О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ .………/………..07.2020 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание, проведено на трети юли през две хиляди и двадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА
като разгледа
докладваното от съдията
т. д. № 1975/2019 г., по описа на ВОС,
ТО,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „Уинд Парк Каварна Иист“ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.“България“ № 51
Б, ет. 4, срещу „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Варна, бул. „Вл. Варненчик“, № 258, Варна Тауърс -
Г.
При служебна проверка относно допустимостта на
производството съдът констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на
чл. 127, ал. 1 ГПК и чл. 128 ГПК, а предявените искове са допустими, поради
което производството по делото следва да се разгледа по реда на глава тридесет
и втора от ГПК – „Производство по търговски спорове”.
По делото е осъществена пълна
двойна размяна на съдебни книжа.
В депозирания от ответника
отговор е направено искане за привличане в качеството на подпомагаща го страна
на „Национална Електрическа Компания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, ул. „Триадица“, № 8, представлявано от П.А.И..
Депозирана е и отделна молба по реда на чл. 219, ал. 1 ГПК. Искането се
преценява от настоящият състав като допустимо и основателно, поради което
следва да бъде уважено.
Мотивиран от изложеното съдът намира, че следва да се
премине към разглеждане на делото и
О П Р
Е Д Е Л И :
УКАЗВА на
ищеца в едноседмичен срок от уведомяването с писмена молба с препис за
ответника и третото лице помагач:
1.Да
уточни по кой от договорите е издадена всяка от процесните фактури.
2.В
случай, че фактурирането е общо и по двата договора, да разграничи
количествата, произведени от всяка от централите и да посочи единична и обща
стойност на количествата по всеки от договорите поотделно.
3.Да
посочи цена на иска за главница и за лихви по всеки от договорите и за всеки от
месеците поотделно, като съобрази, че наличието на повече от едно договорно
основание обуславя обективно кумулативно съдиняване на исковете.
4.Да посочи
еднозначно за кой от месеците се претендира сумата от 26607.24 лв. по
фактура № 226/31.12.2016 г.,
тъй като в ИМ е посочен м.12.2016г., а в петитума –
м.11.2016г.
При неизпълнение
производството по делото ще бъде оставено без движение.
НАМИРА исковата
молба, с която е сезиран за редовна, а предявените искове за допустими.
ПОСТАНОВЯВА разглеждане на делото по
реда на глава тридесет и втора от ГПК – „Производство по търговски спорове”.
КОНСТИТУИРА „НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, ул. „Триадица“, № 8, представлявано от И.Й.,
като подпомагаща ответника страна.
ДАВА
ВЪЗМОЖНОСТ
на подпомагащата страна да изрази становище по иска в срок до първото по делото
заседание.
НАСРОЧВА производството по
делото в открито съдебно заседание на 11.09.2020г.
от 13.30
часа, за която дата и час да се призоват страните като им се връчи
копие от настоящото определение.
ИЗГОТВЯ проект за доклад по делото:
Производството е образувано по предявени от „Уинд Парк Каварна Иист“ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул.“България“ № 51 Б, ет. 4, срещу „Енерго-Про Продажби“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Вл. Варненчик“, № 258, Варна Тауърс – Г, обективно кумулативно съединени искове, с правно основание
чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 31, ал. 1 и сл. ЗЕВИ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за осъждането на
ответника да заплати:
- сумата 99048.28 лв. с ДДС, представляваща дължима и незаплатена
преференциална цена за изкупуване на електрическа енергия, произведена от
собствената на ищеца ВяЕЦ „Г3 Лонг
Ман“ и „Г5 Лонг Ман“, през м. ноември 2016 г., обективирана във фактура № 224/16.12.2016 г. и Дебитно известие 225/31.12.2016г. към
нея, дължима по силата на Договори изкупуване № 57 и 58 от 20.06.2008 г. и сумата
28393.91 лв., обезщетение
забава за периода 01.02.2017г. – 01.12.2019г. г., ведно със законната лихва върху посочените суми от датата на
предявяване на иска - 02.12.2019г. до окончателното изплащане;
- сумата 26607.24 лв. с ДДС, представляваща дължима и незаплатена
преференциална цена за изкупуване на електрическа енергия, произведена от
собствената на ищеца ВяЕЦ „Г3 Лонг
Ман“ и „Г5 Лонг Ман“, през м. декември 2016 г., обективирана във фактура № 226/31.12.2016 г., дължима по силата на Договори изкупуване №
57 и 58 от 20.06.2008 г. и сумата 7627.49
лв., обезщетение забава за периода 01.02.2017г. – 01.12.2019г. г., ведно със законната лихва върху посочените
суми от датата на предявяване на иска - 02.12.2019г. до окончателното
изплащане;
Ищецът твърди, че е собственик на процесните
електроцентрали, които са присъединени към мрежата, по силата на Договори от 20.06.2007г.
и 29.03.2007г. и за изкупуване на произведената енергия са сключени с
ответника Договори изкупуване
№ 57 и 58 от 20.06.2008 г., по силата на които последният се е
задължил да изкупува ежемесечно, на база издадени от производителя фактури,
произведената електрическа енергия на преференциална цена, определена от КЕВР с
Решение № Ц-010/30.03.2011 г. Сочи, че през м. ноември 2016 г. ищецът произвел и доставил на ответника енергия в размер на 463.66 МВтЧ, за която била
издадена фактура № 224/16.12.2016 г., на стойност 5714.77 лв., с ДДС, изчислена по цена за излишък на
балансиращ пазар, тъй като централата не била достигнала 2250 часа работа при
надхвърлен праг от 2000 МВтЧ нетно специфично производство. През м. декември 2016г.
централата надминала 2250 часа работа, без да е достигнат прагът от 2300 МВтЧ, поради което към фактурата е издадено Дебитно известие
225/31.12.2016г. за сумата от 99048.28 лева с ДДС, която ответникът не
заплатил. През м. декември 2016 г. ищецът произвел и
доставил на ответника енергия в размер на 136.340 МВтЧ,
за която била издадена фактура № 226/31.12.2016 г., на стойност 28964.95 лв., с ДДС, като продажната цена за количеството
от 36.340 МВтЧ е 188.29 лв./ МВтЧ
(за ел.енергия, произведена преди достигане на 2250 часа работа и след
достигане на 2000 МВтЧ нетно специфично
производство), а за количеството от 100.00 МВтЧ е остойностено по преференциална цена от 172.95 лв./МВтЧ. (приложима преференциална
цена след достигане на 2250 ч. работа и преди достигане на 2300 МВтЧ нетно специфично производство). Излага, че стойността
била изчислена по този начин, тъй като през месеца централата е работила под
2250 часа при надхвърлен праг от 2000 МВтЧ НСП, след
което надмината 2250 часа работа, без да е достигнат прагът от 2300 МВтЧ НСП. Сочи, че за произведеното количество по фактура № 226/31.12.2016 г. ответникът заплатил само 2357.71 лв. Излага още, че
ответникът е изпаднал в забава, считано от 01.02.2017 г., по отношение на претендираните суми и дължи обезщетение за това до
предявяването на иска, което възлиза на втората искова претенция. Излага анализ
на нормативната и поднормативна уредба, която счита за приложима към процесното правоотношение.
В срока по чл.
367 ГПК, ответникът депозира
писмен отговор, в който оспорва исковете като неоснователни. Поддържа, че между
страните за процесния период е приложима
преференциалната цена, определена с Решение № Ц-10/30.03.2011 г., която счита,
че се дължи за количествата енергия до размера на нетното специфично
производство, въз основа на което са определени преференциалните цени, а
количествата надхвърлящи това производство – по цена на излишък на балансиращия
пазар. Твърди, че именно така е изкупено и заплатено на ищеца процесното количество, което от своя страна е продадено на
„НЕК“ ЕАД, в съответствие със задължението вменено с разпоредбата на чл. 94 ЗЕ.
Излага, че спорът между страните се корени в тълкуването на Решение №
СП-1/31.07.2015 г., с което се определя нетното специфично производство на
енергия, което единствено подлежи на заплащане по преференциалните цени,
съобразно изм. на чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ. Излага, че през м. ноември и декември
централата на ищеца е достигнала нетно специфично производство от 2000 КВтЧ, при работа на централата до 2250 ефективни работни
часове. От своя страна излага анализ на развитието на нормативната уредба, касаеща процесните отношения и
сочи, че с последното изменение и допълнение на ЗЕВИ, общественият доставчик,
съответно крайните снабдители, са задължени да изкупуват произведената ел.
енергия по преференциална цена до достигане размера на нетното специфично
производство, въз основа на което са определени преференциалните цени в
съответните решения на КЕВР, а за количествата надхвърлящи това производство –
по цени за излишък, като в пар. 1, т. 29 от ДР на
ЗЕВИ е дадена и легална дефиниция на понятието. Оспорва начина на изчисляване
на стойността на произведеното количество енергия и сочи, че същото е било
заплатено на ищеца по цена на излишък на балансиращия пазар, определена от
„ЕСО“ ЕАД. Счита, че не е осъществен състав на чл. 79, ал. 1 ЗЗД, тъй като
ищецът не е изправна страна по договора, поради което и не е изпадал в забава и
не дължи обезщетение за това.
В срока по чл.
372 ГПК, ищецът в допълнителна
искова молба поддържа становището си и оспорва твърденията на ответника. Излага
коментар на доводите съдържащи се в отговора на ответника, отново излага анализ
на начина, по който са изчислени стойностите на продадената енергия и анализ на
приложимата нормативна уредба. Счита, че отмяната на точки 1.7 и 1.8 от Решение
№ СП-1 би имала обратна сила и действие спрямо всички. Оспорва като
неоснователни аргументите, че решение СП-5/28.03.2019г. императивно изменя
договорните отношения между страните като изключва продажбата на произведената
енергия по две преференциални цени в рамките на една година. Поддържа, че е
юридически възможно ВяЕЦ да попада и под двете групи
производители на ел.енергия, работещи в рамките на една календарна година, като
е цитирана съдебна практика. Прави искане съдът да се произнесе инцидентно по
валидността на Решение СП-5/28.03.2019г. по реда на косвения съдебен контрол на
основание чл.17 от ГПК.
В срока по чл.
373 ГПК, ответникът в допълнителен отговор, поддържа
становището си, изложено в отговора и сочи съдебна практика, приемаща за
неоснователно твърдението, че по отношение на един и същи производител на ел.
енергия могат да се прилагат двете категории преференциални цени. Поддържа, че Решение
СП-5/28.03.2019г. не е от преюдициално значение за
изхода на спора, поради което искането за осъществяване на инцидентен контрол
на административния акт е недопустимо.
На осн. чл. 146, т. 3 и 4 ГПК ПРИЕМА за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата: - ищецът е производител на електрическа енергия от възобновяеми
енергийни източници – ВяЕЦ, които са въведени в
експлоатация и присъединени към енергопреносната
мрежа; - ответникът е краен
снабдител с електрическа енергия; -
между страните е налице валидно облигационно правоотношение, по силата на Договори изкупуване № 57 и 58 от 20.06.2008
г.; - за отношенията между страните досежно изкупуване на произведената енергия са приложими Решение № Ц-10/30.03.2011 г. и Решение №
СП-1/31.07.2015 г.; - произведеното
от ищеца за процесния период количество енергия е остойностено от ответника по цени на излишък, поради
достигане на нетно специфично производство от 2000 МВтЧ;
- издадените от ищеца фактури са получени от
ответника, като заплатена е стойност на енергията по цени за излишък; - между страните е разменяна
кореспонденция досежно начина на изчисляване на
стойността на произведената енергия и приложението на Решение № СП-1/31.07.2015
г., по което е изразено становище и от „Национална електрическа компания“ ЕАД.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че на доказване подлежат следните
обстоятелства: Ищецът следва да докаже наличието на възникнало договорно
правоотношение, изпълнение на задължението си по договора, механизма за
определяне на приложимата цена,
изпадането на ответника в забава, обосноваване на вземанията по основание,
период и размер. В тежест на ответника е да установи точно и в срок изпълнение на задълженията си по договора, както и
останалите правоизключващи и правопогасяващи спорното право факти, на които
основава своите възражения.
ДОПУСКА до приемане в съдебно заседание, останалите представени от страните
писмени доказателства.
ДА СЕ ИЗИСКАТ ДАННИ от КЕВР относно обстоятелството каква е средногодишната продължителност на
работа на ВяЕЦ на ищеца, отразена от ответника в
колона 7 от подаваните справки по реда на чл. 35б, ал. 2 ЗЕВИ в колона 7.
ПРИКАНВА страните към
спогодба и им разяснява възможността да уредят доброволно отношенията си чрез
медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, като им указва, че
при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса
се връща на ищеца.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ за възможността
да разрешат спора, чрез медиация, като ползват Центъра по медиация, разположен
на 4 етаж в сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел
Кънчев" № 12., тел. *********; служител за контакти - Нора Великова.Определението не подлежи на
обжалване.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се
връчи на страните, на ищеца ведно с препис от допълнителния отговор.
На подпомагащата страна да се връчат преписи от всички книжа по
делото.
СЪДИЯ в ОКРЪЖЕН СЪД: