Решение по дело №795/2019 на Районен съд - Шумен

Р Е Ш Е Н И Е

174/28.2.2020г.

 

28.02.2020 год.

 

Номер . . . . . . . . . .                                 Година 2020                           Град Шумен

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Районен съд – Шумен                                                                         седми  състав

На 30 (тридесети) януари                                                                    Година 2020

В публично съдебно заседание, в следния състав:

                                                                Председател Теодора Йорданова-Момова

Секретар Елена Пенчева,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Т. Йорданова-Момова

гражданско дело номер 795 по описа за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

            Предявени са обективно съединени искове с правно чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 228 от Закона за електронните съобщения, чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 от ЗЗД и чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

            В подадената след указание по чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК исковата молба ищецът „А1 България“ ЕАД (с предишна фирма „Мобилтел” ЕАД) гр. София твърди, че на 15.09.2016 г., 09.08.2016 г., 16.03.2016 г. и 18.11.2016 г. сключило с ответника В.Г.А. договори за предоставяне на електронни съобщителни услуги и продукти. През периода 12.12.2016 г. – 25.08.2017 г. дружеството изпълнило задълженията си по договорите. От друга страна, ответникът не заплатил възникналите задължения в сроковете, уговорени между страните и е останал задължен към ищеца в качеството му на предприятие-доставчик за суми по всеки от договорите. Поради неизпълнение на задълженията му, договорите между страните били прекратени, съобразно клаузите на договорите и ищцовото дружество начислило на ответника неустойка за предсрочно прекратяване на договорите. Цитираните суми, обаче, не били платени от А.. Забавата на ответника основавала и дължимостта на парично обезщетение в размер на законната лихва като за конкретната забава, същият му дължал сума в размер на 96,72 лева. Поради това, ищецът депозирал пред ШРС заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника, по което била издадена такава по ч.гр.д. № 3251/2018 г. по описа на съда. Поради обстоятелството, че заповедта била връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, на заявителя били дадени указания за предявяване на исковете. Моли съда да постанови решение, по силата на което по отношение на ответника да бъде признато за установено, че съществуват следните вземания на ищцовото дружество: в размер на 654,46 лв., представляващо неплатената в срок цена на предоставени и таксувани далекосъобщителни услуги по индивидуални договори от 15.09.2016 г., 09.08.2016 г., 16.03.2016 г. и 18.11.2016 г., ведно със законната лихва, считано от депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното плащане на сумата, в размер на 613,28 лв., представляващо неустойки при прекратяване на договорите от 15.09.2016 г., 09.08.2016 г., 16.03.2016 г. и 18.11.2016 г., поради неплащане от ответника на дължими суми и в размер на 96,72 лв., представляващо обезщетение за неплатено в срок парично задължение в размер на 654,46 лв. за периода 02.01.2017 г. – 07.11.2018 г., като претендира и разноските по настоящото исково производство и по заповедното.

            В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, ответникът не подава отговор на исковата молба. В същия срок, назначеният му особен представител подава отговор на исковата молба, в който оспорва исковете. Сочи, че представените по делото договори не съответствали на описаните в исковата молба. Оспорва повечето твърдения в исковата молба. Оспорва дължимостта на всички претендирани суми, поради липса на основание за начисляването им. Намира, че клаузите, предвиждащи неустойки са нищожни. Моли, претенциите да бъдат отхвърлени като неосновеателни.

            От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното:

            Видно от представените договори от 09.08.2016 г. и от 16.11.2016 г. е, че „Мобилтел” ЕАД („А1 България“ ЕАД) се е задължило да предоставя чрез своята обществена далекосъобщителна мрежа, при Общи условия за взаимоотношенията с абонатите, на В.Г.А. услуги, които да се заплащат съгласно избрания от абоната тарифен (абонаментен) план, посочен в Приложение № 1 към договора, както и да му предостави мобилно устройство. От това приложение се установява, че по избрания тарифен план, ответникът се е задължил да заплаща месечна такса, като са уговорени и цени на минута изходящ разговор и на есемес към различни мобилни оператори. Съгласно договорите, услугите се заплащат при условията на договора и на общите условия на доставчика. Според предвиденото в чл. 5.3.1 от Приложение № 1 към договорите, в случай, че достъпът до мрежата бъде спрян или абонаментът бъде прекратен по инициатива или по вина на абоната, той дължи неустойка в размер на месечните абонаментни такси, дължими за абонамента, за който договорът се прекратява, по техният стандартен размер, без отстъпка, до изтичане на съответния срок за ползване. Максималният размер на неустойката за предсрочно прекратяване по тази клауза не може да надвишава трикратния размер на месечните абонаментни такси за услугите на срочен абонамент по техния стандартен размер без отстъпка. В чл. 54.1 от Общите условия за взаимоотношенията между „Мобилтел“ ЕАД  и абонатите и потребителите на обществени мобилни наземни мрежи на „Мобилтел“ ЕАД  по стандарти GSM, UMTS и LTE, Мобилтел има право едностранно да прекрати  договора за услуги при неплащане на дължими суми след изтичане на срока за плащане. Според чл. 54.12 от ОУ, договорът се счита  едностранно прекратен от страна на Мобилтел, в случай, че забавата на плащането на дължимите суми е продължила повече от 124 дена. По делото е представено и приложение № 1 към договор № *********/09.09.2016 г. за активиране на ценови пакет за пренос на данни – мобилен интернет, подписано от страните по делото. В чл. 5.1.1. е описано, че договорът влиза в сила след изтичане на седем дни от подписването му – на 16.09.2016 г. 

            По делото са приложени фактури №№ фактури №№ ********** за периода 09.11.2016 г. – 08.12.2016 г., ********** за периода 09.12.2016 г. – 08.01.2017 г., ********** за периода 09.01.2017 г . – 08.02.2017 г., ********** за периода 09.02.2017 г. – 08.03.2017 г., ********** за периода 09.03.2017 г. – 08.04.2017 г., ********** за периода 23.11.2016 г. – 22.12.2016 г., ********** за периода 23.12.29016 г. – 22.01.2017 г., ********** за периода 23.01.2017 г. – 22.02.2017 г., ********** за периода 23.02.2017 г. – 22.03.2017 г., ********** за периода 23.03.2017 г. – 22.04.2017 г., ********** за периода 23.04.2017 г. – 22.05.2017 г., ********** за периода 23.01.2017 г . – 22.02.2017 г., ********** за периода 23.02.2017 г . – 22.03.2017 г., ********** за периода 23.03.2017 г. – 22.04.2017 г., ********** за периода 23.04.2017 г . – 22.05.2017 г., ********** за периода 23.05.2017 г. – 22.06.2017 г., ********** за периода 23.06.2017 г . – 22.07.2017 г., ********** за периода 23.01.2017 г . – 22.02.2017 г., ********** за периода 23.02.2017 г. – 22.03.2017 г., ********** за периода 23.03.2017 г. – 22.04.2017 г., ********** за периода 23.04.2017 г. – 22.05.2017 г., ********** за периода 23.05.2017 г . – 22.06.2017 г., ********** за периода 23.06.2017 г . – 22.07.2017 г., **********, издадени от ищцовото дружество, от които е видно, че на ответника са начислени суми, включваща месечни такси, разговори, данни и съобщения и начислен ДДС. „А1 България“ ЕАД издало и сметки №№ **********/26.04.2017 г., **********/12.05.2017 г., **********/12.05.2017 г., **********/12.05.2017 г., **********/24.07.2017 г., **********/24.07.2017 г., **********/24.07.2017 г., **********/10.08.2017 г., 05683272067/10.08.2017 г., 05683272075/10.08.2017 г., **********/10.08.2017 г., **********/10.08.2017 г.,  **********/10.08.2017 г., **********/10.08.2017 г., в които начислило на А. неустойки. 

            Съгласно заключението на вещото лице, размерът на задълженията на ответника възлизат общо на 1598,29 лв.

            От приложеното ч.гр.д. № 3251/2018 по описа на ШРС се установи, че ищецът „А1 България” ЕАД подал по реда на чл. 410 от ГПК заявление на 08.11.2018 г., по което била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1610/09.11.2018 г. за сумите, предмет на предявените в настоящото исково производство искове, както и за разноски в общ размер 32,96 лв., направени по заповедното производство. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.

            При така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното:

            По допустимостта на исковете:

            Исковете са предявени от „А1 България“ ЕАД (с предишна фирма „Мобилтел” ЕАД) гр. София по реда и в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, след издаване по негово заявление в качеството му на кредитор срещу ответника В.Г.А. в качеството му на длъжник, на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1610/09.11.2018 г. по ч.гр.д. № 3251/2018 г. на ШРС. Налице е идентичност на страните по заповедното и по настоящото исково производство. Претендира се установяване на вземания, съответни на задълженията, посочени в заповедта за изпълнение. Ето защо, настоящият състав, предвид единството на настоящото и заповедното производство, приема, че исковете са допустими.

            По основателността на исковете:

            Съдът е сезиран с положителни установителни искове за признаване за установено, че съществуват вземания в полза на ищеца срещу ответника.

            Предявяването на иск по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК и на основание чл. 422,                ал. 1 от ГПК във връзка с издаването на заповед за изпълнение на парично задължение очертава пределите на предмета на настоящото дело, а именно – съществуването на посочените в исковата молба вземания по заповедта за изпълнение. Доказателствената тежест, на осн. чл. 154, ал. 1 от ГПК, е върху ищеца. В тази насока, доказателствените средства на ищеца са материалите по приложеното заповедно производство по ч.гр.д. № 3251/2018 г. на ШРС, представените в исковото производство писмени и електронни документи и заключението по изготвената съдебно-счетоводна експертиза.

            По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 228 от ЗЕС:

            Доказа се, че между страните валидно са възникнали облигационни отношения по индивидуални договори от 09.08.2016 г. и от 16.11.2016 г. за предоставяне на обществени електронни съобщителни услуги. По силата на същите, ищецът, като доставчик, се задължил да предоставя на ответника, като потребител, услуги от собствената си джиесем-мрежа, срещу насрещно задължение на последния да заплаща цената на тези услуги. Доказа се, че В. А. не изпълнил това си задължение и не платил на оператора цената на услугите, съответно: по договора от 09.08.2016 г. в размер на 131,25 лв. и по договора от 16.11.2016 г. – в размер на 333,78 лева.

            Предвид така установеното, съдът намира, че тези два иска по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 228 от Закона за електронните съобщения се явяват основателни и доказани. Ето защо, по отношение на страните следва да бъде признато за установено, че съществуват тези две вземания на „А1 България“ ЕАД гр. София от В.А..

            По отношение на исковете, основани на сключени индивидуални договори от 15.09.2016 г. и от 16.03.2016 г.: по делото не са представени описаните в исковата молба договори. Действително, приложено е приложение № 1 към договор от 09.09.2016 г., но това приложение не замества индивидуалния договор между страните. Още повече, и в заповедното производство, и в настоящото исково, ищецът се позовава на договор от 15.09.2016 г. Дори и да се приеме, че облигационно правоотношение между страните  е възникнало на 09.09.2016 г., то отложеното влизане в сила на договора е на 16.09.2016 г., както е отразено в самото приложение. Поради липсата на представени от ищеца валидни източници на облигационно правоотношение с ответника, то предявените искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 228 от ЗЕС, основани на твърдяни сключени договори на 15.09.2016 г. и 16.03.2016 г. следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.  

                Относно исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 от ЗЗД:

            Налице са два сключени между ищеца и ответника договори, в които е предвидена дължима от абоната неустойка, в случай на прекратяване на договора по вина или по инициатива на потребителя. В подобни хипотези, последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка една СИМ-карта до края на срока на всеки от договорите, но не повече от дължимите за три месеца. По делото, обаче, не са налице никакви доказателства, че процесните договори били прекратени от страна на „А1 България“ ЕАД. Прекратяването на договора представлява волеизявление от страна по договор, по силата на което се прекъсва налична облигационна връзка. Не са налице доказателства, обективиращи подобно волеизявление от страна на ищеца, поради което не са налице предпоставките за възникване на задължение на абоната за плащане на претендираните неустойки. Самият доставчик, в приетите от него общи условия прави разграничение между ограничаване на предоставените услуги и прекратяване на договора.

            Касателно неустойките, претендирани по договори от 15.09.2016 г. и от 16.03.2016 г. важат изводите направени по-горе, поради липса на доказателства за наличие на такива сделки.

            Предвид гореизложеното, съдът намира, че предявените искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 от ЗЗД за признаване за установено между страните, че съществуват вземания на ищеца от ответника, представляващи неустойки при прекратяване на договори, следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.

                Относно иска с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:

            Съгласно приложимия за търговските сделки чл. 294, ал. 1 от ТЗ, в случай на неизпълнение на парично задължение се дължи лихва и без да е уговорена, освен ако не е предвидено друго. Относимата в тези случаи за търговските сделки разпоредба на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД предвижда, че при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва, считано от деня на забавата. В процесния случай се установи, че В.А. не изпълнил в срок задължението си да плати на ищцовата страна дължимите суми по главното си парично задължение касателно договорите от 09.08.2016 г. и от 16.11.2016 г. Общо дължимата от ответника сума по тези договори възлиза на 465,03 лв. Съобразно заключението на вещото лице – описаните дължими суми в табличен вид, размерът на обезщетението за забава върху тази главница за периода 02.01.2017 г. – 07.11.2018 г. възлиза на 68,46 лв. Ето защо, съдът приема, че искът следва да бъде уважен частично, като по отношение на страните бъде признато за установено, че в полза на ищцовото дружество съществува вземане от ответника за парична сума в размер на 68,46 лв., представляващо обезщетение за неплатено в срок парично задължение в размер на 465,03 лв. за периода 02.01.2017 г. – 07.11.2018 г. Претенцията в останалата ѝ част, до пълния предявен размер – 96,72 лв. за обезщетение върху главница в размер на 654,46 лв., следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.

При направеното искане от ищеца, с приложен списък по чл. 80 от ГПК, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на „А1 България” ЕАД направените разноски в настоящото исково производство, съразмерно с уважената част от исковете в размер на 665,12 лв., както и разноските по заповедното производство в размер на 11,00 лева.

            Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

 

            На основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 228 от Закона за електронните съобщения, ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.Г.А. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: *** и „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с ЕИК ***, със седалище: гр. София, адрес на управление: гр. София п.код 1309, обл. София, район Илинден, ул. „К” № 1, представлявано заедно от А.В.Д. и М.М., че съществува вземане на „А1 България” ЕАД от В.Г.А. в размер на 131,25 лв. (сто тридесет и един лева и 25 стотинки), представляващо неплатената в срок цена на предоставени и таксувани далекосъобщителни услуги за периода 27.12.2016 г. – 26.05.2017 г. по индивидуален договор от 09.08.2016 г., сключен между „А1 България“ ЕАД и В.Г.А., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 08.11.2018 г. до окончателното ѝ изплащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1610/09.11.2018 г. по ч.гр.д. № 3251/2018  г. по описа на Районен съд – Шумен.

            На основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 228 от ЗЕС, ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.Г.А. с ЕГН ********** и „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД гр. София, че съществува вземане на „А1 България” ЕАД от В.Г.А. в размер на 333,78 лв. (триста тридесет и три лева и 78 стотинки), представляващо неплатената в срок цена на предоставени и таксувани далекосъобщителни услуги за периода 25.02.2017 г. – 25.08.2017 г. по индивидуален договор от 18.11.2016 г., сключен между „А1 България“ ЕАД и В.Г.А., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 08.11.2018 г. до окончателното ѝ изплащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1610/09.11.2018 г. по ч.гр.д. № 3251/2018  г. по описа на Районен съд – Шумен.

            На основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.Г.А. с ЕГН ********** и „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД гр. София, че съществува вземане на „А1 България” ЕАД от В.Г.А. в размер на 68,46 лв. (шестдесет и осем лева и 46 стотинки), представляващо обезщетение за неплатено в срок парично задължение в размер на 465,03 лв. за периода 02.01.2017 г. – 07.11.2018 г.,, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1610/09.11.2018 г. по ч.гр.д. № 3251/2018  г. по описа на Районен съд – Шумен, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част до пълния предявен размер – 96,72 лв. за обезщетение върху главница в размер на 654,46 лв. КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

            ОТХВЪРЛЯ предявения от „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД гр. София против В.Г.А. с ЕГН **********, иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 228 от ЗЕС, за признаване за установено съществуването на вземането за сума в размер на 46,18 лв. (четиридесет и шест лева и 18 стотинки), представляващо неплатената в срок цена на предоставени и таксувани далекосъобщителни услуги за периода 12.12.2016 г. – 11.04.2017 г. по индивидуален договор от 15.09.2016 г., сключен между „А1 България“ ЕАД и В.Г.А., за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1610/09.11.2018 г. по ч.гр.д. № 3251/2018  г. по описа на Районен съд – Шумен, КАТО  НЕОСНОВАТЕЛЕН  И  НЕДОКАЗАН.

            ОТХВЪРЛЯ предявения от „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД гр. София против В.Г.А. с ЕГН **********, иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр.        чл. 228 от ЗЕС, за признаване за установено съществуването на вземането за сума в размер на 143,25 лв. (сто четиридесет и три лева и 25 стотинки), представляващо неплатената в срок цена на предоставени и таксувани далекосъобщителни услуги за периода 25.02.2017 г. – 26.07.2017 г. по индивидуален договор от 16.03.2016 г., сключен между „А1 България“ ЕАД и В.Г.А., за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1610/09.11.2018 г. по ч.гр.д. № 3251/2018  г. по описа на Районен съд – Шумен, КАТО  НЕОСНОВАТЕЛЕН  И  НЕДОКАЗАН.

            ОТХВЪРЛЯ предявения от „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД гр. София против В.Г.А. с ЕГН **********, иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр.  чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, за признаване за установено съществуването на вземането за сума в размер на 24,75 лв. (двадесет и четири лева и 75 стотинки), представляващо неустойка при прекратяване на индивидуален договор от 15.09.2016 г. поради неплащане от ответника на дължими суми, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1610/09.11.2018 г. по ч.гр.д.            № 3251/2018  г. по описа на Районен съд – Шумен, КАТО  НЕОСНОВАТЕЛЕН  И  НЕДОКАЗАН.

            ОТХВЪРЛЯ предявения от „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД гр. София против В.Г.А. с ЕГН **********, иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр.    чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, за признаване за установено съществуването на вземането за сума в размер на 138,13 лв. (сто тридесет и осем лева и 13 стотинки), представляващо неустойка при прекратяване на индивидуален договор от 09.08.2016 г. поради неплащане от ответника на дължими суми, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1610/09.11.2018 г. по ч.гр.д.            № 3251/2018  г. по описа на Районен съд – Шумен, КАТО  НЕОСНОВАТЕЛЕН  И  НЕДОКАЗАН.

            ОТХВЪРЛЯ предявения от „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД гр. София против В.Г.А. с ЕГН **********, иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, за признаване за установено съществуването на вземането за сума в размер на 116,62 лв. (сто и шестнадесет лева и 62 стотинки), представляващо неустойка при прекратяване на индивидуален договор от 16.03.2016 г. поради неплащане от ответника на дължими суми, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1610/09.11.2018 г. по ч.гр.д. № 3251/2018  г. по описа на Районен съд – Шумен, КАТО  НЕОСНОВАТЕЛЕН  И  НЕДОКАЗАН.

            ОТХВЪРЛЯ предявения от „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД гр. София против В.Г.А. с ЕГН **********, иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, за признаване за установено съществуването на вземането за сума в размер на 333,78 лв. (триста тридесет и три лева и 78 стотинки),, представляващо неустойка при прекратяване на индивидуален договор от 16.11.2016 г. поради неплащане от ответника на дължими суми, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1610/09.11.2018 г. по ч.гр.д. № 3251/2018  г. по описа на Районен съд – Шумен, КАТО  НЕОСНОВАТЕЛЕН  И  НЕДОКАЗАН.

            ОСЪЖДА В.Г.А. да заплати на „А1 България” ЕАД гр. София, направените в настоящото исково производство деловодни разноски, съразмерно с уважената част от исковете в размер на 665,12 лв. (шестстотин шестдесет и пет лева и 12 стотинки).

            ОСЪЖДА В.Г.А. да заплати на „А1 България” ЕАД гр. София, направените деловодни разноски по ч.гр.д. № 3251/2018 г. по описа на ШРС съразмерно с уважената част от исковете в размер на 11,00 лв. (единадесет лева).

            Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд – Шумен.

           

 

 

                                                                                              Районен съдия: