Решение по дело №136/2018 на Окръжен съд - Враца

Р Е Ш Е Н И Е № 67

 

гр.Враца,18.04.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският окръжен съд  търговско          отделение в

публичното заседание на 09.04.2019 г.         в състав:

 

Председател:Радослава Симеонова

   

                                    

в присъствието на:

прокурора                      секретар Веселка Н.

като разгледа докладваното  от  съдията Радослава Симеонова

търговско         дело N136       по описа за 2018  год.

за да се произнесе взе предвид следното:

 

        С искова молба вх.№8436 от 29.10.2018 г.А.Б.Г.,ЕГН**********,представлявана от законния си представител Б.Г.Н.,ЕГН********** и двете с адрес:г*** и Т.Б.М. ЕГН**********, представлявана от законния си представител Б.Г.Н.,ЕГН********** и двете с адрес:г***,чрез адв.Р.М.,*** са предявили при условията на субективно и обективно кумулативно съединяване искове за сумата 200000лв.,с посочено правно основание чл.226,ал.1 /отм./,във вр. с чл.223/отм. КЗ и чл.86 от ЗЗД против ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО"ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ" АД,ЕИК***,със седалище и адрес на управление : гр.София,1301,р-н ***, ж.к.***, ул.***, представлявано от А.П.Л. и Р.К.Д..

        Сезира съда с искане да бъде осъден ответника ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО"ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ"АД, ЕИК***,със седалище и адрес на управление: гр.София , 1301,р-н ***, ж.к.***, ул.***  представлявано от А.П.Л. и Р.К.Д. да заплати на А.Б.Г., ЕГН********** -обезщетение в размер на 100 000 лв.,за претърпени неимуществени вреди-болки и страдания,свързани със загубата на нейната баба В.Л.Р.,починала в резултат на ПТП от 17.04.2014 г.,ведно със законната лихва,считано от датата на произшествието до окончателното заплащане и на Т.Б.М. ЕГН**********- обезщетение в размер на 100000лв.,за претърпени неимуществени вреди-болки и страдания,свързани със загубата на нейната баба В.Л.Р.,починала в резултат на ПТП от 17.04.2014 г.,ведно със законната лихва,считано от датата на произшествието до окончателното заплащане.

 

        В проведеното по делото с.з от 08.03.2019 г.ищците са предприели на основание чл.214 от ГПК изменение на размера на исковете,по което пълномощникът на ответника не възрази и с протоколно определение от същата дата съдът е допуснал изменението,като исковете се считат предявени за сумите от по 150 000 лв. за всяка от ищците.

        Моли при уважаване на исковете да бъдат присъдени съдебни и деловодни разноски,както и разходи за адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство.

        Поддържа се в исковата молба,че на 17.04.2014 г. около 18:00 часа В.Л.Р. е пътувала в управлявания от Г.Б.А. лек автомобил марка "Нисан" и модел „Пимера“ с peг. № ВР **** ВВ. Движили са се по междуселищен път II-15 с посока на движение гр. Враца - гр. Оряхово за с. ***. На км 9+378 м. "Скорошата" водачът А., при мокра настилка, загубил контрол върху управляваното от него МПС и с постъпателно въртеливо движение, обратно на часовниковата стрелка, странично и напред навлязъл в лентата за насрещно движение, където последвал удар с насрещно движещия се там лек автомобил марка „Сеат“ и модел „Кордоба“ с peг.№ ВР **** ВХ. В резултат на удара е причинена смъртта на пътуващата на задната седалка В.Л.Р..

        За настъпилото пътнотранспортно произшествие е образувано НОХД № 529 по описа за 2014 г. на Окръжен съд - Враца, Наказателно отделение, което е приключило с постановена Присъда № 27 от 09.12.2014 г., влязла в законна сила на 09.11.2015 г., с която Г.Б.А. е признат за виновен, за това че на 17.04.2014г. при управление на МПС марка "Нисан" и модел „Пимера“ с peг. № ВР **** ВВ без да е правоспособен водач и в пияно състояние е нарушил правилата за движение по пътищата по чл. 20, ал. 1 и 2 от ЗДвП и чл. 150 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на В.Л.Р. - негова съпруга.

        Твърди се от ищците,че починалата в резултат на злополуката В.Р. е майка на Б.Г.И. и баба по майчина линия на А.Г. и Т.М..

        Според изложеното,В.Л. е помагала на Б. при отглеждането на децата Т. и А. още от момента на тяхното раждане, тъй като са живели в едно домакинство и в една къща.

        Майката на ищците-Б. ги е изоставила, когато А. е била на 5 години, а Т. на 7 и  заминала да живее и работи в чужбина, без да се интересува и грижи за тях. Със Заповеди № РД01-245/ 03.08.2011 г. и № РД01-245/ 03.08.2011 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ двете деца са настанени за отглеждане в семейството на своята баба В.Р..

        Поддържа се в исковата молба,че баба В. е отглеждала и възпитавала внучките си с много желание и любов. Грижила се е за тях като за свой родни дъщери. Децата били много привързани към бабата, много я обичали и имали изградена силна връзка с нея. А. и Т. чувствали В. като своя майка, а тя от своя страна смятала внучките си за нейни родни деца и не е правила разлика между тях и родните й дъщери и синове.Полагала грижи за тях до момента на нейната смърт, след което двете деца отново със Заповед на Дирекция „Социално подпомагане“ са върнати за отглеждане на родната им майка Б.Н..

        Излагат се твърдения,че Т. и А. тежко са приели новината за смъртта на баба В., загинала по неочакван и нелеп начин при автомобилна катастрофа и детството на двете деца е белязано от смъртта на най близкия им човек.

        В.Л.Р. била добра и любяща баба, която неотлъчно е била до семейството си и двете си внучки Т. и А.. Полагала е грижи за тях и се е стараела нищо да не им липсва. Моралните страдания на децата, претърпяната скръб от невъзвратимата загуба са огромни и неописуеми и ще ги съпътстват през целия им живот. Психиката им е белязана завинаги с травмата от загубата на любимата си баба, която ги е отгледала, неспокойна са, често сънуват кошмари и плачат насън.

        Сочи,че към момента на настъпване на пътнотранспортното произшествие процесният лек автомобил марка: „Нисан“, модел: „Примера“, с peг. № ВР **** ВВ е имал валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите в „ЗАД ОЗК- Застраховане” АД с полица № 23114000658381, с валидност от 23.02.2014 г. до 23.02.2015 г., по силата на която и на основание чл. 223, ал. 1 от Кодекса за застраховането, застрахователят е длъжен да покрие, в границите на определената в договора застрахователна сума, отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.

        По силата на закона пълното обезщетяване на всички претърпени неимуществени вреди изисква същото да бъде съотносимо с болките и страданията, претърпени от увреденото лице, т.е. би следвало да представлява справедлив еквивалент на нанесените вреди.

        Ищците се позовават на Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. по Тълкувателно дело № 1/ 2016 г. ОСНГТК на ВКС,с което  се разшири кръга от лица, легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена при непозволено увреждане смърт на близък.

        Считат да са материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък ,тъй като между тях и починалата е създадена трайна и дълбока емоционална връзка и търпят от нейната смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.

        Според приетото, обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. Особено близка привързаност може да съществува между починалия и негови братя и сестри, баби/ дядовци и внуци, тъй като в традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите, съответно бабите/ дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг.

        С изложеното, се обосновава правен интерес  за ищците А.Б.Г. и Т.Б.М. да сезират съда с исковете си.

        Претендира се законна лихва върху обезщетението считано от 17.04.2014 г., до окончателното плащане на сумите.

        Молят на основание чл. 238, ал. 1  ГПК,съдът да постанови неприсъствено решение срещу ответника  ако са налице условията за това.

        Препис от исковата молба и приложенията  към нея е връчен на ответника и в срока по чл.367 ал.1 ГПК по делото е постъпил отговор вх.№9415 от 29.11.2018 г. подаден от ответника ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО"ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, ЕИК***.

        1.С отговора е въведено възражение на основание чл. 119, ал. 3 от ГПК,за местна подсъдност,както и възражение ,че не съществуват предпоставките за прилагане на подсъдността по чл. 115 ГПК и Окръжен Съд - гр. Враца не е местно компетентен да разгледа т.д. 136/2018 г.

        По тези възражения, съдът се е произнесъл с Определение №51 от 14.01.2019 г.,което е влязло в законна сила и съдът е оставил без уважение възраженията,с които е сезиран.

        2.С отговора ответникът е въвел възражение,че исковата молба е нередовна,тъй като не са изпълнени изискванията на разпоредбата на чл. 127 ал. 4 ГПК, поради което исковата молба е нередовна и като такава следва да бъде оставена без движение, а в случай, че нередовността не бъде отстранена производството следва да се прекрати като му се  присъдят сторените от него разноски.

        С Разпореждане №401 от 30.10.2018г.,с което прие исковата молба,съдът указа на ищците на основание чл.127 ал.4 ГПК да посочат банкова сметка ***,доколкото не са налице обстоятелства налагащи оставяне на исковата молба без движение.С молба вх.№9162 от 21.11.2018 г. ищците са представили Удостоверения за открити банкови сметки и с Разпореждане №446 от 21.11.2018 г. съдът ги е приложил към делото.

        3.С подадения отговор ответникът е взел становище по основателността на исковата претенция:

        1.Оспорва активната процесуална легитимация на ищците относно претенцията за обезщетение за претърпени неимуществени вреди.

        Счита,че не дължи обезщетение.

        Позовава се на мотивите на Тълкувателно решение 1/2016 от 21.06.2018г. на ВКС,в частта ,с която е прието,че обезщетение следва да се присъди само тогава, когато от доказателствата може да се направи несъмнен извод, че лицето, което претендира обезщетение е провело пълно и главно доказване на съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и са настъпили в резултата не неговата смърт сериозни (като интензитет и продължителност) морални болки и страдания.     Твърди,че между починалата и ищците не е изградена особено близка и трайна житейска връзка.Сочи,че процесното събитие е настъпило през 2014г. и не намира каквато и да било логика едва сега нов кръг от лица да претендира обезщетения за претърпени неимуществени вреди и след като е изтекъл този значителен период от време.

        2.Оспорва изключителната вина на водача Г.Б.А. за причиняване на вредоносния резултат, по аргумента на разпоредбата на чл. 300 от ГПК.

        3.Оспорва механизма на настъпилото ПТП .

          Твърди,че описания в исковата молба механизъм не отговаря на действителния.

         В тази връзка и предвид факта, че не е изяснена действителната фактическа обстановка, оспорва механизма на ПТП, описан в исковата молба.

        4.Твърди, че процесният пътен инцидент не е настъпил по изключителна вина на водача на застрахованото в ЗАД „ОЗК - Застраховане"АД МПС .

        Твърди,че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от В.Л.Р.. Починалата е била във фактическо съжителство с А. в продължение на години. Счита, че пострадалата е била наясно с обстоятелството, че се качва в моторно превозно средство, управлявано от неправоспособен водач  в нетрезво състояние,с което се е изложила на изключително висок риск.

        5.Въвежда възражение,че починалата се е возила без предпазен колан.

        Твърди, че пътниците на задната седалка на лекия автомобил, при наличието на правилно поставен предпазен колан, са в "почти еднакви условия" като шофьора на моторното превозно средство.

        Излага съображения,че от данните по делото е видно, че А. е без значителни наранявания, но за сметка на това В.Р. е пострадала тежко, в следствие на което е починала.

        Поддържа, че поради липсата на поставен предпазен колан тялото на Р. се е движило свободно в купето на автомобила, при което е създадена възможност за удари в твърди повърхности и въз основа на това тя е получила съответните наранявания.

        Твърди,че приносът на починалата е основание за намаляване размера на застрахователното обезщетение на основание чл. 51, предл. 2 - ро от ЗЗД. В конкретния случай починалата създала реална възможност за настъпване на вредоносния резултат, не е положила необходимата грижа за опазване на собственото си здраве и живот, което от своя страна е довело до посочените в исковата молба увреждания.    Позовава се на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, както и на трайно установената съдебна практика,като застъпва становище,че при доказан принос (съпричиняване) на починалата, обезщетението се намалява, съразмерно с доказания процент на съпричиняване. Съответно, в случай, че се докаже, че за определено събитие, вина имат повече от едно лице, то в този случай отговорността се разпределя между лицата на принципа на съвина.

        6.Оспорва исковете по размер. Счита размера на иска, предявен по чл. 226, ал. 1 (отм) във вр. с чл. 223 (отм.) от Кодекса на застраховането и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите за неоснователно завишени и прекомерен, както и в противоречие с принципа за справедливост, прогласен в чл. 52 ЗЗД.

        Оспорва твърдението на ищците, че поради смъртта на баба си търпят неимуществени вреди, които да обуславят претендираните размери на застрахователно обезщетение от 200000 лева  общо или по 100 000  лева за всяка една от тях,като така предявените претенции са в изключително завишени размери.

        Застъпва становище,че при доказване на наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалата, настъпило като резултат от нарушение на вменените  по смисъла на ЗДвП задължения,на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД,размерът на обезщетението следва да бъде намален, съобразно приноса й.

        Позовава се на съдебна практика,според която обективното съпричиняване е достатъчно за намаляване на обезщетението.   7.Оспорва претенцията по акцесорния иск за лихва, както и размера на претендираните лихви и началния момент, от който същите се претендират, по аргумент за неоснователност на главния иск.

        На отделно основание, счита акцесорния иск за неоснователен, от момента от който се претендират лихви за забава, тъй като ЗАД „ОЗК - Застраховане" АД не е изпаднало в забава и не дължи лихва върху претенцията за обезщетение.   Сочи,че отговорността на застрахователя е договорна, а не деликтна.

        8.Въвежда възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираната лихва.

        Сезира съда с искане да приеме исковете за неоснователни и необосновани и да ги отхвърли изцяло като такива.

        При отхвърляне на исковете претендира присъждане на разноски по делото.

        В случай, че ищеца не се яви в първото по делото заседание, не вземе становище по отговора на исковата молба и не поиска разглеждане нa делото в негово отсъствие,сезира съда с искане да прекрати делото и да постанови неприсъствено решение.Претендира присъждане на  разноски.

        Препис от постъпилия отговор е връчен на ищците и в срока по чл.372 ал.1 ГПК по делото е постъпила допълнителна искова молба вх.№10143 от 21.12.2018 г.чрез пълномощникът им адв.Р.М. САК.

        Сезира съда с искане да отдели за безспорни и ненуждаещи се от доказване по делото, следните обстоятелства:

        - наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между ответника и деликвента към момента на процесното ПТП, по полица №23114000658381, с валидност от 23.02.2014 г.до 23.02.2015г., като се позовава на становището му изразено в отговора на исковата молба.

        Счита за необсновано оспорването направено от ответника,че ищците не попадат в кръга на лицата,имащи право на обезщетение за търпяните от тях неимуществени вреди , по повод смъртта на тяхната баба В.Л.Р.. Твърди, че това възражение е изцяло неоснователно.

        Поддържа,че като внуци на пострадалата В.Л.Р., които със Заповед № РД01-245/ 03.08.2011 г.и№РД01-245/ 03.08.2011 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“, са настанени за отглеждане в семейството на своята баба, ищците са материалноправно легитимирани да търсят обезвреда на неимуществените вреди, изразяващи се в претърпени душевни болки и страдания.

        Позовава се на постановките на ППВС 4/1961г., допълнено с ППВС 5/1969г. и потвърдено с ППВС 2/1984г.. съгласно които право на обезщетение на имуществени и неимуществени вреди се признава на съпругът, низходящите, възходящите, на отгледано, но неосиновено дете, съответно на отглеждащия го, ако единият от тях почине вследствие на непозволеното увреждане, както и на лицето, което е съжителствало на съпружески начала с починалия от непозволеното увреждане, без да е бил сключен брак, ако това не е престъпление и не противоречи на морала.

        Счита за необосновани  оспорванията от страна на ответника на иска по основание и размер, оспорването на вината на деликвента - водача на лек автомобил марка марка „Нисан“ и модел „Примера“ с peг. № ВР **** ВВ, както и оспорването на механизма на настъпилото ПТП.

        Позовава се на представената с исковата молба Присъда № 27 от 09.12.2014 г. на Окръжен съд - Враца, постановена по НОХД № 529 по описана съда за 2014 г., влязла в законна сила на 09.11.2015 г., която установява по категоричен начин оспорените от ответника факти.

        Позовава се на чл.300 ГПК,според който влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца и сезира съда с искане да приеме за безспорни обстоятелства по делото извършеното деяние от Г.Б.А., механизма на процесното ПТП, вината на дееца, вредоносния резултат - причинена смърт на В.Л.Р. и причинната връзка между вредата и деянието.

        Оспорва твърденията на ответника, че произшествието е настъпило при условията на съпричиняване от страна на пострадалата В.Л.Р.,тъй като е била наясно, че се качва в моторно превозно средство, управлявано от неправоспособен водач в  нетрезво сътояние,била е без поставен предпазен колан,поради което при ПТП тялото на Р. се е движило свободно в купето на автомобила и въз основа на това, тя е получила съответните наранявания.

        Поддържа предявените искове в предявения им размер. Позовава се на дадените с ППВС № 4 от 1968 г. разяснения, според които размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по "справедливост", като не се касае за абстрактно понятие, а такова, преценката на което е свързано с редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда.

        Поддържа,че болките и страданията, които ищците са търпели и продължават да търпят в резултат на смъртта на тяхната баба ще изпитват до края на дните си, моралните страдания на ищците са  неописуеми, тъй като починалата се е грижила за тях, като тяхна майка.

        Застъпва становище,че размерът на търсеното обезщетение е съобразен, както с принципа за справедливост, визиран в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, така и с константната съдебна практика по сходни казуси.

        Взела е становище и по оспорването на акцесорният иск за присъждане на законна лихва.

        Според изложеното по отношение на него, следва да намерят приложение законовите положения, намерили отражение в съдебната практика, която е категорична, че двата иска са обективно съединени, т.е. ако съдът уважи главния, следва да уважи и акцесорния.

        По въпроса за момента, от който застрахователят изпада в забава за заплащане на обезщетението за вреди и съответно - от който се присъжда обезщетението за забава по чл. 86, ал.1 от ЗЗД в размер на законната лихва се позовава на задължителна съдебна практика на ВКС - Р № 45/15.04.2009г.И т.о., Р № 175/ 28.10.2010г.П т.о., Р № 6/28.01.2010г., Р № 100/13.11.2009 г. I т.о., постановени по реда на чл.290 ГПК.Поддържа искането си  законната лихва върху обезщетението да бъде начислена от датата на увреждането, съгласно императивната разпоредба на чл. 84, ал.3 от ЗЗД.

        Препис от допълнителната искова молба е връчен на ответника и същият е упражнил правото си да подаде допълнителен отговор вх.№1067 от 04.02.2019 г.

        С допълнителния отговор ответникът поддържа подадения отговор на исковата молба и направените с него възражения,като поддържа че същите се основават на трайната съдебна практика на ВКС и в подкрепа на становището си, ангажира доказателства, за което са направени съответните доказателствени искания.

        Поддържа направеното с отговора на исковата молба възражение за местна неподсъдност на спора пред Окръжен съд - Враца, като твърди, че местно компетентен да разгледа спора е Софийски градски съд.

        По това възражение съдът се е произнесъл с Определение №51 от 14.01.2019 г. и е оставил същото без уважение,с оглед изменението на чл.115 ал.2 ГПК.

        Поддържа възражението относно липсата на активната процесуална легитимация на ищците относно претенцията за обезщетение за претърпени неимуществени вреди.

        Поддържа възражението, че предявените искове са прекомерно завишени и не отговарят на критериите за справедливост.

        Поддържа наведеното възражение за съпричиняване във висока степен от страна на починалата, за което са направени доказателствени искания и са ангажирани доказтелства.

        Застъпва становище,че разпоредбата на чл. 300 ГПК не обхваща въпроса за съпричиняването и приетото не е задължително за  гражданския съд, който разглежда въпроса за вредите от непозволено увреждане.

        Поддържа направеното  възражение относно претендираните от ищцовата страна лихви.

        Изложените от ищеца фактически обстоятелства,от които произтичат претендираните права и формулирания петитум,дават основание на съда да приеме,по правната квалификация на исковете,с които е сезиран,че са предявени обективно кумулативно и субективно съединени искове:1/.Иск за заплащане на  застрахователно обезщетение с правно основание чл.226,ал.1 /отм/ във вр. с чл.223/отм КЗ -дата на застрахователния договор 23.02.2014г./ вр. с чл.45 и чл.52 ЗЗД и 2/Акцесорен иск за заплащане на мораторна лихва за забава върху претендираното обезщетение с правно основание чл.86,ал.1 ЗЗД.

        Правният интерес е обоснован от вида на търсената защита. Налице е и процесуална легитимация на страните.Искът е предявен от надлежни страни против надлежна страна,при съобразяване на представените удостоверения за наследници, легитимиращи ищците като внучки на починалата.

        Възражението на ответника,че страните не са активно легитимирани да сезират съда с исковете,тъй като не са от кръга на лицата ,които могат да претендират обезщетение за неимуществени вреди е въпрос на материалноправната им квалификация и е въпрос по същество на правния спор и не касае правото им на иск.

        Предвид изложеното и доколкото не се установи липсата на някоя процесуална предпоставка за предявяване на заявените претенции,то същите се явяват допустими.

        На основание чл.300 ГПК,съдът прие,че безспорни са обстоятелствата:на 17.04.2014г.Г.Б. Б. без да е правоспособен водач на МПС и в пияно състояние с 0.65 промила алкохол в кръвта,в нарушение на правилата за движение по чл.20,ал.2 от ЗДвП,като е управлявал автомобила с несъобразена с пътната обстановка и атмосферните условия скорост,в нарушение на чл.20,ал.1 от ЗДвП,като не е контролирал непрекъснато превоздното средство и в нарушение на чл.150 от ЗДвП-като неправоспособен водач,по непредпазливост е причинил смъртта на В.Л.Р., починала на 18.04.2014 г.

        Наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между ответника и собственика на лек автомобил"Нисан",модел"Примера" ДКН ВР**** ВВ,собственост на П.С.-племенник на деликвента, към момента на процесното ПТП, по полица №23114000658381, с валидност от 23.02.2014 г.до 23.02.2015г.

        С оглед гореизложеното,съдът прие,че тези обстоятелства не се нуждаят от доказване.

        Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест,в тежест на ищеца е да проведе пълно и пряко доказване  на всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане-виновно противоправно действие,извършено от водача на МПС,настъпили за ищците неимуществени-психически страдания, причинно- следствена връзка между деликта и вредите, наличие на валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка "Гражданска отговорност,между прекия причинител и застрахователя,както и да обоснове размера на претендираните обезщетения.Единствено субективния елемент -вината-се предполага до доказване на противното.

        Ответното застрахователно дружество носи тежестта да докаже твърдяното съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия,а именно,че последния е проявил поведение,което е пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди,както и възражението си,че акцесорния иск за лихви е погасен по давност.

        В съдебно заседание ищците се представляват от пълномощник адв.Ц.,който поддържа,исковата молба и моли предявените с нея искове да бъдат уважени изцяло.Представя подробна писмена защита.

        Ответникът се представлява от пълномощник адв.И.,който поддържа подадения отговор.Моли да се отхвърлят исковете.Представя подробна писмена защита.

        Съдът като прецени събраните по делото доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност приема за установено следното:

        Неоснователно е изразеното от ответника и поддържано и в с.з становище,че предявените искове са недопустими,тъй като към исковата молба не са представени доказателства относно изпълнението на задълженията на ищците по ч.380 от КЗ,а съгласно чл.432 от КЗ,прекият иск към застрахователя е допустим,само при спазване на изискванията на чл.380 от КЗ.

        Правните норми,регулиращи правото на застрахователно обезщетение,се определят от действащия към настъпване на застрахователното събитие нормативен акт.В процесния случай застрахователното събитие е настъпило на 17.04.2014 г.На 01.01.2016 г.влиза в сила нов КЗ/обн.ДВ,бр.102 от 29.12.2015 г./,който отмени действащия до този момент КЗ.Изрично с нормата на §22 от ПЗР на КЗ е изключено приложението на новия закон по отношение на застрахователните договори,сключени преди 01.01.2016 г.Няма спор в теорията и съдебната практика,че процесуалните норми имат незабавно действие и по отношение на висящите правоотношения,но само доколкото законът не предвижда друго.В настоящата хипотеза с нормата на §22 от ПЗр на КЗ законодателят е предвидил нещо друго,а именно че за застрахователните договори,сключени преди влизане в сила от 01.01.2016 г. на новия КЗ,се прилага Част четвърта от отменения КЗ,поради което процесуалните предпоставки,обуславящи пораждането и упражняването на правото на иск трябва да се преценяват към момента на настъпване на фактическия състав,при  проявлението на който са възникнали предявените спорни материални права.Процесното ПТП е реализирано при действието на КЗ от 2005 год./отм./,поради което  приложима е правната норма на чл.226,ал.1 КЗ/отм./.Същата не урежда допълнителни нормативни изисквания относно пораждането и надлежното упражняване на правото на  иск,каквито са уредени с чл.432,ал.1 и чл.498 от КЗ,поради което предявеният главен иск е процесуално допустим и подлежи на разглеждане по същество.  

        С Присъда № 27 от 09.12.2014 г.по НОХД № 529/2014 г.по описа на ВрОС,  влязла в законна сила на 09.11.2015 г. е признат подсъдимия Г.Б.А. - роден на *** ***,ЕГН ********** за виновен в това, че на 17.04.2014 г. около 18.00 ч. на път II-15 на км 9+378 м."Скорошата" с посока на движение гр.Враца - гр.Оряхово, при управление на МПС, лек автомобил „Нисан" модел „Примера" с рег.№ BP **** ВВ, без да е правоспособен водач на МПС и в пияно състояние с 0,65 промила алкохол в кръвта си, в нарушение на правилата за движение по чл.20, ал.2 от ЗДвП, като е управлявал автомобила с несъобразена с пътната обстановка и атмосферните условия скорост, в нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДвП, като не е контролирал непрекъснато превозното средство и в нарушение на чл.150 от ЗДвП - като неправоспособен водач, по непредпазливост е причинил смъртта и телесни повреди на повече от едно лице, както следва: на Г.Г.А. - негова дъщеря, на В.Л.Р., починала на 18.04.2014 год. - негова съпруга и средни телесни повреди на дъщеря си Б.Г.Н., на малолетната М.В.Г. и на В.Ц.Н., изразяващи се в разстройство на здравето временно опасно за живота и случаят е особено тежък, поради което и на основание чл.343, ал.4, вр. ал.3 предл. 1, алт.1, предл.2 и предл.4 б."б" алт.2 от НК във вр.чл.58а, ал.1 от НК е осъден на 4 години "Лишаване от свобода", което наказание да изтърпи при първоначален "Общ" режим в затворническо общежитие от открит тип на основание чл.61, т.3, във вр.чл.59, ал.1 от ЗИНЗС.

        Налице е присъда със задължителна сила за гражданския съд на основание чл.300 от ГПК,установяваща факта на извършеното деяние,неговата противоправност  и виновност на дееца.

        Няма спор и относно обстоятелството,че е налице валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между ответника и собственика на лек автомобил "Нисан",модел"Примера" ДКН ВР**** ВВ,собственост на П.С.-племенник на деликвента, към момента на процесното ПТП, по полица №23114000658381, с валидност от 23.02.2014 г.до 23.02.2015г.Следователно към датата на настъпване на увреждането-17.04.2014 г.ответното застрахователно дружество е обезпечавало деликтната отговорност на виновното лице за настъпване на твърдения застрахователен риск.

        Ответникът оспорва легитимацията на ищците като наследници-внучки на починалата в катастрофата В.Л.Р. починала на 18.04.2014 г..

         Установява се от  Заповеди № РД01-245/ 03.08.2011 г. и № РД01-245/ 03.08.2011 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“,че двете ищци/ деца/ са били настанени за отглеждане в семейството на своята баба по майчина линия В.Р..

        От констатациите в двете заповеди се установява следното:

        Ищцата Т. е родена на *** г.от съвместното съжителство на Б.Г.Н. и Б.М.Ф..Детето е отглеждано в семейна среда от раждането си до месец септември 2009 г.,когато майката напуска страната и със Заповед 0ЗД-РД01-156/29.09.2009 г. на директора на ДСП Враца  е настанена в семейството на своята баба по майчина линия-В.Л.Р..Така предприетата мярка не е била потвърдена с влязло в законна сила на 06.01.2010 г.решение по гр.д.№2857/2009 г.по описа на РС-Враца,тъй като майката е заявила желание да се грижи за детето си,след завръщането й от чужбина.

        След постъпил устен сигнал,че майката отново е напуснала страната и е изоставила детето си,със Заповед №ЗД-РД01-15/24.01.2011 г. на директора на ДСП Враца,детето е настанено в ЦНСТ-с.***,общ.***.Предприетата мярка за закрила е потвърдена с решение №62/22.03.2011 г. на РС-***,постановено по гр.д.№163/2011 г. и влязло в законна сила на 08.04.2011 г.

        На 08.06.2011 г. бабата по майчина линия-В.Л.Р. е депозирала молба,с която е изразила желание да поеме грижите за малолетната си внучка.Със Заповед №РД01/0245/03.08.2011 г. на Директора на ДСП *** е прекратено настаняването в ЦНСТ-с.***,общ.*** и същото е настанено в семейството на своята баба по майчина линия В.Л.Р..Промяната в мярката на закрила е потвърдена с Решение №1086/19.10.2011 г. на РС-Враца,постановено по гр.д.№3853/2011 г. влязло в законна сила на 03.12011 г.

        На 18.04.2014 г. бабата В.Р. е починала при ПТП.Майката се е завърнала от чужбина и е заявила,че ще поеме грижите за малолетното си дете.Издадена е заповед №ЗД-РД01/211/23.04.2014 г. от директора на Дирекция"Социално подпомагане"-гр.Враца,с която настаняването при бабата,поради смъртта й е прекратено.

        Ищцата А. е родена на *** г.,с неизвестен баща,видно от представеното по делото Удостоверение за раждане и е отглеждана в семейна среда от раждането си до месец август 2009 г.,когато майката е напуснала страната и със Заповед №ЗД-РД01-130/13.08.2009 г. на Директора на ДСП Враца е настанена в ДДЛРГ"***"-с.***.Настаняването е потвърдено с решение №763/26.10.2009 г. на Рс-Враца,постановено по гр.д.№2355/2009 г. и влязло в законна сила на 18.11.2009 г.

        След подадена молба от майката за реинтеграция,със заповед №ЗД-РД-01-2017/19.12.2009 г. на Директора на ДСП Враца е прекратено настаняването на детето в специализираната институция и детето е върнато за отглеждане на своята майка.

        След постъпил устен сигнал,според който майката отново е напуснала страната и е изоставила детето,със Заповед №ЗД-РД01-14/24.01.2011 г. на директора на ДСП Враца детето е настанено в ЦНСТ-с.***.

        На 08.06.2011 г. бабата по майчина линия-В.Л.Р. е депозирала молба,с която е изразила желание да поеме грижите за малолетната си внучка.Със заповед №РД01-246/03.08.2011 г. на Директора на ДСП *** е прекратено настаняването на детето в ЦНСТ-с.***, и същото е настанено в семейството на своята баба по майчина линия В.Л.Р.,като промяната в мярката за закрила е потвърдена с решение на съда,влязло в законна сила на 03.11.2011 г.

        Поради смъртта на бабата на 18.04.2014 г.пострадала при ПТП и завръщането на майката от чужбина и изразено желание да се грижи за детето,настаняването е било прекратено със Заповед №ЗД-РД01/212/23.04.2014 г. на Директора на Дирекция"Социално подпомагане"-гр.Враца.

        При така установеното реално ищците са живели в семейството на баба си около 2 години и 6 месеца,където са били настанени,като предприета мярка за закрила.

        Спори се по делото,с оглед възраженията на ответника,по въпроса дали ищците имат право да получат обезщетение във връзка със загубата на своя близък родственик и в какъв размер,както и по въпроса била ли е пострадалата В.Р. с предпазен колан и знаела ли е за обстоятелствата ,че виновният за нейната смърт водач е неправоспособен и е употребил алкохол преди да предприемат фаталното пътуване.

        По тези спорни въпроси са събрани гласни доказателства , назначени са съдебно-медицинска и автотехническа експертизи.

        С ТР№1/21.06.2018 г. по тълкувателно дело №1/2016 г.на ОСНГТК на ВКС се конкретизира кръга на лицата,материално летимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък.По отношение на най-близкия кръг увредени се запази разбирането,че това са лицата ,посочени в постановление №4/1961 г. и Постановление №5/1969 г. на Пленума на ВС.В този кръг са деца-включително и отглеждани,родители,съпруг-включително и фактическият.По изключение право да търси обезщетение има и всяко друго лице,което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания,които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени./т.1 от ТР№1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС/.

        Обезщетението се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди.

        В мотивите на ТР е прието,че обезщетението следва да се присъди само тогава,когато може да се направи несъмнен извод,че лицето,което претендира обезщетение,е доказало съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и че са настъпили в резултат на неговата смърт сериозни/като интензитет и продължителност/морални болки и страдания.

        Ищците,като внучки на пострадалата при пътно-транспортно произшествие В.Р.,не са изключени от кръга на лицата,които имат право да бъдат обезщтетени справедливо при доказана особено близка връзка с починалия.

        При преценката налице ли е този критерий съдът намира,че в случая следва да се отчитат и спецификите на традиционните за българското семейство отношения.В тях отношенията между баба и внучка носят дълбока обвързаност и емоция,тъй като свързват пазителя на семейните  ценности с новия член в семейството.

        В процесния случай е налице и обстоятелството,че съществена роля в живота на ищците е имала именно починалата баба В.Р.,при която децата са били настанени по нейна молба,тъй като майката им е заминала на работа в чужбина,като на два пъти ги е изоставяла,а биологичния баща на А. не желае да се грижи за нея.

        Към момента на настаняването при баба им А. е била съответно на 5 г.,а Т. на 7 г.

        В случая събраните по делото гласни доказателства, посредством показанията на свидетелите Б.Н.,на която ищците са племеннички,В.Т.  и Т.П.,без родство,които съдът кредитира като непротиворечиви и основаващи се на непосредствени впечатления,сочат,че между ищците и тяхната баба е съществувала изключителна емоционална  връзка.

        Пострадалата В. гледала и се грижела за двете си внучки, като за нейни деца. Едната ходела на училище, а другата в детската градина, когато ги настанили.Майка им пращала пари. Баба им полагала всички ежедневни грижи свързани с децата: водела ги на детска градина, на училище, прала, готвела. Полагала за тях грижи като за свои деца и не правела разлика  между тях и своите деца.Когато Т. и А. били по-малки знаели коя им е истинска майка, но казвали на баба си "мамо".Починалата ходела на родителски срещи и когато се налагало се срещала и с учителите им.При заболяване на някое от децата баба им ги водела на лекар. Докато А. и Т. били при баба си рядко се срещали със собствената си майка - в годината около два-три пъти, когато си идвала в България.Ищците приемали баба си за свой родител, за каквото и да било се обръщали към нея.При проблеми се обръщали към баба си ,като към своя майка.

        Семейството не им съобщило веднага за смъртта на баба им,за да не ги травмират.Третият или четвъртият ден след ПТП-то, някой ги завел до дървото, където бил залепен некролога и така разбрали. Започнали да плачат и пищят. Всяка сутрин ходели  там, където баба им си пиела кафето и плачели. Трудно приели смъртта на баба си. Променили се след смъртта й. Станали по-затворени, защото тя им липсвала и нямало с кого да си споделят. Не можели да приемат, че нея я няма. Имало периоди, в който само стоели, гледали и плачели.Много тъгували.

        В момента А. и Т. живеели с майка си в къщата на баба си.За майка си св.Н. казва,че била разкошен човек, на който можеш да разчиташ, разбирала всички, давала им опора,както и да се чувствали тя правела така,че да се чувстват по-добре.Не позволявала на децата да липсва нещо.

        Св.Т. се познавала със семейството,от 34 години,тъй като работели  с пострадалата в БКС-Враца и били семейни приятели. Познава и А. и Т., които са внучки на В.. Тя също установява,че В. гледала много добре децата,били й като деца, тъй като майка им била на работа в Гърция. Още от родилното В. поела грижа за двете си внучки.Майката заминала,тъй като нямала работа.До последно В. полагала грижи за двете си внучки:готвела,прала, водела ги на градина.

        Като съседи и семейни приятели имала непосредствени впечатления.

        В. не е правила разлика между внучките си и нейните собствени деца. Била човечна, добра. В. отглеждала Т. и А. като свои деца, защото внуците са по-мили и от децата.Ходела на родителски срещи и на двете деца. Децата се обръщали към баба си с думата"мама".

        Децата научили за смъртта на баба си на третият ден, случайно.Всички криели от тях,за да не ги травмират. Децата се променили, станали тъжни.Ходят на гроба на баба си и постоянно плачат. В. била отговорна майка, баба, много добра жена.

        Св.П. е съседка на семейството.Има непосредствени впечатления.Познава А. и Т.,тъй като са внучки на В. и тя полагала грижи за тях. Те се обръщали към нея с "мамо", не с "бабо".Знае, че двете й внучки били настанени при нея официално за отглеждане. Това се наложило, тъй като майката заминала на работа в Гърция.Майка им си идвала веднъж в година. Децата приемали баба си като майка. Тя се грижела за нейни три деца и за тези две, общо пет. Водела ги на градина, на училище. Ходела на родителска среща. Случвало се е да й помага с гледането на децата, докато тя например иде до болницата. В. не правела разлика между нейните деца и внучките си. Смъртта на В. променила двете момичета А. и Т.. Затворили се и до днес страдат.

        Съдът,намира,че тези показания следва да се кредитират изцяло като безпротиворечиви и логически свързани.

        Данните изнесени от св.Б.Н.,съдът анализира от аспекта на възможната заинтересованост на свидетеля от изхода на делото,предвид роднинските му отношения с ищците.Те се кредитират изцяло,тъй като не са в противоречие с останалия доказателствен материал и се подкрепят от него.

        При така установеното,се налага извод  за изградена трайна и дълбоката емоционална връзка между ищците и тяхната баба,поради което същите са търпели морални болки и страдания с висок интензитет от смъртта им.Баба им е била тяхната опора,поела е грижите за тях в момент,когато са изоставени от родителите си и са били настанени в специализирани заведения,поради което смъртта  й е причинила страдания и празнота у внучките й.

        При така изложеното,съдът приема,че е доказано по категоричен начин,че между ищците и и баба им е съществувала трайна и дълбока емоционална връзка.От внезапната й загуба ищците са претърпели  значителни по интензивност и времетраене морални болки и страдания,в голямата си част и непреодолени към момента.Тези характеристики дават основание да се приеме,че отношенията им изпълняват критерия"изключителност",въведен с ТР №1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС и дават основание и е справедливо да се присъди обезщетение за преживените от внучките неимуществени вреди-болки и страдания от смъртта на баба им В.Р..

        Специфичното при неимуществени вреди,особено тези от причиняване на смърт,е че те имат много по-дълго проявление,а в повечето случаи и неотменимо във времето присъствие.При определяне на дължимия размер е нужно да се отчитат не само наличните,вече осъществили се вреди,а и това трайно проявление във времето,обременяващо в голяма част от случаите целия живот на пострадалите.Следва да се отчете,че претърпените болки и страдания от загубата на близък човек са изключително интензивни както на емоционално ниво,така и от гледна точка на очакванията за духовна,материална подкрепа,грижи и внимание.

        Критерий при определяне на размера на обезщетението е принципът на справедливостта,заложен в нормата на чл.52 ЗЗД.Той не е абстрактен,а обусловен от общественото възприемане на справедливостта на дадения етап от развитието му и от съществуващата икономическа конюнктура.Поради това при определяне размера на полагащото се обезщетение освен посочените по-горе морални измерения на болката на пострадалите,следва да се отчитат и конкретните икономически условия към настъпване на катастрофата.Стойностният израз на тези фактори са актуалните към момента на настъпване на събитието лимити на застрахователното покритие по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.В този смисъл е формираната константна практика на ВКС,според която застрахователните лимити следва да са ориентир и за размера на обезщетенията,които се определят за пострадалите.Това е и функцията им на договорно или нормативно определена граница на отговорността на застрахователя,а не само да бъдат база за определяне на месечните застрахователни вноски,които всеки застрахован дължи.

        Според разпоредбата на чл.493а,ал.4 от КЗ,размерът на обезщетението се определя съгласно методиката,утвърдена с наредбата по чл.493а,ал.2 КЗ,който предвижда,че ще се приеме наредба за утвърждаване на методика за определяне размера на обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди от смърт  и телесно увреждане на пострадало лице.

        Съгласно §96,ал.1 от ПЗР на ЗИДКЗ/ДВ бр.101/2018 г./,на която разпоредба е придадено обратно действие,с оглед изричната норма на §96,ал.3,до влизането в сила на наредбата за утвърждаване на методиката,/според §103 ПЗР на ЗИД КЗ/,същата трябва да бъде приета в срок от 1 година от влизане в сила на този закон/обезщетението за претърпените неимуществени вреди на лицата на лицата по чл.493а,ал.4 се определя в размер до 5000лв.

        Съдът намира,че подобен подход противоречи на първо място на принципа за определяне размера на обезщетение-този на справедливостта,съгласно чл.52 от ЗЗД.

        На следващо място противоречи на европейското право.Видно от §7 от ДР на КЗ,с последния в националното законодателство са въведени и нормите на редица директиви,между които специалната,касаещи застраховка"Гражданска отговорност"-Директива 2009/103 ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009г.Относими към процесния спор са нормите, касаещи обхвата на лицата,на които се дължи обезщетение и подходът при определяне на размерите му в националното законодателство.

        Предвиждайки,че при смърт на лице се изплаща максимално обезщетение,което е в размер по-малък от лимитите на Директивата,даденото разрешение с §96,ал.1 от ПЗР на ЗИДКЗ е в противоречие с чл.9,ал.1  от директивата,според който"Без да се засягат всякакви по-високи гаранции,които държавите-членки могат да предвиждат,всяка държава членка изисква застраховката,посочена в чл.3,да бъде задължителна най-малко по отношение на следните максимални суми:а/в случай на телесно увреждане-максимална застрахователна сума 1000000 евро за пострадал или 5000000 евро за събитие,независимо от броя на пострадалите,б/в случай на имуществени вреди-1000000 евро за застрахователно събитие,независимо от броя на пострадалите". Цитираната разпоредба на Директивата е транспонирана в чл.226 от КЗ/отм./,възпроизведена е и в чл.492 от КЗ.Според чл.346 от КЗ,застрахователната сума/лимит на отговорност/ е "договорената между страните или определената с нормативен акт и посочена в застрахователния договор парична сума,представляваща горна граница на отговорността на застрахователя към застрахования,третото ползващо се лице или към третото увредено лице."Въвеждането на застрахователната сума,като предел на отговорността на застрахователя в действащия КЗ и уреждането на нейния минимален размер в директива 2009/103/ЕО,която е част от правото на ЕС,означава,че при настъпване на застрахователно събитие с причинени телесни увреждания,отговорността на застрахователя може да бъде ограничена по размер единствено от минимума на застрахователната сума,възприет с в Директива 2209/103/ЕО.

        Във връзка с приложението на тази норма е налице и отговор на Съвета на ЕС на отправено преюдициално запитване-Решение на СЕС от 24.10.2013 г. по дело С-277/12/с докладчик съдия А.А./,в което съдът е отговорил,че "държавите -членки трябва да упражняват своята компетентност        в тази област при спазване на правото на Съюза и че разпоредбите на националаното право,които уреждат обезщетението при произшествия при използването на моторни превозни средства,не могат да лишат посочените по-горе директиви от тяхното полезно действие."Тълкуването,което съдът дава е,че "Член 3,§1 от Директива72/166 и чл.1параграфи 1 и 2 от Втората директива 84/5,трябва да се тълкуват в смисъл,че не допускат национална правна уредба,съгласно която задължителната застраховка "Гражданска отговорност" при използването на моторни превозни средства покрива обезщетението за неимуществени вреди,дължимо съгласно националната правна уредба на гражданската отговорност за смъртта на близки членове на семейството,настъпила при пътнотранспортно произшествие,само до определена максимална сума,която е по-малка от посочените в чл.,;2 от Втората директива 84/5.

