№ 37648
гр. София, 10.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20251110136938 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на К. И. С. срещу „*, която
отговаря на изискванията за редовност, а предявеният с нея иск е допустим.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответника „* е подал отговор на исковата
молба.
С исковата молба ищецът е представил документи, които са допустими,
относими и необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради
което следва да се приемат като писмени доказателства.
Ищецът е направил искане за задължаване на ответното дружество на
основание чл. 190 ГПК да представи посочените в исковата молба документи,
което искане с оглед на изложените твърдения в отговора на исковата молба
следва да се остави без уважение.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в
открито съдебно заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 13.10.2025 г. от 16:00 часа,
за когато да се призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото
определение, а на ищеца – препис и от отговора на исковата молба и
приложенията.
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на
ищеца направени с исковата молба.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл.
146, ал. 1 и ал. 2 ГПК:
Предявени са обективно и кумулативно съединени искове с правно
1
основание чл. 143 от ЗЗП във вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и по чл. 55, ал.
1, предл. 1 от ЗЗД от К. И. С. срещу „* за признаването за нищожен като
противоречащи на закона на договора за паричен заем № 817258 от 16.10.2023
г., сключен между К. И. С. и „*, както и за осъждането на ответника да заплати
на ищеца сумата от 1072.09 лв., представляваща недължимо платена по
нищожен договора за паричен заем № 817258 от 16.10.2023 г., ведно със
законната лихва от 20.06.2025 г. до окончателното изплащане на вземането.
В условията на евентуалност е предявен иск с правно основание по чл. 26, ал.
1, предл. 3 от ЗЗД от К. И. С. срещу „* за признаването за нищожна, като
противоречаща на добрите нрави на клаузата за неустойка по чл. 8 договора за
паричен заем № 817258 от 16.10.2023 г., сключен между К. И. С. и „*.
Ищецът К. И. С. твърди, че на дата 16.10.2023 г. сключил с „* договор за
паричен заем № 817258, по силата на който получил в заем сумата от 130 лева
при месечен лихвен процент по кредита – 3,330 %, ГПР – в размер на 47,916%,
при срок за погасяване – 13 месеца, като общата дължима сума от потребителя
възлиза в размер на 1622.82 лева. Посочва, че съгласно чл. 6 от Договора се
задължил в определен срок /до три дни/ да представи на заемодателя едно от
посочените в исковата молба обезпечения, подробно описани в договора.
Изтъква, че в чл. 8 от договора за заем е било предвидено, че в случай на
неизпълнение кредитополучателя ще дължи на кредитора неустойка в размер
на 1458.18 лева, която неустойка е включена в погасителния план към
договора за заем и е дължима заедно с погасителната вноска за главница и
лихва. Твърди, че към момента на депозиране на настоящите искове ищецът е
заплатил обща сума в размер на 2372.09 лева, за което представя и платежни
нареждания. Намира клаузата уреждаща начисляването на неустойка при
непредоставяне на обезпечение след сключването на договора за нищожна,
тъй като кредиторът се е опитал да заобиколи ограничението по чл. 19, ал. 4
ЗПК. Неустойката имала характер на възнаграждение, което следвало да се
включи в ГПР. Заявява, че процесният договор за кредит формално отговаря
на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, доколкото в документите е
налице посочване на лихвен процент, ГПР и обща сума, дължима от
потребителя. Поддържа, че размерите на величините, посочени в договора, не
съответстват на действителните такива съобразно поетите от потребителя
задължения. Размерът на неустойката превишавала размерът на
възнаградителната лихва и главницата, поради което противоречала на
добрите нрави. Твърди, че доколкото процесния договор бил нищожен, то се
дължала единствено чистата стойност, поради което се претендира сумата от
1072.09 лв. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „* е депозирал отговор на
исковата молба. Изразява становище за неоснователност на предявените
искове. Посочва, че по процесния договор ищцата била заплатила сумата от
2104.11 лв. Посочва, че клаузата на чл. 8 от договора се явява индивидуално
уговорена, като размерът на неустойката била изначално определен.
Неустойката не представлявала разход по кредита и не представлявала
2
допълнителни печалби. Неустойката не противоречала на добрите нрави.
Твърди, че размерът на неустойката е предварително точно определен още в
договора за заем, от момент предхождащ нейното начисление, като страните
са действали в рамките на свободата на договаряне. Поддържа, че процесната
неустойка представлява разход, който заемателят заплаща при неизпълнение
на задълженията си за предоставяне на надеждно обезпечение по него.
Изтъква, че липсва основание за нищожност на клаузи от процесния договор,
както и на същия в цялост. Моли съда да отхвърли предявените искове.
Претендира и разноски.
В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 143
от ЗЗП във вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 1 и 3 от ЗЗД е да установи сключването на
договора за кредит със соченото в исковата молба съдържание.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже наличието на
валидни клаузи по договора за кредит, както и че сочените като
неравноправни клаузи на договора за кредит са индивидуално уговорени /т.е.
не са били предварително изготвени от кредитодателя или дори да са били, то
ищецът е имал възможност да ги обсъди с ответника и да влияе върху
съдържанието/.
В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл.
55,ал. 1, предл. 1 от ЗЗД е да докаже извършено плащане на исковите суми в
полза на ответника на основание процесните договорни клаузи.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже наличие на
основание за получаване на платените от ищеца искови суми, а именно
валидно обвързващи страните договорни клаузи, предвиждащи погасяване на
отпуснатия кредит.
УКАЗВА на ответника на основание чл. 146, ал. 2 от ГПК, че не сочи
доказателства, че процесните клаузи са индивидуално уговорени.
УКАЗВА на страните, че съдът ще извърши проверка за неравноправност
по чл. 143 ЗЗП на клаузите по договора за паричен заем № 817258 от
16.10.2023 г.
Обявява за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството,
че между К. И. С. е сключен договора за паричен заем № 817258 от 16.10.2023
г. за сумата от 1300 лв., като К. И. С. била заплатила по процесния договор
сумата от 2104.11 лв.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание
да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по
делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им
УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят
доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно,
освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса,
който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено
3
съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при
неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени
към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за
приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните
или на изрично упълномощени за целта процесуални представители, за които
следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при
условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът
медиация. Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се
обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на
медиаторите към Министерство на правосъдието.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4