Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр.Русе, 12.02.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд-Русе,
V-ти граждански
състав, в публично заседание на двадесети януари две хиляди и двадесета година,
в състав:
Председател:
ТАТЯНА ИЛИЕВА
при секретаря МИГЛЕНА КЪНЕВА, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело №
6240 по описа за 2019 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът
„Топлофикация-София“ ЕАД твърди, че П.П.Р. е клиент на
топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 на Закона за
енергетиката, съгласно който всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни
да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните
тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по
реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
Съгласно чл.150, ал.1 от ЗЕ, „продажбата
на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се
осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна
енергия от "Топлофикация София“ АД на потребители за битови нужди в гр.
София, които се изготвят от "Топлофикация София" ЕАД и се одобряват
от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. Твърди, че
ответницата му дължи сумата 3 821,94
лв., от които 3037,44 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия за периода 01.05.2014
г. - 30.04.2015 г., отразена в Обща фактура № **********/31.07.2015 г. за отоплителен
сезон 01.05.2014 г. - 30.04.2015 г. и Обща фактура № **********/30.09.2016 г.
за отоплителен сезон 01.05.2015 г. - 30.04.2016 г., 769,69 лв. лихва за забава
от 15.09.2015 г. до 10.09.2018 г., както и извършена услуга дялово
разпределение в общ размер 14,81 лв. за периода м.07.2015 г. - м.04.2016 г., от
които 11,90 лв. - главница и 2,91 лв. лихва за забава за периода 01.09.2015 г.
- 10.09.2018 г., както и законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба. Претендира да бъде постановено решение, с което ответницата да бъде
осъдена да заплати горните суми, както и направените от ищеца съдебни разноски
и юрисконсултско възнаграждение .
В отговора на исковата молба ответницата Пенка П.Р.,
чрез пълномощника си, излага подробни съображения за неоснователност на
претенциите и прави възражения за погасяването им по давност. Заявява, че през
претендирания период имотът не е използван, поради което не е потребено каквото
и да е количество топлинна енергия.
От
събраните по делото доказателства съдът намира за установено от фактическа
страна следното.
От представените по делото писмени
доказателства се установява, че сградата, в която се намира процесният
апартамент № 68 /в гр.София, ул.“Майот Томпсън“ 80, бл.118, вх.А/, е
присъединена към топлопреносната мрежа на ищеца. Ответницата е собственик на
жилището от 02.10.1995 г., съгласно приложения към исковата молба нот.акт № 152
от същата дата по описа на Нотариус Даниела Груева.
Депозиран е договор от 20.03.2002 г.,
съгласно който услугата дялово разпределение на топлинната енергия на
потребителите в процесната сграда се извършвало от „АН-93“ ЕООД, а от 2008 г.
се извършва от „Холидей и Райзен“ЕООД въз основа на взето решение от 09.10.2007
г. на ОС на етажните собственици.
По делото е прието заключението по
назначената съдебно-техническа експертиза, неоспорено от страните, от което се
установяват следните обстоятелства: през двата отчетни периода 01.05.2014 г. –
30.04.2015 г. и 01.05.2015 г. – 30.04.2016 г. прогнозното количество топлинна
енергия за отопление на имота и от сградна инсталация е определяно и
начислявано съгласно чл.71 от Наредба № 16-334 - въз основа на дела топлинна
енергия за отопление на имота спрямо общата топлинна енергия за отопление в
сградата за предходния отоплителен сезон и се начислява ежемесечно. В имота на
ответницата са регистрирани 3 бр. индивидуални разпределители за разхода на
отоплението, но поради неосигурен достъп за отчет на уредите, разходът на
топлинна енергия за отопление на имота е изчисляван на база максимален разход
на топлинна енергия от отоплителните тела, съгласно чл.6.7 от Методиката към
Наредбата за топлоснабдяване № 16-334. След това е извършено изравняване.
Стойността на ТЕ, отдадена от сградната инсталация, е определяна съгласно
т.6.1.1 от Методиката и е в зависимост от топлофизичните особености на сградата
и отоплителната инсталация, както и от средната външна температура и средната
температура в сградата за всеки отчетен период. Разпределя се пропорционално на
пълните отопляеми обеми на всички имоти в сградата. Изразходеното количество
топла вода е определено и начислявано на база 2 бр. лица при норма за разход
140 л. за денонощие потребление, съгласно чл.69, ал.2 от Наредба № 16-334, поради
неосигурен достъп за отчет. Вещото лице в табличен вид е посочило дължимите
суми за отопление, енергия отдадена от
сградна инсталация, енергия за битова гореща вода и сума за мощност. Общият
размер на незаплатената топлинна енергия възлиза на 3058.88 лв. и 11.90 лв.
такса за дялово разпределение.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът направи следните правни
изводи:
Видно от цитираните по-горе писмени
доказателства, страните са обвързани от облигационно правоотношение, по силата
на което ищецът е имал задължението и е подавал топлинна енергия към жилището
на ответницата, находящо се в гр.София, ул.“Майор Томпсън“ 80, бл.118, вх.А,
ет.12, ап.68, а последната е била длъжна да заплаща нейната цена.
По делото са представени съобщения към
фактури №№ **********/31.07.2015 г. и **********/30.09.2016 г., от които се
установява, че размерът на задължението на ответницата за исковия период
възлиза на претендираната сума от 3037,44 лева главница, представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия, 769,69 лева лихви за забава, 11,90
лв. такса за извършена услуга дялово разпределение и 2.91 лв. лихва за забава
върху втората главница.
Видно от заключението на вещото лице по
назначената съдебно-техническа експертиза, при спазване изискванията на Закона
за енергетиката, Закона за измерванията, Методиката за дялово разпределение на топлинна
енергия към Наредба № 16-334/6.04.2007 г. за топлоснабдяването, дължимата от
ответницата сума, представляваща стойност на топлинна енергия за процесния
период, възлиза на 3058.88 лв., т.е. малко над претендираните 3037.44 лв., а
таксата за дялово разпределение съвпада с претенцията на ищеца от 11.90 лв.
Предвид гореизложеното, съдът намира
предявените обективно съединени осъдителни искове за основателни и доказани по
размер.
В отговора на исковата молба ответницата
прави възражение за погасяване на всички претенции по давност.
Съгласно ТР № 3/18.05.2012 г. на ВКС по
т.д.№ 3/2011 г., ОСГТК, вземанията на топлофикационните дружества са периодични
плащания по смисъла на чл.
111, б."в" ЗЗД и за тях се прилага кратката тригодишна
погасителна давност.
В процесния случай за дължимата от
абоната стойност на доставяната и разпределена топлинна енергия през претендирания
период са издавани ежемесечни фактури, които обаче не са приложени по делото.
Съгласно чл.33 от ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
„Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в град София, клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок от датата
на публикуването им на интернет страницата на продавача. Следователно, след
този период изпадат в забава и дължат обезщетение за забава в размер на
законната лихва /чл.33, ал.5 от ОУ/. След 30-дневния срок започва да тече и
тригодишната погасителна давност за паричните вземания на „Топлофикация
София“ЕАД.
В настоящото производство съдът не
разполага както със самите фактури, издадени за процесните два периода на
отопление, така и с датите на тяхното публикуване на посочена в исковата молба интернет
страница на ищцовото дружество. При посещението й по повод изготвянето на
съдебния акт съдът констатира, че по абонатния номер на ответницата данните за
процесния период не са налични, а към 12.02.2020 г. задълженията на клиентите
на „Топлофикация Русе“ са видни до края на м.12.2019 г. Т.е. фактурите за
дължимите суми се публикуват около два месеца след периода, за който се
отнасят.
При това положение, като съобрази
горните обстоятелства и датата на образуването на настоящото производство –
08.05.2019 г., съдът приема, че претендираните вземания на ищеца за периода
01.05.2014 г. – 28.02.2016 г., в размер на 2803.36 лв. стойност на топлинна
енергия и 9.52 лв. такса дялово разпределение са погасени по давност. Същото се
отнася и за акцесорните претенции за лихви за забава. Съдът, на основание чл.162 ГПК изчисли, че остава дължима стойността на доставената топлинна енергия за
месеците март и април 2016 г., като непогасена по давност, възлизаща на сумите
168.26 лв. и 65.82 лв. или ответницата остава да дължи общо 234.08 лв. за
топлинна енергия и 2.38 лв. такса за услугата дялово разпределение /по 1,19 лв.
на месец/. Върху сумите се дължи законната лихва от завеждане на делото, както
и лихва за забава за периода 01.09.2016 г. – 10.09.2018 г. в размери съответно
от 48,11 лв. и 0.51 лв.
С оглед на изхода на делото, на
осн.чл.78 ГПК, в полза на ищеца от общо направените деловодни разноски,
възлизащи на 971.50 лв. /271.50 лв. държавна такса, 400 лв. депозит за вещо
лице и 300 лв. юрисконсултско възнаграждение/ следва да се присъдят 72.46 лв. съразмерно
на уважената част от исковете. Пълномощникът на ответницата претендира
заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 497.51 лв., на основание
чл.38, ал.2 от ЗА, като към депозирания отговор на исковата молба е представено
само адвокатско пълномощно. Съгласно практиката на ВКС, липсата на договор
за правна помощ с уговорена в него безплатно предоставяна такава не препятства
упражняване на правото по чл. 38, ал. 2 ЗА, тъй като принципът на чл. 36, ал. 1
ЗА е, че адвокатът има право на възнаграждение за своя труд, а размерът му, за
разлика от хипотезата на чл. 36, ал. 3 ЗА, се определя от съда по императивната
разпоредба на чл. 38, ал. 2 ЗА в рамките на предвидения в Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В случая от дължимото се на пълномощника на
ответницата адвокатско възнаграждение, възлизащо съгласно Наредбата на претендираните
497.51 лв., съразмерно на отхвърлената част от иска следва да се присъдят
460.40 лв.
Мотивиран
така, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА П. П.Р., ЕГН **********,***, да заплати на „Топлофикация София”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.София, ул.“Ястребец”
23 Б, представлявано от изпълнителния директор Кремен Владимиров Георгиев, сумите:
234.08 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода 01.03. - 30.04.2016 г., 48,11 лв. лихва за забава за периода 01.09.2016 г. - 10.09.2018 г., 2,38 лв. такса за извършена услуга дялово разпределение за
периода м.03. - м.04.2016 г. и 0,51 лв. лихва за забава за периода 01.09.2016 г. – 10.09.2018 г., ведно със законната лихва върху двете главници, считано от 08.05.2019
г. до окончателното заплащане на сумите, както и 72.46 лв. деловодни разноски, като ОТХВЪРЛЯ исковете за
главница над 234.08 лв. до претендираните 3037.44 лв., представляваща стойност
на топлинна енергия за периода 01.05.2014 г. – 28.02.2016 г., лихва за забава
върху нея над сумата 48.11 лв. до претендираните 769.69 лв. за периода
15.09.2015 г. – 31.08.2016 г., такса за услуга дялово разпределение над сумата
2.38 лв. до претендираните 11,90 лв. за периода м.07.2015 г. – м.02.2016 г. и
лихва за забава върху нея над сумата 0.51 лв. до претендираните 2.91 лв. за
периода 01.09.2015 г. – 31.08.2016 г., като погасени по давност.
ОСЪЖДА П. П.Р., с ЕГН **********,***, да заплати на адв.П.Ц.Р. ***,
на основание чл.38, ал.2 от ЗА, адвокатско възнаграждение в размер на 460.40 лв.
.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Русе в двуседмичен срок от
връчване на препис от него на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: