Решение по дело №741/2017 на Районен съд - Велики Преслав

Р Е Ш Е Н И Е

 

12.08.2020 год.

 

Номер . . . . . . . . . . .                                Година 2020                    Град Велики Преслав

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Районен съд – Велики Преслав                                                 трети състав

На 06 (шести) август                                                                     Година 2020

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Теодора Йорданова-Момова

Секретар Марияна Василева,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Йорданова-Момова

гражданско дело номер 741 по описа за 2017 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

            Производство за делба във фаза на извършването ѝ.

            С решение № 178/05.08.2019 г., постановено по настоящото дело, влязло в сила на 23.08.2019 г., съдът е допуснал до делба следните недвижими имоти: ДВОРНО МЯСТО, находящо се в с. Станянци, общ. Върбица, обл. Шумен, съставляващо УПИ ХVI-284 в кв. 8 по плана на с. Станянци, общ. Върбица, обл. Шумен, с площ от 1329 кв.м и на построените в имота КЪЩА и САЙВАНТ, между А.Х.Х., Ф.Х.Х., А.З.Х., Х.М.А., М.С.М. и С.С.М., при квоти: 36/48 идеални части за А.Х., 6/48 идеални части за Ф.Х., 2/48 идеални части за А. З. Х., 2/48 идеални части за Х.А., 1/48 идеална част за М.М. и 1/48  идеална част за С.М..

            В първото по делото заседание след допускане на делбата, А.Х. прави искане за възлагане на процесния недвижим имот, на основание чл. 349, ал. 2 от ГПК.

            В първото по делото заседание след допускане на делбата, Ф.Х. прави искане за възлагане на процесния недвижим имот, на основание чл. 349, ал. 2 от ГПК.

            Всеки от ответниците М.М. и С.М. прави искане с правно основание чл. 344, ал. 2 от ГПК за присъждане на суми, които ищцата следва да му плаща срещу ползването на собствената на всеки от тях по 1/48 ид. част от допуснатите до делба недвижими имоти – в размер на 50 лв. месечно, считано от депозиране на отговора на исковата молба – 20.06.2019 г., до окончателното извършване на делбата.

            Съделителката А.Х., чрез пълномощника си – адвокат изразява становище, че делбата следва да бъде извършена чрез възлагане в неин дял на процесния недвижим имот, представляващ жилище. Счита, че не е налице т.нар. смесена съсобственост, тъй като един от наследниците е извършил разпореждане в нейна полза. Наличе били всички предпоставки за уважаване на искането й. не взема становище относно основателността на претенциите по сметки. Претендира направените разноски по делото.

            Съделителят Ф.Х., чрез пълномощника си – адвокат, счита, че делбата следва да бъде извършена чрез изнасяне на имота на публична продан.

            Съделителите М. М. и С. М., чрез назначения им особен представител, изразяват становище, че са налице условията за възлагане на имота в полза на ищцата. Подържат предявените от всяка от тях претенции по сметките.

            От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното:

            До делба е допуснат следния недвижим имот: ДВОРНО МЯСТО, находящо се в с. Станянци, общ. Върбица, обл. Шумен, съставляващо УПИ ХVI-284 в кв. 8 по плана на с. Станянци, общ. Върбица, обл. Шумен, с площ от 1329 кв.м и на построените в имота КЪЩА и САЙВАНТ, между А.Х.Х., Ф.Х.Х., А.З.Х., Х.М.А., М.С.М. и С.С.М., при квоти: 36/48 идеални части за А.Х., 6/48 идеални части за Ф.Х., 2/48 идеални части за А. З. Х., 2/48 идеални части за Х.А., 1/48 идеална част за М.М. и 1/48  идеална част за С.М.. Съобразно установителната сила на постановеното по делото решение № 178/05.08.2019 г., влязло в сила на 23.08.2019 г., съсобствеността между страните е възникнала чрез наследяване на общия наследодател Х. Мехмедов и чрез извършена разпоредителна сделка от единия от наследниците му – съпругата му, в полза на друг наследник – ищцата А.Х..  Съдът констатира от представените справки по данни за физическо лице, издадени от Агенция по вписванията на 03.06.2020 г., че А.Х.Х. не притежава други недвижими имоти освен идеалните й части от процесните такива, както и че Ф.Х.Х. притежава други недвижими имоти. Видно от удостоверение за постоянен адрес изх. № 01/29.03.2017 г. на Кметство Станянци се установява, че А.Х.Х. е с постоянен адрес ***. От показанията на разпитаните като свидетели Ремзия Саидова и Х. Мехмедова (майка на А. Х. и Ф. Х.) се установява, че ищцата живяла в процесния имот, представляващ къща с дворно място през целия си живот, включително и към момента на смъртта на баща си. И понастоящем, същата обитавала процесното жилище заедно със свидетелката.

            Съгласно заключението от 15.06.2020 г. на съдебно-техническата експертиза, назначена по делото, описаният имот е неподеляем съобразно квотите на страните, като пазарната му стойност към 25.06.2020 г. възлиза на 10000,00 лева. Според заключението на изготвената по делото допълнителна съдебно-техническа експертиза от 27.07.2020 г., месечният размер на пазарната наемна цена на процесните имоти е, както следва: за периода 04.04.2019 г. – 06.08.2020 г. – 663,62 лв., като за 1/48  ид. част – 13,83 лв.; за периода 20.06.2019 г. – 06.08.2020 г. – 560,30 лв., като за 1/48  ид. част – 11,67 лв.

            Досежно направените искания от двама от съделителите с правно основание чл. 349, ал. 2 от ГПК за възлагане на процесния недвижим имот:

            Съгласно цитираната разпоредба, ако неподеляемият имот е жилище, всеки от съделителите, който е живял в него при откриване на наследството и не притежава друго такова, може да поиска то да бъде поставено в негов дял. Установи се по делото, чрез заключението по изготвената съдебно-техническа експертиза, че процесният имот, по своето предназначение служи за задоволяване на жилищни нужди, както и че същият е неподеляем. Тоест, имотът представлява жилище по смисъла на § 5, т. 30 от ДР на ЗУТ, а именно – съвкупност от помещения, покрити и открити пространства, обединени функционално и пространствено в едно цяло за задоволяване на жилищни нужди.

            Според приетото в т. 7 и т. 8 от ТР № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС, изискването на закона „при откриване на наследството” съделителят да е живял в жилището, изключва от обхвата на този способ за извършване на делбата всяка друга съсобственост, освен тази, която е възникнала в резултат на наследяване. Не е налице смесена съсобственост и в случаите като процесния, в които наследниците извършват помежду си разпоредителни сделки, тъй като те не променят наследствения характер на съсобствеността, а само уголемяват квотата в съсобствеността на единия от тях.

            На следващо място, за да бъде уважена възлагателната претенция, следва предявилия я, да докаже, че е живял с наследодателя постоянно, продължително, като фактическо съжителство, при което отношенията между наследник и наследодател са правно ирелевантни. Законът не съдържа изискване наследникът да е живял в имота заедно с наследодателя, в едно домакинство. В конкретния случай бе установено, че А.Х., като дъщеря на общия наследодател на страните, живяла заедно с него в процесния имот до смъртта му. Не се установи подобно обстоятелство за съделителя Ф.Х.. Изхождайки от тези факти, съдът намира, че е налице изискваната от закона предпоставка за съвместно съжителство на наследника и наследодател в имота – предмет на претенцията по отношение на ищцата.

            Доказа се по делото, че А.Х. не притежава друго жилище.

            Предвид гореизложеното, настоящият състав приема, че са налице всички предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 349, ал. 2 от ГПК и процесният недвижим имот следва да бъде възложен в дял на А.Х.Х..

            За уравняване на дяловете, А.Х. следва да заплати на останалите съделители следните суми: на Ф.Х. – в размер на 1250,04 лв.;  на А. З. Х. – в размер на 416,68 лв.; на Х.А. – в размер на 416,68 лв.; на М.М. – в размер на 208,34 лв. и на С.М. – в размер на 208,34 лв., ведно със законната лихва, в срок от шест месеца, считано от влизане на решението в сила. На ищцата следва да бъде указано, че при неизплащане на сумите за уравняване на дяловете в срок, решението се обезсилва по право, а имотът се изнася на публична продан.

            На ответниците следва да бъде указано, че за вземанията си за уравняване на дяловете могат да впишат законна ипотека.

            По исканията с правно основание чл. 344, ал. 2 от ГПК: съгласно тази разпоредба, ако всички наследници не използват наследствените имоти съобразно правата си, съдът, по искане, постановява кои от съделителите от кои имоти ще се ползват до окончателното извършване на делбата или какви суми едните трябва да плащат на другите срещу ползването. В настоящия случай се претендира присъждане на суми. Установи се по делото, че неподеляемият имот се ползва от съделителката А.Х.. Ето защо съдът приема, че всяка от съделителите М.М. и С.М. е носител на правото да бъде обезщетена за ползването на общия имот, от което е лишена по време на извършване на делбата. Тази полза се равнява на частта от наема за ползването на вещта, на която съсобственикът би имал право, ако тя бъде отдадена под наем. Съобразно установеното чрез съдебно-техническата експертиза и съразмерно на участието на М. М. и С. М. в съсобствеността, в случая обезщетението за периода 20.06.2019 г. до 06.08.2020 г. (тъй като се дължи от датата на получаване на писмената покана), дължимо от А.Х. на всяка от М. М. и С. М. възлиза на по 11,67 лева. Поради това, съделителката-ищца следва да бъде осъдена да заплати на всяка от ответниците тази сума, като исканията в останалата им част следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

            На основание чл. 355 от ГПК, всяка от страните следва да бъде осъдена да заплати държавна такса върху стойността на дела си, съделителката А.Х. – и върху цената на исканията с правно основание чл. 344, ал. 2 от ГПК – в размер общо на 100,00 лв.

            Направените разноски за възнаграждение на вещото лице по назначената допълнителна СТЕ следва да бъдат заплатени от А.Х., С.М. и М.М. съразмерно с уважената/отхвърлената част.

             Съделителката А.Х. прави искане за присъждане на разноски, но такива не й се следват, тъй като стойността на всички направени от страните разноски в хода на производството възлизат общо на 2398,01 лв. Съобразно дяловете си в съсобствеността ищцата дължи сума в размер на 1798,56 лв., а е направила разноски в размер на 1526,00 лева. Останалите съделители не предявяват искания за присъждане на разноски.

            На основание чл. 115, ал. 2 от ЗС, на съделителката А.Х. – предявила иска за делба, следва да бъде даден шестмесечен срок, считано от влизане в сила на настоящото решение, да извърши отбелязването му в Служба по вписванията гр. Велики Преслав.

            Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И  :

 

На основание чл. 349, ал. 2 от ГПК, ВЪЗЛАГА В ДЯЛ на А.Х.Х. с ЕГН **********, с постоянен адрес:***, следния недвижим имот, находящ се в с. Станянци, общ. Върбица, обл. Шумен, ул. „Балкан“ № 17:

            ДВОРНО МЯСТО, находящо се в с. Станянци, общ. Върбица, обл. Шумен, съставляващо УПИ ХVI-284 в кв. 8 по плана на с. Станянци, общ. Върбица, обл. Шумен, с площ от 1329 кв.м и на построените в имота КЪЩА и САЙВАНТ, при граници на УПИ: улица, УПИ ХVII-36, УПИ IV-36, УПИ V-36 и УПИ XV-34.

            ОСЪЖДА А.Х.Х. с ЕГН ********** да изплати в шестмесечен срок, считано от влизане на настоящото решение в сила, на Ф.Х.Х. с ЕГН **********,***, за уравняване на дяловете, сума в размер на 1250,04 лева (хиляда двеста и петдесет лева и 04 стотинки), ведно със законната лихва, считано от влизане в сила на настоящото решение до датата на изплащането.

            ОСЪЖДА А.Х.Х. с ЕГН ********** да изплати в шестмесечен срок, считано от влизане на настоящото решение в сила, на А.З.Х. с ЕГН **********,***, за уравняване на дяловете, сума в размер на 416,68 лева (четиристотин и шестнадесет лева и 68 стотинки), ведно със законната лихва, считано от влизане в сила на настоящото решение до датата на изплащането.

            ОСЪЖДА А.Х.Х. с ЕГН ********** да изплати в шестмесечен срок, считано от влизане на настоящото решение в сила, на Х.М.А. с ЕГН **********,***, за уравняване на дяловете, сума в размер на 416,68 лева (четиристотин и шестнадесет лева и 68 стотинки), ведно със законната лихва, считано от влизане в сила на настоящото решение до датата на изплащането.

            ОСЪЖДА А.Х.Х. с ЕГН ********** да изплати в шестмесечен срок, считано от влизане на настоящото решение в сила, на М.С.М. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, за уравняване на дяловете, сума в размер на 208,34 лева (двеста и осем лева и 34 стотинки), ведно със законната лихва, считано от влизане в сила на настоящото решение до датата на изплащането.

            ОСЪЖДА А.Х.Х. с ЕГН ********** да изплати в шестмесечен срок, считано от влизане на настоящото решение в сила, на С.С.М. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, за уравняване на дяловете, сума в размер на 208,34 лева (двеста и осем лева и 34 стотинки), ведно със законната лихва, считано от влизане в сила на настоящото решение до датата на изплащането.

            УКАЗВА, на основание чл. 7, ал. 1, изр. 2 от ГПК, на А.Х.Х., че при неизплащане на сумите за уравняване на дяловете в законния шестмесечен срок считано от влизане в сила на настоящото решение, на основание чл. 349, ал. 6 от ГПК, решението се обезсилва по право и възложеният в дял имот се изнася на публична продан.

            УКАЗВА, на основание чл. 349, ал. 3 от ГПК, на Ф.Х.Х., А.З.Х., Х.М.А., М.С.М. и С.С.М., че могат да впишат законна ипотека за вземанията си срещу Янка Рускова за уравняване на дяловете.

            ОСЪЖДА А.Х.Х. с ЕГН ********** да заплати на М.С.М. с ЕГН **********, по искането с правно основание чл. 344, ал. 2 от ГПК, сума в размер на 11,67 лв., представляваща плащане срещу ползването на недвижим имот – дворно място, находящо се в с. Станянци, общ. Върбица, обл. Шумен, съставляващо УПИ ХVI-284 в кв. 8 по плана на с. Станянци, общ. Върбица, обл. Шумен, с площ от 1329 кв.м и на построените в имота къща и сайвант, считано от 20.06.2019 г. до 06.08.2020 година, КАТО ОТХВЪРЛЯ искането в останалата му част над 11,67 лв. до 1050,00 лв. и за периода 04.04.2019 г. до 06.08.2020 г., КАТО  НЕОСНОВАТЕЛНО  И  НЕДОКАЗАНО.

            ОСЪЖДА А.Х.Х. с ЕГН ********** да заплати на С.С.М. с ЕГН **********, по искането с правно основание чл. 344, ал. 2 от ГПК, сума в размер на 11,67 лв., представляваща плащане срещу ползването на недвижим имот – дворно място, находящо се в с. Станянци, общ. Върбица, обл. Шумен, съставляващо УПИ ХVI-284 в кв. 8 по плана на с. Станянци, общ. Върбица, обл. Шумен, с площ от 1329 кв.м и на построените в имота къща и сайвант, считано от 20.06.2019 г. до 06.08.2020 година, КАТО ОТХВЪРЛЯ искането в останалата му част над 11,67 лв. до 1050,00 лв. и за периода 04.04.2019 г. до 06.08.2020 г., КАТО  НЕОСНОВАТЕЛНО  И  НЕДОКАЗАНО.

 

            ОСЪЖДА А.Х.Х. с ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Велики Преслав държавна такса върху стойността на дела си, в размер на 300,01 лв. (триста лева и 01 стотинки).

            ОСЪЖДА Ф.Х.Х. с ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Велики Преслав държавна такса върху стойността на дела си, в размер на 50,00 лв. (петдесет лева).

            ОСЪЖДА А.З.Х. с ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Велики Преслав държавна такса върху стойността на дела си, в размер на 16,67 лв. (шестнадесет лева и 67 стотинки).

            ОСЪЖДА Х.М.А. с ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Велики Преслав държавна такса върху стойността на дела си, в размер на 16,67 лв. (шестнадесет лева и 67 стотинки).

            ОСЪЖДА М.С.М. с ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Велики Преслав държавна такса върху стойността на дела си, в размер на 8,34 лв. (осем лева и 34 стотинки).

            ОСЪЖДА С.С.М. с ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Велики Преслав държавна такса върху стойността на дела си, в размер на 8,34 лв. (осем лева и 34 стотинки).

            ОСЪЖДА М.С.М. с ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Велики Преслав направени разноски, в размер на 59,33 лв. (петдесет и девет лева и 33 стотинки).

            ОСЪЖДА С.С.М. с ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Велики Преслав направени разноски, в размер на 59,33 лв. (петдесет и девет лева и 33 стотинки).

            ОСЪЖДА А.Х.Х. с ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Велики Преслав направени разноски, в размер на 1,34 лв. (един лев и 34 стотинки).

            На основание чл. 115, ал. 2 от ЗС, ДАВА шестмесечен срок на съделителката А.Х.Х., считано от влизане в сила на настоящото постановено по вписана искова молба решение, да извършат отбелязването му в Служба по вписванията гр. Велики Преслав.

            Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд – Шумен.

 

 

                                                                                  Районен съдия: