Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 2149

 

град Пловдив, 24.11.2023 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, Десети състав, в открито заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ

 

при секретаря Полина Цветкова и участието на прокурор Калоян Димитров, като разгледа докладваното от съдия Ангелов административно дело № 560 по описа за 2023 година, взе предвид следното:

 

Производството по делото е по реда на Глава Единадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.

Делото е образувано по искова молба, предявена от С.А.К., ЕГН **********, понастоящем в Затвора гр.Пловдив, със съдебен адрес:***, чрез адв.В.С. срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”.

Съгласно исковата молба и доклада по делото, неоспорен от ищецът иска ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение в общ размер на 20 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 28.02.2023г. (датата на депозиране на исковата молба) до окончателното изплащане, за претърпени от него неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания за здравето и живота му, обида, възмущение, стрес, притеснения, психологичен дискомфорт и т.н., причинени му при пребиваването му в Затвора-Пловдив за периода от 08.07.2021г. до  28.02.2023г. (датата на депозиране на исковата молба) вкл. Ищецът посочва следните оплаквания: през цялото време на изтърпяване на наказанията е бил в пренаселени килии - под 3 кв. м. нетна площ; лоша хигиена в килиите; наличие на гризачи, дървеници и хлебарки;  липса на достъп до течаща топла вода; ищецът е болен от хепатит Ц и гастрит, но не го лекуват и не му спазват диетата.

Редовно призован, ищецът, в съдебното заседание не се явява и не се представлява. С исковата молба се претендира присъждане 10 лева ДТ.

Ответникът - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, чрез процесуалния си представител ст.юрк.Ч., в представен по делото писмен отговор оспорва предявените искови претенции по основание и размер. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за частична основателност на исковата претенция.

По данни от писмен отговор, становища и справки от Затвор Пловдив, се установява, че С.А.К. търпи наказание „лишаване от свобода” в Затвора-Пловдив от 13.07.2020г. и до 28.02.2023г. датата на депозиране на исковата молба/ е още там.

В становища /л.47-49, л.51-52 и л.58/ е посочена подробна информация за спалните помещения, в които е настаняван ищецът, тяхната квадратура, размерите на прозорците в помещението, квадратурата на санитарните възли и размерите на техните прозорци, както и броя настанени в спалните помещения лица при 4 кв.м.  

Видно от приложеното, за периодите 01.07.2021г. до 02.08.2021г. вкл., от 06.01.2022г. до 22.03.2022г. вкл. и от 25.03.2022г. до 29.03.2022г. вкл. (общо 114 дни) в стая № 36 в трета група, стая № 37 на трети пост, стая №14 на шести пост и стая №11 на шести пост, ищецът е пребивавал с брой лишени от свобода, така че по отношение на него се е проявявал критерия „пренаселеност на килиите“ като са се падали под 4 кв. м. нетна площ на човек.

За останалата част от исковия период, при съотношението квадратура на стаите към брой пребиваващи лишени от свобода, не се установява „пренаселеност на килиите“ като са се падали 4 и повече кв. метра нетна площ на човек.

В представените от ответника и неоспорени становища, по отношение на периода на пребиваване на ищеца в Затвор Пловдив, се посочва, че отоплението се извършва посредством централно-локално парно отопление. Проветряването е по желание на лишените от свобода като могат да правят това и чрез отваряне на прозорците. Хигиената в спалните помещения се осъществява от настанените лиш.св. в тях, за което им се осигуряват съответните прибори, които могат да бъдат закупени и от лафката в Затвора-Пловдив, както и да им бъдат донасяни от близките им. Проветряването на стаите е по желание на лиш.св. и се извършва посредством отваряне на прозорците. Във всяка група има обособена спортна зала, която може да бъде използвана по определен ред и библиотека, която се използва по график.

Посочва се още, че К. е включен като ученик в СУ „Иван Рилски“ гр.София и същевременно му е дадена възможност да работи, но поради несрлавяне с възложените му задачи е спрян от работа. Към момента отново му е дадена възможност да учи и работи.

За всеки от  лишените от свобода /л.св./ е осигурен постоянен достъп до санитарен възел и течаща студена вода. На всички л.св. е осигурен достъп до течаща топла вода, съгласно график за разпределение на времето на лишените от свобода от съответната група, а работещите имат достъп до баня всеки работен ден.

В становище рег. № 2090/20.03.2023 г. от Затвора-Пловдив /л.60/ се посочва, че през периода на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода” от К.,*** не са извършвани основни ремонти. Извършват се текуши ремонти, извършва се своевременна смяна на течащи кранчета, отстраняват се течове, сменят се осветителни тела и др. През 2017г. в Затвора-Пловдив е извършено боядисване на общите помещения, извършено е боядисване на спалните помещения на пост №5, дограмата е подменена с нова и е поставен гранитогрес в общите умивални. При постъпване в Затвора-Пловдив на лишените от свобода се осигурява спално бельо и завивки, а при желание от страна на  лишените от свобода домакинът осигурява колокото комплекта са му необходими. Изпирането на личното и постелъчно бельо, и ползването на пералня е по усмотрение на лишения от свобода. Сушенето на дрехите се прави или в сушилна машина  или на пригодени за това простори в общото помещение на поста или отвън на карето. Във всяко спално помещение има течаща вода и санитерен възел, до които лиш.св. имат неограничен достъп. Спалните помещения са добре осветени и с отваряеми прозорци за естествена вентилация. Санитарните възли са плътно преградени и отделени от спалните помещения.

ГД „ИН“ има сключен централен договор за ДДД обработки на всички помещения в затворите и общежитията към тях, които се извършват по утвърден график. Към представения по делото писмен отговор от ст. юрк.Ч. са приложени множество протоколи за изпълнени в Затвора-Пловдив ДДД обработки за 2021г. и 2022г. Към писмения отговор е приложена и Диета №1 при язвена болест и хроничен гастрит.

В становище от 29.03.2023г. /л.62/ от А.Г. фелдшер при Затвора-Пловдив се посочва, че ищецът страда от хронични заболявания. Постъпил с хепатит Ц. След извършени кръвни изследвания в Затвора-Пловдив е установена и ретровирусна инфекция. К. е включен в програма за лечение и ежемесечно получава необходимите медикаменти. Поради оплаквания от болки в сърдечната област се е наложила консултация с външен специалист кардиолог. През 2023г. е извършено изследване за туберколоза, при което е установено, че медикаментозно лечение не се налага. Към становището са приложени епикризи, амбулаторни листове и др. /л.63-84/.

По делото е допусната и изготвена съдебно-медицинска екпертиза с вещо лице д-р М.Б., според заключението на която К. страда от хипертонично сърце без (застойна) сърдечна недостатъчност. Предписана му е терапия с Кардиотон - 2 капс. вечер, която трябва да приема ежедневно. От представената медицинска документация вещото лице заключава, че ищецът е пращан редовно на консултативни прегледи, било е следено стриктно неговото състояние, като са му изписвани съответните медикаменти. В представената документация има представена диета за язвена болест и хроничен гастрит, която същият най-вероятно е приемал след поставената диагноза: „хроничен повърхностен гастрит“. В така представената медицинска документация, не се споменава К. да е страдал от Хепатит С. В епикризата на УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД гр. Пловдив издадена от Втора клиника по хирургия за периода от 02.04.2021год. до 05.04.2021год., като придружаващо заболяване се споменава „хроничен повърхностен гастрит.“ След това във фиша на ЦСМП карта № 26180 от 11.05.2021год. има поставена диагноза: „повръщане на кръв? съмнение за хроничен ерозионен гастрит.“ След приемането в болницата в епикризата на УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД гр. Пловдив, издадена от Първа клиника по хирургия за периода от 11.05.2021год. до 12.05.2021год. е поставена диагноза: „дискинезия на жлъчният мехур.“ След което в нито един медицински документ не се споменава диагнозата гастрит. В заключението е посочено, че при поставяне на диагноза хроничен гастрит се изисква спазването на определена хранителна диета. В кориците на делото е представена диета от Министерство на правосъдието, която се дава при язвена болест и хроничен гастрит, но дали същата е давана на С.К., вещото лице не може да отговори.

 Съдът кредитира така изготвеното заключение като компетентно изготвено и съответстващо на събраните по делото доказателства и същото ще бъде коментирано по-долу в решението при необходимост.

По делото, в качеството на свидетели са разпитани Б.В.М. и М.Р.Л..

Свидетелят Б.М. заявява, че познава ищеца от затвора. Били в един коридор, но не в една килия. Ходили в столовата заедно. Сочи, че храната за всички е еднаква, включително и за ищеца. Свидетелят вече 5 години е в Затвора-Пловдив. Сочи, че в коридора няма топла вода. В стаята има дървеници и хлебарки.

Свидетелят М.Л. сочи, че е бил заедно с ищеца в затвора Пловдив до 2022г., около година и половина – две били заедно в един коридор. През по-голяма част от времето К. бил в стая 37. Свидителят твърди, че често посещевал К. в тази стая. По преценка на Л., като се приспаднат мебелите и леглата, остават около 2-3 кв. м. на човек. Твърди, че топла вода никога не е имало по стаите. Лиш. св. ползват топлата вода два пъти в седмицата в банята. В стаята на ищеца има дървеници, хлебарки страшно много и гризачи не толкова. Вътре в стаята се опъват простори, на които се простират дрехите. През лятото в стаите е по-топло от колкото навънка, единственият начин да се охлаждат е с вентилатори, ако успеят да си закупят от лавката. Зимата обикновено има парно, но когато стане 10 часа вечерта парното се спира и става много студено през нощта в стаите. На тавана има петна с мухъл, който се вижда с просто око, влага също има, ремонт не е правен от много отдавна. Прозорци има във всяка стая, с размерите горе-долу 60 см. на 60 см. Едното крило се отваря за проветряване, има лампи, но светлината е крайно недостатъчна, таваните са високи. През прозорците не влиза почти светлина, тъй като не са много големи за стаята.

Административен съд – гр. Пловдив, в настоящия състав, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост на исковата молба, прие за установено следното:

          Исковата претенция е процесуално ДОПУСТИМА, а по същество частично основателна.

На първо място следва да бъде съобразено, че разпоредбата на чл.284 ал.1 ЗИНЗС предвижда, че държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3 ЗИНЗС. Така, съгласно чл.285 ал.1 от ЗИНЗС, искът по чл.284 ал.1 се разглежда по реда на Глава Единадесета от Административнопроцесуалния кодекс, а ал.2 на текста сочи като ответници органите по чл.284 ал.1, от чиито актове, действия или бездействия са причинени вредите. Последните, според правилото на чл.205 АПК са юридическите лица, представлявани от органа/в случая от специализираните органи по изпълнение на наказанията/, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.

Ответникът в настоящото производство - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ със седалище гр.София, съгласно чл.12 ал.2 ЗИНЗС е юридическо лице към Министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрола върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби, част от структурата, на което са областните служби „Изпълнение на наказанията“, съгласно чл.12 ал.1 и 3 ЗИНЗС. За вредите, причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на администрацията на затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“ и длъжностни лица в системата на тази администрация, отговаря юридическото лице. При това положение, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ за процесния период има както процесуална, така и материалноправна легитимация да отговаря по предявения иск. Следва да се посочи, че цитираните разпоредби на закона са приложими към настоящия казус в редакциите им, обнародвани в ДВ, бр.13 от 2017г., в сила от 07.02.2017г.

За да бъде приета основателност на иска за вреди с правно основание чл.284 ал.1 ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл.3 от закона и настъпила в резултат на нарушението неимуществена вреда в правната сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното по силата на въведената с разпоредбата на чл.284 ал.5 ЗИНЗС оборима презумпция. Или иначе казано, отговорността на държавата се ангажира при доказано подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение/чл.3 ал.1/, както и при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ или „задържането под стража“, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност /чл.3 ал.2/.

Твърденията за лоша хигиена в килиите; наличие на гризачи, дървеници и хлебарки,  липса на достъп до течаща топла вода, ищецът е болен от хепатит Ц и гастрит, но не го лекуват и не му спазват диетата са оборени от представените от ответника неоспорени справки, протоколи за ДДД обработка, приложената медицинска документация и приетата без възражения СМЕ, като не се установяват действия/бездействия на длъжностни лица, от които ищецът да е  претърпял вреди в тази връзка, а от своя страна ищецът не е направил никакви доказателствени искания по отношение тези си твърдения, освен разпита на свидетелите М. и Л.. Поради изложеното тези оплаквания са изцяло неоснователни и недоказани.

 По отношение обаче на твърденията за липса на достатъчно жилищна площ, неспазването на това изискване се установява от представените справки за периодите 01.07.2021г. до 02.08.2021г. вкл., от 06.01.2022г. до 22.03.2022г. вкл. и от 25.03.2022г. до 29.03.2022г. вкл. (общо 114 дни). 

При така изложеното действително се установява едно от твърдените нарушения по чл.3 от ЗИНЗС, тъй като ищецът е пребивавал общо 114 дни при неспазване на изискването за минимална площ от 4 кв.м., при което следва да бъде присъдено обезщетение за неимуществени вреди. Доколкото осъщественото доказване е за част от периодите, както са посочено по-горе, съответно и за отделни части от доказаните периоди, както и поради това, че е доказано само едно от твърдените нарушения, обезщетението следва да бъде определено, като се вземе предвид частично успешното доказване, както и размерът на претендираното обезщетение, така както е оценен и заявен от ищеца в размер на 20 000 лв. за престоя в Затвора Пловдив. Справедливият размер на това обезщетение според настоящия съдебен състав възлиза на сумата от 600 лв., като се вземе предвид и продължителността на периода, съответно интензитета на негативно въздействие върху ищеца, вследствие бездействията на администрацията по отношение изпълнението на изискването за минимална жилищна площ.

Поради изложеното следва да бъде осъдена Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията“ - София, ул. ”Н.Столетов” № 21, да заплати на  С.А.К., ЕГН **********, обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 600 лв.,  за периодите 01.07.2021г. до 02.08.2021г. вкл., от 06.01.2022г. до 22.03.2022г. вкл. и от 25.03.2022г. до 29.03.2022г. вкл., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба – 28.02.2023г. до изплащането на сумата.

В останалата част - за разликата до пълния предявен размер от 20 000 лв., както и за всички останали периоди  в обхвата на претендирания - 08.07.2021г. до  28.02.2023г. (датата на депозиране на исковата молба) вкл., искът следва да бъде отхвърлен, поради изложеното по-горе.

С оглед изхода от спора, ответникът следва бъде осъден да заплати на ищеца сторените в процеса разноски, съгласно разпоредбата на чл.286 ал.3 ЗИНЗС, съгласно която, когато искът се уважи изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, когато е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска.

Констатира се, че разноските, направени от ищеца са в размер на 10 лева за заплатената държавна такса.

Юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника, съразмерно на отхвърлената част на иска, не следва да се присъжда предвид разпоредбите на чл.286, ал.2 и ал.3 от ЗИНЗС, които се явяват специални по отношение на чл.78 ал.3 от ГПК и чл.143 от АПК, и които не предвиждат присъждането на такова, извън случаите на пълно отхвърляне на исковата претенция. Ето защо, въпреки само частичната основателност на исковата претенция, искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение не може да бъде уважено, тъй като законът не предвижда такава възможност.

ГД „ИН“ следва да бъде осъдена да заплати и по сметка на Административен съд – Пловдив сумата в размер на 300 лв., представляваща заплатено възнаграждение за вещо лице.

Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе, съдът :

 

Р      Е      Ш      И:

 

 

ОСЪЖДА Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията“ - София, ул. ”Н.Столетов” № 21, да заплати на  С.А.К., ЕГН **********, понастоящем в Затвора гр.Пловдив, със съдебен адрес:***, обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 600 лв., за периодите 01.07.2021г. до 02.08.2021г. вкл., от 06.01.2022г. до 22.03.2022г. вкл. и от 25.03.2022г. до 29.03.2022г. вкл., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба – 28.02.2023г. до изплащането на сумата.

ОТХВЪРЛЯ  иска в останалата част за разликата до пълния предявен размер от 20 000 лв., както и за всички останали периоди в обхвата на претендирания - 08.07.2021г. до 28.02.2023г. (датата на депозиране на исковата молба) вкл.

ОСЪЖДА Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” - София, ул. „Н. Столетов” № 21, да заплати на С.А.К., ЕГН **********, понастоящем в Затвора гр.Пловдив, със съдебен адрес:***, сумата от 10 (десет) лв., представляваща направените по делото разноски за ДТ.

ОСЪЖДА Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията“ - София, ул. ”Н.Столетов” № 21 да заплати по сметката на Административен съд – Пловдив за държавни такси сумата от 300 лв., представляваща направени по делото разноски за заплатено възнаграждение за вещо лице.

ОТХВЪРЛЯ направеното искане за присъждане на разноски в полза на Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“- София.

Решението подлежи на касационно оспорване по реда на глава дванадесета от АПК в 14 – дневен срок от съобщението пред тричленен състав на Пловдивски административен съд съгласно чл. 285, ал. 1, пр. 2 ЗИНЗС.

 

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: