Р E Ш Е Н И Е
№ 442
гр.Плевен, 10 октомври 2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – град Плевен, VII-ми състав, в открито съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕНЕЛИН НИКОЛАЕВ
при секретаря Бранимира Монова като
разгледа докладваното от съдия НИКОЛАЕВ адм. дело № 573 по описа за 2022 год. на Административен съд –
Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.62 ал.3 от Закона
за изпълнение на наказанията и задържане под стража (ЗИНЗС).
Образувано е въз основа на жалба от л.св. В.В.А.
изтърпяващ наказание в затвора Белене, срещу Заповед № Л-2526/21.06.2022 г. на
Зам. главен директор на ГДИН, с която е наредено л.св. да бъде преведен в ЗООТ
към Затвора – София за доизтърпяване на наложеното наказание.
В жалбата сочи, че иска да остане Затвора – Белене, тъй като работи и се чувства добре. Твърди, че е получавал заплахи от един от съпроцесниците
си, че ако бъде преместен в Затвора – София
ще има проблем. В заключение моли за отмяна на заповедта.
От процесуалния представител на ответника е
представен писмен отговор, с който са изложени съображения, че жалбата е
неоснователна. Твърди се, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган,
с оглед разпоредбата на чл. 62, ал. 5, вр. с ал. 1 от ЗИНЗС. Сочи се, че заповедта
е издадена в предвидената писмена форма, с посочване на фактическото и правно
основание за това, без да са допуснати нарушения на административнопроизводствените
правила. Твърди се, че като мотиви за издаване на оспорената заповед
административният орган е посочил, че адресната регистрация на л.св. А. е в гр.
Нови Искър и съобразно т. 3.9 от Заповед № Л-919/08.03.2017 г. на главния
директор на ГДИН следва да доизтърпи наложеното
му наказание в ЗООТ към Затвора – София. Прави се искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание л.св. А. се явява
лично и моли заповедта да бъде отменена, като сочи, че работи, спазва вътрешния ред и желае да изтърпи наказанието си в Затвора –
Белене.
За ответника по делото в съдебно заседание
се явява юрисконсулт Попова с надлежно пълномощно, която счита жалбата за
неоснователна. Излага подробни доводи за законосъобразност на обжалваната
заповед. Претендира присъждане на разноски.
Административен
съд – Плевен, седми състав, като обсъди събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните и закона,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Процесната заповед е връчена на 27.06.2022
г. лично на л.св. А., а жалбата е подадена на 05.07.2022 г. Т.е. подадена е в
законоустановения 14-дневен срок за обжалване, съобразно чл. 149, ал. 1 от АПК,
във вр. с чл. 62, ал. 3 от ЗИНЗС, от активно легитимирана страна –адресат на
акта, при наличието на правен интерес от търсена защита срещу годен за
обжалване административен акт, пред компетентния съд, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
От доказателствата по делото, съдът приема
за установено от фактическа страна следното:
С оспорената в настоящото съдебно
производство Заповед № Л- 2526/21.06.2022 г. издадена от ст.
комисар Ц.Ц. – зам. главен директор на
ГДИН, в изпълнение на чл. 58 от ЗИНЗС и на основание т. 3.9 от Заповед №
Л-919/08.03.2017 г. на Главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията", е наредено преместването на лишения от свобода В.В.А. в ЗООТ към Затвора – София за доизтърпяване
на наложеното наказание.
Не се спори по делото, че л. св. В.В.А. е постъпил за изтърпяване наказание
лишаване от свобода в Затвора – Белене.
С оспорената заповед е упражнено
административно правомощие по чл. 62, ал. 1 от ЗИНЗС – за преместването на лишения от свобода В.В.А.
от един затвор в друг. Съгласно нормата на чл. 62, ал. 1 от ЗИНЗС преместването на лишени от свобода от
един затвор в друг се извършва със заповед на главния директор на Главна
дирекция "Изпълнение на наказанията".
Като мотиви за издаване на заповедта
административният орган е посочил, че на основание чл. 58 от ЗИНЗС и съгласно т. 3.9 от Заповед №
Л-919/08.03.2017 г. на главния директор на ГДИН, регламентираща разпределението
на лишените от свобода по затвори съобразно постоянния им адрес, както и
изискването на чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС, осъденият следва да изтърпява наложеното
му наказание в Затворническо общежитие "Казичене" при Затвора гр. София, предвид постоянния му
адрес в гр. Нови Искър.
По делото е приложена и Заповед № Л-919/08.03.2017
г. на главен директор на ГДИН – София относно разпределение на лишените от
свобода по затвори, поправителни домове и затворнически общежития. Съгласно т.
3.9 от посочената заповед лишените от свобода от София – град и обл. София изтърпяват наказанието лишаване от
свобода в Затворническо общежитие "Казичене" в към затвора гр. София.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
При проверка материалната компетентност на
издателя на оспорената заповед, съдът намира, че процесната заповед е издадена
от компетентен орган с оглед изискванията на чл. 62, ал. 1 от ЗИНЗС, вр. чл. 13, ал. 6от ЗИНЗС. По делото е представена заповед № Л-1225/28.03.2022
г., с която Главния директор на ГДИН е възложил на ст. комисар Ц.Ц. – зам. главен директор на ГДИН да премества лишени от
свобода от един затвор в друг в случаите на чл. 62, ал. 1, т. 1-3 и т. 5 от ЗИНЗС, както и да прави отказ от преместването.
Съдът счита, обаче, че актът е издаден при
несъобразяване с материалния закон. Съображенията за това са следните:
Като мотиви за издаване на оспорената
заповед административният орган е посочил, че постоянният адрес на лишения от
свобода е в гр. Нови Искър.
По своята правна същност и по аргумент от
нормата на чл. 62, ал. 3 от ЗИНЗС, оспорената заповед представлява
индивидуален административен акт. Като такъв същата следва да съответства на
законово регламентираните формални изисквания относно неговото съдържание.
Съгласно императивната разпоредба на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, административният акт
е необходимо да съдържа фактическите и правните основания за неговото издаване.
Фактическите основания са конкретните факти, въз основа на които
административният орган е приел, че са налице материалноправните предпоставки
за упражняване на предоставената му от закона компетентност. Законово
регламентираните основания за преместването на лишените от свобода са разписани
в нормата на чл. 62, ал. 1 от ЗИНЗС, съгласно която разпоредба преместването
на лишени от свобода от един затвор в друг се извършва при: включване в
обучения, в курсове за придобиване на специалност, за повишаване на
квалификацията или за работа – при изявено желание от лишения от свобода, при
настаняване на лечение в болнично заведение по лекарско предписание, по молба
на близките или на лишения от свобода при промяна на постоянния адрес на
семейството или на лицата, с които осъденият поддържа контакти, по предложение
на началника на затвора при възникване на психологическа несъвместимост,
конфликти със служители или лишени от свобода – пострадали или близки на
пострадалите от извършеното престъпление, или при наличието на други важни
съображения, свързани с ресоциализацията, с безопасността на лицето и
сигурността в местата за лишаване от свобода, както и при необходимост с цел
съобразяване с изискванията на чл. 43, ал. 4, като в този в този случай се
взема предвид и желанието на лишения от свобода. Упражняването на административното
правомощие за преместване на лишени от свобода от един затвор в друг е
ограничено до визираните в чл. 62, ал. 1, т. 1 - т. 5 от ЗИНЗС хипотези.
От изложеното по-горе може да се направи
извода, че постоянният адрес на лишеното от свобода лице не е предвидено като
основание за преместването му в друго място за лишаване от свобода, освен при
изрично искане на близките на лишения от свобода при промяна на постоянния им
адрес или от лишения от свобода. Нормата на чл. 58 от ЗИНЗС регламентира, че осъдените се разпределят
в местата за лишаване от свобода по ред, определен от главния директор на
Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" съобразно възможността да
изтърпяват наказанието най-близо до постоянния си адрес – чл. 58, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС, съобразено и с
изискването на чл. 43, ал. 4. Съобразно т. 3.9 от Заповед № Л-919/08.03.2017 г. на Главния директор на ГДИН, осъдените лишени от
свобода от открит тип се настаняват да изтърпяват
наказанието лишаване от свобода в ЗООТ –
Затворническо общежитие "Казичене" при затвора гр. София - лишени от свобода от София и София град.
В случая с оглед обстоятелството, че лицето
има постоянен адрес в гр. Нови Искър, съгласно заповедта следва да изтърпява
наказанието в посочените затворнически общежития към затвора София. Освен това
следва да се отбележи, че изрично в разпоредбата на чл. 58 от ЗИНЗС е предвидено, че лишените от свобода се
настаняват в места за лишаване от свобода най-близко до постоянния им адрес.
Разпоредбата на чл. 58 от ЗИНЗС регламентира редът за първоначално настаняване
на лишените от свобода в местата за лишаване от свобода с оглед постоянния им
адрес, като при преместване с основание съобразяване с постоянния адрес е
необходимо изявление на близките или на лишения от свобода, каквото в случая не
е налице, с оглед изричното му изявление, че желае да продължи да търпи
наказанието лишаване от свобода в Затвора Белене, където му е осигурена работа.
Съдът намира, че обжалваната заповед за
преместване е издадена без да са налице предвидените в чл. 62, ал. 1, т. 1 - т. 5 от ЗИНЗС материалноправни предпоставки. За да се
счита изпълнено изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4, предл. първо от АПК, заповедта следва да
съдържа описание на онези обстоятелства, които обосновават наличието на някоя
от законово предвидените материалноправни предпоставки по чл. 62, ал. 1, т. 1 - т. 5 от ЗИНЗС. В случая мотивите обективирани в
обстоятелствената част на оспорения акт се свеждат до посочването на постоянния
адрес на осъдения в гр. Нови Искър и
изпълнението на чл. 58 от ЗИНЗС и т. 3.9 от Заповед № Л-919/08.03.2017 г.
на Главния директор на ГД "Изпълнение на наказанията". Изложеното в
заповедта нормативно основание за разпореденото преместване на лишения от
свобода В.В.А. в ЗООТ към Затвора гр. София не може да се приеме за мотивиране
на фактически обстоятелства, осъществяващи състава на някое от посочените
по-горе материалноправни предпоставки по чл. 62, ал. 1, т. 1 - т. 5 от ЗИНЗС. Само по себе си обстоятелството, че
осъденото и изтърпяващо наказание "лишаване от свобода" лице е с
регистриран постоянен адрес в гр. Искър не се свързва със съществуването на законово
регламентирана предпоставка за преместването. Още повече, че съгласно чл. 25, ал. 2 от ППЗИНЗС, във вр. чл. 416, ал. 2 от НПК присъдата се изпълнява от прокурора,
именно съобразно цитираната Заповед № Л-919/08.03.2017 г. на Главния директор
на ГД "Изпълнение на наказанията". Отделно от това, съдът намира, че
неправилно като правно основание за издаването на оспорената заповед е посочена
разпоредбата на чл. 58 от ЗИНЗС. Относимата норма за постановяването на
административен акт за преместването на лишени от свобода от един затвор в
друг, е тази на чл. 62, ал. 1, т. 1 - т. 5 от ЗИНЗС. Съдът намира, че заповедта е издадена и
в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон. Освен, че
актът не е обоснован с наличието на фактически обстоятелства за разпореденото
преместване на лишения от свобода от Затвора гр. Белене в ЗООТ към Затвора гр. София,
липсват каквито и да е било доказателства за съществуването на някоя от
материално-правните предпоставки по чл. 62, ал. 1 от ЗИНЗС за постановяването на заповед за
преместване - включване в обучения, в курсове за придобиване на специалност, за
повишаване на квалификацията или за работа - при изявено желание от лишения от
свобода; настаняване на лечение в болнично заведение по лекарско предписание;
по молба на близките или на лишения от свобода при промяна на постоянния адрес
на семейството или на лицата, с които осъденият поддържа контакти; по
предложение на началника на затвора при възникване на психологическа
несъвместимост, конфликти със служители или лишени от свобода - пострадали или
близки на пострадалите от извършеното престъпление, или при наличието на други
важни съображения, свързани с ресоциализацията, с безопасността на лицето и
сигурността в местата за лишаване от свобода или необходимост с цел
съобразяване с изискванията на чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС.
В заключение съдът приема, че постоянният
адрес на лишения от свобода би бил от значение при първоначалното му
настаняване в съответното място за лишаване от свобода за изтърпяване на
наложеното му наказание. Доколкото делегираната компетентност по чл. 58 от ЗИНЗС се свежда единствено до определяне от
главния директор на ГД "Изпълнения на наказанията" на реда за
разпределение на осъдените в местата за лишаване от свобода при тяхното
настаняване в затворите и затворническите общежития за изпълнение на
наказанието "лишаване от свобода" и с оглед изричната нормативна
уредба по чл. 62 от ЗИНЗС и липсата на предвидена в закона
възможност с акт на Главния директор на ГДИН да се регламентират други,
непредвидени в закона основания за преместването на лишените от свобода от един
затвор в друг, Заповед № Л-919/08.03.2017 г. на Главния директор на ГД
"Изпълнение на наказанията, в изпълнение на която е посочено че е издадена
обжалваната заповед, не може да бъде основание за упражненото правомощие по чл. 62, ал. 1 от ЗИНЗС.
С оглед на всичко гореизложено, настоящият
съдебен състав приема, че обжалваната Заповед № Л-2526/21.06.2022 г. на Зам.
главния директор на ГДИН е постановена при нарушение на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и е основание по
смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК за отмяна на оспорения административен
акт. Предвид всичко изложено по-горе, съдът намира че оспорената заповед е
незаконосъобразна, поради което следва да бъде отменена.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 1 и ал. 2, пр. второ от АПК, Административен съд – Плевен, VІI-ми състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № Л-2526/21.06.2022 г. на Зам.
главния директор на ГДИН - ст. комисар Ц.Ц., с която е наредено л.св. В.В.А. да бъде
преведен в ЗООТ към Затвора София за изтърпяване на наложеното наказание.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
СЪДИЯ: