Определение по гр. дело №58455/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 18 септември 2025 г.
Съдия: Неделина Димитрова Симова Митова
Дело: 20241110158455
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 октомври 2024 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 38930
гр. София, 18.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА

МИТОВА
като разгледа докладваното от НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА МИТОВА
Гражданско дело № 20241110158455 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Съдът е сезиран с молба вх. № 82176/07.03.2025 г. от адв. М.Л., като процесуален
представител на ответника Й. Я. Й., по реда на чл. 248 ГПК, с която поддържа искане
за присъждане на разноски за оказана безплатна правна помощ на ответника в рамките
само на заповедното производство.
Съдът е сезиран и с молба вх. № 82179/07.03.2025 г. от адв. С. Й. Д., като
процесуален представител на ответника Й. Я. Й., по реда на чл. 248 ГПК, с която
поддържа искане за присъждане на адвокатско възнаграждение в исковото
производство в по-висок размер – допълнително да бъде присъдена сумата от 1000 лв.,
като поддържа искане за присъждане на отделно адвокатско възнаграждение по трите
кумулативно съединени иска, а при условията на евентуалност – допълнително
възнаграждение от още 180 лв.
В срока за отговор не е постъпило становище от ищеца.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства намира молбата за основателна.
Молбите по реда на чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта за
разноските са процесуално допустими, доколкото същите са подадени в срок от
правоимащ субект и по делото е представен и списък по чл. 80 ГПК на
претендираните от страната разноски, съобразно изискванията на чл. 80, изр. 2 ГПК и
задължителните разяснения в т. 2 от ТР № 6/6.11.2013 г. по т.д. № 6/2012 ОСГТК на
ВКС.
По ч.гр.д. № 65727/2023 г. е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, като
за част от вземанията е издаден изпълнителен лист поради изрично признание от
страна на длъжника и влизане в сила на заповедта за изпълнение в съответната част. За
останалата част от вземанията, при констатация за спорния им характер, са дадени
указания за иск и е предявена претенция по реда на чл. 422 ГПК, въз основа на която е
образувано производството по настоящото дело. По същото са предявени искови
претенции в общ размер от 376 лв. Същите са отхвърлени изцяло с постановеното по
настоящото дело решение.
1
В съдебното решение, чието изменение се иска в частта за разноските, са
изложени мотиви, препращащи към Решение от 25.01.2024 г. на Съда на Европейския
съюз по дело С – 438/22, както и относно съображенията на съда за присъждане на
общо адвокатско възнаграждение по заповедното и исковото производство при
дублираща се защита. В допълнение може да се посочи, че тези принципни
съображения, които настоящият състав споделя, остават приложими и в случаите, в
които страната е представлявана от различни процесуални представители в
заповедното и исковото производство. Упражняване на правото на избор на страната
кое лице да е неин довереник и дали да възложи защитата си на повече от един
процесуални представители, не следва да се отразява в правната сфера на насрещната
страна, в резултат на което в едни случаи да се присъжда възнаграждение отделно и
за заповедното производство, а в други случаи не.
По искането на адв. Й. за присъждане на отделно възнаграждение по всеки от
исковете, освен принципните съображения, изложени в Решение от 25.01.2024 г. на
Съда на Европейския съюз по дело С – 438/22, съгласно което съдът не е обвързан в
преценката си от предвиденото в Наредбата, следва да се посочи още, че
присъждането на отделно възнаграждение по всеки от исковете не е съобразено и с
измененията в ГПК относно държавната такса, съгласно които една държавна такса се
определя и събира и при съединени искове в защита на един интерес. Не само
държавната такса, но и косвено правилата относно присъждане на разноски, се
отразяват на достъпа до съд, поради което следва да важат същите съображения.
Ето защо молбите вх. № 82176/07.03.2025 г. от адв. М.Л. и вх. № 82179/07.03.2025
г. от адв. С. Й. Д. следва да бъдат оставени без уважение.
Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 82176/07.03.2025 г. от адв. М.Л. и
молба вх. № 82179/07.03.2025 г. от адв. С. Й. Д., с които се иска изменение в частта за
разноските на Решение № 3201/26.02.2025 г. по гр. д. № 58455/2024 г. по описа на СРС,
56-ти състав, в частта за разноските.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2