Р Е Ш
Е Н И Е № 107
04.04.2023 г., гр. Стара Загора
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Административен
съд Стара Загора, седми състав, в открито съдебно заседание на тринадесети
март през две хиляди, двадесет и трета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА
при секретаря Албена Ангелова
изслуша докладваното от съдия
КОСТОВА-ГРОЗЕВА адм. д. №685 по описа на съда за 2022г.
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 40, ал. 2, т. 8 от Наредба № 10 от 13.12.2019 г. за условията и реда за прилагане на мерките от Националната програма за пчеларство за периода 2020-2022 г. /Наредба №10/2019 г./.
Образувано е по жалба от О.А.М.,***, против Уведомително писмо №11, изх. №01-6500/3111 от 26.05.2022 г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, гр. София, в което е обективиран отказ за изплащане на заявената от жалбоподателя, чрез подадено от него заявление за еднократно плащане с УИН 24/051120/22280 от 29.07.2021 г., финансова помощ, по „Националната програма за пчеларство за тригодишен период 2020 -2022 г.“.
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, съображения за постановяването му в нарушение на задължителните изисквания за форма и съдържание на административните актове и в противоречие, и при неправилно приложение на материалния закон.
Жалбоподателят твърди, че административният орган необосновано и неправилно ангажирал хипотезата на чл. 40, ал. 2, т. 8, предл. първо във връзка с чл. 9, ал. 1, т. 1 от Наредба №10 от 13.12.2019 г., доколкото не били налице факти и обстоятелства, които да сочат към неспазване на условията за подпомагане по заявените от М. мерки и дейности от програмата. Заявява, че неоснователен бил изводът за липса на осъществен ветеринарно-медицински контрол върху отглежданите от жалбоподателя пчелни семейства, формиран изцяло с оглед погрешните констатации за липсата на валидни правни последици, породени от сключените между него в качеството му на земеделски производител от една страна и в качеството му на ветеринарен лекар от друга, договори за предоставяне на ветеринарно-медицински услуги по изпълнение на мерките по Националната програма за профилактика, надзор, контрол и ликвидиране на болести по животните и зоонози /НППНКЛБЖЗ/. В този смисъл, оспорва приложимостта на ограничителната разпоредба на чл. 38, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ за конкретния случай, като твърди, че така нареченото „договаряне сам със себе си“ е допустимо в рамките на специалния закон, какъвто се явявал Закона за ветеринарномедицинската дейност и в частност чл. 137а от него. Във връзка с последното, изтъква, че в крайна сметка условията за подпомагане по различните мерки на Националната програма за пчеларство за периода 2020-2022 г., съдържащи се в Наредба №10 от 13.12.2019 г. акцентирали единствено върху това, стопанисваните пчелни семейства да са под ветеринарно-медицински контрол, като не се поставяли допълнителни изисквания по отношение реда за неговото осъществяване в т. ч. вида, формата и съдържателните елементи на сключваните в тази връзка договори. Отделно от горното се оспорват и изводите за нарушаване на условията за подпомагане от гл. т. отказаното финансиране за сторени разходи по мярка Б, дейност "Закупуване на ветеринарномедицински продукти (ВМП) срещу вароатоза", аргументирани от страна на административния орган с позоваване на фактически установявания, свързани с издаването на фактури с по-късна дата от тази на съставените от страна на М. в качеството му на служител на продавача на медицинските препарати, приемо-предавателни протоколи. В жалбата се съдържат възражения по отношение липсата на изложени от органа конкретни съображения за постановения отказ по всички заявени за подпомагане мерки и дейности. От съда се иска отмяна на уведомително писмо №11 с изх. №01-6500/3111 от 26.05.2022 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, гр. София.
Жалбоподателят, редовно призован в с.з., се представлява от пълномощника адв. р., която поддържа изцяло депозираната жалба и направените в нея искания. Претендира разноски. В представено писмено становище подробно се излагат съображения за незаконосъобразността на постановения отказ, като се доразвиват аргументите по отношение неправилно възприетата от административния орган липса на осъществяван ветеринарно-медицински контрол, като последица от твърдяната недействителност на сключените договори между един и същи правен субект в качеството му както на земеделски производител, така и в качеството му на ветеринарен лекар.
Ответникът по жалбата – Изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие”, гр. София, редовно призован не се явява и не изпраща представител. Чрез представени по делото писмени становища, подадената жалба се оспорва като неоснователна и недоказана. Твърди се, че от първоначално наличните и допълнително събрани по делото доказателства потвърждават изцяло изводите на административния орган за наличие на предпоставките за отхвърляне на заявлението за плащане, поради доказване липсата на реално осъществяван ветеринарномедицински контрол. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В условия на евентуалност се прави и възражение за прекомерност на поисканото възнаграждение за един адвокат от страна на жалбоподателя.
Въз основа на събраните по делото доказателства, Съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Във връзка с обявен прием на заявления за подпомагане по реда на Наредба №10 от 13.12.2019 г. за мерките и дейностите по „Националната програма за пчеларство за тригодишен период 2020 -2022 г.“ от О.А.М., в качеството му на регистриран земеделски стопанин, било подадено заявление за подпомагане с УИН 24/051120/22280 от 05.11.2020 г. /за 2020г./ Жалбоподателят кандидатствал за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ /БФП/ по мерки и дейности, съгласно чл. 4 от наредбата, както следва: 1. по мярка А „Техническа помощ за пчелари и сдружения на пчелари“, дейност 1 – „Подпомагане на закупуването на техническо оборудване при първичния добив и обработка на пчелни продукти“, за закупуване на разпечатваща машина /работна глава без вана/ за мед с ръчно подаване на рамките – марка „Лисон“ при общ размер на заявената финансова помощ от 3500.00 лв.; 2 По мярка Б "Борба срещу агресорите и болестите в кошера, особено срещу вароатозата", дейност 1 - "Закупуване на ветеринарномедицински продукти /ВМП/ срещу вароатоза", за закупуване на препарати, за третиране срещу вароатозата за есенно и/или пролетно третиране за пчеларската година при общ размер на заявената финансова помощ от 1617.00 лв.; 3. По мярка Д "Мерки за подкрепа на подновяването на пчелните кошери в Европейския съюз" за дейност 1 - "Закупуване на различни системи нови кошери за подмяна на стари негодни кошери и/или за увеличение на пчелина", за закупуване на нови кошери при общ размер на заявената финансова помощ от 1080.00 лв. и за дейност 3 - "Закупуване на пчелни майки" при общ размер на заявената финансова помощ от 1500.00 лв. С уведомително писмо с изх. №02-240-6500/3217 от 05.03.2021 г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, гр. София /л. 29-31/ заявлението за подпомагане на О.М. с УИН 24/051120/22280 от 05.11.2020 г. било одобрено.
По делото е приложен сключен между земеделският производител /жалбоподателя/ стандартен договор №3067 от 19.03.2021 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ /БФП/ при условията на "Националната програма по пчеларство за периода 2020-2022 г." с ДФ "Земеделие", гр. София, чрез Заместник изпълнителния директор на фонда Евдокия Кръстева /л. 17-28/. Договорът бил сключен на основание чл. 34, ал. 3 и ал. 4 от Наредба №10 от 13.12.2019 г. във връзка с подадено и одобрено заявление с УИН 24/051120/22280 от 05.11.2020 г. Съгласно чл. 1.1 от договора, фондът предоставял на ползвателя БФП за извършаване на дейностите по мярка А, Дейност 1, Мярка Б, дейност 1 и Мярка Д, дейност 1 и 3, съобразно чл. 4 от наредбата и в съответствие с таблицата за одобрената финансова помощ – Приложение I към договора. Съгласно чл. 1.2. фондът заплащал помощта, при условие, че ползвателят е извършил дейностите, по одобреното заявление за подпомагане и съобразно условията и сроковете, определени в договора и действащите нормативни актове. В раздел IV от договора били изброени основните права и задължения на страните, като съгласно чл. 4.4, б. „а“, „в“, „д“, „е“ и „н“ фондът имал право да откаже изплащане на част или на целия размер на помощта, когато инвестициите/разходите не били извършени, не били изпълнени основни задължения по договора и приложимата наредба, установени били нередовности и непълноти, включително и към заявлението за плащане, както и ползвателят не отговарял на изискванията, посочени в чл. 9 от Наредба №10 от 13.12.2019 г. Съгласно чл. 4.9. фондът се задължил да заплати финансовата помощ след извършване на необходимите проверки и изясняване на всички факти и обстоятелства по подаденото заявление за плащане и придружаващите го документи. Обстойно са описани и конкретните и по-специфични задължения на ползвателя по всяка от мерките по чл. 4 от наредбата.
Земеделският производител подал заявление за еднократно плащане № 221/24/047408/1 от 29.07.2021 г. по сключения договор №3067 от 19.03.2021 г. с ДФ „Земеделие” /л. 35-40/, като заявил финансова помощ в размер на 3500.00 лв. по мярка А, дейност 1, в размер на 1617.00 лв. по мярка Б, дейност 1, в размер на 1080.00 лв. по мярка Д, дейност 1 и в размер на 1500.00 лв. по мярка Д, дейност 3. Общата заявена за изплащане финансова помощ равни на 7697.00 лв. Към заявлението за плащане било налично и Приложение №1а, съдържащо конкретно описание на извършените инвестиции, ведно с посочване на съответните фактури. Представени и приети като доказателства по делото са и всички документи, удостоверяващи сторените от М. разходи, за чиито финансиране последният кандидатствал по програмата – договори, фактури, платежни нареждания, приемо-предавателни протоколи, сертификати, декларации за съответствие и пр. /л. 69 и сл./.
По заявлението за плащане от ДФ „Земеделие” била извършена административна проверка и проверка на място по чл. 39, ал. 1, т. 1, съответно т. 2 от Наредба №10 от 13.12.2019 г., въз основа и на констатациите от които било прието, че заявителят не отговарял на условията за плащане. На основание чл. 39, ал. 2 от Наредба №10 от 13.12.2019 г. на М. било изпратено уведомително писмо №69 от 16.09.2021 г. /изх. №01-6500/4421 от 21.09.2021 г./, издадено Заместник-изпълнителния директор на ДФ „Земеделие” /л. 199-200/, с което кандидатът бил уведомен за установени нередности във връзка с подаденото заявление за плащане. Било посочено, че първоначално одобреният за подпомагане актив по мярка А, дейност 1 на стойност от 3500.00 лв. се различавал по характеристики и крайна стойност с този, установен при извършената проверка на място. На следващо място, предвид това, че за закупените по мярка Б, дейност 1 препарати „Варостоп“ и „Чекмейт“ се представяли фактури, издадени с по-късни дати /17.06.2021 г./ от тези на съставяне на приемо-предавателните протоколи и че последните били изготвени от О.М., в качеството му на служител при доставчика на стоките „Възраждане-Касис“ ЕООД, от кандидата били поискани разяснения относно правомерността на съставените от него документи.
В отговор, жалбоподателят представил писмо с вх. №01-6500/4421#1 от 12.10.2021 г., чрез което заявил желанието си да се откаже изцяло от финансирането по мярка А, дейност 1, по изложени подробни съображения в тази насока. По отношение нередностите, установени по мярка Б, дейност 1 посочил, че според него, не бил налице конфликт на интереси във връзка със закупуването на препарати от „Възраждане-Касис“ ЕООД, доколкото той бил само служител в дружеството, а в задълженията му влизало изготвянето на необходимите документи, като част от осъществяване на продажбата на стоки.
По повод извършване на преценка за допустимостта на кандидата за финансиране по програмата билае разменена писмена кореспонденция между ДФ „Земеделие” и Българската агенция по безопасност на храните /БАБХ/. От писмо вх. №ЗЖ-617 от 28.09.2021 г. на изпълнителния директор на БАБХ /л. 211-212/ е установено, че за животновъдни обекти – пчелини с налични удостоверения за регистрация по реда на Закона за ветеринарномедицинската дейност /ЗВД/, издадени от директора на ОДБХ-Стара Загора, съответно за ЖО с №6268Б-0443 – удостоверение с №101/9546/19.04.2017 г. и за ЖО с №6268Б-0380 – удостоверение с №101/20213/05.08.2015 г. О. М. бил вписан като отговорно лице за обектите. Съгласно данните от ОДБХ-Стара Загора между ЗП О. М. в качеството му на собственик и ползвател на ЖО и д-р О. М., вписан в регистъра на ОДБХ-Стара Загора с №128-01/25I, в качеството му на управител на ветеринарномедицинско заведение, вписано по реда на чл. 30 от ЗВД с рег. №2492128, били сключени договори №2 и №4 от 30.01.2019 г. /л. 295-296/ с предмет изпълнение на мерките по НППНКЛБЖЗ. Наличен бил и договор с №65/19.04.2019 г. за реда и изпълнението на мерките по НППНКЛБЖЗ за периода от 2019 г. до 2021 г., сключен между д-р М. в качеството му на управител на ветеринарно лечебно заведение, вписано в регистъра на ОДБХ-Стара Загора с рег. №2492128 и директора на ОДБХ-Стара Загора.
По повод така изнесените данни било отправено запитване до Министерство на земеделието на Република България доколко законосъобразни са сключените договори за предоставяне на ветеринарномедицински услуги по изпълнение на мерките по НППНКЛБЖЗ между ЗП О. М. и д-р О. М. предвид условията за допустимост на кандидатите, заложени в Наредба №10 от 13.12.2019 г. С писмо №10-152 от 31.03.2022 г. на заместник-министъра на земеделието /л. 225-226/ било указно, че въпросните договори по чл. 137а, ал. 1 от ЗВД пораждали специфични правоотношения, които по своята правна същност дефинитивно изключвали възможността възложител и изпълнител да бъдат едно и също лице.
С оспореното пред съда уведомително писмо №11 с изх. №01-6500/3111 от 26.05.2022 г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, гр. София /л. 8-12/, подаденото от ЗП О. М. заявление за еднократно плащане №221/24/047408/1 от 29.07.2021 г. по сключен с ДФ „Земеделие” договор №3067 от 19.03.2021 г. било „отхвърлено“. Административният орган посочил, че след извършена административна проверка било установено, че кандидатът не отговарял на условията за допустимост, за подпомагане по мярка А, дейност 1, мярка Б, дейност 1 и мярка Д, дейности 1 и 3, доколкото не били изпълнени предвидените изисквания пчелните семейства, с които се кандидатства, да бъдат под ветеринарномедицински контрол. Било направено и заключение, че реално не били налице договори за ветеринарномедицински контрол, което обстоятелство ангажирало хипотезата на чл. 40, ал. 2, т. 8, предл. първо във връзка с чл. 9, ал. 1, т. 1 от Наредба №10 от 13.12.2019 г. и т. 4.4, б. „н“ от договор №3067 от 19.03.2021 г. Отделно от това, било посочено, че било налице нарушение на чл. 25 от ЗДДС и чл. 54 от ППЗДДС, доколкото за разходите по Мярка Б, дейност 1 /закупуване на препарати вароатозата/ били представени фактури с много по-късни дати от тези на съставените от самия М., в качеството му на служител при доставчика на стоките приемо-предавателни протоколи. Уведомителното писмо било връчено лично на О. М., на 25.08.2022 г. /л. 12/.
По делото са представени и приети като доказателства документите, съдържащи се административната преписка по издаването на оспореното уведомително писмо №11 с изх. №01-6500/3111 от 26.05.2022 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, гр. София в т. ч. и заверени копия на ветеринарномедицинските дневници за обектите пчелини №6268Б-0443 и №6268Б-0380 /л. 276 и сл./. Допълнително представени са от страна на ОДБХ-Стара Загора: 1. удостоверение №248 от 25.01.2019 г. /л. 299/ в уверение на това, че д-р О. М. е вписан в регистъра на ОДБХ-Стара Загора за упражняване на ветеринарномедицинска практика във ветеринарно лечебно заведение с УРН 2492128, представляващо ветеринарна амбулатория – трета категория, собственост на М. Г. и 2. удостоверение №128-01 от 25.01.2019 г. в уверение на това, че ветеринарната амбулатория – трета категория, собственост на М. Г. е вписана, като ветеринарно лечебно заведение с УРН 2492128. Към последното удостоверение е налично и приложение, в което изрично и посочено, че управител на заведението е д-р М. Г., а д-р О. М. е регистриран ветеринарен лекар в амбулаторията.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, намира за установено следното:
Оспорването е направено от легитимирано лице с правен интерес – адресат на обжалваното уведомително писмо №11 с изх. №01-6500/3111 от 26.05.2022 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, гр. София, в което се съдържа отказ за плащане по заявление, в законово установения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, поради което е процесуално допустимо. По отношение момента на подаване на жалбата, следва да се отбележи, че след извършена от съда служебна проверка на официалната страница на лицензирания пощенски оператор по номер на товарителница /https://www.econt.com/services/track-shipment/, чрез който същата е подадена, се установява, че пощенската пратка, за която на л. 5 от делото е представена товарителница с №5300414213887, е била предадена за изпращане на 08.09.2022 г., като се удостоверява, че жалбата е подадена в предвидения 14-дневен срок, считано от 25.08.2022 г.
Разгледана по същество, Съдът намира жалбата за неоснователна.
Процедурата по издаване на процесния индивидуален административен акт, какъвто безспорно се явява постановеният по смисъла на чл.40, ал. 2, т. 8 от Наредба №10 от 13.12.2019 г. отказ за плащане, е стартирала и се е развила по реда на Наредба №10 от 13.12.2019 г. за условията и реда за прилагане на мерките от Националната програма за пчеларство за периода 2020-2022 г. Съгласно §2 от ПРЗ на наредбата, същата е издадена от Министъра на земеделието, храните и горите, на основание чл. 58л, ал. 3 от Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз /ЗПООПЗПЕС/, като чрез нея се определят общите условия и редът за прилагане на Националната програма за пчеларство. Конкретната цел на програмата е подобряване на общите условия за производство и предлагане на пазара на пчелни продукти. Съгласно чл.58м, ал. 1 от ЗПООПЗПЕС в съответствие с Регламент (ЕО) №1234/2007 на Съвета от 22.10.2007 г. и регламентите по неговото прилагане, Разплащателната агенция към ДФ „Земеделие“ предоставя финансова помощ по мерките на Националната програма по пчеларство. Съгласно чл. 58м, ал. 3, във връзка с чл. 2 от ЗПООПЗПЕС отказите на Разплащателната агенция за финансиране на подадени заявления по Националната програма за пчеларство се обжалват по реда на АПК, като Министърът на земеделието, храните и горите е определен за непосредствено по-горестоящия административен орган при оспорването на отказите по административен ред. Съответна на последното е и разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от Наредба №10 от 13.12.2019 г., според която Изпълнителният директор на ДФ „Земеделие” одобрява или отхвърля заявлението за подпомагане по програмата с уведомително писмо, което подлежи на обжалване по реда на АПК.
Според чл. 36, ал. 1 от наредбата,
финансовата помощ се изплаща след извършване на цялата инвестиция и/или разход
по всяка от дейностите на мерките, като за получаване на еднократно, междинно
или окончателно плащане ползвателят на помощта подава в срок до 15 август на
текущата финансова година заявление за плащане по образец, утвърден от изпълнителния
директор на ДФ „Земеделие”, в зависимост от мярката,
по която се кандидатства, и прилага документите, посочени в същото заявление. От своя страна разпоредбата
на чл. 39, ал. 1, т. 3 от подзаконовия нормативен акт гласи, че в срок до 45
дни от подаване на заявлението за плащане и не по-късно от 15 октомври на
текущата финансова година ДФ „Земеделие”
одобрява или мотивирано отказва плащането въз основа на установените фактическо
съответствие и съответствие по документи между одобреното заявление за подпомагане
и извършените разходи, а според т. 4 на същата разпоредба, ДФ „Земеделие” изплаща одобрената финансова помощ по представена
от ползвателя собствена банкова сметка. ***. 40, ал. 2 от Наредба
№10 от 13.12.2019 г. Изпълнителният директор на ДФ „Земеделие”
отказва изплащането на част или на целия размер на помощта, когато е налице
някое от основанията, формулирани в от т. 1 до т. 10 на същата разпоредба. Процесното
уведомително писмо за отказ за плащане е издадено на основание чл. 40, ал. 2 от
наредбата, от изпълнителния директор на ДФ „Земеделие”.
В нормата на §1, т. 13 от ДР на ЗПЗП е регламентирано, че Разплащателната агенция е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски продукти, по правилата на законодателството на Европейския съюз. По силата на чл. 11 и чл. 11а от ЗПЗП, ДФ „Земеделие” е акредитиран за единствена Разплащателна агенция за РБългария за прилагане на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз. Съгласно разпоредбата на чл. 20а, ал. 1 от ЗПЗП изпълнителният директор на ДФ „Земеделие” е изпълнителен директор на Разплащателната агенция, като същият отговаря за организацията и ръководи дейността на агенцията. От посочената нормативна регламентация следва изводът, че в правомощията на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие” – РА е издаването на уведомителни писма по смисъла на чл. 40, ал. 2 от Наредба №10 от 13.12.2019 г., като в този смисъл понастоящем оспореното уведомително писмо №11 с изх. №01-6500/3111 от 26.05.2022 г. следва да се приеме за валиден административен акт, като издаден от материално компетентен административен орган - изпълнителния директор на ДФ „Земеделие” при упражняване на законово регламентираните му правомощия по чл. 20а от ЗПЗП във връзка с чл. 40, ал. 2 от Наредба №10 от 13.12.2019 г.
Същият е издаден в изискуемата по чл. 59, ал. 2, т . 4 от писмена форма, като Съдът намира, че е подробно мотивирано с изложени конкретни фактически и правни съображения, но само в частта му, отнасяща се за констатациите по повод неизпълненото условие по мярка А, дейност 1, мярка Б, дейност 1 и мярка Д, дейности 1 и 3 стопанисваните пчелни семейства, за които се иска финансово подпомагане, да бъдат под ветеринарномедицински контрол. В тази връзка административният орган изрично е формулирал констатациите, водещи до извода за неспазване на условието по чл. 9, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 1, чл. 14, ал. 2, т. 1 и чл. 21, ал. 2, т. 1 от Наредба №10 от 13.12.2019 г., като предпоставка за ангажиране на хипотезата, съдържаща се в чл. 40, ал. 2, т. 8 от същата наредба – постановяване на отказ за плащане на целия размер БФП по подаденото от О. М. заявление за еднократно плащане във връзка със сключения административен договор за предоставяне на БФП. Изпълнителният директор на ДФ „Земеделие” е изложил аргументи, подкрепени с фактически констатации по отношение възприетото от становище, че в случая и с оглед естеството и съдържателните елементи на сключените договори по чл. 137а, ал. 1 от ЗВД, не е налице осъществяването на ветеринарно-медицински контрол за целите на Наредба №10 от 13.12.2019 г.
Съдът приема, че не така обаче стоят нещата по отношение наличието на твърдяното от органа нарушение на чл. 25 от ЗДДС и чл. 54 от ППЗДДС, доколкото в уведомителното писмо, в тази му част се съдържат по-скоро фактически установявания, без същите да са подведени под конкретно правно основание, което да изключва правото за изплащане на БФП. Изпълнителният директор на ДФ „Земеделие” е възприел, че с по-късното издаване на фактури за извършени доставки на ветеринарно-медицински препарати, съчетано с обстоятелството, че приемо-предавателните протоколи за получаване на стоките са съставени от лицето О. М. в качеството му на служител на доставчика, е извършено нарушение на данъчното законодателство, без да е посочил в какво противоречие това нарушение влиза с предписаните условия за подпомагане по отделните мерки и дейности по програмата. Ето защо, Съдът приема, че липсват конкретни правни и фактически съображения, които да обосноват изводите за неспазване на условията за подпомагане. Предвид обаче крайният резултат на развилото се производство и обстоятелството, че в акта се съдържат достатъчно ясни и логично структурирани фактически мотиви, обосноваващи постановения процесен отказ по всички мерки и дейности, но на друго правно основание, Съдът счита, че формално установеното нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК по отношение частта на писмото, конкретно касаеща разходите по мярка Б, дейност 1 от програмата, не повлиява крайният правен извод за законосъобразност на процесния отказ от заплащане на претендираната БФП.
С оглед горното, Съдът приема и, че оспореният административен акт е издаден при липса на допуснати нарушения на общите и специалните административно-производствени правила, които да бъдат квалифицирани като съществени такива и да обусловят неговата незаконосъобразност на това основание. Процедурата по одобрение на подадено заявление за плащане изисква извършването на проверка за съответствие, като при установени в хода й непълноти и/или други нередности на кандидата се изпраща писмено уведомление за представяне на допълнителни документи и разяснения, като в случая това е сторено, видно от приложената по делото кореспонденция. На кандидата е предоставена възможност да упражни ефективна защита на своите права от гл. т. констатираните несъответствия от страна на административния орган.
Оспореното Уведомително писмо с изх. №01-6500/3111 от 26.05.2022 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, гр. София е законосъобразно и като издадено при правилно приложение на материалния закон, по отношение съображенията за установено неспазване на изискването по чл. 9, ал. 1, т. 1 във връзка с условията, съдържащи се в чл. 11, ал. 1, т. 1, чл. 14, ал. 2, т. 1 и чл. 21, ал. 2, т. 1 от Наредба №10 от 13.12.2019 г., като съображенията за това се свеждат до следните:
Съгласно чл. 26, ал. 1 от Наредба №10 от 13.12.2019 г. кандидатите за финансово подпомагане по „Националната програма за пчеларство за тригодишен период 2020 -2022 г.“ подават заявление за подпомагане по образец, одобрен със заповед на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие”, в зависимост от мярката, по която се кандидатства, и прилагат към него документите, посочени в образеца. Разпоредбата на чл. 29, ал. 1 от наредбата определя, че изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" определя със заповед периода за подаване на заявления за подпомагане по чл. 26, ал. 1, като със същата заповед се определя периодът за приемане на заявления за подпомагане и се посочва и бюджетът на съответната мярка за съответния период на прием. Съгласно чл. 26, ал. 3 от наредбата при подаване на заявлението служители на ДФ "Земеделие" извършват преглед на подадените документи в присъствието на кандидата, на неговия законен представител или на упълномощеното от него лице. В случай на липси или нередовности в документите заявлението не се приема и се връща на кандидата заедно с писмено изложение за всички установени липси и/или нередовности в заявлението /ал. 4/.
Съобразно чл. 36, ал. 1 от наредбата финансовата помощ се изплаща след извършване на цялата инвестиция и/или разход по всяка от дейностите на мерките на наредбата. За целта се подава нарочно заявление за плащане, като към него се прилагат и необходимите документи, съобразно конкретната мярка/дейност /чл. 37/. По подаденото заявление за плащане се извършват дейности по проверка, както на мястото на прием, така и последващи административни или физически такива, като действията и редът за извършването им са сходни с тези, осъществявани при първоначалния прием на заявленията за подпомагане Одобрението или отказът за плащане на част от заявените разходи във всички случаи следва да е мотивиран-аргумент от разпоредбите на 39, ал. 1, т. 3 и чл. 40, ал. 1 и 2 от наредбата. Реалното извършването на заявените за подпомагане разходи, съответно придобиването на заявените активи в действителност е предпоставка за изплащане на безвъзмездната финансова помощ, която от своя страна следва да покрие извършеното от ползвателя по програмата, като същевременно по този начин се достига до реално подпомогне на неговата дейност.
В глава V от Наредба №10 от 13.12.2019 г. систематизирано са посочени конкретните условия за допустимост, на които кандидатите следва да отговарят по всяка една от мерките и дейностите по програмата, в т. ч. са конкретизирани видовете активи, които подлежат на подпомагане и условията свързани с това. В глава IV от наредбата са посочени общите изисквания към кандидатите, като едно от тях е и това, същите да отговарят на условията за подпомагане по съответните мерки от програмата /чл. 9, ал. 1, т. 1/. Както вече бе споменато по-горе, съгласно разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 1, чл. 14, ал. 2, т. 1 и чл. 21, ал. 2, т. 1 от Наредба №10 от 13.12.2019 г., относими съответно за мерките А, Б и Д и включените в тях отделни дейности, допустими за подпомагане по тях са кандидатите, които отговарят и на условието стопанисваните от тях пчелни семейства да бъдат под ветеринарномедицински контрол.
Безспорно по смисъла на чл. 40, ал. 2 от наредбата, съответно чл. 4.4 от договора е, че несъответствието на кандидата с условията, предвидени в чл. 9 и тези, съдържащи се в раздели от I до VI от глава пета към момента на подаване на заявлението за плащане, както и констатираното неизпълнение на поетите с договора за БФП задължения в т. ч. и неосъществяване на инвестицията/разхода, представляват основание за постановяване на отказ за изплащането на част или на целия размер на помощта. В този смисъл и по аргумент от разпоредбата на чл. 40, ал. 2, т. 8 обстоятелството, че към момента на подаване на заявлението за плащане от 29.07.2021 г. стопанисваните от М. пчелни семейства не са били под ветеринарномедицински контрол принципно би било основание за постановяване на отказ за плащане.
В конкретния случай, основният спор по делото се свежда до това дали за кандидата О.А. М. в качеството му на земеделски производител са налице основанията за отказ от финансиране по подаденото от него заявление за плащане от гл. т. на възприетата от административния орган липса на осъществяван ветеринарно-медицински контрол по см. на чл. 137а, ал. 1 от ЗВД над стопанисваните от жалбоподателя пчелни семейства.
Съгласно правилото на чл. 137а, ал. 1 от ЗВД, собствениците или ползвателите на животновъдни обекти, регистрирани по реда на чл. 137, ал. 1 – 9, сключват с регистрирани ветеринарни лекари договори за профилактика, лечение и диагностика на болести по животните и за изпълнение на мерките по програмите по чл. 46з, 46и и чл. 118, ал. 1. Образецът на договора в частта му за изпълнение на мерките по програмите по чл. 46з, 46и и чл. 118, ал. 1 се утвърждава от изпълнителния директор на БАБХ след съгласуване с БВС. Регистрираните ветеринарни лекари уведомяват областните колегии на БВС за сключените от тях договори. Съответно мерките по програмите по чл. 46з, 46и и чл. 118, ал. 1 в обектите, в които се отглеждат животни само за лични нужди, се изпълняват от регистрирани ветеринарни лекари, сключили договор по реда на чл. 137б – чл. 46е, ал. 2 от ЗВД.
Съгласно чл. 46и от ЗВД, БАБХ изготвя НППНКЛБЖЗ с национално значение, която се одобрява по реда на чл. 46з, ал. 2 от ЗВД. Принципно положение, залегнало в чл. 46д от ЗВД е, че изпълнители на мерките по програмите по чл. 46з, 46и и чл. 118, ал. 1 са ветеринарни лекари, регистрирани по реда на чл. 25, с изключение на случаите по чл. 46ж от ЗВД. Според чл. 25 от ЗВД, ветеринарните лекари могат да упражняват ветеринарномедицинска практика във ветеринарномедицинско заведение, ако са вписани в регистъра по чл. 32 от закона и членуват в Българския ветеринарен съюз /БВС/. Съгласно чл. 46е от ЗВД, мерките по програмите по чл. 46з, 46и и чл. 118, ал. 1 в обектите, регистрирани по реда на чл. 137, се изпълняват от регистрираните ветеринарни лекари, сключили именно договор по реда на чл. 137а.
По делото не е спорно, че в случая земеделският производител О.А. М. се явява собственик на ЖО- пчелини с №6268Б-0443 и №6268Б-0380, както и че за него в това му качество е възникнало задължението да сключи договори за осъществяване на ветеринарномедицински контрол по смисъла на чл. 137а, ал. 1 от ЗВД, доколкото същият не попада в изключението на чл. 137, ал. 1 от ЗВД – аргумент от разпоредбата на § 1, т. 55а от ДР на ЗВД, във връзка с § 1, т. 45 и 47 от Закона за животноводството. Не е спорно също, а и се установява от доказателствата по делото, че жалбоподателят д-р О. М. е регистриран ветеринарен лекар, вписан в регистъра на ОБДХ-Стара Загора за упражняване на ветеринарномедицинска практика във ветеринарно медицинско заведение с УРН 2492128, притежавайки УНР на ветеринарен лекар ТрУ044286/2007, както и че същият е вписан и в регистъра на БВС под №24000303. Установява се също, че ветеринарно медицинското заведение с УРН 2492128 - ветеринарната амбулатория – трета категория е собственост на д-р М. Г., който е вписан и като законен представител - управител на същото.
Вземайки предвид по-горе изложената нормативна регламентация и след извършен анализ на наличните по делото, сключени на основание чл. 137а от ЗВД, договори за предоставяне на ветеринарномедицински услуги №2 и №4 от 30.01.2019 г., Съдът приема, че последните са сключени между ЗП О. М. в качеството му на собственик на ЖО- пчелини с №6268Б-0443 и №6268Б-0380 и д-р О. М. в качеството му на регистриран ветеринарен лекар, доколкото същият очевидно не е управител на ветеринарно медицинското заведение с УРН 2492128 – такъв, съгласно представеното по делото удостоверение №128-01 от 25.01.2019 г. е д-р М. Г..
Според легалната дефиниция на "договор" /изцяло приложима и за настоящия случай/, уредена в чл. 8, ал. 1 от ЗЗД, това е съглашение между две или повече лица, за да се създаде, уреди или унищожи една правна връзка между тях. Принципно не може да бъде отречено, че договорът е двустранна сделка, при която е налице съгласуване на насрещни волеизявления на две страни/участници. Договорът включва две или повече взаимно свързани волеизявления, насочени към пораждане на правни последици, които засягат поначало лицата, които извършват волеизявленията. Без съмнение насрещният характер на волеизявленията предпоставя извършването им от две противоположни страни, доколкото както бе посочено, договорът представлява съглашение между две или повече различни страни и е израз на постигнато между тях съгласие за правно обвързване. Така, се налага изводът, че за сключването на договора поначало е нужно участието на поне два отделни правни субекта, т. е., договорното съглашение не може да има само една страна/участник. В действителност, договорът за предоставяне на ветеринарномедицински услуги по изпълнение на мерките по НППНКЛБЖЗ е регламентиран в специален нормативен акт – Закон за ветеринарномедицинската дейност и по конкретно в чл. 137а и в чл. 137б от същия закон, но тази регламентация не изключва общата на ЗЗД от гл. точка на дефиницията на понятието "договор".
След като в конкретния случай се установява, че представените по делото договори с предмет, произтичащ от разпоредбата на чл. 137а от ЗВД са сключени между едно и също физическо лице в качеството му както на възложител, така и на изпълнител на ветеринарномедицинските услуги, то това неименуемо води до правно обоснован извод за изначално невъзможно съществуване на подобни договори, поради липсата на две насрещни страни по правната връзка, към създаване, на която са насочени техните волеизявления. Сключването на подобни двустранни съглашения /страните по което е едно и също лице/, е в явно противоречие със закона, предвид регламентирания със ЗЗД характер на договора като юридическо съглашение между две или повече лица, поради което такива договори са нищожни на основание чл. 26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД. В този смисъл характерно за нищожните договори е именно това, че поради особено тежкия си порок /в случая противоречие със закона/, те изначално не пораждат валидни правни последици, поради което често правната доктрина ги определя като "правно нищо".
Следва да се отбележи, че непрецизно административният орган в лицето на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие” е формирал извода си, че визираните договори по чл. 137а, ал. 1 от ЗВД не са произвели правно действие, позовавайки се само на извършеното договаряне сам със себе си, без да внесе правилни уточнения по въпроса, относими към конкретния случай. По принцип договарянето сам със себе си е уредено като правна възможност в чл. 38, ал. 1 от ЗЗД, но видно от разпоредбата, тя визира съвсем друго. Става въпрос за случаите, в които едно лице, действащо като пълномощник на друго лице, може да договаря от негово име лично със себе си или с друго лице, което също представлява, само когато представляваният е дал съгласие за това. Процесният случай няма нищо общо с тази хипотеза, като се има предвид, че става въпрос за предоставяне на ветеринарномедицински услуги от физическо лице – ветеринарен лекар по отношение ЖО-пчелини, собственост на същото физическо лице. Независимо от това обаче, по изложените вече от съда съображения за приложимостта на чл. 26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, верен е крайният извод на административния орган, че няма възникнало валидно правоотношение с две насрещни страни по договора с регистриран ветеринарно медицински обект, по което да са постигнати целените правни последици, а именно: стопанисваните от жалбоподателя О.М. ЖО да бъдат под ветеринарномедицински контрол по реда на чл. 137а, ал. 1 от ЗВД във връзка с чл. 46д и чл. 46е от ЗВД. Установената липса на правни последици на двата договора де факто води и до неизпълнение на изискванията, съдържащи се в чл. 11, ал. 1, т. 1, чл. 14, ал. 2, т. 1 и чл. 21, ал. 2, т. 1 от Наредба №10 от 13.12.2019 г., относими съответно за мерките А, Б и Д и включените в тях отделни дейности, което от своя страна предпоставя приложението на чл. 40, ал. 2, т. 8 във връзка чл. 9, ал.1, т. 1 от наредбата.
Предвид горното правно и фактически обоснован се явява формираният от Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие” краен извод за постановяване на отказ за плащане по подаденото от жалбоподателя заявление за еднократно плащане №221/24/047408/1 от 29.07.2021 г. по сключения с ДФ „Земеделие” договор №3067 от 19.03.2021 г. по отношение заявените за подпомагане допустими разходи по мярка А, дейност 1, мярка Б, дейност 1 и мярка Д, дейности 1 и 3 във връзка с приложението на Националната програма за пчеларство за периода 2020-2022 г.
Обжалваното уведомително писмо №11 с изх. №01-6500/3111 от 26.05.2022 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, гр. София е валиден и законосъобразен административен акт, а подадената против него жалба, следва да се отхвърли като неоснователна.
Предвид изхода на спора, претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателна и следва да се уважи, поради което на основание чл. 143, във връзка с чл. 144 от АПК, чл. 78, ал. 3 и 8 от ГПК и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ в тежест на жалбоподателя О.А.М. следва да се възложи заплащането на сумата от 100.00 лв., представляваща възнаграждение за юрисконсулт, при отчитане на правната и фактическа сложност на делото и проявената процесуална активност на пълномощника на ответника.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването на О.А.М. ***, против Уведомително писмо №11 с изх. №01-6500/3111 от
26.05.2022 г. Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, гр. София за
отказ за изплащане на заявена от М., чрез подадено от него заявление за
еднократно плащане с УИН 24/051120/22280 от 29.07.2021 г. финансова помощ, по
„Националната програма за пчеларство за тригодишен период 2020 -2022 г.“.
ОСЪЖДА О.А.М.,
ЕГН ********** ***, да заплати на Държавен фонд „Земеделие“ – гр. София сумата
от 100.00 лв., представляващо възнаграждение за юрисконсулт.
Решението подлежи на
обжалване пред Върховния
админстративен съд с
касационна жалба в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: