Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Мария Гаджонова | |
за да се произнесе взе предвид следното: Жалба по чл. 258 от ГПК. Жалбоподателката А. И. Б., чрез адвокат Н.И., излага в жалбата до съда, че не е доволна от решение № ..г. постановено по гр.д. № ..г. на ВТРС. Счита, че решението е незаконосъобразно, тъй като при постановяването му е нарушен материалния закон. Безспорно са събрани доказателства, че ищцата е кредитор на ответницата по делото. Ответницата е извършила дарение на собствения си недвижими имот на втория ответник, като с това действие са увредени интересите на кредитора/ищцата/. Неправилно съдът е обсъждал доказателства, които са неотносими по спора, необосновано е приел, че към датата на извършване на дарението безспорно е установено задължението, но с това действие не е затруднена възможността на кредитора да събере вземането си. Неправилно съдът е обсъждал и възможност за удовлетворяване на вземането чрез насочване на принудително изпълнение към движими вещи на длъжницата- лека кола. Моли съда да отмени обжалваното решение и да уважи предявения иск по чл.135 от ГПК. Ответните страни по въззивната жалба Е. Г. У. и С. И. П., чрез адвокат П. П., оспорват въззивната жалба. Заемат становище, че решението е правилно, като доводите са подробно изложени в представения писмен отговор. Молят съда да потвърди обжалваното решение. Претендират за разноски за въззивна инстанция. Великотърновският окръжен съд, след като взе предвид изложеното от страните и представените писмени доказателства, както и като съобрази разпоредбата на чл. 235, ал.3 от ГПК, приема за установено следното: Предмет на въззивно обжалване е решение № .г. постановено по гр.д. № ..г. на ВТРС. С това решение, съдът е отхвърлил предявения иск от А. И. Б. против Е. Г. У. и С. И. П. за обявяване недействителността на договор за дарение от 12.11. 2008г. ,обективиран с нот. акт № 2403, том ХІІІ, нот. д. № 1079/2008г. на нотариус Г.С., относно 1/4 идеална част от УПИ ІІ-, кв. по ПУП на гр.В., намиращ се на ул."И. В." № .., 1/2 идеална част от долния етаж на построената в горепосочения имот къща, 1/2 идеална част от коридора, пристройката с мазето и 1/2 идеална част от лятната кухня, както и съответните идеални части от общите части на сградата. Присъдил е разноски в полза на Е. У. и С. П..Така постановеното и обжалвано решение се явява неправилно. Съображенията на настоящата инстанция за това са следните: Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск, предявен от А. И. Б. против Е. Г. У. и С. И. П., по чл.135 от ЗЗД, както правилно е определил правното основание съдът. Този иск има за предмет правото на кредитора да обяви за недействителна по отношение на себе си сделка, с която длъжникът го уврежда. Това право възниква за кредитора, когато сделката е увреждаща и е безвъзмездна или е възмездна, но длъжникът и третото лице са знаели за увреждането, както и когато увреждащата сделка е извършена преди възникването на вземането. В тази връзка, за да бъде успешно доказан иск по чл.135 от ЗЗД налице следва да са няколко кумулативно дадени предпоставки. В развилото се производство пред ВТРС са установени по несъменн начин предпоставките на чл.135 от ЗЗД, а именно: ищцата А. Б. е установила, че между нея и първата ответница Е. Г. У. е бил сключен писмен договор за финансов заем общо в размер на .. лв. на 04.08. 2006г. Крайният срок за връщане на заема е определен до 31.10. 2006г. На 26.11. 2006г. Е. У. е получила още една сума в размер на 770,00 лв., за която сума не е посочен краен срок за връщане. Общият размер на дължимия заем по така възникналите договорни отношения между страните е в размер на 1770,00 лв. Така съществувалите облигационни отношения между страните не са били спорни, тъй като представения договор и разписка не са били оспорени от ответницата по делото. По тези два документа ищцата е установила качеството си на кредитор спрямо първата ответница по делото. Кредитор по смисъла на чл.135 от ЗЗД, а и постоянната практика на съдилищата, включително и ВКС, е не само този който има вземане, установено с влязло в сила решение. Кредитор е лицето, което по начало има вземане, без то да е установено с влязло в сила решение. Втората предпоставка за успешно доказване на иск по чл.135 от ЗЗД е длъжникът да е извършил действия, с които уврежда своя кредитор. И този факт е установен в хода на делото. На 12.11.2008г. длъжникът е дарил собствения си недвижим имот, представляващ 1/4 идеална част от УПИ ІІ- 2143, кв.313 по ПУП на гр.В., намиращ се на ул."И. В." № ... 1/2 идеална част от долния етаж на построената в горепосочения имот къща; 1/2 идеална част от коридора, пристройката с мазето и 1/2 идеална част от лятната кухня, както и съответните идеални части от общите части на сградата, на втория ответник С. И. П., видно от представения по делото нот. акт № ... том ХІІІ, нот. д. № ...г. на нотариус Г. С.. Няма доказателства от които да се установи, че към момента на прехвърлителната сделка длъжникът е погасил задължението си към кредитора,т.е прехвърлянето на имота е извършено преди погасяването на дължимия заем. Установяването на този факт е в тежест на длъжника, както правилно първоинстанционият съд е дал указания в своя доклад по делото. С действията по прехвърляне на имота е безспорно, че длъжникът е целял увреждане интересите на кредитора, тъй като намалява имуществото си спрямо което би могло да се насочи бъдещо принудително изпълнение. В конкретния случай не се нуждае от установяване третата предпоставка за основателност на предявения иск- третото лице да е знаело за увреждането, тъй като тази предпоставка следва да се установи в случай, когато сдеÙката е възмездна. Неправилно, в нарушение на процесуалните норми, първоинстанционният съд е допуснал спиране на производството по делото, до решаване на спор между страните по предявен иск за претендираното от А. Б. против Е. У. вземане, а след решаване на спора между страните по гр.д. № 322/09г. на ВТРС е формирал й вътрешно убеждение, както й е извел извод за недължимост на сумата по договора за финансов заем. В производството по Павловия иск съдът изхожда от положението, че вземането съществува, ако то произтича от твърдените факти. Това е така, защото с иска по чл. 135 от ЗЗ не се засягат отношенията между страните, които са сключили сделката. Увреждащата сделка се счита несъществуваща единствено по отношение на увредения кредитор и само с оглед на това му качество. Ако това негово качество по-късно бъде отречено, непротивопоставимостта губи смисъл. Съдът може само да вземе предвид единствено влязлото в сила решение, но не да изчаква завършване на производството по иск по чл.135 ЗЗД, до влизане в сила на решение по друго дело. В производството по чл.135 от ЗЗД, както се посочи и по-горе тежестта за доказване за погасено задължение е на длъжника и негово е задължението да представи на съда влязло в сила решение относно несъществуващо задължение. Изводите на първонистанционният съд за неоснователност на предявения иск са неправилни, дори и след преценка на влязлото в сила решение по гр.д. № 322/09г. на ВТРС. Видно от това решение, съдът е приел, че задължението на У. в размер на 700,00 лв., дадено по разписката не е заплатено,т.е. към датата на постановяване на решението 08.07.2009г. У. продължава да има качеството на длъжник по отношение на А. Б., така както е била длъжник и към момента на прехвърлителната сделка. Този факт не е обсъден и преценен като относим към твърдяното от ищцата по делото, а е обсъден като незначително задължение за изпълнение за което не се налага принудително изпълнение срещу имот, а може да се реализира и срещу друго имущество на длъжника, напр. притежаваната лека кола. В тази връзка решението се явява необосновано, тъй като правилно установения факт от съда, че първата ответница по делото има качество на длъжник спрямо ищцата, не е съобразен с приложимата правна норма. Обжалваното решение е неправилно и следва да се отмени, като съдът постанови ново решение с което уважи предявения иск и присъди разноски в полза на жалбоподателката - доказани в размер на 1202 лв. за две съдебни инстанции. Водим от горното и на основание чл. 271 от ГПК, съдът: Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № ...г. постановено по гр.д. № ...г. на ВТРС изцяло, като неправилно, вместо което постанови: ОБЯВЯВА сключеният между Е. Г. У. от гр.В. Т. и С. И. П. от с.Л., община В. договор за дарение на недвижим имот, представляващ 1/4 идеална част от УПИ ІІ- 2143, кв.313 по ПУП на гр.В., намиращ се на ул."И. В." № ... 1/2 идеална част от долния етаж на построената в горепосочения имот къща, 1/2 идеална част от коридора, пристройката с мазето и 1/2 идеална част от лятната кухня, както и съответните идеални части от общите части на сградата, описан в нот. акт № 2403, том ХІІІ, н. д. № 1079/2008г. от 12.11. 2008г. на нотариус Г. С., за недействителен по отношение на А. И. Б. от гр.В. на основание чл.135 от ЗЗД. Осъжда Е. Г. У. от гр.В. и С. И. П. от с.Л., община В., да заплатят на А. И. Б. от гр.В. сума в размер на ... лв., представляваща разноски за две съдебни инстанции. Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните. Председател: Членове: |