РЕШЕНИЕ
№ 195 11.03.2019г. гр.Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският окръжен съд, Първо
гражданско и търговско отделение
На единадесети март две хиляди и
деветнадесета година
В закрито заседание в следния
състав :
Председател: АННА ЩЕРЕВА
като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 1072 по
описа на съда за 2018 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното :
Производството е образувано
по следните молби на ищцата С.П.Д. – П. :
1. за поправка на
допусната в постановеното по делото решение очевидна фактическа грешка – на
стр.6, ред 18 отгоре – надолу неправилно и в противоречие с фактите по делото е
записано, че ищцата е призната за виновна по повдигнатото обвинение, вместо че
е призната за невиновна;
2. за допълване на
постановеното по делото съдебно решение с произнасяне по иска на ищцата за
присъждане на законна лихва от 16.07.2013г. до окончателното изплащане на
присъдената сума от 1 200 лв. – обезщетение за имуществени вреди.
В предоставения
срок ответникът Прокуратурата на РБ не изразява становище по молбите на ищцата.
След съвкупна
преценка на доводите на страните, на събраните по делото доказателства и на
разпоредбите на закона, Бургаският окръжен съд намира следното :
Молбите са с
правно основание чл.247, ал.1 и чл.250, ал.1 от ГПК.
Подадени са от
легитимирано лице в установените от закона срокове.
По делото е
постановено решение № 428/ 17.12.2018г., с което съдът е осъдил ответника Прокуратурата
на РБ да заплати на ищцата С.П.Д. – П. сумата от 25 000 лв., ведно със законна
лихва върху тази сума от 16.07.2013г. до окончателното й изплащане, и сумата от
1 200 лв. – двете суми представляващи обезщетения съответно за неимуществени и
за имуществени вреди, причинени от обвинение в извършено престъпление, за което
ищцата е била оправдана.
По молбата за поправка на очевидна фактическа грешка :
Законът не дава
легална дефиниция на понятието „очевидна фактическа грешка“, но то трайно и
последователно се дефинира от съдебната практика като несъответствие между
формираната воля на съда и външното й изразяване в писмения текст на решението.
В случая такова несъответствие не е налице. С мотивите на съдебния си акт съдът
е формирал воля за причинени на ищцата от ответника вреди от обвинение в
извършено престъпление, за което впоследствие тя е оправдана с влязла в сила
присъда, като тази воля ясно е отразена в диспозитивите на съдебния акт, с
който са уважени исковете й. Допуснатата грешка в мотивите на решението - на
стр.6, ред 18 отгоре – надолу, където вместо „невиновна“ е изписано „виновна“,
е техническа, а не очевидна фактическа грешка по смисъла на закона и не подлежи
на поправяне по реда на чл.247, ал.1 от ГПК. В този смисъл е и практиката на върховната
съдебна инстанция, която се споделя от настоящия съд, изразена например в
определение № 699/ 30.10.2013г. по ч.гр.д. № 6540/ 2013г. на IV г.о. на ВКС на РБ.
По тези съображения
молбата на ищцата за поправка на очевидна фактическа грешка е неоснователна и
ще бъде оставена без уважение.
По молбата за допълване на съдебното решение :
Налице е сочената
от ищцата непълнота на съдебния акт. Действително с исковата си молба ищцата е
оправила искове за присъждане на парични обезщетения за причинени имуществени и
неимуществени вреди, ведно със законните лихви върху тези суми от датата на
оправдаването й - 16.07.2013г. С постановеното по делото съдебно решение съдът
се е произнесъл по исковете за двете парични обезщетения, като е присъдил
претендираната законна лихва само върху обезщетението за неимуществени вреди в
размер на 25 000 лв. Липсва произнасяне по искането за присъждане на
законна лихва върху присъденото обезщетение за имуществени вреди в размер на 1
200 лв. Поради това налице е хипотезата на чл.250, ал.1, изр.1 от ГПК – съдът
не се е произнесъл по цялото искане на страната и постановеното решение следва
да бъде допълнено.
По съществото на
искането съдът намира, че с оглед уважаването на иска на основание чл.86 ал.1
от ЗЗД следва да се присъди и претендираната законна лихва върху дължимото от
ответника обезщетение за имуществени вреди в размер на 1 200 лв., начиная
от датата на забавата – 16.07.2013г., която съгласно чл.84 ал.1 от ЗЗД настъпва
незабавно след влизането в сила на оправдателната присъда на 15.07.2013г. Поради
това молбата за допълване на решението е основателна и ще бъде уважена.
Мотивиран от
горното, Бургаският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ молбата на ищцата за поправка на очевидна
фактическа грешка в
съдебно решение № 428/ 17.12.2018г., постановено по гр.д. № 1072/ 2018г. по
описа на Окръжен съд – Бургас, състояща се в неправилно изписване на „виновна“
вместо „невиновна“ на стр.6, ред 18 отгоре – надолу.
ДОПЪЛВА съдебното решение № 428/ 17.12.2018г., постановено по
гр.д. № 1072/ 2018г. по описа на Окръжен съд – Бургас, като :
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България с адрес гр.София,
бул.“Витоша“ № 2, Съдебна палата да
заплати на С.П.Д. – П. с ЕГН ********** *** – адвокат М.И., и законната
лихва върху сумата от 1 200 лв., начиная от 16.07.2013г. до окончателното
изплащане на сумата.
Настоящото
решение е неразделна
част от решение № 428/ 17.12.2018г., постановено по гр.д. № 1072/ 2018г. по
описа на Окръжен съд - Бургас.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Апелативен съд – Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :