№ 9670
гр. София, 29.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА
при участието на секретаря МИХАЕЛА М. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА Гражданско
дело № 20211110164997 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано, въз основа на искова молба, подадена
от ЗАД „.............“ АД, ЕИК ..................., против „..............” ЕАД, ЕИК ................, с която
са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ за сумата от 3 981,76
лв. главница и сумата в размер на 455,73 лева мораторна лихва за периода от
30.09.2020г. до 15.11.2021г., представляваща застрахователно обезщетение, изплатено
от ищеца по силата на договор за имуществено застраховане във връзка с настъпило на
15.07.2020 г. застрахователно събитие, причинено от лице, чиято гражданска
отговорност е застрахована от ответника, ведно със законната лихва от датата на
предявяване на исковата претенция до окончателното плащане на сумата.
Ищецът твърди, че на 15.07.2020 г. в гр. София е настъпило ПТП с участие на
застрахован при него по имуществена застраховка „Каско“ лек автомобил марка
„........”, модел „..........“ с рег. № ..............., и моторно превозно средство „..........”, модел
„........“, с рег. .......................... Поддържа, че виновен за настъпване на ПТП е водачът на
моторно превозно средство „..........”, модел „........“, с рег. ........................., чиято
гражданска отговорност е била застрахована по силата на договор, сключен с
ответното дружество. Сочи, че е извършил плащане на застрахователно обезщетение в
размер на 3 981,76 лв. и 15 лв. ликвидациони разноски. Твърди, че е поканил
ответника да възстанови платеното обезщетение, но последният не е изпълнил
задължението си. Ето защо искането е съдът да осъди ответното дружество да заплати
на ищеца сумата от 3 981,76 лв. главница ведно с мораторната лихва в размер на
455,73 лева за периода от 30.09.2020г. до 15.11.2021г. и законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба /15.11.2021г./ до
окончателното плащане и направените във връзка с производството разноски.
Ответникът е подал отговор на исковата молба. Със същия оспорва предявения
иск по основание и размер. Оспорва вината и противоправното действие на водача на
застрахования при него автомобил. При условията на евентуалност твърди, че
процесното ПТП е настъпило при условията на съвина на двамата водачи. Оспорва
1
размера на претендираното обезщетение, като счита същия за завишен и несъответен
на действително дължимия такъв, предвид действителните стойности за единица труд
към датата на настъпване на събитието. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от
ФАКТИЧЕСКА И ПРАВНА СТРАНА следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 153 ГПК, предмет на доказване са спорните факти
от значение за решаване на делото и връзките между тях. В настоящия случай страните
не спорят, с доклада по делото и в съдебно заседание на 01.06.2022 г., по реда на чл.
146, ал. 1, т. 3 ГПК е прието за безспорно обстоятелството, че гражданската
отговорност на виновния водач е била застрахована по задължителната застраховка
„ГО” при ответното дружество към датата на ПТП; че увреденото МПС е било
застраховано по застраховка „Каско“ на МПС при ищцовото дружество; както и че
процесното ПТП е настъпило на 15.07.2020 г. Изплатено е застрахователното
обезщетение в размер на претендираното от ответника и на същия е изпратена покана
за доброволно изпълнение, получена от ответното дружество на 15.09.2020 г.
От събраните по делото доказателства се установява, че при ищеца е сключен
застрахователен договор за застраховка „Каско“ на МПС, обективиран в
застрахователна полица № 20-0300/303/5001220, валиден към момента на настъпване
на процесното ПТП /15.07.2020 г./, по силата на който застрахователят е поел
задължение да заплати застрахователно обезщетение при настъпване на
застрахователно събитие относно лек автомобил марка „........“, модел „..........“ с рег. №
................
Безспорно по делото е обстоятелството, че на 15.07.2020 г. на по време на
движение по ул. „.........“, в гр.София, при включване в движението по бул. „.............“,
поради недостатъчен контрол върху автомобила водачът на лек автомобил марка
„.........“, модел „......“, с рег. ........................., е реализирал ПТП и нанесъл щети върху л.
а. марка „........“ , модел „..........“ застрахован при ищцовото дружество.
Отделно от това беше установено, че въз основа на уведомление за щета от
застрахованото лице, адресирано до ЗАД „.............“АД е била образувана преписка по
щета № 0300-20-702-500888. От възлагателното писмо до доверения автосервиз и
направената калкулация по щета се установява, че ищцовото дружество е заплатило
размерa на застрахователното обезщетение по процесната щета, който възлиза на
3 981,76 лв.
От представения двустранен протокол за ПТП от 15.07.2020 г. се установява, че
на съответната дата в 13.20 ч. водачът на л. а. марка „.......“ модел „...........“ с рег.
........................., по време на движение по ул. „.........“ при включване в движението по
бул. „.............“, поради недостатъчен контрол върху автомобила ударил в задната част
предприелия маневра за паркиране застрахован автомобил марка „........“, модел „..........,
съгласно който виновен за настъпилото произшествие е водачът на л. а. марка „.......“
модел „ ...........“ с рег. ......................... - И.Г..
По делото е назначена съдебно автотехническа експертиза, приета от съда и
неоспорена от страните. В заключението на вещото лице се посочва, че от техническа
гледна, нанесените щети по л.а. „........“, модел „..........“ са в зоната на съприкосновение
и вследствие от реализираното ПТП. Действителната стойност на вредите, изчислени
по средни пазарни цени, възлиза на сумата от 3 367,87 лева.
По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на
2
свидетелите Г.И. и И.Г..
Свидетелят И. в качеството му на водач на л.а. „........“, модел „..........“ споделя,
че бил ударен от лявата страна от момичето, което било пред него, за което съставили
протокол за ПТП.
От разпита на свидетеля И.Г. установява, че през 2020 г. участвала в ПТП.
Твърди, че направила ляв завой към бул. „.............“, когато водачът на л.а.“........“,
модел „..........“ се опитвал да спре на паркомясто, което обстоятелство не преценила и
го ударила в задната част на автомобила.
Съгласно разпоредбата на чл. 411 от КЗ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя
на вредата или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” до
размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне.
Размерът на застрахователното обезщетение се определя в рамките на
договорената застрахователна стойност на имуществото, съобразно доказания размер
на претърпяната вследствие застрахователното събитие вреда, който не може да
надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определено по
пазарната му стойност.
Предвид събраните по делото писмени и гласни доказателствени средства съдът
приема, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответното
дружество по отношение на ищеца по предявения иск на основание чл. 411 от КЗ. В
конкретния случай определената от изслушаната автотехническа експертиза
стойността на повредата по лекия автомобил, възлиза на 3 367,87 лв. по средни
пазарни цени към датата на настъпване на произшествието, която ищецът е платил по
предявената претенция за изплащане на застрахователно обезщетение на основание
сключения застрахователен договор за застраховка „Каско“. От друга страна
разпитаните по делото свидетели установяват, че механизмът на процесното ПТП
напълно отговаря на приетия по делото като писмено доказателство двустранен
протокол за ПТП. По делото не се установи обстоятелството ответникът да е
удовлетворил претенцията на ищеца, с оглед което предявеният иск е изцяло
основателен за сумата от 3 981,94 лв., 15 лева обичайните разноски, сторени от
застрахователя, във връзка с ликвидиране на преписката по щетата и изплащане на
застрахователното обезщетение, ведно със законната лихва върху претендираното
обезщетение за периода от датата на завеждане на исковата молба /15.11.2021г./ до
окончателното изплащане на сумата. Следва да се присъди и поисканата мораторна
лихва върху главницата в размер на 455,73 лв. за периода от 30.09.2019г. до 15.11.2021
г. до окончателното й изплащане.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът дължи да заплати
направените по делото разноски. Съдът приема, че ответникът дължи заплащане на
разноските, направени от ищеца в производството в пълен размер, установени за
сумата от 1078,02 лв., от които – 200.00 лева депозит за изготвяне на САТЕ, 209,27
лева държавна такса, 20 лева депозит за призоваване на свидетел и 648,75 лв.
адвокатско възнаграждение.
В конкретния случай, не намира приложение разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от
ГПК предвид обстоятелството, че по делото са представени доказателства за това, че
ответникът не е извършил плащане на процесната сума по регресното взимане, поради
3
което и е станал причина за завеждане на настоящото производство. В този смисъл е и
неоснователно искането на ответника да му бъдат присъдени направените по делото
разноски и юрисконсултско възнаграждение за един юрисконсулт съгласно чл.78, ал.8
от ГПК.
Така мотивиран, Софийски районен съд, 154 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „.............” АД, ЕИК ................., със седалище и адрес на
управление: гр. АДРЕС, представлявано от изпълнителните директори А. П. Л. и Р. К.
Д., да заплати на ЗАД „.............“ АД, ЕИК ..................., със седалище и адрес на
управление: АДРЕС, представлявано от изпълнителните директори П. Д. П. и А. Б. А.,
на основание чл. 411 КЗ, сумата от 3 981,76 лв./три хиляди деветстотин осемдесет и
един лева и 76 ст./ и 15 лева ликвидационни разноски, представляваща застрахователно
обезщетение, платено от ищеца по договор за застраховка „Каско“ на МПС, за което е
била съставена застрахователна полица № 20-0300/303/5001220 от 25.03.2020 г. за лек
автомобил модел „..........“ марка „........“, рег. № ..............., за вреди, причинени от ПТП,
настъпило на 15.07.2020 г. в резултат на виновно и неправомерно деяние, покрит риск
по застраховка „Гражданска отговорност”, сключена с ответното дружество със
застрахователна полица № BG/23/119003250507, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на предявяване на иска /15.11.2021 г./ до окончателното й
изплащане, както и да заплати мораторна лихва върху главницата в размер на 455,73
лв. /четиристотин петдесет и пет лева и 73 ст./ за периода от 30.09.2019г. до 15.11.2021
г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ЗАД „.............” АД, ЕИК
................., със седалище и адрес на управление: гр. АДРЕС, представлявано от
изпълнителните директори А. П. Л. и Р. К. Д., да заплати на ЗАД „.............“ АД, ЕИК
..................., със седалище и адрес на управление: АДРЕС, представлявано от
изпълнителните директори П. Д. П. и А. Б. А., сумата 1 078,02 лв. /хиляда седемдесет
и осем лева и 02 ст./, представляваща разноски за настоящото производство.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4