№ 1724
гр. Пазарджик, 08.10.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Димитър Чардаков
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
Сложи за разглеждане докладваното от Димитър Чардаков Гражданско дело
№ 20245220101781 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 11:30 часа се явиха:
Страните не се явяват. Представляват се от пълномощниците си – адв. П.
за ищците и адв. А. за ответника Е. П., който е нередовно призован – не е
върнат отрязък от изпратената до него призовка
Не се явява вещото лице Б. Г.. от същия е постъпила молба, за
допълнителен срок, в който да представи заключение по делото, тъй като
достъпът до имота му е предоставен едва на 18.09.2025 г., и срокът за
изготвяне на заключението е недостатъчен
АДВ. П.: - Да се даде ход на делото.
АДВ. А.: - Не правя възражение за нередовното призоваване, аз съм го
уведомила и той знае за днешното съдебно заседание. Да се даде ход на
делото, господин съдия.
Съдът с оглед липсата на възражение от ответника за нередовното му
призоваване, счита че не е налице процесуална пречка за разглеждане на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
АДВ. П.: – Ние водим един свидетел, който съдът допусна, моля да се
разпита.
1
АДВ. А.: – И ние водим един свидетел.
СЪДЪТ ПРИСТЪПИ КЪМ РАЗПИТ НА ДОВЕДЕНИТЕ СВИДЕТЕЛИ.
ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ РАЗПИТ НА ДОВЕДЕНИЯ СВИДЕТЕЛ ОТ
СТРАНА НА ОТВЕТНИКА, ВЪВ ВР. С ПРЕДЯВЕНИЯ ОТ НЕГО ИСК ПО
СМЕТКИ.
СНЕ СЕ САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
*А: – на 64 години, български гражданин, вдовица, неосъждана, без
родство със страните по делото.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
СВ. И*А: – Разбрах отговорността. Обещавам да кажа истината.
АДВ. А.: - Познавате ли Е. П., от кога и от къде?
Познавам Е. П., ние сме съседи едни срещу други, от деца го познавам.
Знам имотът, за който е делото, защото сме съседи, един срещу друг,
през пътя. Той живее в този имот, да, сега за момента.
АДВ. А.: - Бихте ли казали, прави ли някакъв ремонт, откакто имотът
стана негова собственост?
СВ. И*А: – Да, прави. Най-напред си прави покрива, ремонта. Той,
мисля, че 2011 година като я наследи, почна покрива си прави, и дограма –
смени цялата дограма на къщата. На следващата година си прави беседка до
само къщата, така на площадка, остъклена, всичко. Да, в двора на къщата, има
плочки, и там направиха дограма – покривът, беседката и дограмата цялата на
къщата – ПВЦ си сложи.
АДВ. А.: - И, прави ли още нещо по къщата?
СВ. И*А: – Ами, след една-две години, аз като ходех на бащиния ми
дом, видях, че правеха парно. Парното е готово вече. Парно вътре в къщата,
да, остъкление си направиха. С пелети работи парното, а и преди да направи
беседка си направи остъкление на стълбището на къщата. Да, затвори
стълбището, че то от време оно беше. Той само със съпругата си живее там.
АДВ. А.: - Знаете ли още някой да е собственик на тази къща?
СВ. И*А: – Ами, на майка му – вуйчо му се пада този човек, на майката
брат, той е съсобственик. И той има дял, вуйчото.
2
АДВ. А.: - Вуйчото знаеше ли за ремонтите, които ще извършва Е.?
СВ. И*А: – Ами, знаеше. Той попита дали може да прави ремонти. Той
каза: „Прави каквото искаш“, това беше.
Той – вуйчото, почина, отдавна.
Да, той беше жив, когато са правени ремонтите, аз съм го виждала два
пъти. Два пъти съм го виждала през тези 40 години откак съм.
АДВ. А.: - Нямам други въпроси.
НА ВЪПРОСИ ОТ АДВ. П., СВ. И*А: – Аз от Е. знам това, че г е знаел,
че ще се прави ремонт. Е. ми каза – каза ми, че ще започва да си прави
претършане на къщата, викам: „Говори ли с вуйчо ти?, вика: „Аз само
попитах“.
Не съм присъствала на такъв разговор, когато Е. е питал вуйчо си. Не
съм присъствала на разговор между двамата да си говорят за ремонт – не, не
съм присъствала, от Е. го знам.
ПЪЛНОМОЩНИЦИТЕ НА СТРАНИТЕ (ПООТДЕЛНО): - Нямаме
други въпроси.
Разпитът приключи. Свидетелят напусна съдебната зала.
ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛЯ, ДОПУСНАТ ПО
МОЛБА НА ИЩЦИТЕ.
СНЕ СЕ САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
* Г. *: – на 73 години, български гражданин, вдовица, неосъждана, не
съм роднина на страните по делото, само, че живях с г * 20 години на семейни
начала, това е бащата на ищците – без родство по смисъла на чл. 166, ал. 1, т. 2
от ГПК.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
СВ. * *: – Разбрах отговорността. Обещавам да кажа истината. С г н *
живеехме над 20 години на семейни начала. Знам имота за който се води
делото – ходила съм там. Последно съм ходила там може би след 2000-а
година.
АДВ. П.: - Какви бяха отношенията в тяхното семейство – в семейството
на г, със сестра му, с майка му, с баща му?
СВ. * *: – Ами, да Ви кажа, не бяха добри отношенията. В началото с
3
майка му и баща му имаха някакви добри отношения, до момента в който ни
завариха двамата там в дома, аз чистех, правех, работих, и те малко така ме
изгледаха не много приятно, и от тогава тръгнаха отношенията. Не че са
имали някакви дразги, контакти не са имали, но разбрахме, че баща му е
тръгнал да взима документи от кметството да прехвърля на дъщеря си имота.
И тогава на г му стана много обидно, мъчно, за това, че майка му и баща му не
прехвърлят на него имота, като син, а на сестрата.
АДВ. П.: - Какви отношенията поддържаше г със сестра му?
СВ. * *: – Ами, със сестра си – не съм чула някакви дразги да са имали
да се карат, но не са и поддържали да си ходят така на гости, може би, в
началото си спомням, че това е било преди 2000-а година, той ходи на някакво
кръщене ли какво, ходи, и от тогава не си спомням.
АДВ. П.: - Спомняте ли си кога последно г е влязъл в този имот?
СВ. * *: – Ами, може би, последно, когато му се обадиха да отиде да си
вземе багажа от тази стая, която бяха определили за негова идеална част, той
отиде, имахме там багаж, и той отиде с превозно средство да си ги вземе, ама
аз не съм била там, той е ходил сам да си ги вземе, с превоз. Ами това е било
може би – не мога да си спомня точно – но мисля, че след като се прехвърли –
след като бащата прехвърли. Бащата, той почина, преди да извърши сделката,
и може би той тогава отиде да си вземе багажа, защото той преди това искаше
да си ползва стаята, но те не му позволиха, и той отиде при нотариус да
направи доброволна делба, там, как се казва, не си спомням, за да може да си
узакони идеалната част, неговата, която му се полага, и той тогава много се
беше много ядосал, и отиде, и си вдигна багажа.
АДВ. П.: - Известно ли Ви е, г уведомяван ли е от сестра си или от
нейния син, че ще започват да правят ремонти на къщата? Дали са го
уведомявали, искали ли са съгласие?
СВ. * *: – Ами, поне пред мен той го не е коментирал дали е имало
такова нещо. Той беше толкоз обиден и разочарован, че едва ли. Ако нещо е
направил той може би е щял да го изкоментира пред мен.
АДВ. П.: Благодаря Ви, нямам други въпроси.
АДВ. А.: - Нямам въпроси.
Разпитът приключи. Свидетелят напусна съдебната зала.
4
АДВ. П.: - Ще трябва да се даде възможност на вещото лице да изготви
заключение.
АДВ. А.: - Моля да се даде възможност на вещото лице да изготви
заключение.
Съдът счита, че делото не е изяснено от фактическа страна, поради
непредставеното заключение по допусната СТОЕ, поради което делото следва
да се отложи, затова
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА делото за 13.11.2025 г., от 10:00 часа.
АДВ. А.: - Няма да мога на 13-ти – имам дело в Районния съд.
Съдът,
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА делото за 20.11.2025 г. от 11:45 часа, за която дата страните са
уведомени чрез пълномощниците си.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ вещото лице.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 11:46
часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
5