№ 445
гр. ..., 10.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА
Гражданско дело № 20221110112983 по описа за 2022 година
Предявени са при условията на обективно и субективно съединение осъдителни
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба, уточнена с молба с вх. №
59911/28.03.2022 г., от ... против Н. Ц. Й., Р. Л. Й. и Б. Л. Й. с искане да бъдат осъдени
ответниците да заплатят на ищеца, в условията на разделна отговорност, следните суми:
сумата в размер на 1021,35 лева, представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за топлоснабдения имот, находящ се на адрес ..., аб. № ..., за периода от
м.10.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от 11.03.2022 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва в размер на 189,40 лева за периода от 15.09.2019 г. до
01.02.2022 г., сумата от 23,54 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение, ведно със законна лихва от 11.03.2022 г. до изплащане на вземането, за
периода от м.01.2019 г. до м.04.2020 г., мораторна лихва в размер на 5,07 лева за периода от
03.03.2019 г. до 01.02.2022 г. Вземанията се претендират от ответниците при условията на
разделна отговорност, както следва:
1. от Н. Ц. Й. 4/6 части
2. от Р. Л. Й. 1/6 част
3. от Б. Л. Й. 1/6 част
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответниците топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се гр. ..., ул. "...", ..., ет. 3, ап.
6, с аб. №..., като купувачите не престирали насрещно – не заплатили дължимата цена,
формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки. Твърди, че съгласно
общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в
определения за това срок и, като не е изпълнил паричното си задължение, е изпаднал в
забава и дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва.
1
В срока по чл. 131 ГПК от ответника Н. Ц. Й. – лично и като пълномощник на
ответниците Р. Л. Й. и Б. Л. Й. е постъпил писмен отговор, с който предявените искови
претенции се оспорват като неоснователни. Оспорва се твърдяното количество топлинна
енергия да е доставяне до процесния недвижим имот, тъй като радиаторите били разкачени
и изхвърлени, а тръбите - затапени. Ответницата Н. Й. твърди, че с молба до ищеца поискала
да бъде освободена от неговите услуги за доставяне на топлинна енергия, но й било
отказано. Излага, че ищцовото дружество едностранно и неоснователно е начислило
претендираните от него суми, възползвайки се от положението, че вертикалната сградна
инсталация (щранг) не може да бъде проследена по отношение на реалната консумация на
топлинната енергия. Сочи, че ищцовото дружество в качеството на монополист нарушавало
обвързващата го Директива № 2011/1989 г. на ЕО и Съвета от 2014 г., уреждаща, че никой
не трябва да заплаща непоискана услуга, какъвто бил настоящият случай. Заявява, че не
желае да й бъде доставяна топлинна енергия от ищцовото дружество.
Третото лице-помагач на страната на ищеца – ..., конституирано по делото с
определение от 18.10.2022 г., твърди, че отчитането и разпределянето на ТЕ за имота е
извършено в съответствие с действащата нормативна уредба.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал. 2
ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:
По делото е установено, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата-
етажна собственост (в която се намира процесният имот) е била присъединена към
топлопреносната мрежа. Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ
"битов клиент" на топлинна енергия е физическо лице – ползвател или собственик на имот,
който купува отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за
собствени битови нужди. Разпоредбата урежда кой е страна по облигационното отношение с
топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право
върху имота – собственост или вещно право на ползване. Следователно, тази законова
уредба сочи за купувач (страна) по договора за доставка на топлинна енергия собственикът
на топлоснабдения имот или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на
ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставена и потребена
топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни отношения с ищцовото дружество. В
настоящото съдебно производство с окончателния доклад по делото е отделено като
безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните възникването и
съществуването на облигационно правоотношение с предмет продажба (доставка) на
топлинна енергия по отношение на процесния имот. Съгласно разпоредбата на чл. 133 във
вр. с чл. 131, ал. 2, т. 5 ГПК с изтичане на срока за отговор се преклудира възможността
ответникът да противопоставя възражения, основани на съществуващи и известни му към
този момент факти относно възникването, съществуването или погасяването на спорното
право. Съдът не може да се произнася по липсващи в отговора на исковата молба
възражения по факти, за установяването на които не е дал указания по смисъла на чл. 146,
ал. 1 и ал. 2 ГПК. Поради изложеното съдът намира за установено по делото, че в рамките на
заявения от ищеца период правото на съобственост върху процесния недвижим имот е
притежавано от ответниците при твърдените от ищеца квоти в съсобствеността. Оттук
следва, че ответниците имат качество на битов клиент на топлинна енергия.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват
най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
2
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В случая несъмнено
е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били
публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането
в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни ответниците да са
упражнили правото си на възражения срещу Общите условия.
Предвид всичко изложено по делото при условията на пълно и главно доказване се
установява, че е налице валидно облигационно правоотношение между ищеца "... ..." ЕАД и
Н. Ц. Й., Р. Л. Й. и Б. Л. Й., възникнало по силата на индивидуалния договор за покупко-
продажба на топлинна енергия, в процесния период, като в отношенията между страните за
процесния период са приложими Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от "... ..." ЕАД на клиенти в град ....
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане
на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
Действащата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 ЗЕ,
предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост заплащат
доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и
една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни, 2) на
месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна
вноска и 3) по реална месечна консумация.
Количеството на доставената топлинна енергия и начинът на неговото определяне се
установява от експертното заключение по съдебно-техническата експертиза, което съдът
кредитира като пълно и компетентно изготвено в съответствие със събраните по делото
писмени доказателства. Установява се, че от отчетеното количество ТЕ са приспаднати
технологичните разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното дружество и
разликата е разпределена между всички потребители. В имота през процесния период
радиаторите са били затапени, поради което в рамките на процесния период няма начислени
суми за отопление. ТЕ отдадена от сградна инсталация била изчислена на база пълна
отопляема кубатура – 263 куб. м . Начислени са суми за БГВ въз основа на отчети, които
носят подпис за потребителя. Топломерите монтирани в абонатната станция през процесния
период са преминали метрологична проверка през 2 годишен период и при проверките не са
констатирани отклонения извън допустимите стойности.
Относно сградната инсталация, следва да се посочи, че съгласно нормата на чл. 153,
ал. 6 ЗЕ потребителите в сграда в режим на етажна собственост, които прекратят
топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават потребители на топлинната
енергия, отдадена от сградната инсталация. Сградната инсталация е обща част по своето
предназначение съгласно изричната норма на чл. 140, ал. 3 от ЗЕ, изградена по
предварителен проект, от която никой не може да се откаже, поради което и плащането се
извършва съразмерно на отопляемите обекти. Пълен отказ от ползване на топлинна енергия
в такава сграда може да се извърши само в хипотезата на чл. 153, ал. 2 ЗЕ, която в случая не
е налице. Спазен е принципът, залегнал в т. 2 на чл. 13 от Директива 2006/32/ЕО за
изготвяне на сметките въз основа на реално енергийно потребление. Този извод се
3
обосновава с факта, че от абонатната станция на сградата до индивидуалните имоти на
потребителите преминават топлопроводи, от които се отдава топлинна. В допълнение, с
Решение от 5 декември 2019 г. по съединени дела С-708/17 и С-725/17 Съдът на
Европейския съюз (СЕС) прие, че в българската правна уредба, която задължава
собствениците на апартамент в сграда-етажна собственост, присъединена към система за
централно отопление, да участват в разходите за топлинна енергия за общите части на
сградата и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на
отопление и не го използват в своя апартамент, не противоречи на правото на ЕС и в
частност на правата на потребителите и регулацията за нелоялните търговски практики.
Напротив, следва сметките за използваната топлоенергия в тези общи части да се изготвят
индивидуално за всеки собственик на обект в сградата, като се изчисляват пропорционално
на отопляемия обем на неговия апартамент.
Съдът кредитира изцяло СТЕ. Същата не е оспорена, не противоречи на останалите
доказателства по делото. Следва да се отбележи, че съгласно чл. 200, ал. 3 ГПК оспорване на
заключението може да бъде направено от страната докато трае изслушването на експерта, т.
е. в заседанието за приемане на заключението на вещото лице. Оспорването може да бъде
заявено и писмено преди провеждане на заседанието за приемане на заключението. След
изслушването на експерта и приемането на заключението на вещото лице, правото да се
оспори заключението е преклудирано и не може да бъде зачетено, а приетото по делото
заключение следва да бъде ценено наред с всички доказателства по делото /виж решение №
186/ 09.07.2012 г. по гр. д. № 1871/2010 г. на IV г. о. на ВКС, решение № 79 от 12.05.2015 г.
по гр. д. № 322 / 2015 г. на I г. о. на ВКС/. В съдебно заседание на 01.11.2021 г. не е
оспорена СТЕ при приемането й.
Оттук и от изчисленията на СТЕ се установява, че за периода 01.10.2018 г. –
30.04.2020 г. за процесния имот при отчитане на изравнителните сметки е ползвана
топлинна енергия на стойност 980,43 лв., което води до извод за частична основателност на
предявената искова претенция за сумата от 1021,35 лв. Ето защо искът спрямо Н. Ц. Й. е
основателен и следва да се уважи за сумата от 653,62 лв., като се отхвърли за разликата до
пълния предявен размер от 680,91 лв., а спрямо всеки от другите двама ответници исковете
са основателни до сумата от 153,41 лв. и подлежат на отхвърляне като неоснователни за
разликата до пълния предявен размер от 170,23 лв. Върху главницата се дължи и законна
лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 11.03.2022 г.
По отношение на претенцията за услуга дялово разпределение:
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда-етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Съгласно чл.
36, ал. 1 и 2 от Общите условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за битови нужди
клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение, извършвана от избран от тях
търговец, като стойността се формира от: 1/ цена за обслужване на партидата на клиента,
включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2/ цена за отчитане на един уред за дялово
разпределение и броя на уредите в имота на клиента и 3/ за отчитане на уредите за дялово
разпределение, извън обявените от търговеца дати се заплаща допълнителна цена по
ценоразпис, определен от продавача.
Размерът на дължимата такса дялово разпределение се установява от неоспореното
заключение по изслушаната съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира в тази
част като обективно и обосновано, а именно – 23. 54 лв. за периода 01.09.2019 г. –
30.04.2020 г., което се установява и от приложените по делото писмени доказателства.
Ето защо претенцията за дялово разпределение е изцяло основателна и следва да се
уважи в заявения размер от 15,69 лв. срещу ответника Н. Ц. Й. и за сумата от 3,92 лв. срещу
итветниците Р. Л. Й. и Б. Л. Й.. Върху уважената главница се дължи и законна лихва от
датата на депозиране на исковата молба в съда – 11.03.2022 г., до окончателното плащане.
4
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска за законна лихва предпоставя наличие на главен дълг и
забава в погасяването му.
Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение, длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В чл. 84, ал. 1 ЗЗД е
предвидено, че когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада
в забава след изтичането му, а според ал. 2, когато няма определен ден за изпълнение,
длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора.
За процесния период – 01.10.2018 г. – 30.04.2020 г., намират приложение Общите
условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-01/27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно тях
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия,
определени по прогнозна консумация в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят (чл. 33, ал. 1 от ОУ), като след отчитане на средствата за дялово разпределение и
изготвяне на изравнителните сметки топлофикационното дружество издава за отчетния
период кредитни известия за стойността на фактурите, определени по прогнозна
консумация, и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки (чл. 32, ал. 3 от ОУ). Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ
клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Изрично е предвидено, че само ако последните
задължения не са платени в определения срок /45 дни от срока, за който се отнасят/ клиентът
дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва – чл. 33, ал. 4 от ОУ. От
цитираните разпоредби се налага изводът, че по ОУ от 2016 г. "... ..." начислява обезщетение
за забава само за задълженията по общата фактура.
По издадените общи фактури от 31.07.2019 г. и от 31.07.2020г. се дължи
обезщетение за забава върху уважената главница, поради което и на основание чл. 162 ГПК
съдът определи размера на дължимото обезщетение за забава в размер на 39. 92 лв. за
периода от 15.09.2018 г. до 02.09.2020 г.,
По вземанията по издадената обща фактура от 31.07.2019 г. се дължи обезщетение за
забава върху уважената главница за периода 15.09.2019 г. – 01.02.2022 г., което съдът на
основание чл. 162 ГПК определи в размер на 251,79 лв. Оттук и предявеният иск за по-
малката сума в размер на 189,40 лв. следва да бъде уважен изцяло като основателен.
Що се отнася до цената за услугата дялово разпределение, липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на исковата молба, поради което акцесорната претенция в размер на 5.07 лв. за
периода 03.03.2019 г. – 01.02.2022 г. се явява изцяло неоснователна.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски имат и двете страни.
Ищецът има право на разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК съразмерно с
уважената част от исковете в размер на 818,45 лв. за държавна такса, депозит за експертизи
и юрисконсултско възнаграждение за исковото производство /по съразмерност от
юрисконсултско възнаграждение определено от съда в общ размер на 100 лв./.
Ответниците имат право на разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК съразмерно с
отхвърлената част от исковете, но доколкото такива не са поискани, не следва да им бъдат
присъждани.
Така мотивиран, Софийски районен съд
5
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н. Ц. Й. с ЕГН **********, с адрес гр. ..., ул „...“ ..., ..., ап. 6 да заплати на
„... ...“ ЕАД, с ЕИК: ..., с адрес на управление: гр. ..., ..., на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр.
чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумите от 653,62 лева, представляваща цена на доставена
от дружеството топлинна енергия за топлоснабдения имот, находящ се на адрес ..., аб. № ...,
за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 11.03.2022 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 126,26 лева за периода от 15.09.2019
г. до 01.02.2022 г., сумата от 15,69 лева, представляваща цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода от 01.01.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва
от 11.03.2022 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 545,63 лв. за разноски по
делото, като ОТХВЪРЛЯ иска за главницата за топлинна енергия за разликата над
уважения размер до пълния предявен размер от 680,91 лв., както и ОТХВЪРЛЯ изцяло иска
за сумата в размер на 3,38 лв. за периода 03.03.2019 г. – 01.02.2022 г. – обезщетение за
забава върху таксата за дялово разпределение.
ОСЪЖДА Р. Л. Й. с ЕГН **********, с адрес гр. ..., ул „...“ ..., ..., ап. 6 да заплати на
„... ...“ ЕАД, с ЕИК: ..., с адрес на управление: гр. ..., ..., на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр.
чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумите от 153,41 лева, представляваща цена на доставена
от дружеството топлинна енергия за топлоснабдения имот, находящ се на адрес ..., аб. № ...,
за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 11.03.2022 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 31,56 лева за периода от 15.09.2019 г.
до 01.02.2022 г., сумата от 3,92 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.01.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от
11.03.2022 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 136,41 лв. за разноски по делото,
като ОТХВЪРЛЯ иска за главницата за топлинна енергия за разликата над уважения размер
до пълния предявен размер от 170,23 лв., както и ОТХВЪРЛЯ изцяло иска за сумата в
размер на 0,85 лв. за периода 03.03.2019 г. – 01.02.2022 г. – обезщетение за забава върху
таксата за дялово разпределение.
ОСЪЖДА Б. Л. Й. с ЕГН ********** с адрес гр. ..., ул „...“ ..., ..., ап. 6 да заплати на
„... ...“ ЕАД, с ЕИК: ..., с адрес на управление: гр. ..., ..., на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр.
чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумите от 153,41 лева, представляваща цена на доставена
от дружеството топлинна енергия за топлоснабдения имот, находящ се на адрес ..., аб. № ...,
за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 11.03.2022 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 31,56 лева за периода от 15.09.2019 г.
до 01.02.2022 г., сумата от 3,92 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.01.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от
11.03.2022 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 136,41 лв. за разноски по делото,
като ОТХВЪРЛЯ иска за главницата за топлинна енергия за разликата над уважения размер
до пълния предявен размер от 170,23 лв., както и ОТХВЪРЛЯ изцяло иска за сумата в
размер на 0,85 лв. за периода 03.03.2019 г. – 01.02.2022 г. – обезщетение за забава върху
таксата за дялово разпределение.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на ... като трето лице-помагач на
страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6