Определение по дело №21/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение № 55 от 26.06.2015 г., постановено по гр.д.№ 284/2015 г., К.районен съд е отхвърлил предявения от „Р.” Е. Г. против О. К. иск за присъждане на сумата в общ размер на 931.83 лева, като получена без основание за периода от 06.03.2010 г. до 11.10.2010 г. за услугата „административно обслужване на погребение”, като неоснователен.

Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът „Р.” Е. Г., който чрез своя представител по пълномощие, го обжалва като неправилно – постановено при неправилно приложение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалния закон и необосновано. В жалбата се излагат съображения, че услугата „административно обслужване на погребение”, предвидена в т.5 от Номенклатура и цени на основните услуги, предлагани в ОП „О.д.” към О. К., не представлява такава, за която следва да се заплаща от дружеството (съответно от гражданите) определената цена, като заплатените от въззивника суми на Общинско предприятие „О.д.” по процесните фактури се яв ват и недължимо платени. В тази връзка счита, че Номенклатура и цени на основните услуги, предлагани в ОП „О.д.” към О. К., дори и приета от Общински съвет – К., не може да създаде и не създава основание за събирането на цена за услугата „административно обслужване на погребение”, тъй като предвиждането й (регламентирането й) е лишено от такова. Същата притежавала характеристиките на такса, а не на услуга. Чрез въвеждането й се целяло да се създаде съвсем умишлено и преднамерено разграничение между административните служебни действия по организиране на погребение и фактическите такива по изкопаване на гробно място, целящо да „придаде” обоснованост при създаването на задължение за тяхното отделно заплащане за сметка на гражданите и дружествата, осъществяващи стопанска дейност. Счита, че всъщност тези действия са част от един процес по извършване на същинското погребение, като социално мероприятие, осъществявано в обществен интерес и насочено към задоволяване на обществени потребности, за което следва да са осигурени средства в бюджета на общината, заложени като такива и за издръжката на общинското предприятие. Дейностите, обхванати от услугата „административно обслужване на погребение”, предлагана от ОП „О.д.” към О. К. и предвидена в Номенклатурата, нямали характер на самостоятелна административна дейност, като услуга, нито на стопанска такава, за която се дължи и събира индивидуална сума за извършването им. Поради това, воденето и поддържането на регистър на покойника, като част от предмета на дейност на ОП, определен от О. К., и воденето на другите, свързани с него, вътрешно – служебни документи – дневник на погребенията, азбучник на покойника, изготвяне на схеми и поименни списъци на гробните места, не съставлявали дейност, която следва да бъде заплащана от въззивното дружество ида бъде за негова сметка. Освен това, в жалбата се поддържа, че незаконосъобразно районният съд е отказал да извърши косвен съдебен контрол в съдебното производство пред него по въведените твърдения за незаконосъобразност на Решение № 36/25.02.2010 г., съдържащо се в Протокол № 2/25.02.2010 г., с което Общински съвет – К. е приел Номенклатура и ценоразпис на услугите на ОП „О.д.” към О. К., считано от 01.03.2010 г. Моли съда да отмени обжалваното решение на районния съд и да постанови друго по съществото на спора, с което да уважи предявения иск. В съдебно заседание, чрез представителя си по пълномощие, поддържа жалбата. Претендира разноски за първата инстанция.

Въззиваемият – О. К., в представен в срока по чл.263, ал.1 от ГПК отговор, чрез своя представител по пълномощие, изразява становище за неоснователност на въззивната жалба.

Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, прие за установено следното:

Атакуваното решение е валидно и допустимо, като не са налице основания за обявяването му за нищожно или обезсилването му като недопустимо.

Пред първата инстанция е бил предявен иск от „Р.” Е. гр. К. (въззивник) против О. К. (въззиваем в тази инстанция) за присъждане на сумата в общ размер на 931.83 лева, като получена без основание за периода от 06.03.2010 г. до 11.10.2010 г. за услугата „административно обслужване на погребение”. Претенцията си ищеца обосновава с това, че в периода 06.03.2010 г. - 11.10.2010 г. включително, при осъществяване на дейността си „Р.“Е. е заплащало на Общинско предприятие „О.д.“ /ОП/ към О. К. за всяко извършено от дружеството погребение сумата 12.60 лева с ДДС за услугата „административно обслужване на погребение“, която сума не следвало да се заплаща, тъй като нямала характер на самостоятелна административна дейност като услуга, нито стопанска такава, за която да се дължи и събира индивидуална сума за извършването им. Тази услуга била обхваната и представлявала част от дейността по извършването на същинското погребване като социално мероприятие, целящо да задоволи обществения интерес при неговото организиране и за което следвало да са осигурени средства в бюджета на общината, заложени като такива и издръжка на ОП. С оглед на това воденето и поддържането на регистър на покойника като част от предмета на дейност на ОП, определен от О. К. и воденето на другите свързани с него вътрешно-служебни документи – дневник за погребенията, азбучник на покойника, изготвянето на схеми и поименни описи на гр¯бните места не съставлявали дейност, която следвало да бъде заплащана от дружеството и да бъде за негова сметка.

Установено е по делото, че с Решение № 200/23.12.2009 г. по протокол № 10 от заседание на Общински съвет – К., проведено на 23.12.2009 г., е създадено Общинско предприятие „О.д.“ към О. К. и са приети Правилник за дейността му и Номенклатура и ценоразпис на услугите му. С Решение № 36/25.02.2010 г. по Протокол № 2 от заседание на Общински съвет – К. е отменена, приетата с решение № 200/23.12.2009 г. Номенклатура и ценоразпис на услугите на ОП „О.д.“ към О. К., и е приета нова Номенклатура и ценоразпис на услугите на ОП „О.д.“ към О. К., считано от 01.03.2010 г. Съгласно раздел първи, т.5 от новоприетата номенклатура, предвижда се заплащане на услугата „административно обслужване на погребение“ срещу цена от 10.47 лева без ДДС. На 17.09.2010 г. Общински съвет – К., с Решение № 149/ 17.09.2010 г. по протокол № 9/17.09.2010 г., е променил Номенклатурата и цените на основни услуги, предлагани от ОП „О.д.“ към О. К., в частта й относно раздел първи, т.5, като наименованието и цената на услугата „административно обслужване на погребение“ възлизаща в размер на 10.47 лева без ДДС са променени с ново наименование и цена – „обслужване на погребение“ с цена на 12.60 лева с ДДС.

От представените по делото фактури и назначената съдебно – счетоводна експертиза се установява, че във връзка с осъществяване на своята дейност „Р.“Е., в периода от 06.03.2010 г. до 11.10.2010 г. Включително, е заплащало на Общинско предприятие „О.д.“ към О. К. за всяко извършено погребение от дружеството стойността на услугата „административно обслужване на погребение“, за което са били издадени 79 бр. фактури на обща стойност 931.83 лева.

Предвид така установената по делото безспорна фактическа обстановка и с оглед предявения иск, спорен е единствено въпроса: с основание ли е платена от ищеца, респективно – получена от ответника, сумата в общ размер на 931.83 лева, за периода от 06.03.2010 г. до 11.10.2010 г., за услугата „административно обслужване на погребение”.

Съгласно чл.55, ал.1, предложение първо от ЗЗД, който е получил нещо без основание е длъжен да го върне. В тази връзка, установява се по делото, че процесните суми са били заплащани на основание решения на Общински съвет – К. (Решение № 36/25.02.2010 г. и Решение № 149/17.09.2010 г.), взети в качеството му на орган на местното самоуправление. По своя характер тези решения на общинския съвет имат характер на административен акт, тъй като са приети в качеството му на орган на власт, съобразно правомощията му по чл. 21, ал.1, т.23 от ЗМСМА и с тях се пораждат права и задължения. По делото липсват твърдения и не са представени доказателства тези административни актове да са отменени или изменени по надлежния за това ред, вследствие на което да е преустановено задължението за заплащане на съответната административна услуга.

С други думи, установява се, че таксата за услугата „административно обслужване на погребение” е била заплащана през процесния период от ищеца на ответника на основание административен акт – решение на Общински съвет – К., което не е било отменено, нито е било обявено за незаконосъобразно от компетентния за това орган. При това положение, следва да се приеме, че изплатената от ищеца сума за административно обслужване на погребение не е получена от ответника без основание, а напротив – на основание решение на общинския съвет.

Във връзка с изложеното, ирелевантни за предявения иск са доводите на ищеца (въззивник в това производство) относно това следвало ли е да се събира такса за тази услуга, тъй като задължението за заплащането й е установено с решение на общинския съвет, имащо характер на административен акт, което не е отменено, нито е обявено за незаконосъобразно, и за законосъобразността на което съдът не може да се произнася инцидентно в настоящото производство, предвид установената в чл.17, ал.2, изр.2-ро от ГПК забрана.

Предвид изложеното, неоснователни са направените във въззивната жалба доводи, в това число и относно приложението на чл.17, ал.2, изр.2-ро от ГПК в случая, поради което жалбата е неоснователна, а решението на районния съд – правилно и като такова същото следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото разноски не следва да се присъждат, тъй като такива не са поискани.

Водим от изложеното и на основание чл.271, ал.1 от ГПК и чл.280, ал.2 от ГПК, въззивният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 55 от 26.06.2015 г., постановено по гр.д.№ 284/2015 г. по описа на К.районен съд.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател : Членове : 1. 2.