        По силата на ДФЕС и чл.63 от ГПК решението на съда на Европейския съюз е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България.С оглед становището на СЕС,изразено в т.2 на решението му от 24.10.2013 г. по дело С277/12,се налага извод,че е налице противоречие на §96,ал.1 от ЗИД на КЗ с разпоредбата на чл.1,§2 от Втора директива 84/5,респ. на чл.9,ал.1 от директива 2009/103/ЕО.С последната се кодифицират предхождащите я директиви 72/166/ЕИО,84/5/ЕИО,90/232/ЕИО на Съвета,2000/26/ЕО,както и Директива 2005/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11.05.2005г./т.1 от Преамбюла на Директива 2009/103/ЕО,а по силата на чл.29 от директивата-позоваванията  на отменените директива,посочени по-горе,се считат позовавания на Директива2009/103/ЕО и се четат съгласно таблицата на съответствието в приложение II.Съобразно разпоредбата на чл.15,ал.2 от ЗНА,както и предвид факта,че Директива 2009/103/ЕО е транспонирана в КЗ,следва да се приеме,че е недопустимо размерът на обезщетението за неимуществени вреди,чийто възможен долен предел е застрахователната сума,определена в нормативен акт на ЕС,да бъде ограничаван с нормативен акт на вътрешното право,поради което,с оглед констатираното противоречие,националната норма не следва да се прилага от съда.Съдът приема,че в процесния случай обезщетението дължимо на ищците,следва да се определи по справедливост,по правилата на чл.52 от ЗЗД,без да се съобразява предвидения в §96,ал.1 от ЗИД на КЗ максимален размер.

        При определяне на размера на обезщетението съдът отчита,че със смъртта на баба им ищците са изгубили изключително близък родственик,тяхна опора в труден период от детството им.Споменът за нея е реален и трудно превъзмогват мъката си.

        При така изложеното съдът приема,че е справедливо всяка от ищците да бъде обезщетена за претърпените неимуществени вреди със сума в размер на 50000лв.,който размер съответства на критерия за справедливо обезщетение,съгласно чл.52 от ЗЗД.

        При този правен извод,съдът дължи произнасяне по възраженията на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата.

        Съпричиняващо вредата по смисъла на чл.51,ал.2 от ЗЗД е не всяко поведение на пострадалия,дори когато то не съответства на предписаното от закона,а само това,чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена последица за произлезлите вреди.Формирана е практика на ВКС,според която при преценката за съпричиняване на настъпилите в резултат на ПТП вреди,следва да се отчита не само факта на извършеното от страна на пострадалия нарушение на правилата за движение по пътищата,но и дали нарушенията са в пряка причинна връзка с вредоносния резултат.

        Възражението на ответника,че пострадалата е била без предпазен колан съдът приема за неоснователно.

        От заключенията на вещите лица по назначените от съда авто-техническа  и съдебно-медицинска експертизи,които не са оспорени от страните и съдът изцяло кредитира, в процесния случай при скоростта с която са се движили автомобилите, уврежданията по автомобила,в който пострадалата е пътувала на задна седалка предпазната функция на поставен колан е сведена до минимум.От анализа на вещото лице инж.В.,обективиран в заключението същият е стигнал до извода,че починалата е била с предпазен колан.

        В представения препис от присъда по делото е прието,че водачът е бил неправоспособен,а в мотивите е посочено,че е наказаван по административен и съдебен ред за това,че управлява МПС,без да е правоспособен водач.

        Възражението на ответника,че пострадалата с поведението си е спомогнала за собственото си увреждане,респ.за увеличаване размера на вредата,тъй като е знаела,че водачът е неправоспособен е неоснователно.

        Тежестта за доказване е на застрахователя,който следва да установи с допустими от ГПК доказателствени средства своето възражение.

        Действително в мотивите на присъдата,представена по делото е посочено,че Г.А. е причинил смъртта на В.Л.Р.,жената с която живее на семейни начала повече от 20 години.С това обстоятелство ответникът е мотивирал възражението си.Съдът приема,че това е само едно предположение,което без ангажиране на съответните доказателства не може да доведе до приложението на чл.51,ал.2 ЗЗД.

        По възражението за съпричиняване на вредата от пострадалата,която е пътувала в автомобил управляван от водач,употребил алкохол.

        Поради противоречива практика на съдебни състави на ТК на ВКС ,този въпрос е включен в.т.7 на ТР 1/2014 г. от 23.12.2015 г.  на ОС на ТК.

        В тази хипотеза пострадалият не е допринесъл за настъпване на събитието,но с поведението си е спомогнал за собственото си увреждане,респ. за увеличаване размера на вредата.Дали поведението на пострадалия е рисково и дали то е допринесло за увреждането,подлежи на установяване във всеки конкретен случай.

        Прието е за такова рисково поведение,пътуването в моторно превозно средство с водач,употребил алкохол,когато то е проява на съзнателен и свободно формиран избор на увредения,по отношение на когото е налице знание за този факт или възможност за узнаването му при проявена нормална дължима грижа.Изразяващо се в поемането на предвидим и реално очакван риск,или в неговото неоправдано игнориране,това поведение съставлява обективен принос,който е противоправен и е в пряка причинна връзка с вредоносния резултат,последица от реализирано пътно-транспортно произшествие.

        За да намери приложение чл.51,ал.2 ЗЗД в разглежданата хипотеза,поетият и реализираният иск трябва да са идентични,като степента на съпричиняване се преценява във всеки конкретен случай,но не може да доведе до пълен отказ от обезвреда.  

        От представения по делото заверен препис от присъда е прието,че водачът на автомобила,в който е пътувала пострадалата,е управлявал същия без да е правоспособен водача МПС и в пияно състояние с 0,65 промила алкохол в кръвта си.

        В мотивите на присъдата е отразено,че обвиняемият  е направил самопризнания и наказателният съд  е приел отразената в обвинителния акт фактическа обстановка,според която на 17.14.2014 г.Г.А. преди обяд употребил в дома си алкохол-вино,след което след обяд,заедно с В.Л.Р.,жената с която живее на семейни начала повече от 20 години и с децата си Г.Г.А. и Б.Г.Н. тръгнали на път за с.***.

        В с.з. от 08.03.2019 г.,Б.Г.Н.,дъщеря на пострадалата установи обстоятелството,че е  била участник в ПТП, което станало на 17.04.2014 г. Пътували с лек автомобил Нисан "Примера",отивали при голямата й сестра в с.***, за да я видят и се качили при Г.А., който бил пиян,като уточни,че не е бил много пиян да се "заваля", но бил изпил една-две чаши бира според нея.

        От страна на ответника не са ангажирани доказателства .

        Съдът приема,че не е установено рисково поведение от страна на пострадалата В.Л.Р.-пътуване в моторно превозно средство с водач,употребил алкохол,тъй като не е установено то да е проява на съзнателен и свободно формиран избор на увредения,по отношение на когото е налице знание за този факт или възможност за узнаването му при проявена нормална дължима грижа.Няма данни,че тя е игнорирали риска,поради което не е доказан  обективен принос от нейна страна.

        Възражението съдът приема за неоснователно.

        По изложените съображения,не са налице основания за намаляване на така определения от съда размер на дължимото застрахователно обезщетение.

        При този изход на спора на основание чл.84 ал.3 от ЗЗД вр.с чл.86,ал.1 ЗЗД и като отчете §22 от КЗ /нов/ приема,че приложими са нормите на КЗ/отм./,при което върху така определеното обезщетение се дължи законна лихва,считано от датата на вредоносното събитие-17.04.2014 г.

        Ответникът е въвел възражение,че вземането за лихви е погасено по давност.

        Като отчете формираната съдебна практика и чл.111,б."в" от ЗЗД,съдът приема,че възражението на ответника за изтекла погасителна давност по отношение на иска по чл.86,ал.1 от ЗЗД е основателно.Погасява се с изтичане на тригодишен срока тази част за която е изтекъл срока,начиная от  датата на деликта до прекъсване на давността.В процесния случай с входиране на исковата молба в съда на 29.10.2018 г. е прекъсната давността. Законната лихва по реда на чл.86,ал.1 ЗЗД върху дължимото обезщетение от 50000лв., следва да бъде присъдено от датата 29.10.2017 г.до окончателното изплащане на главницата,като за периода от 17.04.2014 г. до 29.10.2017 г. искането е погасено по давност.

        При този изход на спора и обстоятелството,че ищците са освободени от заплащане на държавна такса и разноски,на основание чл.78ал.6 от ГПК таксата върху уважения размер на претенцията следва да се заплати от осъдения ответник.Така, съгласно чл.1 от Тарифа за държавните такси,които съдилищата събират по ГПК,дължимата държавна такса е в размер на 4000лв.,която ответникът следва да заплати по сметка на ВрОс.

        Следва да бъде осъден да заплати и изплатените от бюджета на съда възнаграждения за вещи лица в размер на 200 лв.

        Ищците са сторили разноски за призоваване на свидетел в размер на 30 лв.Съобразно уважената част от исковете следва да се присъдят 10 лв.или по 5 лева на всяка от тях.

        Разноските на ответника следва да се определят по съразмерност с отхвърлена част от иска. Съгласно представеният списък по чл.80 от ГПК Ответникът е сторил в производството разноски в размер на 6636 лв. с ДДС за адвокатско възнаграждение ,удостоверени с адвокатско пълномощно и платежен документ,че са изплатени.Внесъл е депозити за вещи лица в размер на 400 лв. или общо разноски в размер на 7036 лв.

        Пълномощникът на ищците адв.Ц. е въвела възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение на адв.И..Съдът счита възражението за неоснователно.Съгласно чл.1,ал.5 от Наредба№1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,адвокатските възнаграждения се определят съобразно вида и броя на  предявените искове,за всеки един поотделно.Предявени са два субективно съединени искове всеки  с размер от 150000 лв.Възнаграждението за всеки един от тях определено по реда на чл.7 ал.5 от Наредба №1 е в размер на 4530 лв.,а общо за двата иска 9060 лв.

        При гореприетото  ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника деловодни разноски в размер на сумата 4690.67 лв.съобразно отхвърлената част от исковете.

        Видно от представеният по делото договор за правна защита и съдействие/л.5/,представляващият ищеца адвокат Р.М. от САК е предоставил на ищцата безплатна адвокатска помощ и съдействие-чл.38 ал.1,т.2 от ЗА,в който случай и на основание чл.38,ал.2 от ЗА ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на адв.Р.М.,************ и адрес на дейността:гр.София,ул.***,претендираното минимално  възнаграждение определено по реда на Наредба №1/09.01.2004г. за минималните адвокатски възнаграждения , а именно сума в размер на 2030лв. и 406 лв.ДДС за всеки от исковете или общо 4872лв. с ДДС.

        Така мотивиран ВРАЧАНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

              

                       Р  Е  Ш  И:

 

        ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО"ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ"АД, ЕИК***,със седалище и адрес на управление: гр.София , 1301,р-н ***, ж.к.***, ул.***  представлявано от А.П.Л. и Р.К.Д. ДА ЗАПЛАТИ на А.Б.Г., ЕГН********** -обезщетение в размер на 50 000 лв.,за претърпени неимуществени вреди-болки и страдания,свързани със загубата на нейната баба В.Л.Р.,починала в резултат на ПТП от 17.04.2014 г.,ведно със законната лихва,считано от 29.10.2017 г.до окончателното заплащане на обезщетението,като в останалата част до заявения размер от 150000лв.ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН както и иска за заплащане на законна лихва върху сумата за периода от 17.04.2014 до 29.10.2017 г. като погасен по давност.

        Присъдената на ищцата сума да се изплати от ответника ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО"ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ"АД, ЕИК***, по следната банкова сметка:

        *** ***ионна банка АД

        ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО"ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ"АД, ЕИК***,със седалище и адрес на управление:гр.София , 1301,р-н ***, ж.к.***, ул.***  представлявано от А.П.Л. и Р.К.Д. ДА ЗАПЛАТИ на  Т.Б.М. ЕГН**********- обезщетение в размер на 50000лв.,за претърпени неимуществени вреди-болки и страдания,свързани със загубата на нейната баба В.Л.Р.,починала в резултат на ПТП от 17.04.2014 г.,ведно със законната лихва,считано от 29.10.2017 г. като в останалата част до заявения размер от 150 000лв.ОТХВЪРЛЯ ИСКА като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН както и иска за заплащане на законна лихва върху сумата за периода от 17.04.2014 г. до 29.10.2017 г. като погасен по давност.

        Присъдената на ищцата сума да се изплати от ответника ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО"ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ"АД, ЕИК***, по следната банкова сметка:

        *** ***ионна банка АД

        ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО"ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ"АД, ЕИК***,със седалище и адрес на управление: гр.София , 1301,р-н ***, ж.к.***, ул.***  представлявано от А.П.Л. и Р.К.Д. ДА ЗАПЛАТИ на ищците А.Б.Г. ЕГН********** и Т.Б.М. ЕГН********** по посочените по-горе банкови сметки деловодни разноски по 5 лева на всяка от тях.

        ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО"ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ"АД, ЕИК***,със седалище и адрес на управление: гр.София , 1301,р-н ***, ж.к.***, ул.***  представлявано от А.П.Л. и Р.К.Д. ДА ЗАПЛАТИ на ВРАЧАНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД държавна такса върху уважения размер на исковете в размер на 4000 лв./четири хиляди  /лева.,както и изплатените от бюджета на съда разноски за вещи лица в размер на сумата от 200 лв./двеста/лева.

        ОСЪЖДА А.Б.Г., ЕГН**********, представлявана от законния си представител Б.Г.Н.,ЕГН********** и двете с адрес:г*** и Т.Б.М. ЕГН**********, представлявана от законния си представител Б.Г.Н.,ЕГН********** и двете с адрес:г***,ДА ЗАПЛАТЯТ на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО"ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ"АД, ЕИК***,със седалище и адрес на управление: гр.София , 1301,р-н ***, ж.к.***, ул.***  представлявано от А.П.Л. и Р.К.Д. сумата от 4690.67 лв./четири хиляди шестстотин и деветдесет лева,67 стотинки/представляваща сторени разноски в производството.

        ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО"ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ"АД,ЕИК***,със седалище и адрес на управление:гр.София,1301,р-н***,ж.к.***,ул.***  представлявано от А.П.Л. и Р.К.Д. ДА ЗАПЛАТИ на адв.Р.М.,************ и адрес на дейността:гр.София,   ул.***,минимално    възнаграждение определено по реда на Наредба №1/09.01.2004г. за минималните адвокатски възнаграждения , а именно сума в размер на 4872 лв./четири хиляди и осемстотин седемдесет и два/лева.

        РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице помагач в процеса Г.Б.А. ЕГН**********, с адрес:г***.

        РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД.

 

                       СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: