№ 6626
гр. София, 04.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Мила Г. Димова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Мила Г. Димова Въззивно гражданско дело №
20251100501074 по описа за 2025 година
За да се произнесе, взе предвид следното.
Производството е образувано по въззивна жалба на ответника Б. Л. П.
срещу решение № 19612 от 30.10.2024 г., постановено по гр. д. № 25295/2023
г. по описа на СРС, 82- ри състав, в частта, с която е признато за установено
по предявените от „Първа инвестиционна банка“ АД срещу Б. Л. П. по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК искове, че Б. Л. П. дължи на „Първа инвестиционна банка“
АД на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
сумата от 3471,70 лева – договорна лихва за периода 19.01.2014 г. – 16.11.2022
г., натрупана по Договор за издаване на кредитна карта № 51РКО-Б-
3234/28.05.2007 г., сумата от 37,50 лева - законна лихва за периода 17.11.2022
г. - 13.12.2022 г. и 60 лева – разноски за връчване на покана за предсрочна
изискуемост за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК
от 22.12.2022 г. по ч. гр. д. № 68231/2022 г. на СРС, 82 състав.
Решението в частта, с която е отхвърлен иска с правно основание чл. 79,
ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ за главницата по Договор за издаване на
кредитна карта № 51РКО-Б-3234/28.05.2007 г. в размер на 5000 лева, е
отхвърлен искът за мораторна лихва в размер на 2918,85 лева за периода
06.02.2014 г. – 19.12.2016 г. и е отхвърлен искът за договорна лихва над сумата
3471,70 лева до пълния претендиран размер от 10514,30 лева и за периода
19.01.2014 г. – 14.12.2019 г. като погасени по давност, като необжалвано е
влязло в законна сила.
1
В сезиращата съда въззивна жалбата са изложени съображения за
неправилност на първоинстанционното решение като постановено при
нарушения на материалния и при необоснованост. Твърди се, че районният
съд правилно е приел, че претенцията на ищеца, представляваща вземане за
главница по договор за издаване на кредитна карта от 28.05.2007 г., е погасена
по давност, но въпреки своевременно направеното възражение за погасяване
по давност на главното вземане и на акцесорните претенции, в противоречие с
разпоредбата на чл. 119 ЗЗД е приел, че задължението за лихва и законна лихва
не се погасява при погасяване по давност на главния дълг. Посочва се, че с
оглед неоснователността на претенцията на ищеца поради погасяването й по
давност разноските, сторени за обявяване на предсрочна изискуемост, следва
да останат за сметка на ищеца и не се дължат от ответника. Моли се съдът да
отмени решението в обжалваната част и да постанови ново, с което да
отхвърли изцяло предявените искове.
В срока по чл. 263 ГПК е подаден писмен отговор на въззивната жалба
от ищеца „Първа инвестиционна банка“ АД, в който е изразено становище за
нейната неоснователност. Моли се съдът да отхвърли въззивната жалба и да
потвърди решението в обжалваната част. