№ 32
гр. Пещера, 07.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, IV НАК. СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Ели Ас. Каменова
при участието на секретаря Севделина М. Пенчева
като разгледа докладваното от Ели Ас. Каменова Административно
наказателно дело № 20255240200088 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от ЕТ "ДОАН - 69-СУНАЙ КАРААСАН", ЕИК:
*********, с адрес: гр. Пещера, ул. „Михаил Такев“ № 2А, представлявано от
управителя Сунай Караасан, чрез пълномощника адв. С. К. от Адвокатска
колегия - Хасково, против Наказателно постановление № 33-
0000191/03.06.2025 г., издадено от Началник ОО „Автомобилна
администрация“ Пазарджик, с което за нарушение на чл. 10, § 2, изр. 2, предл.
2 от Регламент № 561/2006 г. и на основание чл. 105, ал. 1 от ЗАвП на
жалбоподателя ЕТ "ДОАН - 69-СУНАЙ КАРААСАН" е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 200,00 лв.
В жалбата бланкетно се твърди, че издаденото НП е неправилно,
незаконосъобразно и съставено в нарушение на административно-
производствените правила и материалния закон, като е формулирано искане за
отмяната му.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно призовано, се
представлява от адв. С. К., надлежно упълномощен да го представлява. В
съдебните прения пълномощникът развива подробни съображения за отмяна
на НП, като акцентира, че съставения АУАН е подписан от лице, което няма
1
представителна власт, както и че единният граждански номер на управителя е
сгрешен в издаденото НП. На следващо място излага твърдения, че
описанието на нарушението е неясно, като по същество моли за отмяна на
атакуваното НП и претендира присъждането на разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява и не изпраща
представител. По делото не е представено писмено становище по същество,
като единствено със съпроводителното писмо, с което въззивната жалба и
преписката е изпратена в съда, е посочено, че НП е съобразено с материално-
правните и процесуалноправните правила с искане същото да бъде
потвърдено.
Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и след като
анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
На 18.03.2025 г. около 13:00 часа въз основа на Заповед № РД-01-
186/27.02.2025 г. и известие рег. № 14-187/18.02.2025 г., в офиса на дружество
ЕТ „ДОАН - 69-СУНАЙ КАРААСАН“, притежаващо лиценз за извършване на
международен превоз на товари ЕО № 3930/01.01.2017 г., находящ се в гр.
Пещера на ул. „Михаил Такев“ № 2А, била извършена комплексна проверка
от свидетелите К. Р. на длъжност „инспектор“ в ОО "АА" Благоевград и Г. Г. –
„старши инспектор“ в ОО "АА" Благоевград.
Проверката обхващала периода от 10.03.2024 г. до 30.09.2024 г. В хода на
проверката, въз основа на представените документи, в това число и разпечатка
от дигиталната карта на водача З.А., било установено, че на 10.09.2024 г.,
управлявайки МПС от категория N3 с рег. № РА 8588ВР, водачът не е спазил
изискванията за нормална дневна почивка, а именно – за периода на работна
смяна от 02:00 часа на 10.09.2024 г. до 04:12 часа на 10.09.2024 г. е ползвал
дневна почивка от 8 часа и 30 минути, която е по-кратка със 150 минути, или с
2 часа и 30 минути от изискуемите 11 последователни часа.
С оглед констатациите от извършената проверка е формиран изводът, че на
10.09.2024 г. в гр. Пещера, ул. „Михаил Такев“ № 2А превозвачът не е
извършил редовни проверки по отношение спазване изискванията на
Регламент /ЕО/ № 561/2006 г. на Европейския парламент и на Съвета.
Съгласно тези констатации свидетелят по делото К. Б. Р. в присъствието на
свидетеля Г. С. Г., съставила на дружеството ЕТ „ДОАН - 69-СУНАЙ
2
КАРААСАН“ АУАН със сериен номер 349002 на 18.03.2025 г. в присъствието
на представляващия дружеството - Н.А.П. в качеството му на пълномощник,
упълномощен от законния представител на дружеството – Сунай Мустафа
Караасан. Същият подписал акта без възражения.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срещу съставения АУАН не били
депозирани възражения.
Впоследствие въз основа на акта било издадено и обжалваното НП, с
което на жалбоподателя за извършено нарушение на чл. 10 §2 изр. 2 от
Регламент № 561/2006 г. на Европейския парламент и Съвета и на основание
чл. 105, ал. 1 от ЗАП била наложена „имуществена санкция“ в размер на
200,00 лв.
В хода на съдебното следствие са разпитани в качеството на свидетели – К.
Б. Р. и Г. С. Г. - служители от ОО „АА‘ - Благоевград. Съдът кредитира изцяло
показанията на свидетелите Р. и Г., тъй като същите са обективни и
достоверни, взаимно обусловени и логически свързани, като по недвусмислен
начин очертават гореописаната фактическа обстановка. Показанията на
свидетелите се подкрепят и от писмените доказателства, приложени към
административно-наказателната преписка и от тези, изискани и представени в
съдебно заседание, надлежно приобщени към доказателствения материал по
делото.
При така установената фактическа обстановка съдът намира
следното от правна страна:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата се явява основателна, поради следните
съображения:
При извършената служебна проверка, съдът констатира, че при съставяне
на АУАН и издаване на НП са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, което е довело до опорочаване на административно-
наказателното производство, както и до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя.
С обжалваното НП и съставения АУАН отговорността на жалбоподателя е
ангажирана за нарушение на чл. 10 §2 изр. 2, предл. 2 от Регламент №
3
561/2006 г. на Европейския парламент и Съвета, който гласи следното:
„Транспортното предприятие надлежно инструктира водачите и извършва
редовни проверки за осигуряване на спазването на Регламент (ЕИО) №
3821/85 и глава II от настоящия регламент.“ Тоест, на превозвача е вменено
като нарушение това, че не е извършвал редовни проверки за осигуряване
спазването на глава II от Регламент № 561/2006.
В посочената глава II от Регламент № 561/2006, озаглавена „Екипажи,
време на управление, почивки по време на работа и почивки“ в разпоредби от
5 до 9 са разписани нормативните изисквания за организация на времето на
управление и времето за почивка, което водачите следва да спазват. Нито
актосъставителят в съставения АУАН, нито наказващият орган в издаденото
НП са посочили цифрово коя от разпоредбите на глава II от регламента не е
била спазена от водача З.А.. Посочено е единствено, че на 10.09.2024 г.,
управлявайки МПС от категория N3 с рег. № РА 8588ВР, водачът не е спазил
изискванията за нормална дневна почивка, а именно – за периода на работна
смяна от 02:00 часа на 10.09.2024 г. до 04:12 часа на 10.09.2024 г. е ползвал
дневна почивка от 8 часа и 30 минути, която е по-кратка със 150 минути, или с
2 часа и 30 минути от изискуемите 11 последователни часа. Освен това никъде
в обстоятелствената част на АУАН или НП не са изложени твърдения, че след
посочената почивка от 8 часа и 30 минути водачът е продължил да управлява
посоченото МПС, не е посочен крайният час на почивката, т.е. часът, в който
евентуално е подновено управлението на автомобила, за да се направи извод,
че не е спазена нормативно определената дневна почивка. Отделно от това
посоченият период на управление в НП от 02:00 часа на 10.09.2024 г. до 04:12
часа на 10.09.2024 г. не отговаря на посоченото в АУАН, където е записано, че
управлението е било от 02:00 часа на 10.09.2024 г. до 04:22 часа на 10.09.2024
г. Респективно, посоченото в НП не отговаря и на приложената по делото
разпечатката от дигиталната карта на водача, където е отбелязано, че водачът е
управлявал от 02:00 часа на 10.09.2024 г. до 04:22 часа на 10.09.2024 г., като
реално почивката е започнала от 04:22 часа на 10.09.2024 г. и е продължила до
12:52 часа на 10.09.2024 г., тоест е била в размер на 8 часа и 30 минути. В
случай, че почивката беше започнала в 04:12 часа, както е посочено в НП, то
продължителността й би била 8 часа и 40 минути, което отново не отговаря на
фактическата констатация, приета в НП. Настоящият съдебен състав намира,
че посочените неясноти по отношение на описанието на деянието от
4
фактическа страна съществено нарушават правото на защита на
санкционираното лице до степен същото да не може да разбере за
извършването на какво точно нарушение е ангажирана отговорността му.
На следващо място е налице неяснота по отношение на това кога е
извършено вмененото на жалбоподателя нарушение. Видно от словесното
описание на нарушението и в АУАН, и в НП, е прието, че на 10.09.2024 г.
превозвачът не е извършил редовни проверки, за да се увери, че водачът
З.А.спазва изискванията на глава II от Регламент ЕО № 561/2006 г. Самата
формулировка на задължението на превозвача – „да извършва редовни
проверки“ касае една продължителна дейност, осъществявана през определен
период от време, а не еднократно действие, свързано с конкретно
установеното нарушение от страна на конкретен водач, което в процесния
случай е прието за извършено на 10.09.2024 г. Не става ясно поради каква
причина наказващият орган е приел, че именно на 10.09.2024 г. превозвачът не
е осъществил тези редовни проверки, които му се вменяват с Регламент №
561/2006 г. В разпита си пред съда свид. Р. заяви, че е приела за дата на
нарушението – 10.09.2024 г. – датата, на която е извършен превозът, като
посочи, че в този момент превозвачът, макар да няма такова задължение, е
имал възможност да извърши проверка дали е спазен процесният регламент.
От своя страна свид. Г. заяви пред съда, че според него нарушението на
превозвача се изразява в неговото бездействие, че в определен период от време
– от 10.03.2024 г. до 30.09.2024 г. (периодът на проверката) не е извършвал
дължимите редовни проверки. Съдът намира за правилно становището,
изразено от свид. Г., но същият не е действал в качеството на актосъставител и
съответно в акта е отразена като дата на нарушението датата, на която свид. Р.
е приела, че същото е осъществено.
Освен това, за да има необходимост от извършване на редовни проверки в
работата на водачите, следва да бъдат установени поне две или повече
нарушения на трудовата дисциплина от тяхна страна, т.е. да е констатирана
системност на неизпълнение на техните задължения по спазване на
изискванията на глава II от Регламент ЕО № 561/2006 г. В този смисъл бяха
показанията на свид. Р. и Г., които заявиха пред съда, че за да приемат, че
жалбоподателят е осъществил вмененото му нарушение, са констатирали, че
освен посоченото в АУАН са били налице и други подобни нарушения от
страна на водача З.А. При това положение за съда буди недоумение защо
5
същите не са описани в съставения от свид. Р. АУАН, за да може да се приеме,
че превозвачът действително не е изпълнил задължението си да извършва
редовни проверки на водачите.
Наред с това никъде в издаденото наказателно постановление не е
посочено словесно дали процесният случай касае извършване на превози на
пътници с автобуси или превози на товари с автомобили, които самостоятелно
или в състав от пътни превозни средства имат допустима максимална маса
над 3,5 тона, при извършването на които разпоредбата на чл. 78, ал. 1, т. 1 от
ЗАвП гласи, че лицата, осъществяващи тези превози за собствена сметка,
превозвачите и водачите следва да спазват изискванията на Регламент (ЕО) №
561/2006 на Европейския парламент и на Съвета за хармонизиране на някои
разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния
транспорт, за изменение на регламенти (ЕИО) № 3821/85 и (ЕО) № 2135/98 на
Съвета и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на Съвета, наричан по-
нататък "Регламент 561/2006" и на Европейската спогодба за работата на
екипажите на превозните средства, извършващи международни автомобилни
превози, съставена в Женева на 1 юли 1970 г. (ратифицирана със закон - ДВ,
бр. 28 от 1995 г.) (обн., ДВ, бр. 99 от 1995 г.; изм., бр. 27 от 2012 г.), наричана
по-нататък "AETR". Тоест, ако наказващият орган действително е счел, че
водачът е следвало да спазва изискванията на глава II от Регламент 561/2006, а
превозвачът да има задължението да извършва редовни проверки за
спазването му, то следваше в НП изрично да се посочи, че процесният случай
касае извършването на някои от посочените в чл. 78, ал. 1 от ЗАП превози.
Освен това настоящият съдебен състав счита, че наказващият орган не е
определил и съответно приложил правилната санкционна норма,
съответстваща на посоченото от него нарушение. АНО е санкционирал
превозвачът на основание чл. 105, ал. 1 от ЗАвП, съгласно който за нарушения
на този закон и на подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на
него, с изключение на изискванията за превоз на опасни товари, за които не е
предвидено друго наказание, се налага наказание глоба или имуществена
санкция 200 лв. От съдържанието на нормата следва, че същата е обща и се
прилага единствено в случаите, когато за конкретното нарушение не е
предвидена специална норма. Същевременно нормата на чл. 104, ал. 1 от
ЗАвП предвижда, че превозвач, който не осигури спазване на разпоредбите за
6
работното време и почивките на водачите при извършване на обществени
превози на пътници и товари, включително при превози за собствена сметка,
се наказва с имуществена санкция 1000 лв. В процесния случай и доколкото
жалбоподателят е санкциониран за това, че не е извършвал редовни проверки
за осигуряване спазването на глава II от Регламент № 561/2006, в резултат на
което се е стигнало до неспазване на разпоредбите за работното време, то за
поведението си същият следва да бъде санкциониран по-скоро по реда на чл.
104, ал. 1 от ЗАП, която като специална норма изключва приложението на
общата норма на чл. 105 от ЗАвП.
От изложеното дотук следва изводът, че в процесното НП липсва пълно и
конкретно описание на онези съставомерни фактически елементи на
вмененото на жалбоподателя деяние и обстоятелствата, при които е
извършено, от които да се направи безспорен и категоричен извод за
извършено от обективна и субективна страна административно нарушение,
като не става ясно какво точно нарушение е извършил жалбоподателят. По
този начин е допуснато съществено нарушение относно задължителното и
минимално необходимото съдържание, което засяга правата на
жалбоподателя, така че последният да не може да разбере в какво точно се
изразява поведението му и какво не е изпълнил, както и да упражни в пълнота
правото си на защита, включително и да ангажира и да иска да се съберат
доказателства.
При очертаване на фактическата рамка на обвинението приложение
намират и задължителните указания на ППВС 1/1953, според които всеки
правораздавателен акт, с който се ангажира отговорността на даден правен
субект, следва задължително да съдържа пълно, точно и ясно изложение на
всички съставомерни фактически положения, които се приемат за установени,
както и приложимите към тях правни норми, като този минимум от
правнорелевантна за наказания субект информация следва да се съдържа в
самия правораздавателен акт, а не да се извлича от доказателствата по делото.
В Решение № 61 от 11.02.2010 г. на АдмС - Пазарджик по к. н. а. x. д. №
25/2010 г., е посочено, че липсата на описание на обстоятелствата, при които е
извършено нарушението и точната му индивидуализация не дават възможност
да се установи извършен ли е състава на нарушението, а така също, води до
нарушаване правото на защита на нарушителя. Недопустимо е едва при
7
разглеждане на делото пред съдебната инстанция наказващият орган да
конкретизира обстоятелствата, въз основа на които е било наложено
наказание. Все в този смисъл са и Решение № 187 от 22.03.2018 г. на АдмС -
Пазарджик по к. а. н. д. № 216/2018 г. и Решение № 776 от 9.10.2020 г. на
АдмС - Пазарджик по к. а. н. д. № 469/2020 г.
Съгласно Решение № 481 от 20.07.2018 г. на АдмС - Пазарджик по к. а. н.
д. № 573/2018 г., нарушаването на изискванията на чл. 42, т. 3 и т. 4 и чл. 57,
ал. 1, т. 5 от ЗАНН, съставлява съществено нарушение на процесуалните
правила, накърняващо в твърде значителна степен правото на защита на
лицето в административния процес, поради което постановеното в тези
условия наказателно постановление, без съмнение следва да бъде отменено
изцяло.
Ненадлежното индивидуализиране на релевантните фактически
обстоятелства в АУАН и НП винаги накърнява правото на санкционираното
лице да разбере какво е повдигнатото му обвинение, доколкото правото му на
защита е не само срещу правната квалификация, но и срещу обуславящите я
фактически положения. При това положение за съда не остава друго, освен да
отмени обжалваното НП като незаконосъобразно, поради издаването му в
нарушение на императивните разпоредби на ЗАНН.
Доколкото посочените пороци на атакуваното НП сами по себе си са
основание за отмяна на същото, то съдът счита, че не следва да разглежда
подробно останалите възражения, релевирани от процесуалния представител
на жалбоподателя. Само за пълнота на изложението настоящият съдебен
състав намира да посочи, че сочените от пълномощника на жалбоподателя
нарушения, свързани с връчването на АУАН на пълномощник на дружеството
и сгрешеното ЕГН на представляващия ЕТ „ДОАН - 69-СУНАЙ КАРААСАН“
в НП сами по себе си не опорочават административно-наказателното
производство. От приложеното към преписката пълномощно (л. 7 от АНД
1025/2025 г. по описа на РС – Пазарджик), с което Н.П. се е легитимирал като
пълномощник на дружеството, се установява, че същият е бил надлежно
упълномощен от законния представител на ЕТ „ДОАН - 69-СУНАЙ
КАРААСАН“ – Сунай Караасан да представлява едноличния търговец пред
всички областни отдели на ИА „АА“ вкл. и с право да подписва, каквото е
необходимо. От това следва, че Н.П. е разполагал с представителната власт да
8
приеме и подпише от името на търговеца процесния АУАН, в който надлежно
е удостоверено, че се предявява на пълномощник на нарушителя. В този
смисъл възражението на адв. К. за допуснато нарушение се явява напълно
неоснователно. Освен това допуснатата грешка при изписване на ЕГН на
законния представител на ЕТ „ДОАН - 69-СУНАЙ КАРААСАН“ – Сунай
Караасан в издаденото НП също не представлява съществено нарушение на
процесуалните правила, доколкото в случая санкциониран е едноличният
търговец, а не физическото лице, като едноличният търговец е надлежно
индивидуализиран чрез посочване на наименование, адрес и представител,
като дори не е било необходимо в НП да се вписва единния граждански номер
на физическото лице. Изложеното е единствено в отговор на възраженията на
пълномощника н дружеството и по никакъв начин не променя формирания от
съда извод за незаконосъобразност на издаденото НП.
По разноските:
Съобразно изхода на спора, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл.
143, ал. 1 от АПК, право на разноски има жалбоподателят, който своевременно
– в жалбата чрез процесуалния си представител, е направило искане за
присъждането им. От съдържанието на приложения по делото договор за
правна защита и съдействие от 29.08.2025 г. се установява, че договореното
адвокатско възнаграждение в размер на 700 лв. страните са уговорили да бъде
заплатено по банков път. Същевременно по делото не да представени
доказателства така уговореното възнаграждение действително да е заплатено,
поради което и по арг. от т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. по тълк. д.
№ 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, същото не следва да се присъжда. В
представения от пълномощника на жалбоподателя списък на разноските се
претендира и сумата от 200,00 лв. за пътни разходи, за която първо не става
ясно кой е извършил тези разходи – жалбоподателя или пълномощника, като в
случай, че са извършени от пълномощника, то не е посочено дали изобщо са
били заплатени от жалбоподателя и по какъв начин, поради което също не
следва да бъдат присъждани.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН
Районен съд - Пещера
РЕШИ:
9
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 33-0000191/03.06.2025 г.,
издадено от Началник ОО „Автомобилна администрация“ Пазарджик, с което
за нарушение на чл. 10, § 2, изр. 2, предл. 2 от Регламент № 561/2006 г. и на
основание чл. 105, ал. 1 от ЗАвП на жалбоподателя ЕТ "ДОАН - 69-СУНАЙ
КАРААСАН", с адрес: гр. Пещера, ул. „Михаил Такев“ № 2А, представлявано
от управителя Сунай Мустафа Караасан, е наложено административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 200,00 лв.
Решението може да се обжалва пред Административен съд - Пазарджик в
14 - дневен срок от съобщението за изготвянето му по реда на Глава ХІІ от
АПК.
Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________
10