Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………….. ……….
2020 година,
гр.ВАРНА
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р О
Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр.Варна, ХХХІІ-рисъстав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕРГАНА СТОЯНОВА
В съдебно заседание, проведено на 06.07.2020 г. със секретар Камелия Александрова, при участието на прокурор А.А. от
ВОП, изслуша докладваното от председателя административно дело№ 265/2020 г. и за да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.1, ал. 1 от ЗОДОВ, вр.чл.203
от АПК.
Инициирано е по искова молба на Д.Ю.И. ***, депозирана чрез пълномощник адв.Й.А.-***, срещу ОД на МВР гр.Варна,
представлявано от старши комисар Д. П., с цена на иска 360 лева.
С исковата молба
се претендират за обезщетяване сторените
от ищеца разноски по НАХД № 4338/2018 г. по описа на ХХІІ-ри състав ВРС, с
решението по което е отменено
издаденото срещу него НП № 7005 от
06.11.2013 г. от Началник група в сектор „ПП“
при ОД на МВР Варна.
Ищецът
изтъква, че с Решение № 1997/30.11.2018 г., постановено по цитираното НАХД № 4338/2018 г.
ХХІІ-ри състав на ВРС отменил издаденото срещу него наказателно постановление.
Решението на въззивния съд е потвърдено с решение № 371/26.02.2019 г. По КНАХД № 98/2019 г. от състав на Адм. съд
варна. Посочва, че е ползвал адвокатска защита, за която е заплатил
адвокатско възнаграждение в размер от 360 лв. за
касационното производство.
Претенцията си основава на ТР №
2/06.11.2012 г. на ОСГК при ВКС както и на ТР № 1/15.03.2017 г. по ТД №
2/2016 г. на ВАС, като счита, че в неговия случай са налице кумулативно предвидените предпоставки в чл. 1
и чл. 4 от ЗОДОВ – издадено НП, отменено като незаконосъобразно; имуществена
вреда, настъпила в неговата правна сфера, изразяваща се в размера на платеното
от него адвокатско възнаграждение.
Въз основа на изложеното е формиран петитум
с искане ответникът да бъде осъден да заплати
претендираните имуществени вреди - сторените разноски за адвокатско
възнаграждение по първоинстанционното и касационното производства, ведно със законната лихва. Претендира присъждане на разноски и по настоящото производство.
Ответникът счита исковата молба за
неоснователна, като твърди, че липсва
една от законовите предпоставки за
уважаване на така предявения иск. Обосновава се
с основанието за отмяна на издаденото срещу ищеца наказателно
постановление, като изтъква, че същото
не е отменено поради незаконосъобразност, а предвид изтекла абсолютна
давност за административноназателно преследване.
Представителят на ВОП счита исковата претенция за неоснователна,
аргументира се с тълкувателно
решение на ВКС от 2005 г., без да посочва
номер, според което в случай на погасено по давност НП разноски не следва да се
присъждат.
Съдът като съобрази доводите и възраженията
на страните с данните и доказателствата по делото и с относимата за случая
правна уредба прие следното:
Предявеният
иск е допустим, разгледан по същество е и ОСНОВАТЕЛЕН.
По фактите:
С Решение № 1997/30.11.2018 г., постановено по НАХД №
4338/2018 г. от ХХІІ-ри състав на ВРС е
отменено НП №7005/06.11.2038 г., издадено от
началника на група при сектор в
Пътна полиция - ОД на МВР Варна, с което на ищеца са наложени пет отделни
административни наказания.
В производството пред ВРС ищецът
е ползвал правна защита и съдействие от
адвокат, за което е платил договореното
възнаграждение в размер от 360 лв. Видно от съдържанието на Договор с №
**********/24.10.2018 г., приложен на л. 16 от НАХД №4338/2018 г. възнаграждението е платено в брой на същата дата. Заверено за вярност с
оригинала копие е представено по настоящото дело.
С решение № 371/26.02.2019 г., постановено по КНАХД № 98/2019 г.от трети касационен
състав при Адм. съд Варна въззивното решение е оставено в сила.
По тези факти спор между страните няма.
Спорът е
правен и се свежда до отговор на въпроса установено ли е кумулативното
наличие на всички изискуеми законови
предпоставки за ангажиране на имуществената отговорност на Държавата по
специалния ред на ЗОДОВ, най-вече -
налице ли е отменено поради незаконосъобразност наказателно
постановление.
По правото:
Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и
юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди причинени от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и
длъжностни лица. Исковата защита е възможна при условията на чл. 1 от ЗОДОВ.
Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на
администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се включват следните
елементи, посочени в чл. 4 от ЗОДОВ, който се прилага субсидиарно, предвид чл.
203, ал. 2 от АПК: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или
длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна
дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт и
причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или
бездействия и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от
елементите на посоченият фактически състав не може да бъде ангажирана
отговорността на държавата на основание чл. 1 от ЗОДОВ. Доказателствената
тежест за кумулативното наличие на тези три елемента е възложена изцяло на
ищеца, търсещ обезвреда.
Съгласно Тълкувателно постановление № 2/2014 от 19 май 2015
г., по тълкувателно дело № 2 по описа за 2014 г. на ВКС, Общото събрание на
Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, дейността по
административно наказване по естеството си е правораздавателна дейност на
администрацията, насочена е към разрешаване на правен спор, възникнал по повод
на конкретно сезиране, при спазване на състезателно производство в условията на
независимост и самостоятелност на решаването.
Наказателното постановление, като резултат от
упражнената дейност по административно наказване, също представлява по
естеството си правораздавателен акт, той не се издава по реда на АПК и не носи
белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК. Въпреки
това, основният вид на дейността по налагане на административно наказание и на
извършените действия или бездействия във връзка с административното наказване
не дава основание разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ да се тълкува
ограничително като приложното й поле да се ограничи до административните актове,
издавани по реда на АПК, а незаконосъобразните наказателни постановления, с
оглед на правораздавателния им характер, да бъдат изключени от предметния
обхват.
Независимо, че наказателното
постановление не представлява индивидуален административен акт по смисъла на
чл. 21 от АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, е обстоятелството, че актът се издава от административен орган,
представлява властнически акт и въпреки, че поражда наказателно правни последици, е правен резултат
от административна дейност по осъществяване на една от формите на юридическа
отговорност. Неговото издаване е последица от изпълнение на нормативно
възложени задължения, упражнена административно наказателна компетентност,
законово предоставена на органите в рамките на административната им
правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на
административна дейност.
От друга
страна законодателят
не предвижда ред за присъждане на разноски в производствата по ЗАНН. Доколкото
искът по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е за обезщетение за вреди, настъпили вследствие
незаконосъобразен електронен фиш, действия или бездействия в рамките на
административно наказване, то и исканията за обезщетяване на направени разноски
в производството по
обжалване подлежат на
разглеждане по същия ред.
Съгласно Тълкувателно
решение № 1 от 15.03.2017 г., постановено по тълк. д. № 2 по описа за 2016 г.
на Върховен административен съд, при предявени пред административните съдилища
искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни
наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в
производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и
непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от същия закон.
В разглеждания случай с отмяната
на издаденото срещу ищеца НП № 7005/06.11.2013 г. с влязло в сила
съдебно решение е изпълнена първата и най-съществена предпоставка, за ангажиране на отговорността - наличие незаконосъобразен акт, действие или
бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод
изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред.
Относно втората предпоставка – наличие на имуществена
вреда вследствие на
незаконосъобразно упражнена административна дейност.
Сторените в този процес
съдебни разноски не подлежат на присъждане в рамките на въззивното
производство, поради което за жалбоподателя не
съществува друг правен способ да претендира същите, освен по исков ред.
Събраните по
делото доказателства установяват по
безспорен начин, че с фактическото плащане на уговорения адвокатски
хонорар,за ищеца са настъпили имуществени вреди,
представляващи пряка и непосредствена последица от издаденото наказателно постановление, отменено от компетентния съд като
незаконосъобразно. Разноските, сторени от ищеца в
административнонаказателното производство по неговата отмяна не подлежат на
присъждане в рамките на същото, поради което за него не съществува друг правен способ за защита,
освен този по исков ред.
Това предпоставя реализирането на отговорността на Държавата на основание
чл. 1 от ЗОДОВ.
Направените разноски за адвокатско възнаграждение при водене на административно-наказателното
дело пред ВРС следва да бъдат квалифицирани като реално причинени вреди,
произтичащи непосредствено от отменения поради незаконосъобразност
административен акт - наказателно постановление, издадено от ответника.
С оглед изложеното от фактическа и правна страна, съдът намира за
доказани всички предпоставки за
ангажиране на отговорността на ответника на основание чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, вр.
с чл. 203 от АПК. Предявеният иск за присъждане на обезщетение за причинени
имуществени вреди се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен.
По заявената
от ответника теза
за неоснователност на иска, поради изтекла в полза на наказаното лице погасителна
давност и липсата на необходимост от
водене на съдебно производство, във връзка с което се претендират за обезщетение
понесените щети, поддържаната и от представителя на ВОП:
Тази теза не може да бъде споделена.
В мотивите на коментираното от въззивния съд съвместно Тълкувателно постановление №
1/27.02.2015 г. на ВАС и ОСС на наказателната колегия на ВКС, давността е
определена като материалноправен институт с процесуални последици, настъпването
на които погасяват възможността на Държавата за реализиране на
административнонаказателната отговорност.
Целта според приетото в
Тълкувателното постановление е насочена към превенция на създаваното неоправдано положение на несигурност при проявено от
страна на АНО продължителното бездействие.
Съдът в настоящия си състав намира, че спазването на установените от законодателя
процесуален ред и процесуални срокове е основно задължение на
административнонаказващия орган, като всяко негово бездействие води до правна
несигурност за привлеченото към
административнонаказателна отговорност лице и пряко засяга неговите права. Не
може да се приеме безкритично бездействието на АНО по осъществяване на валидно
връчване на процесното наказателно постановление на неговия адресат, при все, че законодателят е разписал ясни
правила в разпоредбата на чл. 58 от ЗАНН, спазването на които е задължително.
Това именно бездействие, продължило почти 13 години и довело до прилагане на
института на давността съдът счита за неправомерно поведение на АНО,
обосноваващо отмяна поради
незаконосъобразност на постановения от него акт. Друга правна квалификация е изключена, това е единственото възможният
правен отговор.
С оглед изложеното от фактическа и правна страна, съдът намира за
доказани всички предпоставки за
ангажиране на отговорността на ответника на основание чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, вр.
с чл. 203 от АПК. Предявеният иск за присъждане на обезщетение за причинени
имуществени вреди се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен в пълния размер
от 360 лева ведно със законната
лихва до окончателното и
изплащане.
Предвид приетия по спора краен правен резултат и
своевременно направеното от процесуални представител на ищеца искане за
присъждане на разноски по настоящото дело,
съдът го намира за основателно и доказано – представен е
договор за правна защита и съдействие, от който е видно плащането на адвокатско
възнаграждение в размер от 360 лв.,
внесена е и държавна такса от 10 лв.
Мотивиран от горното основание чл. 203 от АПК
съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ОД на МВР
Варна да заплати на Д.Ю.И. ***, ЕГН **********, сумата от 360 лв. (триста и
шестдесет лв.) , представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди
по НАХД № 4338/2018 г. по описа
на ВРС, ведно със законната лихва върху посочената сума от датата на завеждане
на исковата молба до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА ОД на МВР Варна да заплати на Д.Ю.И. ***, ЕГН **********,
сумата от 370 лв. (триста и седемдесет
лв.) , представляваща сторените по настоящото дело разноски.
Решението подлежи на обжалва с касационна
жалба пред Върховния административен съд в 14–дневен срок от съобщаването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕРГАНА СТОЯНОВА