Решение по гр. дело №7174/2024 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 2301
Дата: 20 октомври 2025 г. (в сила от 11 ноември 2025 г.)
Съдия: Евгени Мирославов Узунов
Дело: 20242120107174
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 октомври 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 2301
гр. Бургас, 20.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ЕВГЕНИ М. УЗУНОВ
при участието на секретаря РАДОСТИНА В. ТАВИТЯН
като разгледа докладваното от ЕВГЕНИ М. УЗУНОВ Гражданско дело №
20242120107174 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по повод искова молба от „ДЗИ Общо
застраховане“ ЕАД ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., ***,
представлявано от ***, начин на представляване: главният изпълнителен
директор заедно с всеки един от изпълнителните директори, представлявано в
производството по делото от адвокат М. В., против М. Х. Х. с адрес: гр. Б. ***,
за осъждане на ответника да плати на ищеца сумата 1 380, 87 лева,
представляваща главница и изплатено застрахователно обезщетение, ведно
със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й плащане, както и направените по водене на делото съдебно -
деловодни разноски, както и следващото се адвокатско възнаграждение.
Исковата молба е основана на следните фактически твърдения:
На 06.07.2020 година ответната страна М. Х. Х., при управление на лек
автомобил „Мерцедес“ с рег. № *** в гр. Б. *** на паркинга на бл.53, при
маневра на заден ход и неспазване на правилата за движение по пътищата
става причина за ПТП след което напуска мястото на произшествието, не
уведомява органите на МВР и допълнително е била издирвана от контролните
органи. В следствие на ПТП са нанесени щети на лек автомобил „Рено“ с рег.
№ ***, собственост на „Сожелиз България“ ЕООД. В исковата молба е
1
изложено още, че увреденото лице е имало сключена застраховка „Каско на
МПС“ за 2020 година в „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД. За причиненото
увреждане в застрахователното дружество е образувана щета №
470419202030923 по която за отремонтиране на автомобила на „доверен
сервиз“ „Омникар Ауто София“ ООД е определено и изплатено обезщетение в
размер на 1380, 87 лева. С изплащане на застрахователното обезщетение на
увреденото лице застрахователят по застраховка „Каско на МПС“ - „Булстрад
Виена Иншурънс Груп“ е встъпил в правата на застрахования срещу
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на виновния водач
„ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД /з.п. № 06119002758429 със срок на
застраховката от 01.10.2019 година до 30.09.20202 година/, където е
образувана щета № 43082952002497. В исковата молба е посочено, че „ДЗИ
Общо застраховане“ ЕАД е изплатило обезщетение на „Булстрад Виена
Иншурънс груп“ АД в размер на 1380, 87 лева с платежно нареждане от
11.12.2020 година. Ищецът излага, че след изплащане на обезщетението
има право да получи платеното обезщетение от виновния причинител на
вредите когато последният е управлявал автомобила след употреба на алкохол.
Поради това с писмо с изх. № 92-2080 от 10.02.2020 година поканили
ответника да възстанови изплатеното застрахователно обезщетение. Поради
изложеното ищецът предявява иска си. Към исковата молба са приложени
писмени доказателства.
В преклузивния едномесечен срок от получаване на препис от исковата
молба ответната страна М. Х. Х., представлявана в производството по делото
от адвокат П. Г., АК- Бургас, е дала писмен отговор. Ответната страна излага,
че предявеният иск е допустим и основателен. В писмения отговор е
посочено, че е узнала за твърдяното от ищеца вземане едва с получаване на
исковата молба на 12.11.2024 година и до този момент не е била уведомявана
от него. Счита, че настоящия случай исковата молба следва да се приеме като
покана за доброволно изпълнение от страна „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД
към М. Х.. В писмения отговор е посочено, че водена от това тя е изпълнила
доброволно задължението си като на 26.11.2024 година е превела по
посочената от ищеца банкова сметка исканата сума от 1380, 87 лева в рамките
на законоустановения 14 - дневен срок. Посочено е, че имайки предвид, че М.
Х. е изпълнила доброволно след уведомяване задължението си към ищеца в
рамките на законоустановения 14 - дневен срок за доброволно изпълнение,
2
следва да се приеме, че тя не е дала повод за завеждане на съдебното
производство. Посочва, че отчитайки, че с извънпроцесуалното си поведение
ответната страна не е дала повод за завеждане на делото и е погасила
задължението си доброволно в законоустановения срок след получаване на
поканата, отразена в исковата молба отпада и необходимостта за съдебна
намеса в случая.
В писмения отговор е посочено, че законодателят еднозначно дава приоритет
на доброволното уреждане на възникналия спор и всяка страна в процеса
дължи разноски доколкото с контролирано от нея необосновано от правна
гледна точка поведение е станала причина насрещната страна за понесе
имуществена вреда. Изложено е още, че в този смисъл подобно утвърденото в
чл.51, ал.2 от ЗЗД правило нормата на чл.78, ал.2 от ГПК освобождава
ответника от отговорност за разноски, когато в процеса се установи, че са
предизвикани от ненужно инициирана съдебна процедура. Посочено е, че едва
бездействието по повод на поискано и дължимо изпълнение обуславя защитим
от правния ред интерес за кредитора да потърси защита в съдебно
производство и съответно да ангажира отговорността на ответника за
наложените му от това поведение разноски. Посочено е, че в настоящия
случай нуждата от защита чрез иск би възникнала само ако доверителката й бе
отказала да плати задължението си доброволно. В случая не са налице
необосновани правни действия от страна на М. Х., които да са дали повод за
търсената защита по исков ред от страна „ДЗИ Общо застраховане“. Налице са
и двете кумулативни предпоставки на чл.78, ал.2 от ГПК, конкретно
ответницата да не е дала повод за завеждане на делото, както и да е
признала иска поради което разноските по настоящото съдебно производство
следва да бъдат възложени на ищеца. На следващо място в писмения отговор
е посочено, че с оглед процесуална икономия и бързина, отчитайки и факта, че
ответницата признава иска възразява срещу доказателственото искане на
ищеца за назначаване на автотехническа експертиза, която да даде заключение
относно механизма на настъпване на произшествието, размера на
причинените вреди на „Рено“ с рег. № *** към момента на ПТП, както и
причинно - следствената връзка между установения механизъм и вредите. В
писмения отговор е посочено, че в случая не е налице необходимост за
допускането й и отправя искане предявеният иск да бъде отхвърлен.
Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността ищецът да поиска
3
от съда да прекрати съдебното дирене и да поиска постановяването на
решение при признание на иска. В този случай съдът постановява решението
си, като в мотивите му е достатъчно да се укаже, че същото е постановено при
признание на иска.
Съдът намира, че в конкретния случай са налице предпоставките за
произнасяне с решение по чл.237, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.235 ал.3 от
ГПК, тъй като след предявяване на иска е извършено плащането.
С оглед извършеното плащане в хода на процеса, съдът намира предявения
иск за безпредметен и оттам неоснователен за присъждане със съдебно
решение.
Единствен спорен въпрос по делото е дължимостта на
разноски.Ответника твърди, че в процесуалното си и извън процесално
поведение не е дал повод за завеждане на делото, което насотящият състав на
съда не споделя. Факт е, че за вероятността за реализиране на регрес
ответницата е знаела и е следвало да е знаела от датата на произшествието,
тъй като това е правопораждащия факт.Отделно от това по делото са
представени доказателства за изготвена и изпратена на ответницата изрична
регресна покана / стр.52 от делото и доказателства за връчването и-стр.53/. В
този смисъл искането за възлагане на разноски от страна на ищцовото
дружество е основателно.
Видно от приложените доказателства, такива се претендират в размер на 456
лева-държавна такса и адвокатско възнаграждение.Размера не е оспорен.
Мотивиран от горното и на основание чл.237, ал.1 от ГПК, във връзка с
чл.235 ал.3 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. С., ***, представлявано от ***, начин на
представляване: главният изпълнителен директор заедно с всеки един от
изпълнителните директори, представлявано в производството по делото от
адвокат М. В., против М. Х. Х. с адрес: гр. Б. ***, за осъждане на ответника да
плати на ищеца сумата 1 380, 87 лева, представляваща главница и изплатено
застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва считано от датата на
4
подаване на исковата молба до окончателното й плащане, поради извършено
плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА М. Х. Х. с адрес: гр. Б. ***ДА ЗАПЛАТИ на „ДЗИ Общо
застраховане“ ЕАД ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., ***
сума в размер на 456 лева -разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Бургаски окръжен съд в
двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5