РЕШЕНИЕ
№ 159
гр. Бургас, 04.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:МариА. Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Г. Върбанова
Мила Г. Димова
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
в присъствието на прокурора а Георги Д. Дуков
като разгледа докладваното от Мила Г. Димова Въззивно гражданско дело №
20242100501038 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 267, ал. 1 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на А. Е. Я. чрез процесуален
представител адв. Ана Станкова срещу Решение №113/14.05.2024 г.,
постановено по гр.д. №769/2021 г. по описа на Районен съд- Айтос. С
обжалвания съдебен акт жалбоподателят Я. е лишен на основание чл. 132, ал.
1, т. 2 СК от родителски права по отношение на детето А.А.Я., като е
определен режим на лични контакти на детето с бащата, както следва: всяка
първа и трета събота от месеца за времето от 10.00 до 13.00 ч., като първите
десет срещи следва да се проведат в присъствието на социален работник или
психолог, а първите двадесет- и в присъствието на майката или бабата по
майчина линия в дома на майката, находящ се в с. ***, ул. *** № **, като
психологът се избере по взаимно съгласие на родителите, а ако такова съгласие
не се постигне, психологът да се избере от социалния работник от ДСП- с.
Руен, ангажиран със случая, а разноските за психолога да се поемат по равно
от родителите на детето.
Във въззивната жалба са изложени съображения за неправилност на
първоинстанционното решение. Твърди се, че районният съд не е обсъдил
всички доказателства, в частност тези, установяващи доброволното и редовно
заплащане на дължимата издръжка от страна на Я. в полза на детето.
1
Поддържа се, че личните контакти с детето не могат да се осъществят не
поради дезинтересиране от страна на бащата, а поради препятстването им от
майката. Сочи се, че Я. живее от 10 години в чужбина, като при всяко връщане
в България се е опитвал да види детето си. В обобщение се излага, че от
събраните по делото доказателства не се установява осъществяване на някоя
от хипотезите на чл. 132, ал. 1 СК предвид обстоятелството, че Я. редовно
плаща издръжка за детето и желае да осъществява личните контакти със
същото. Отправено е искане за отмяна на първоинстанционното решение и
отхвърляне на предявения иск като неоснователен.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответната
страна- А. Ш. Ч. чрез процесуален представител адв. Георги Кермедчиев.
Застъпена е позиция за неоснователност на въззивната жалба, като се моли
същата да бъде оставена без уважение. В становището са изложени аргументи
в подкрепа на позицията, че въззивникът Я. не е полагал лични грижи за ***
си, въпреки сериозното здравословно състояние, в което се намира
последният- с диагностициран *** ***. Твърди се, че Я. не поддържа контакти
с детето си от повече от десет години- не го е търсил и виждал. Изтъкнато е, че
Я. не е помагал финансово със средства за лечението на детето си, тъй като
определената месечна издръжка се явява крайно недостатъчна да покрие
разходите за същото. Предвид изложеното моли настоящият съдебен състав да
потвърди първоинстанционното решение.
В хода на съдебното дирене пред въззивната инстанция бяха са събрани
писмени доказателства относно лечението и отглеждането на детето А. Я., в
това число медицинска документация и платежни документи, подробно
изложени под опис в Определение №2850/07.11.2024 г. По реда на чл. 133, ал.
2 СК бяха изслушани и двамата родители- *** А.Ч. и *** А.Я..
Съобразно правомощията си по чл. 269 ГПК съдът намира
първоинстанционното решение за валидно, тъй като е постановено от съд с
правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с
определеното съдържание. Решението е и допустимо, тъй като са налице
положителните предпоставки и липсват отрицателните за предявяване на
иска, като съдът се е произнесъл в обема на търсената защита, поради което
няма произнасяне в повече. По правилността на съдебния акт настоящата
инстанция намира следното:
Производството пред Районен съд- Айтос е образувано по предявен иск
от А. Ш. Ч. срещу А. Е. Я. с искане последният да бъде лишен от родителски
права по отношение на детето А.А.Я. на основание чл. 132, ал. 1, т. 2 СК
поради трайно неполагане на грижи за дете и недаване на издръжка. Ищцата
твърди, че А. Я. страда от заболяване на *** *** *** и е поставена диагноза
„*** *** ** ***- *** ***“. Твърди, че с бащата на детето и ответник в
настоящото производство са разделени от 05 ноември 2013 г., когато
последният напуснал съвместния им дом в с.***. Поддържа, че А. Я. не се
интересува от *** си и не осъществява никакви лични контакти с него, като от
2
6-7 години е напуснал страната и работи в ФР Германия. Твърди, че бащата не
заплаща определената от съда издръжка, напълно се е дезинтересирал от ***
си. Излага, че с оглед възрастта и заболяването на А. детето се нуждае от
постоянни грижи и материална подкрепа за лечението му. Сочи, че средствата
за лечението изцяло поема тя, заедно с помощта на своите родители. Твърди,
че бащата възпрепятства осъществяването на лечението на детето в чужбина,
като вместо да даде доброволно съгласие за излизането на детето извън
пределите на страната, е трябвало да се отправи искане до съда за заместващо
съгласие, във връзка с което било образувано гр.д. №1056/2019 г. на Районен
съд- Айтос. С постановеното по делото решение е дадено разрешение А. Я. да
напусне страната за неограничен брой пътувания до държавите- членки на ЕС
и Турция с цел лечението му за срок от три години (2020-2022 г.). Твърди, че
бащата трайно не полага грижи за *** си, не осъществява лични контакти с
него, не му дава издръжка и не участва в разходите, свързани с лечението му в
страната и чужбина.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от А. Я., с който искът се
оспорва като неоснователен. На първо място, се релевира отвод за
некомпетентност на българския съд да се произнесе по спора, тъй като към
момента на подаване на исковата молба детето се намира в Нидерландия, респ.
съобразно приложимия чл. 8 от Регламент (ЕО) 2201/2003 на Съвета от
27.11.2003 г. компетентен е съдът по обичайното местопребиваване на детето
по времето, когато съдът е сезиран. На следващо място, по основателността на
иска поддържа, че изложените от майката твърдения не отговарят на
обективната истина. Поддържа, че има определен с решение по гр.д.
№268/2018 г. режим на лични контакти с детето и макар да работи в чужбина,
винаги когато се намира на територията на Република България прави опити
да се вижда с детето, но майката го крие и препятства осъществяването на
срещите. Твърди, че майката е блокирала всички начини за комуникация и с
неговите родители и те не могат в негово отсъствие също да виждат детето,
въпреки че неговият баща (дядо на А.) има също определен режим на лични
контакти. Сочи, че предвид здравословното състояние на А. постановения от
съда режим не би могъл да бъде изпълнен без съдействието на майката.
Излага, че редовно изплаща издръжка на детето си, размерът по на която е
определен по силата на съдебна спогодба, сключена по гр.д. №950/2017 г.
Плащането се извършва чрез съдия изпълнител, първоначално
изпълнителното производство е било образувано при ЧСИ Тотко Колев,
впоследствие продължено при ЧСИ Наско Георгиев.
По повод наведеното процесуално възражение за некомпетентност на
българския съд е постановено Определение №544/15.11.2021 г., с което
Районен съд- Айтос е прогласил, че не е международно компетентен да
разгледа спора и е прекратил производството. Съдебният акт е обжалван от
ищцата А. Ч. с твърдение, че се е намирала заедно с детето в Нидерландия по
повод неговото лечение. С Определение №1201/23.05.2022 г., постановено по
в.ч.гр.д. №15/2022 г. първоинстанционният съдебен акт е отменен и делото е
3
върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Този акт на
въззивната инстанция е бил отменен с Определение №50003/13.01.2023 г.,
постановено по ч. гр. д. 2562/2022 г. по описа на ВКС, IV ГО, като са дадени
задължителни указания относно разпределението на доказателствената тежест
по релевираното възражение за некомпетентност на българския съд. С
Определение №2078/12.08.2023 г. по в. ч. гр. д. №121/2023 г. Окръжен съд-
Бургас е отменил Определение №544/15.11.2021 г. по гр. д. №769/2021 г. по
описа на Районен съд- Айтос, като е приел, че българският съд е компетентен
да разгледа спора, тъй като детето А. Я. не е променило обичайното си
местопребиваване. Съдебният акт не е допуснат до касационно обжалване с
Определение №3579/16.11.2023 г., постановено по ч. гр. д. №4206/2023 г. по
описа на ВКС, III ГО.
За да постанови решението си Районен съд- Айтос е приел, че *** А.Я.
не е полагал грижи за детето си А. Я. и не е присъствал в живота му от самото
му раждане насетне. Приел, че твърденията му за препятстване на режима му
на лични контакти от страна на майката за недоказани. Счел е, че отговорният
родител в такъв тип ситуация би се обърнал към компетентните органи за
съдействие. Намерил е, че доколкото няма данни да изплащал издръжка за
детето си преди 2018 г., когато се е задължил по повод сключена съдебна
спогодба, то до този момент не е имал никакъв материален принос към
отглеждането на детето. Извел е, че нито размерът от 150 лв. на месечната
издръжка, увеличен впоследствие на 320 лв., нито обстоятелството, че А. е
живял винаги при майка си, обосновават твърденията на ответника за
отговорно родителско поведение, а напротив- за пренебрегване на
родителските задължения, поради което са налице основанията за лишаването
му родителски права.
Настоящият съдебен състав, след като прецени събраните по делото
доказателства, взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и по свое вътрешно убеждение намира от фактическа
и правна страна следното.
Между страните не са спори, а и от представеното Удостоверение за
раждане се установява, че същите са родители на детето А.А.Я., роден през
**** г. Не спори, че майката и бащата са разделени от много години, като от
показанията на св. Ш. Ч. се установява, че това се е случило, когато А. е бил
на около година и половина. В хода на производство бе отделен като
безспорен и фактът, че бащата първоначално е изплащал издръжка от 150 лв.,
определена със съдебна спогодба, сключена по гр.д. 950/2017 г. по описа на
Районен съд- Айтос, впоследствие увеличена на 320 лв. с Решение
№155/07.09.2023 г., постановено по гр. д. №341/2023 г. по описа на РС- Айтос,
потвърдено с Решение №220/29.02.2024 г., постановено по в.гр.д. №1956/2023
г. по описа на Окръжен съд- Бургас. Въззиваемата Ч. при изслушването си,
както пред районния съд, така и пред настоящата съдебна инстанция
признава, че получава присъдената сума ежемесечно чрез ЧСИ. Редовното
заплащане на издръжката, считано от момента на сключване на спогодбата
4
между майката и бащата се установява и от представените от ответника
Удостоверение за страните, размера на дълга и извършените плащания,
издадено от ЧСИ Наско Георгиев по изд. д. №20198020402451 /прието изп. д.
20187080400078 по описа на ЧСИ Тотко Колев/. От представените от ищцата
запорно съобщение (л. 568), писмо от „Българо-американска кредитна банка“
ЕАД (л.569) се установява, че по повод постановеното решение за увеличения
размер на издръжката е образувано ново изпълнително дело при ЧСИ Таня
Маджарова.
Спорно между страните е дали са налице предпоставките за лишаване от
родителски права в поддържаната от майката хипотеза по чл. 132, ал. 1, т. 2 СК
и дали изплащането по принудителен ред чрез ЧСИ на опредената въз основа
на съдебна спогодба, впоследствие увеличена по силата на постановен
съдебен акт издръжка може да се третира като неизпълнение на задължението
за заплащане на такава предвид специфичните нужди на детето А. Я.. Спори
се дали е налице обективна причина бащата да не полага грижи за А. с оглед
релевираното от него възражение, че майката възпрепятства контактите
помежду им.
За уважаване на искането за лишаване от родителски права на основание
чл. 132, ал. 1, т. 2 СК в условията на кумулативност следва по безспорен начин
да бъде установено, че родителят- ответник не полага грижи за детето си и не
заплаща издръжка.
Полагането на грижи съставлява комплекс от действия, които родителят
следва да осъществява с оглед осигуряване на правилното психофизическо
развитие на детето. Родителят полага грижи за детето като проявява активност
и настоятелност в търсенето на контакти с него, за да развива доброто им
взаимно познаване и емоционална връзка.
От съвкупния анализ на представените от въззиваемата и приети под
опис писмени доказателства, касаещи здравословното състояние и
необходимите грижи за А. Я. (в това число медицински и счетоводни
документи, удостоверение за завършен втори клас, служебни бележки,
издадени от сдружение „Аутизъм днес“, удостоверение от Център за
комплексно обслужване на деца с увреждания и хронични заболявания- гр.
Бургас) се установява, че детето страда от *** *** ** ***- *** ***. Във връзка
с установеното медицинско състояние са провеждани изследвания и лечение с
*** ** *** ***, осъществено в Болница „Лив“ в Истанбул, Република Турция
за периода от 2021-2024 г. От представените фактури и разписки, издадени от
болничното заведение се установява, че един курс от провежданото лечение с
*** ** *** *** възлиза на сума в размер на 9000 евро. Представените
удостоверения установяват, че детето посещава сесии за подобряване на
уменията с цел интеграция и развитие при ЮЛНЦ „Аутизъм днес“ всеки петък
от седмицата. Извежда се, че детето се ползва и от индивидуална комплексна
програма, включваща организирани занимания с логопед, психолог и
специален педагог в Център за комплексно обслужване на деца с увреждания
5
и хронични заболявания- гр. Бургас. А. посещава и логопедична терапия при
логопед Йорданка Няголова. По повод лечението на детето в чужбина с
Решение по гр. д. 1056/2019 г. по описа на РС- Айтос е било предоставено
разрешение, заместващо липсващото съгласие на *** А.Я. малолетното дете
А. Я. да напуска пределите на РБ за неограничен брой пътувания до
държавите- членки на ЕС и Република Турция за три поредни години- 2020,
2021 и 2022 г. След като срокът на разрешението е изтекъл е образувано ново
производство по искане на А. Ч., но същото е било прекратено поради
предоставена от бащата безсрочна нотариално заверена декларация-съгласие и
пълномощно за пътуване на детето в чужбина /л. 105 от първоинстнационното
дело/.
Гореизложеното води до извод, че детето се нуждае от постоянни и
специализирани грижи с оглед медицинското му състояние, като от събраните
по делото доказателства се установява, че А. Ч. осигурява същите, като към
настоящия момент А. може да бъде пътува в чужбина без ограничение в срока
предвид дадената декларация-съгласие от бащата.
По наведеното от ответника възражение, че е налице обективна причина
да не полага редовни грижи за детето си от събраните доказателства се
достига до следните фактически и правни изводи. Установяването на
обективна основателна причина за неизпълнение на задължението по полагане
на грижи е в тежест на страната, която твърди наличието й. От приложеното
дело за послужване гр. д. №268/2018 г. се установява, че по искане на А. Я. и
*** му Е. Я. с Решение №133/21.06.2019 г. на РС- Айтос е определен режим на
лични контакти между бащата и детето А. Я., както следва: първа и трета
събота от месеца за времето от 10:00-13:00, като първите десет срещи следва
да се проведат в присъствието на социален работник или психолог, а първите
20- и в присъствието на майката или бабата по майчина линия в дома на
майката. Решението на районния съд е било обжалвано от А. Ч. и е
потвърдено от Окръжен съд- Бургас. Постановения от ОС- Бургас акт по
същество е бил обжалван пред ВКС с искане за допускане до касационно
обжалване по материалноправен въпрос за точното прилагане на закона и
развитие на правото: „Трябва ли детето да осъществява лични отношения със
своите близки, при положение, че здравословното му състояние не позволява
такива срещи и отношения, както и следва ли да бъде уважен иск за лични
отношения с детето при тежко здравословно състояние на детето, което не му
позволява да осъществява срещи със своя дядо и баща?“ С Определение от
12.11.2020 г. решението на Окръжен съд- Бургас, с което е потвърдено
решението на Районен съд- Айтос, не е допуснато до касационно обжалване.
При изслушването по реда на чл. 133, ал. 2 СК А. Я. заяви, че за последен път
е виждал А. при среща по повод изготвянето на съдебно-психологична
експертиза по делото за определяне на режим на лични контакти с детето.
Заявява, че от дълги години работи като международен шофьор за германска
компания и се прибира в България веднъж годишно или веднъж на година и
половина. Поддържа, че когато се прибира в България се е опитвал да се види
6
с А., но когато е отивал до дома му, работещите в магазина под обитаваната от
майката и детето къща са му казвали, че ги няма. За последен път ходил до
къщата миналото лято, но отново му казали, че детето и майка му не са там.
Заявява, че не предприел действия да осъществява определения му от съда
режим по принудителен ред предвид здравословното състояние на А. и
защото не иска да го стресира. От показанията на разпитания пред първата
инстанция св. Д. се установява, че А. Я. е търсел съвети от него в качеството
му на адвокат какъв би бил най-подходящия начин да изпълни режима на
лични отношения. От показанията на св. А. се установява, че същият е бил
свидетел на два опита (през 2022 и 2023 г.) бащата да види детето си, като А. е
изчаквал в колата си. Установява се, че след опитите А. е бил разстроен и му
споделял, че всеки път му казват, че детето и майката не са вкъщи.
Настоящият състав намира, че макар в действителност да са налице индиции
за възпрепятстване на бащата да осъществява определения режим на лични
отношения с детето си, то същото не го освобождава от задължението бъде
активен и настоятелен в търсенето на контакти с него. Предвид
здравословното състояние на А. бащата следва да прояви инициативност към
подобряване на взаимоотношенията си с А. Ч., доколкото срещите биха могли
да бъдат проведени единствено с нейно съдействие и в нейно присъствие.
По отношение на задължението на А. Я. да заплаща издръжка на детето
си съдът намира, че последният го изпълнява, което обстоятелство бе
отделено като безспорно в хода на процеса. Определената по съдебен ред
издръжка от 320 лв. е съобразена и с доходите на бащата, тъй като видно от
представените от него трудов договор №963/14.08.2024 г. и уведомление по
чл. 62, ал. 5 КТ същият получава основно трудово възнаграждение от 935 лв.
Скъпоструващото лечение на А. в чужбина е безспорно установено, но това
обстоятелство би могло да бъде разглеждано като основание за изменение
размера на издръжката, но не да доведе до извод за пълно и трайно
неизпълнение на задължението на бащата да осигурява финансов принос за
отглеждането на детето.
В съдебната практика, а и в доктрината се приема, че институтът
лишаване от родителски права води като последица цялостно отнемане на
родителските правомощия и носи характеристиките на най-радикалната мярка
за защита на детето в отношенията му с родителя- ответник и е същевременно
най-тежката гражданскоправна санкция, която може да бъде наложена на
последния. Приема се, че основанията за ограничаване или за отнемане на
родителски права, уредени в чл. 131 и чл. 132 СК и съдебното им
установяване по реда на чл. 133- чл. 136 СК са една от мерките за закрила на
детето, които Българската държава е предприела, съгласно предвиденото в чл.
14 КРБ и чл. 3 от Конвенцията за правата на детето. Съдът е задължен да
следи служебно за висшите интереси на детето, като те не изключват, а
изискват наличието на всички кумулативни предпоставки на чл. 132 СК.
Константно разбиране в практиката и на ВС на РБ и на ВКС е, че за налагане
на мярката лишаване от родителски права при основанието на чл. 132, ал. 1, т.
7
2 СК е от първостепенно значение преценката, свързА. с изпълнението на
родителския дълг при особеностите на всяка конкретна ситуация /така
Решение №182/24.02.2010 г. по гр. д. №999/2009 г., ГК, III ГО на ВКС,
Решение от 05.11.2014 г. по гр.д. №480/2014 г., ГК, III ГО на ВКС, решение от
19.03.2015 г. по гр. д. №4218/2014 г., ГК, III ГО на ВКС/. Съставът не е
формален и резултатен от липсата на обратно доказване на редовно давА.
издръжка и активност при полагане на лични грижи, а от значение е степента,
трайния характер на създаденото противоправно положение, причините за
него, като и тук на първо място е не санкцията, а интересът на детето /така
Решение № 1649/1969 г. гр д. № 1238/69 ІІ г.о, реш.1422/2008 г. по гр. д №
4999/07 ІV г.о, реш. № 53/2009 на ІV г.о ВКС/. Като крайна мярка за закрила
на детето, обстоятелствата, които я превръщат в необходима и единствено
адекватна по интензитет, следва да бъдат безспорно доказани, т.к. в противен
случай би се достигнало до необосновано завишена санкция, съпоставена с
установеното неизпълнение на родителския дълг. Следва да се държи сметка
по какъв начин би допринесла такава правна промяна и дали би имала
позитивно отражение в сферата на детето.
С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че не са
налице предпоставките по чл. 132, ал. 1, т. 2 СК за лишаването на А. Е. Я. от
родителски права по отношение на детето А.А.Я., тъй като не е налице
второто кумулативно изискване, а именно трайно недаване на издръжка за
осигуряване живота на детето. Незачитането и на една материалноправна
предпоставка, прогласена от закона, би довело до разширяване на предметния
обхват на правната норма на чл. 132 СК и по този начин до недопустимо
изключение от принципа за равенство на българските граждани пред закона
/така решение №24/28.03.2023 г. по гр. д. №4493/2022 г., ГК, IV ГО на ВКС/.
Решението на Районен съд- Айтос следва да бъде отменено на
основание чл. 271, ал. 1, предл. първо ГПК, като вместо него бъде постановено
ново по съществото на спора, с което предявеният от А. Ш. Ч. иск по чл. 132,
ал. 1, т. 2 СК за за лишаването на А. Е. Я. от родителски права по отношение
на детето А.А.Я. да бъде отхвърлен.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора на въззивника- ответник се дължи
присъждането на разноски за първата и въззивната инстанции на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК. На същия се дължат разноски в размер на 500 лв.- за
производството пред районния съд и 520 лв. за производството пред
въззивната инстанция, респ. 1020 лв. общо. Разноските, сторени по частните
производства не следва да бъдат възлагани в тежест на въззивваемата, тъй
като изходът от тях не е бил в полза на въззивника- частен жалбоподател и
следва да остА.т в негова тежест.
Така мотивиран и основание чл. 271, ал. 1 ГПК, Окръжен съд- Бургас
8
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №113/14.05.2024 г., постановено по гр. д.
№769/2021 г. по описа на Районен съд- Айтос и вместо това постановява
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. Ш. Ч. с ЕГН ********** и адрес: с. ***,
обл. ***, ул. *** ** иск по чл. 132, ал. 1, т. 2 СК срещу А. Е. Я. с ЕГН
********** и адрес: с. ***, общ. ***, обл. ***, ул. *** № * за лишаване на
последния от родителски права по отношение на детето А.А.Я. с ЕГН
**********.
ОСЪЖДА А. Ш. Ч. с ЕГН ********** и адрес: с. ***, обл. ***, ул. ***
** да заплати на А. Е. Я. с ЕГН ********** и адрес: с. ***, общ. ***, обл. ***,
ул. *** № * на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сума в размер на 1020 лв.- разноски
по делото.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му
на страните пред Върховния касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9