№ 2057
гр. София, 05.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 22 -РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА
при участието на секретаря ВЕЛИСЛАВА ЕМ. РАНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА Административно
наказателно дело № 20241110216454 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „***“ ООД срещу наказателно постановление
/НП/ № 005753/28.10.2024 г., издадено от председателя на Комисия за защита
на потребителите /КЗП/, с което е наложено административно наказание –
имуществена санкция в размер на 2000 /две хиляди/ лева на основание чл.
210а, вр. чл. 68д, ал. 1, предл. 1, вр. чл. 68г, ал. 4, вр. чл. 68в от Закона за
защита на потребителите /ЗЗП/ за нарушение на чл.68в, вр. чл.68г, ал.4, вр.
чл.68д, ал.1, предл.1 от ЗЗП.
Според жалбоподателя атакуваното наказателно постановление е
незаконосъобразно, тъй като е издадено в противоречие на материалния и на
процесуалния закон. Твърди се, че от съдържанието на АУАН № 005753 от
14.05.2024 г. не става ясно при коя от хипотезите на чл. 40 от ЗАНН е съставен
актът – в присъствието или в отсъствието на нарушителя. Сочи се нарушение
на разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Оспорва се компетентността на издалия
наказателното постановление – председателя на Комисията за защита на
потребителите. Според жалбоподателя от клаузите на договор за
потребителски кредит № 1072451/23.02.2024 г., както и от предоставената на
потребителя преддоговорна информация под формата на СЕФ, е видно, че
лихвеният процент е фиксиран и той е 41 % - чл. 6 от договора и т. 1 от Раздел
1
Трети от СЕФ и не е налице заблуждаваща търговска практика. Твърди се, че
чл. 21, ал. 2 от Договор № 1072451/23.02.2024 г. имплементира изцяло
разпоредбата на чл. 32, ал. 4 от ЗПК, според която при предсрочно погасяване
на кредита кредиторът има право на справедливо и обективно обосновано
обезщетение за евентуалните разходи, пряко свързани с предсрочното
погасяване на кредита, когато то се извършва през период, в който лихвеният
процент е фиксиран. Посочено е също, че наложеното наказание не отговаря
на обществената опасност на твърдяното за извършено административно
нарушение и е явно несправедливо и отново се иска съдът да отмени изцяло
обжалваното наказателно постановление. Не се претендират разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не
се представлява от процесуален представител.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява, не се представлява
от процесуален представител.
Съдът, след като служебно провери обжалвания акт, доводите на
страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
На 06.03.2024 г. при извършена проверка с КП № К-2757888/06.03.2024
г. от КЗП в офис на „***“ ООД, находящ се в гр. ***, ул. *** № 8, стопанисван
от „***“ ЕООД, действащ в качеството му на кредитен посредник на „***“
ООД, е изискано да се представят в КЗП договори с клиенти, сключени през
месец февруари 2024 г., в едно с Обли условия, стандартен европейски
формуляр (СЕФ) за предоставяне на информация за потребителските кредити,
погасителен план.
Изисканите документи са представени на 13.03.2024 г. от „***“ ООД и
приети с ППД № 47143/13.03.2024 г., като е представен и договор №
1072451/23.02.2024 г., СЕФ, месечен погасителен план, общи условия по
договори за потребителски кредит и искане за потребителски кредит.
Установено е, че на 23.02.2024 г. в гр. ***, при отпускане на
потребителски кредит в размер на 1000 лева, със срок 6 месеца по договор за
потребителски кредит (заем) № 1072451/23.02.2024 г., е предоставена от
жалбоподателя на потребителя преддоговорна информация на стандартен
европейски формуляр (СЕФ), с посочен в т. 1 от Част Трета („Разходи по
кредита“) фиксиран лихвен процент – 41 %. Твърди се, че информацията в
2
преддоговорната информация за фиксиран лихвен процент не е вярна, тъй
като съгласно чл. 10 от договор за потребителски кредит №
1072451/23.02.2024 г., лихвеният процент е променлив. Твърди се също и че
информацията в преддоговорна информация (СЕФ) за липса на такса за
предсрочно погасяване на кредита е невярна, тъй като в чл. 21, ал. 2 от
договора за потребителски кредит е записано, че при предсрочно погасяване
на кредита от страна на кредитополучателя, кредиторът има право на
обезщетение за евентуални разходи, пряко свързани с предсрочното
погасяване на кредита. Изразява се становище, че по този начин дружеството
жалбоподател упражнява нелоялна заблуждаваща търговска практика, която
се изразява в предоставяне на преддоговорна информация с невярно
съдържание по отношение на вида лихвен процент и неустойките при
предсрочно погасяване. Информираният избор на потребителя се опорочава
от невярната информация и може да се въведе средният потребител в
заблуждение по отношение на разходите, които могат да възникнат във връзка
с кредита.
Посочените дата и място на извършване на нарушението са 23.02.2024 г.,
гр. ***, като нарушението е установено на 13.03.2024 г. при проверка на
документи с ППД № 47143.
Проверяващият е приел, че при тези обстоятелства е налице нарушение
на чл. 68д, ал. 1, предл. 1, вр. чл. 68г, ал. 4, вр. чл. 68в от Закона за защита на
потребителите /ЗЗП/, поради което е съставен акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ № 005753/14.05.2024 г. от А. И. К., на
длъжност главен инспектор в София – Комисия за защита на потребителите, в
присъствието на свидетеля ***.
Въз основа на съставения АУАН е издадено обжалваното понастоящем
наказателно постановление /НП/ № 005753/28.10.2024 г. от председател на
Комисия за защита на потребителите /КЗП/, с което е наложено
административно наказание – имуществена санкция в размер на 2000 /две
хиляди/ лева на основание чл. 210а, вр. чл. 68д, ал. 1, предл. 1, вр. чл. 68г, ал.
4, вр. чл. 68в от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/. Посочено е, че
нарушението е извършено за първи път, както и че няма данни за извършени
други нарушения на ЗПК от разглеждания вид, за които търговецът да е бил
санкциониран с влезли в сила наказателни постановления.
3
Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на
събраните по делото доказателства и доказателствени средства за тяхното
установяване: показанията на св. А. К.; АУАН № 005753/14.05.2024 г.; заповед
за компетентност № 322 ЛС/22.04.2015 г.; констативен протокол за извършена
проверка (КП) № К-2757888/06.03.2024 г.; протокол за проверка на документи
(ППД) № К-47143/13.03.2024 г.; договор за потребителски кредит №
1072451/23.02.2024 г.; заверен препис от стандартен европейски формуляр;
месечен погасителен план; общи условия по договори за потребителски
кредит и искане за потребителски кредит, както и от останалите материали по
делото. Показанията на свидетеля К. се оценяват като достоверни, тъй като не
съдържат вътрешни противоречия или неясноти и не се намират в
противоречие с други доказателства по делото. От показанията на този
свидетел става ясно, че именно той е съставил конкретния АУАН, като в
показанията си свидетелят пресъздава обстоятелствата по проверката. Съдът
кредитира писмените доказателства по делото, събрани и приобщени по
предвидения в закона ред.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Жалбата е депозирана от процесуално легитимирано лице в
законоустановения срок срещу подлежащ на оспорване административен акт,
поради което същата е процесуално допустима. По съществото на спора:
Както съставеният АУАН, така и издаденото въз основа на него и
оспорвано НП са издадени в предвидената от закона писмена форма и са
връчени в преклузивните срокове, предвидени в разпоредбата на чл. 34, ал.
1 и ал. 3 от ЗАНН на жалбоподателя. В случая спазен се явява и установеният
съгласно чл. 34, ал. 1 от ЗАНН тримесечен срок за съставяне на АУАН. Съдът
служебно констатира, че АУАН е издадено от компетентен за това
административен орган, видно от издадената заповед за компетентност № 322
ЛС/22.04.2015 г. актосъставителят А. К. е оправомощена да съставя актове за
установяване на административни нарушения на законите, контролът по
спазването на които е възложен на КЗП, в т. ч. и на Закона за защита на
потребителите /чл. 191, ал. 1 от ЗЗП/.
С оглед наведените в жалбата доводи, спорно по делото е правилното
прилагане на материалния закон спрямо установените факти и
4
обстоятелствата, и по-конкретно дали същите следва да се квалифицират като
нелоялна и заблуждаваща търговска практика. Понятието за "Търговска
практика" е уредено в § 13, т. 23 от допълнителните разпоредби на ЗЗП,
съгласно който това е "всяко действие, бездействие, поведение, търговска
инициатива или търговско съобщение, включително реклама и маркетинг, от
страна на търговец към потребител, което е пряко свързано с насърчаването,
продажбата или доставката на стока или предоставянето на услуга на
потребителите, като законът забранява използването на нелоялни търговски
практики. ". За да е налице нелоялна търговска практика по чл. 68 г, ал. 1 от
ЗЗП следва да е налице кумулативно предлагане на услуга, което противоречи
на изискването за добросъвестност и професионална компетентност, както и
това предлагане да променя или да е възможно да промени съществено
икономическото поведение на средния потребител, когото засяга. В
разпоредбата на чл. 68 г, ал. 4 от ЗЗП е предвидено, че нелоялни са
заблуждаващите и агресивните търговски практики по чл. 68д - 68к ЗЗП, като
нелоялните търговски практики се забраняват съгласно текста на чл. 68в от
ЗЗП. Съгласно чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП търговска практика е "заблуждаваща",
когато по някакъв начин, включително чрез цялостното й представяне,
заблуждава или е в състояние да заблуди средния потребител, дори ако
представената информация е фактически точна, а според чл. 68, ал. 2, т. 2,
предл. 15 обстоятелствата по чл. 68д, ал. 1 включват и страната на произход на
продукта. Съобразно посоченото в нормата търговската практика е
заблуждаваща, когато макар и сама по себе си да е точна с начина на нейното
представяне може да се въведе в заблуждение или е въведен в заблуждение
средният потребител, като съгласно чл. 68д, ал. 2, т. 2, предл. 15 един от
компонентите, спрямо които следва да не се въвежда в заблуждение е страната
на произход на стоката. Заблуждаваща е практиката, която има за резултат или
е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което
средният потребител не би взел без използването на търговската практика.
От изложеното следва, че фактическият състав на заблуждаващата
търговска практика по чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП изисква наличието на три
елемента: да е налице търговска практика, свързана с предлагането на стоки и
услуги; тази търговска практика да съдържа заблуждаваща, невярна
информация, която да е подвеждаща и тази търговска практика да има за
резултат или да е възможно да има за резултат вземането на търговско
5
решение, което потребителят не би взел без използването на търговската
практика.
Съдът намира, че по делото не се установи, че използваната от
дружеството-жалбоподател търговска практика е заблуждаваща, тъй като не
беше констатирано, че съдържа невярна информация, която да е подвеждаща.
Според АНО заблуждаващата търговска практика се е изразила
в предоставяне на преддоговорна информация с невярно съдържание по
отношение на вида лихвен процент и неустойките при предсрочно погасяване.
В хода на съдебното следствие обаче беше установено по категоричен начин,
че от клаузите на договор за потребителски кредит № 1072451/23.02.2024 г.,
както и от предоставената на потребителя преддоговорна информация под
формата на СЕФ, е видно, че лихвеният процент е фиксиран и той е 41 % - чл.
6 от договора и т. 1 от Раздел Трети от СЕФ и не е налице заблуждаваща
търговска практика. Колкото до чл. 21, ал. 2 от Договор № 1072451/23.02.2024
г., същият имплементира изцяло разпоредбата на чл. 32, ал. 4 от ЗПК, според
която при предсрочно погасяване на кредита кредиторът има право на
справедливо и обективно обосновано обезщетение за евентуалните разходи,
пряко свързани с предсрочното погасяване на кредита, когато то се извършва
през период, в който лихвеният процент е фиксиран. Обезщетението на
кредитора не може да бъде по-голямо от 1 на сто от предсрочно погасената
сума по кредита, когато оставащият период на договора за кредит е по-голям
от една година. Когато оставащият период на договора за кредит е по-малък от
една година, обезщетението на кредитора не може да е по-голямо от 0,5 на сто
от сумата на предсрочно погасения кредит. Следователно това е законово
закрепено право на кредитора, а не отделна такса за предсрочно погасяване.
Ето защо, съдът счита, че не е осъществен съставът на
административното нарушение, за което е ангажирана отговорността на
търговеца.
При това положение обжалваното НП следва да се отмени.
Жалбоподателят има право да му бъдат присъдени направените във връзка с
производството по делото разноски, но за това не е направено искане от него
или от процесуалния му представител, поради което разноски не следва да му
се присъждат.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 2 от ЗАНН СЪДЪТ
6
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 005753/28.10.2024 г., издадено от
председателя на Комисия за защита на потребителите /КЗП/, с което на „***“
ООД е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер
на 2000 /две хиляди/ лева на основание чл. 210а, вр. чл. 68д, ал. 1, предл. 1, вр.
чл. 68г, ал. 4, вр. чл. 68в от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ за
нарушение на чл.68в, вр. чл.68г, ал.4, вр. чл.68д, ал.1, предл.1 от ЗЗП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – София град в 14-дневен срок от получаване на съобщение за изготвянето
му на основанията, предвидени в НПК по реда на глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7