамата с майка му В. ***
,а майка му полага всички грижи за него,къпе го , облича го,а Я. знае една
единствена дума“мама“и не може сам да се справя.Свидетелят твърди,че Я. пие
хапчета,по принцип не буйства,но понякога чупи и троши,ако някой се опита да
вземе нещо от дома им,че познава майка си,разпознава него и съпругата му,радва им се,както и на близки хора от семейството ,но въобще не
може да общува.
От заключението на психиатричната експертиза, изготвена от ВЛ Л.Т. ,което не е оспорено от страните и
като компетентно и обективно съдът възприема изцяло,се установява,че ответникът Я.Ц.И. страда от тежка умствена
изостаналост,значително нарушение на поведението,изискващо грижи или лечение.Според
ВЛ тежката умствена изостаналост,значителното нарушение на
поведението,изискващо грижи и лечение е психична болест,която представлява слабоумие по смисъла на чл.5 ЗЛС.Съгласно
експертизата освидетелстваният не може самостоятелно да полага грижи за себе
си,необходимо е той постоянно да бъде обгрижван от трето лице,същият е с
липсващо социално функциониране и в дългосрочен план не може да се очаква
подобрение в неговото състояние, т.е. компенсиране на умственото му развитие
,което е на ниво тежка умствена изостаналост.Според заключението на ВЛ Т. тежката умствена изостаналост при Я.И.
е вродена психична болест ,която уврежда психичната му годност да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си ,същият не може сам да се грижи за
своите работи и сам да защитава интересите си и са налице мед.предпоставки ,за
да му бъде призната пълна недееспособност и да бъде поставен под пълно
запрещение.
При съвкупна преценка на събраните по
делото гласни и писмени доказателства,които
са непротиворечиви,а и с оглед непосредствените си впечатления,съдът приема,че са
налице предпоставките на чл.5 ал.1 от ЗЛС. Установен е медицинският критерий-
наличие на заболяването тежка умствена
изостаналост,покриващо критериите за слабоумие по
смисъла на чл.5 ЗЛС. Налице е и юридическият критерий-невъзможност на ответника
сам да се грижи за своите работи,да разбира свойството и значението на
постъпките си и да ги ръководи.Искът е основателен,доказан и следва да бъде
уважен.На ответника Я.Ц.И. следва да бъде призната пълна недееспособност и
същият да бъде поставен под пълно запрещение,за да се охранят в максимална степен неговите интереси.
Водим от горното,Окръжният съд
Р Е Ш И:
поставя на основание чл. 5 ал.1 ЗЛС Я.Ц.И., ЕГН **********
*** под
пълно запрещение.
На осн.чл.153 ал.1 и ал.3 ск препис от решението след влизането му в сила
да се изпрати на органа по настойничеството и попечителството при
Община Никопол по постоянния адрес на
ответника за учредяване на настойничество.
решението подлежи на
обжалване пред Апелативен съд гр. Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на
сраните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: