РЕШЕНИЕ
№ 18268
гр. София, 12.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. А.ОВ
при участието на секретаря КРИСТИН ЮЛ. И.
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. А.ОВ Гражданско дело №
20251110131884 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК
(Положителен установителен иск за съществуване на вземане при
подадено възражение по чл.414 ГПК)
Производството е образувано по исковата молба с вх. №
194123/04.06.2025 г., с пощенско клеймо от 03.06.2025 г. от Т* Н. Ч., ЕГН
**********, гр. София, ул. П* срещу „УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ“ Кфт., “,
регистрирано в Унгария 01-10-140174 действащо на територията на Република
България чрез клон на чуждестранен търговец „Уиз Еър Унгария Кфт – клон
България с ЕИК *, с която са предявени положителни установителни искове
с правна квалификация, както следва:
1. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. чл. 7, параграф 1, б. „б“ вр. чл.6,
пар.1, б. „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г., с който да бъде признато за
установено, че „УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ“ Кфт., “ дължи на Т. Н. Ч., ЕГН
********** сумата в размер 400 € (евро), представляваща обезщетение
на основание чл. 7, параграф 1, буква „б" от Регламент (ЕО) 261/2004 за
закъснение при изпълнение на полет W64409 от 29.10.2024 г, от София
до Валенсия, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК (31.03.2025 г.) до окончателното изплащане
на вземането;
2. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. чл.8, пар. 3 Регламент (ЕО)
261/2004 г., с който да бъде признато за установено, че „УИЗ ЕЪР
1
УНГАРИЯ“ Кфт.“ дължи на Т. Н. Ч., ЕГН ********** сумата в размер
287.05 € (евро), представляваща незаплатени транспортни разходи до
крайната дестинацията на полета, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението по чл.410 ГПК (31.03.2025 г.) до окончателното
изплащане на вземането;
за които суми има издадена Заповед за изпълнение на пърично задължение по
чл.410 ГПК № 10782/10.04.2025 г. по ч. Гр. Д. № 19124/2025 г. по описа на
СРС.
В исковата молба ищецът твърди, че е закупил самолетен билет за
посочената дестинация София – Валенсия по полет W6 4409 от дата
29.10.2024 г. Твърди, че полетът били изпълнен с повече от 3 часа закъснение.
Твърди, че има право на обезщетение по Регламент (ЕО) 261/2004. Освен това
твърди, че полетът бил отклонен до летището в Аликанте, Испания, поради
което ищецът не е стигнал до крайната си дестинация.
В исковата молба са изложени твърдения, че полетът бил
премаршрутиран, като не е стигнал до крайната си дестинация на летище
Валенсия, а стигнал до летището в Аликанте. Това наложило ищецът да
направи разходи в размер на 287.05 евро, за да стигне до дестинацията по
самолетен билет.
Моли съда да уважи исковете. Прави искането за неприсъствено
решение и делото да се гледа в негово отсъствие. Желае да получава книжа на
посочената електронна поща.
На основание чл.174, ал.4 ГПК посочва банкова сметка: IBAN:
BG85UBBS*, Банка „Обединена българска банка“ АД, Титуляр: Адвокатско
дружество „Г. и П.“.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът подава отговор. Не оспорва
наличието на облигационно отношение по процесния полет, дата и място.
Признава, че полетът не е кацнал на процесното местонахождение по
разписание. Твърди, че причината за закъснението е стачни действия,
недостиг на персонал, политически вълнения, намаляване на шума, вечерен
час, специални полети. Твърди, че самолетът е кацнал на друго място, поради
лоши метеорологични условия в гр. Валенсия, наводняване и затваряне на
писмата на Валенсия. Оспорва изцяло исковете, като твърди, че за да е налице
обезщетение следва да са изпълнени следните кумулативни предпоставки: 1.
Закъснение на полета повече от 3 часа в пункта на пристигане; 2. Пътникът да
е направил необходимото, за да използва услугата и съответно да се е явил
навреме за качване на борда според обявеното разписание; 3. Да е налице
валиден договор между пътника и опериращия въздушен превозвач; 4.
Правоотношението да е по Регламент $ 261/2004 г.; 5. Липса на извънредни
обстоятелства.
Моли съда да отхвърли исковете.
Във възражението по чл.414 ГПК, ответникът е направил възражение, че
не се дължи обезщетение, тъй като има извънредни обстоятелства – лоши
2
метеорологични условия – чл.5, пар.3 от Регламент 261/2004. В този смисъл е
т. 11а от ТР 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 на ОСГТК на ВКС.
В открито съдебно заседание (о.с.з.) ищецът не се явява и не се
представлява. С допълнителна молба поддържа иска. Претендира разноски.
В о.с.з. ответникът се представлява. Поддържа отговора на исковата
молба. Моли съда да отхвърли иска. В писмени бележки излага подробни
съображения за неоснователността на иска.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните и
извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235 ГПК
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По валидността и допустимостта на производството
С определение № 29630/11.07.2025 г. съдът се е произнесъл за
допустимостта на установителния иск, след заповедно производство, поради
което съдът не приема за необходимо да повтаря в мотивите на настоящото
решение, приетото вече от съда и произнесено (л. 55-60 от делото).
Съдът приема, че исковата молба, инициирала настоящото
производство, е редовна, подадена от надлежно легитимирана страна, при
наличието на правен интерес от исков процес. Налице са всички положителни
и липсват всички отрицателни процесуални предпоставки във връзка със
съществуването и надлежното упражняване правото на иск при разглеждане
на настоящото производство, които обуславят неговата допустимост. Правото
на иск е надлежно упражнено, поради което производството е допустимо.
Съдът дължи произнасяне по същество на спора.
По основателността на иска
С определение № 29630/11.07.2025 г. съдът е отделил спорни и
безспорни факти и обстоятелства, както и какво следва да бъде доказано за
уважаване, респективно за отхвърляне на исковата претенция (л. 55-60 от
делото).
За да бъде уважен иска с правна квалификация чл. 7, параграф 1, б. „а“ и „б“ от
РЕО 261/2004 г., при условията на пълно и главно доказване, ищецът следва да докаже:
1. съществуването на валидно правоотношение с ответника по договор за въздушен
превоз
2. полетът да е бил отменен/закъснял повече от 3 часа
3. полетът да е до 1500 и над 1500 км
Размерът на обезщетението е нормативно установен.
При условията на насрещно и пълно доказване, ответникът трябва да докаже точно и
навременно изпълнение на облигационното задължение по извършване на полета, респ.
дали и кога пътникът е бил информиран за отмяната (закъснението) на полета (чл. 5, § 4 от
Регламент № 261/2004 г.); че неизпълнението му се дължи на извънредни обстоятелства,
които не са могли да бъдат избегнати, дори при вземане на всички разумни мерки (чл. 5, § 3
3
от Регламент № 261/2004 г.); че на ищеца е било предложено премаршрутиране, което му
позволява да замине не по-късно от един час преди началото на полета по разписание и да
достигне неговия краен пункт на пристигане за по-малко от два часа след времето за
пристигане по разписание (чл. 5, § 1, б. "iii" от Регламент № 261/2004 г.), както и че е погасил
дълговете.
Ответникът следва да докаже погасяване на вземането – плащането му.
По иска с правна квалификация чл.8, пар. 3 от Регламент (ЕО) 261/2004 г., при
условията на пълно и главно доказване, ищецът следва да докаже:
1. осъществен транспорт от Аликанте до Валенсия
2. извършен разход в размер на 287.05 € (евро)
Ответникът следва да докаже погасяване на вземането – плащането му.
Страните не спорят, че ищецът е закупил билет за процесния полет, че разстоянието
между двете летища е над 1500 km.
Спорно остава дали ищецът е бил 3 часа преди полета на летището.
Спори се дали има закъснение на полета.
Спорно остава дали има право на обезщетение. Налице ли са извънредни
обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети всички
необходими мерки – чл.5, пар. 3 от Регламент (ЕО) 261/2004.
Спорно остава дали ищецът е направил разход за транспорт от мястото на кацане до
първоначалната точка на кацане, преди изменение на маршрута.
Спорно остава дали е налице право на обезщетение за направения разход и неговия
размер.
ПО ЗАКЪСНЕНИЕТО НА ПОЛЕТА
Видно от представената бордна карта на ищеца, планирано е време на
кацане във Валенсия 20:45, местно време (л.9 от делото).
Видно от представено от ответника писмо от ДП „РВД“, се установи, че
полет W64409на 29.10.2024 г, от София до Валенсия, е с планиран час на
излитане 16:15 часа (UTC), а реално и излетял в 19:35 часа (UTC). Имало е
няколко коригирания на времето на излитане, като първото е в 13:10 часа
(UTC), като в 14:43 часа (UTC) е постъпила информация за промяна на
маршрута – летището на кацане. Причината за различното време на излитане
и място на кацане е лошо време на летището за кацане Валенсия (л.73 от
делото).
Видно от представения от ответника писмо от „СО*“ АД, полет W6 4409
от София до Валенсия на 29.10.2024 г., се установи, че планираният час на
излитане е 18:15 часа, а реално е осъществен в 21:35 часа. Самолетът към
17:15 часа на 29.10.2024 г. не се е намирал на територията на летище София
(л.93 от делото).
Следователно процесният полет е планират за излитане в 16:15 часа,
което означа 18:15 българско време (UTC+2). Полетът реално е излетял в
19:35 (UTC), което е 21:35 българско време (UTC+2). Разликата между час на
излитане и кацане е 3 часа и 20 минути. Реален час на кацане е 22:45 часа
(UTC), като към испанско време е 23:45 часа (UTC+1). Следователно
4
разликата между планиран час на кацане 20:45 и реален час на кацане 23:45,
без да се отчита различното летище, е 3 часа и 45 минути.
Видно от представената справка от НОТАМ полетът е пренасочен на
друго летище, тъй като летището във Валенсия не е работило, поради
наводнение (л.52 от делото).
Съдът напълно кредитира представените от ответника писмени
доказателства и доказателствени средства. Неоснователно е възражението на
ищеца да не се кредитират. Същите представляват официални свидетелстващи
документи, издадени от органи, които са натоварени именно с контрола на
въздушното пространство, поради което се ползват с присъщатата си
формална доказателствена сила, а именно за факти и обстоятелства, които са
станали пред тях.
По въпроса как се изчислява продължителността на закъснението,
претърпяно при пристигането от пътник от пренасочен полет, кацнал на
летище, различно от това, за което е направена резервацията. По дело С-
826/19 е даден отговор, че членове 5 и 7 и член 8, параграф 3 от Регламент №
261/2004 трябва да се тълкуват в смисъл, че за да се определи
продължителността на закъснението, претърпяно при пристигането от
пътник от пренасочен полет, който е кацнал на летище, различно от това, за
което е направена резервацията, но което обслужва същия град, агломерация
или регион, за отправна точка трябва да се приеме времето, в което след
прехвърлянето си пътникът достига действително летището, за което е
направена резервацията, или евентуално друг близък краен пункт на
пристигане, съгласуван с опериращия въздушен превозвач.
Ноторно известен факт е ,че Аликанте и Валенсия се намират в една
област Тарагона, но същите представляват отделни общини. Областните
съдилища са различни. Окръжният съд в Аликанте има друг съдебен район от
Окръжния съд във Валенсия, но същите имат общ Апелативен съд.
Общоизвестен факт е, че Летище Валенсия (VLC0 обслужва основно град
Валенсия и северната част на региона, докато Летище Аликанте (ALC)
обслужва основното летище за градовете Аликанте и Елче, а също така
обслужва регион Мурсия. Двете летища обслужват части от Валенсианската
общност, летището в Аликанте обхваща по-голяма туристическа зона на юг
(Коста Бланка) и се простира в региона Мурсия. При това положение Съдът
приема, че двата района не попадат в един район, агломерация по смисъла на
Регламент 261/2004. Въпреки това следва да се приложи тълкуването дадено в
С-826/19 като в продължителността на закъснението се включи и времето за
пътуване от летището на кацане до първоначалното летище.
По делото това време не е необходимо, защото се доказа, че дари и при
променено летище закъснението е над 3 часа. След като Регламентът не
въвежда различни ставки за различно време на закъснение, а само разстояния,
то е безпредметно да се изследва продължителността в процесния случай
колко над 3 часа е, защото това няма да промени размера на обезщетението
5
или основанието. А освен това, видно от използване на общодостъпни онлайн
приложения (Google maps), придвижването с кола от Аликанте до Валенсия е
около 2 часа. При това положение закъснението е над 3 часа и 45 минути. Не е
необходимо да се уточнява колко точно е, тъй като това не детерминира
размера на обезщетението.
Следователно по делото се установи, че полетът е над 1500 km и
закъснението е над 3 часа. Налице са предпоставките по чл.6, пар.1, б. “б“ от
Регламент (ЕО) 261/2004 и е доказан размера на обезщетението по чл.7,
парт.1, б. „б“ от същия Регламент.
Без правно значение е дали ищецът е бил на летището 3 часа преди
полета. Това е така, тъй като не е направено правоизключващо възражение, че
ответникът изобщо не се е качил на полета, т.е. изпуснал. Напротив дори е
безспорно, че ответникът се е качил на процесния самолет. Следователно е
бил 3 часа преди полета. Освен това е без правно значение дали се е намирал
на летището 3 часа преди полета. Това е така, защото правото на обезщетение
по чл.6, апар.1, б. „б“ от Регламент 261/2004 не изисква такова поведение от
страна на потребителя, а само обезщетение, ако полетът е закъснял 3 часа.
Такова задължение за потребителя няма, поради което неизпълнението му не
може да се вмени в негова вина. В допълнение на изложението, следва да се
отбележи, че щом ответникът е бил на процесния полет, то същият е бил 3
часа преди летището.
Следователно се доказа, че е налице право на обезщетение. При това
положение съдът трябва да разгледа правоизключващото възражение на
ответника по чл.5, пар. 3 от Регламент (ЕО) 261/2004, а именно дали са били
налице извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати,
дори да са били взети всички необходими мерки.
ПО ИЗНЪРЕДНИТЕ ОБСТОЯТЕЛСТВА
В решения по дела С-549/07, С-12/11 и С-257/14, Съдът на ЕС отбелязва,
че като извънредни обстоятелства могат да се квалифицират събития, които
поради своето естество или произход не са присъщи на нормалното
упражняване на дейността на съответния превозвач и се намират извън
ефективния му контрол.
Съгласно чл.5, параграф 1, т.3 от Регламента освобождават превозвача от
заплащане на обезщетение, когато докаже, че отмяната или закъснението от
три или повече часа при пристигане на полета се дължи на „извънредни
обстоятелства“, които не е могло да бъдат избегнати, дори да са били взети
всички „необходими мерки“, т.е. не всички „извънредни обстоятелства“
освобождават от отговорност, а този, който иска да се позове на тях, трябва да
установи, че във всеки случай те не биха могли да бъдат избегнати чрез
съобразени със ситуацията мерки, тоест чрез мерки, които в момента на
настъпването на тези извънредни обстоятелства отговарят по-специално на
технически и икономически условия, поносими за съответния въздушен
превозвач.
6
В този смисъл превозвачът да докаже, че дори като използвал всички
човешки или материални ресурси и финансови средства, с които разполага, не
е могъл, освен с цената на непоносими жертви с оглед на капацитета на
предприятието си към дадения момент, да избегне тези извънредните
обстоятелства, с които се сблъсква.
Следователно ответникът следва да докаже извънредни обстоятелства и
че е взел необходимите мерки.
Общоизвестен факт е, служебно известен факт е, че на 29.10.2024 г.
проливни дъждове, причинени от изолирана област с ниско налягане при
високи нива, донесоха над едногодишно количество валежи в няколко района
в източна Испания, включително Валенсия, Кастилия-ла Манча и Андалусия.
В периода от 29.10.2024 г. До 15.11.2024 г. Са починали 232 човека, трима са
липсващи, а вредите са около 10.7 билиона евро, следствие на наводненията в
Испания през октомври 2024 г. най-сериозно засегнатият район е във
Валенсия. Това е отразено не само в българските новини, но и в
чуждестранните (***/). Точно на 29.10.2024 г. е станало огромното наводнение
във Валенсия, следствие на което полетите са били пренасочени, токът спрял,
както и има много починали.
Информацията я има и налични на български език сайтове: ****
При този факт, както и посоченото от двете писма, които ответникът
предостави, съдът приема, че са налице извънредни обстоятелства, които
превозвачът не е могъл да промени, а именно изключително лошо и тежка
метеорологична обстановка. Следва да се отбележи факта, че летищата са най-
ниската и равна точка на земята. При това положение, комбинирано със силни
валежи, урагани, тайфуни, следва да се отчете обстоятелства, че промяната на
летището на кацане е единствената възможност да се запази здравето и
живота на пътниците, с оглед изключително лоши метрологични условия на
29.10.2024 г. във Валенсия и областта. При това положение ограничаване
правото на пътника да кацне на място, различно от закупеното в билета, е
необходима и пропорционална мярка с оглед запазване неговият живот и
здраве. Предвидената от превозвача мярка, която ограничава правото на
пътника е необходима, с оглед реалната опасност не само за ищеца, но и за
целия самолет и другите пътници.
Основателно е възражението на ответника в писмените бележки, че
полетът е пренасочен за друго летище, поради влошени метеорологични
условия, тъй като летището във Валенсия е било наводнено.
С оглед изложеното, съдът приема, че възражението на ответника по
чл.5, пар. 3 от Регламент (ЕО) 261/2004 е основателно. При това положение
обезщетение на пътника не се дължи. Ответникът успя да докаже
правоизключващото си възражение, че обезщетение по чл.6, пар.1, б. „б“ от
цитирания Регламент не дължи.
По обезщетението по чл.8, пар.3
Съгласно приетото в дело С-826/19, че член 8, параграф 3 от Регламент
7
№ 261/2004 трябва да се тълкува в смисъл, че в случай на кацане на
пренасочен полет на летище, различно от това, за което е направена
резервацията, но което обслужва същия град, агломерация или регион,
опериращият въздушен превозвач е длъжен да предложи по собствена
инициатива на пътника да поеме разходите за прехвърлянето до летището на
пристигане, за което е направена резервацията, или евентуално до друг близък
краен пункт на пристигане, съгласуван с посочения пътник. Член 8,
параграф 3 от Регламент № 261/2004 трябва да се тълкува в смисъл, че
неизпълнението от опериращия въздушен превозвач на неговото
задължение да поеме разходите за прехвърляне на пътник от летището на
пристигане до летището, за което е направена резервацията, или до друг краен
пункт на пристигане, съгласуван с пътника, не предоставя на последния право
на обезщетение с фиксиран размер на основание член 7, параграф 1 от този
регламент. Това неизпълнение обаче поражда в полза на пътника право на
възстановяване на сумите, които са платени от него и с оглед на
конкретните обстоятелства във всеки отделен случай се оказват необходими,
подходящи и разумни за запълването на пропуска на превозвача.
При това положение, след като превозвачът има задължение за
предложи на пътника да поеме разходите за прехвърляне до летището на
пристигане, когато обслужва същия град, агломерация или регион, то по
аргумент от по-силното (per argumentum a fortriori), следва, че има такова
задължение, когато летището, където каца самолета не обслужва същия град,
агломерация или регион на летището, съгласно първоначалния полет.
Обезщетението е по чл.8, пар.3 от Регламент 261/2004. Обезщетението се
дължи при всяка промяна на летището на кацане.
Настоящият съдебен състав приема, че нормата на чл. 7 от Регламента
определя размерите на дължимо обезщетение, което по своята правна същност
представлява нормативно установена неустойка, доколкото е фиксирана в
определен размер за вредите от загуба на време, който не следа да бъдат
установявани от пътника, а се презюмират. Тази неустойка в нормативно
установения размер, който е в зависимост от разстоянието на полета, обаче, е
дължима само в случаите на отменен полет, съгласно изричната норма на
чл. 5, ал. 1, б. "в" от Регламента и съгласно практиката на СЕС - и в
хипотезата на забава за изпълнение на полета с три или повече от 3 часа, тъй
като последната се приема, че представлява "голямо закъснение", което се
приравнява с оглед принципа за равно третиране – на отменен полет.
Обезщетението по чл. 7 от Регламент /ЕО/ 261/2004 е дължимо на пътниците,
чийто полет е отменен, респ. - забавен с най-малко три или повече от три часа,
едновременно и кумулативно с дължимата от превозвача помощ,
посочена в чл. 8 и чл. 9 от Регламента.
В хипотезата, при която закъснението е под 3 часа, за полет под 1 500
км., превозвачът дължи на пътника само помощта, посочена в чл. 9, пар. 1, б.
"а" и чл. 9, пар. 2 от Регламента, на основание чл. 6, пар. 1 от Регламента.
8
Нормата на чл. 5 от Регламента, регламентираща отговорността на
превозвача в хипотезата на отменен полет, /пар. 1, б. "в" на чл. 5/, изрично
включва в отговорността на превозвача и дължимо обезщетение по чл. 7 от
Регламента. За разлика от чл. 5 от Регламента, разпоредбата на чл. 6 от същия,
която урежда хипотезата на закъснял полет, не препраща към нормата на чл. 7
при определяне обхвата на отговорността на превозвача. Ето защо и при
систематичното тълкуване на тези три норми, настоящият съдебен състав
приема, че при закъснение на полета под 3 часа, за превозвача възниква
единствено нормативно установеното задължение за предоставяне на
помощта, посочена в чл. 9, пар. 1, б. "а" и чл. 9, пар. 2 от Регламента,
съгласно разпоредбата на чл. 6, пар. 1 от Регламента, а за пътника-
възникват правата по чл. 8 от Регламента. В този смисъл са и разясненията
дадени в т. 3.3.1; т. 3.3.2 и т. 4.4.6 на Известие на Комисията- Тълкувателните
насоки за Регламент 261/2004.
Задължителното тълкуване, дадено с горепосоченото решение на СЕС
касае приложението на трите норми: на чл. 5, чл. 6 и чл. 7 от Регламента. В
решението СЕС изрично постановява, че чл. 7 от Регламента следва да намери
приложение и при доказано "голямо" закъснение по чл. 6, което закъснение е
от минимум три часа, приравнено на отмяна на полета. При тълкуването
на нормата на чл. 6, във връзка с приложението на чл. 7 от Регламента, СЕС не
прави разграничение в зависимост от разстоянието между началната и крайна
точка на полета, на което се позовава ищецът, което разстояние е ирелевантно,
тъй като извеждането на горепосочения минимален времеви интервал на
забавата от три часа, за който е прието, че представлява "голямото
закъснение", приравнено на отмяна на полета, независимо от дължината на
полета, е при тълкуване на разпоредбата на чл. 5, пар. 1, б. "iii" от Регламента
и с оглед приложението на принципа за равно третиране – т. 57 от мотивите на
Решението на СЕС от 19.11.2009 г. по съединени дела № 402/07 и 432/07.
При това положение, когато закъснението е над 3 часа, то за пътника
възниква право на обезщетение по чл.7 (отменен полен) и кумулативно
правото по чл.8 и 9 от Регламента. Единствено не възникват правото по чл.7,
само ако са налице предпоставките по чл.5, пар.3 от Регламента. Следователно
обезщетението по чл.8 и чл.9 възниква кумулативно с обезщетението по чл.7
от Регламента, като за чл.8 и чл. 9 не се прилага чл.5, пар.3 от Регламента.
По делото се установи, че летище Аликанте и Валенсия не обслужват
един и същи район, поради което самата промяна на летището не е основание
по чл.7, но е основание за обезщетение по чл.8, пар.3 от Регламента. На това
основание, съгласно тълкуването в дело С-826/19 опериращият превозвач
трябва да поеме разходите от едното място до другото или до по-близо такова,
съгласувано с пътника.
По делото не се установи, превозвачът да е предложил да извърши
превоза на пътника между двете места. Не се установи превозвачът да е
предложил на пътника възстановяване на разходите. Следователно той дължи
9
именно тези разходи, които пътникът е направил във връзка с придвижване от
едното летище до другото, които в процесния случай е от Аликанте до
Валенсия. Тези разходи по чл.8, пар.3 от Регламента подлежат на пълно и
главно доказване от ответника.
Видно от представената бележка от ищеца, същият на 30.10.2024 г. е
заплатил разходи за път от Бенидорм, област Аликанте до Валенсия, чиито
път е осъществен от 12:13 часа до 13:42 часа. Разходите са в размер на 189.50
евро (л.8 от делото). Същите са отразени като 370.95 лева, съгласно
представено извлечение от банковата сметка, тъй като са спрямо същият
получател, който е издал касовата бележка (л.10 от делото).
Ищецът претендира 97.55 евро още. За тях е представил касова бележка
за такси, издадена на 30.10.2024 г. в 04:11 часа, местно време, като е взето от
Летище Аликанте до незнайна дестинация. Продължителността на шофиране
е 34 минути и 49 секунди за 58.50 km (л.11 от делото). Същите са отразени
като 190.95 лева, съгласно представено извлечение от банковата сметка, тъй
като са спрямо същия получател, който е издал касовата бележка (л.10 от
делото).
На първо място, съдът приема за житейски обосновано, че разходите, за
които ищецът претендира са направени във връзка с процесния полет на
29.10.2024 г., независимо, че разходите са направени на 30.10.2024 г.. Това е
така, тъй като самолетът е кацнал в Аликанте 23:45 часа на 29.10.2024 г.,
местно време. Необходимо е време за сваляне от самолета на пътниците,
преминаване през системи за сигурност, получаване на багаж, излизане от
летището, поради което е нормално пътникът да е направил придвижване от
летището на 30.10.2024 г., тъй като е кацнал на летището 15 минути преди
30.10.2024 г.
За да бъдат тези разходи направени същите трябва да се направени от
ответника, във връзка с промененото летище и да са до най-дългата
дестинация до първоначалното летище, а именно летище Валенсия или поне
града.
Видно от представеното извлечение от банковата сметка на ищеца и
издателите на касовите бележки, т.е. получателите на дохода и платени чрез
карта, се установи, че издателите на касовите бележки, са и получатели на
дохода и плащането е осъществено от банковата карта (сметка) на ищеца,
защото издателят на касовата бележка е същият, посочен като получател на
банковия превод от сметката на ищеца. Ето защо съдът направи извод, че
ищецът лично е заплащал тези разходи от своето имущество и са по повод
представените фактури, касови бележки.
Първата бележка е в размер на 97.55 евро и е с начална дестинация
Летище Аликанте с час на издаване на 04:11 часа (л.11 от делото). Втората е
от Бенидорм до Валенсия и е с час на издаване 13:44 часа в размер на 189.50
евро (л.8 от делото).
Следва да се отбележи факта, че Бенидорм е в област Аликанте и се
10
намира между Валенсия и Аликанте на брега на средиземно море. Затова е
съвсем нормално и житейско и логично обосновано, с оглед късния час на
пристигане в Аликанте, ищецът първо да се е придвижил до Бенидорм, а след
това до Валенсия. Следва да се отбележи, че разстоянието от летището в
Аликанте до Бенидорм е около 60 километра, а по касова бележка е 58 km.
Предвид метеорологичните условия на 29-30.10.2024 г., късният час на кацане
на ищеца, не всеки шофьор или превозвач би се съгласил да откара ищеца до
Валенсия, тъй като разстоянието от Летището в Аликанте до Валенсия е около
172 km. Часът на издаване на първата касова бележка е 04:11 часа, което
кореспондира с другите факти и обстоятелства по делото – кацане на летище
Аликанте 23:45 часа, цял самолет пълен с пътници. Съпоставено и тълкувано
с другите факти и обстоятелства по делото, в тяхната съвкупност, съдът
приема, че именно първата бележка касае разходите на ищеца от Аликанте до
Бенидорм, която е междинна дестинация до Валенсия.
По отношение на маршрута по втората бележка съдът приема, че същата
доказва пътятот Бенидорм до Валенсия. По отношение на времето на издаване
съдът приема, че е логично обосновано ищецът да е пристигнал във Валенсия
в 13:45 часа, след като е хванал таксито в 12:13 часа, тъй като разстоянията
между двата града е около 140 km – 1 час и 40 мин (Google maps). Освен това
предвид метеорологичната обстановка на 29.10.2024 във Валенсия и на
следващия ден и забраните на местните власти, съдът приема, че ищецът се е
придвижил в по-късен етап около обяд на 30.10.2024 г., а не непосредствено
след като е пристигнал в Бенидорм около 04:11 часа.
Представените доказателства кореспондират с житейската логика,
другите доказателства по делото и установените извънредни обстоятелства.
Те са логични и последователни.
С оглед изложеното съдът приема, че представените доказателства
доказват именно разходите, които ищецът е извършил за придвижване от
летището на кацане до първоначалното определено летище, за което е закупен
билетът, т.е. от Аликанте до Валенсия. Доказаната е причинно-следствената
връзка между направените от ищеца разход и промяната на летището на
кацане. Освен това се доказа, че разходите са направени именно за
придвижване до Валенсия, а не до по-дълга дестинация, поради което се
доказани и другите две предпоставки по чл.8, пар.3 от Регламента.
Следователно и двата разхода следва да се признаят на ищеца. В лева,
съгласно представеното извлечение от банковата сметка, разходите са в размер
на 561.90 лева, а във евро 287.05 евро. Съгласно чл.6 ГПК, искът е предявен в
евро и така съдът следва да се произнесе.
Ето защо съдът приема, че искът по чл.8, пар.3 от Регламента е доказан
по основание и размер. Следва да се уважи напълно.
По разноските
Съгласно т.12 от ТР 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК
на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ.
11
чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство.
С оглед изхода на делото, и двете страни имат право на разноски, на
основание чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК.
Страните са направили възражения по чл.78, ал.5 ГПК, които съдът
приема за неоснователно. Делото е със сравнително средна фактическа
сложност, както и с висока правна, поради което претендираните от страните
възнаграждения от адвокат не се прекомерни. Същите се явяват дори под
средните на свободния пазара на адвокати в ЕС по смисъла на чл.101 ДФЕС.
Следва да се отбележи, че ищецът не е направил възражения по чл.78,
ал.5 ГПК в заповедното производство.
Искът е предявен за сумите в общ размер 687.05 евро. Уважен е в размер
на 287.05 евро.
По заповедното производство
Ищецът претендира 400 лева възнаграждения за адвокат (л.14 от
заповедното дело) и 25.00 лева държавна такса (л.15 от заповедното дело).
Същевременно в исковата молба се твърди, че разноските в заповедното
за адвокат са направени по чл.38, ал.1 ЗА (л.6 от делото). В заповедното
производство се твърди, че са въз основа на договор, който служи като
разписка за плащането. При това положение съдът прием, че претенцията за
адвокатско възнаграждение е неопределена. Ищецът заблуждава съда като
един път твърди, че е заплатил, а после твърди, че не е заплатил
възнаграждението за адвокат в заповедното производство. При това
положение следва да се признае на ищеца разход в размер на 25.00 лева.
Именно това, за което има сигурно и не противоречащо се доказателства, че е
извършено.
В допълнение, претендира се възнаграждение по чл.38, ал.1, ЗА ( л.6 от
делото). По въпроса е налице противоречива, обективирана в Тълкувателно
дело № 3/2025 г. на ОСГТК на ВКС. В Определение по чл.292 ГПК №
616/10.02.2025 г. по ч. гр. д. № 203/2025 г. на ВКС е установена
противоречива практика. Една част от практиката приема, че съдът не следва
да проверява дали лицето е материално затруднено по чл. 38, ал.1, т.2 ГПК, а
друга част възприемат, че следва да се представени доказателства.
Настоящият съдебен състав приема практиката, че трябва да са налице
данни и доказателства за една от предпоставките по чл.38 ЗА. Адвокатът дори
не твърди, коя от трите хипотези по чл.38 ЗА са налице и не представя
доказателства за нито едно от тях. Ето защо не следва да определя
възнаграждение по чл.38, ал.1 ЗА. Първо защото не е ясно коя от трите
хипотези, второ – няма представени доказателства. При наличието на
противоречива съдебна практика и образувано тълк. дело, съдът приема една
12
от двете практики, до постановяване на съдебно решение, задължително за
настоящия състав.
Съгласно правилото на чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право на разноски в
размер на 10.44 лева (25 х 287.05/687.05). Ето защо ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата от 10.44 лева, разноски по заповедното
производство, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Ответникът претендира 400.00 лева адвокатско възнаграждение в
заповедното производство (л.22 от заповедното дело). По двете дела липсват
доказателства за тяхното извършване. Съгласно указанията, дадени в т.1 от
ТР 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът
присъжда само разходите, за които са представени доказателства. След като
няма такива доказателства, съдът не ги присъжда.
По исковото производство
Ищецът претендира 400 лева възнаграждения за адвокатпо чл.36 ЗА, за
което представя своя банкова сметка (л.6 от делото) и 75.00 лева държавна
такса (л.15,29 от делото).
Претендира се възнаграждение по чл.38, ал.1, т.2 ЗА ( л.6 от делото).
По въпроса е налице противоречива, обективирана в Тълкувателно дело №
3/2025 г. на ОСГТК на ВКС. В Определение по чл.292 ГПК №
616/10.02.2025 г. по ч. гр. д. № 203/2025 г. на ВКС е установена
противоречива практика. Една част от практиката приема, че съдът не следва
да проверява дали лицето е материално затруднено по чл. 38, ал.1, т.2 ГПК, а
друга част възприемат, че следва да се представени доказателства.
Настоящият съдебен състав приема практиката, че трябва да са налице
данни и доказателства за една от предпоставките по чл.38 ЗА. Адвокатът дори
не твърди, коя от трите хипотези по чл.38 ЗА са налице и не представя
доказателства за нито едно от тях. Ето защо не следва да определя
възнаграждение по чл.38, ал.1 ЗА. Първо защото не е ясно коя от трите
хипотези, второ – няма представени доказателства. При наличието на
противоречива съдебна практика и образувано тълк. дело, съдът приема една
от двете практики, до постановяване на съдебно решение, задължително за
настоящия състав.
При това положение, общият размер разноски, които следва да се
признаят на ищеца са 25.00 лева.
Съгласно правилото на чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право на разноски в
размер на 31.33 лева (75 х 287.05/687.05). Ето защо ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата от 31.33 лева, разноски по исковото
производство, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Ответникът претендира адвокатско възнаграждение. Липсват
доказателства за заплатено такова от страна на ответника. Съгласно
указанията, дадени в т.1 от ТР 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, съдът присъжда само разходите, за които са представени
13
доказателства. След като няма такива доказателства, съдът не ги присъжда.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло, като неоснователен и недоказан, поради
наличието на предпоставки по чл.5, пар.3 от Регламент 261/2004, предявения
от Т. Н. Ч., ЕГН **********, гр. София, ул. П* срещу „УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ“
Кфт., “, регистрирано в Унгария 01-10-140174 действащо на територията на
Република България чрез клон на чуждестранен търговец „Уиз Еър Унгария
Кфт – клон България с ЕИК *, положителен установителен иск с правна
квалификация чл.422 вр. чл.415, ал.1, т. ГПК вр. чл. 7, параграф 1, б. „б“
вр. чл.6, пар.1, б. „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г., с който да бъде
признато за установено, че „УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ“ Кфт., “ дължи на Т* Н. Ч.,
ЕГН ********** сумата в размер 400 € (евро), представляваща обезщетение
на основание чл. 7, параграф 1, буква „б" от Регламент (ЕО) 261/2004 за
закъснение при изпълнение на полет W64409 от 29.10.2024 г, от София до
Валенсия, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по
чл.410 ГПК (31.03.2025 г.) до окончателното изплащане на вземането, за която
сума има издадена Заповед за изпълнение на пърично задължение по чл.410
ГПК № 10782/10.04.2025 г. по ч. Гр. Д. № 19124/2025 г. по описа на СРС.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявения от Т. Н. Ч., ЕГН
**********, гр. София, ул. П* срещу „УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ“ Кфт., “,
регистрирано в Унгария 01-10-140174 действащо на територията на Република
България чрез клон на чуждестранен търговец „Уиз Еър Унгария Кфт – клон
България с ЕИК *, положителен установителен иск с правна квалификация
чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. чл.8, пар. 3 от Регламент (ЕО) 261/2004
г., че УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ“ Кфт., “, регистрирано в Унгария 01-10-140174
действащо на територията на Република България чрез клон на чуждестранен
търговец „Уиз Еър Унгария Кфт – клон България с ЕИК * дължи на Т. Н. Ч.,
ЕГН ********** сумата в размер 287.05 € (двеста осемдесет и седем евро и 5
евро цента), представляваща незаплатени транспортни разходи до крайната
дестинацията на полет W64409 от 29.10.2024 г, от София до Валенсия, ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК
(31.03.2025 г.) до окончателното изплащане на вземането, за която сума има
издадена Заповед за изпълнение на пърично задължение по чл.410 ГПК №
10782/10.04.2025 г. по ч. Гр. Д. № 19124/2025 г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА „УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ“ Кфт., “, регистрирано в Унгария 01-
10-140174 действащо на територията на Република България чрез клон на
чуждестранен търговец „Уиз Еър Унгария Кфт – клон България с ЕИК * да
заплати на Т. Н. Ч., ЕГН **********, гр. София, ул. П* сумата в размер на
10.44 лева (десет лева и четиридесет и четири стотинки), представляващи
разноски по ч. гр. д. № 19124/2025 г. по описа на СРС, на основание чл.78,
14
ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ“ Кфт., “, регистрирано в Унгария 01-
10-140174 действащо на територията на Република България чрез клон на
чуждестранен търговец „Уиз Еър Унгария Кфт – клон България с ЕИК * да
заплати на Т. Н. Ч., ЕГН **********, гр. София, ул. П* сумата в размер на
31.33 лева (тридесет и един лева и тридесет и три стотинки), представляващи
разноски по гр. д. № 31884/2025 г. по описа на СРС, на основание чл.78, ал.1
ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в двуседмичен срок от съобщаването
му, по реда на Глава XX ГПК, на основание чл.258 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните чрез техните
процесуални представители.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия - докладчик при постъпване на книжа
и след изтичане на срок.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
15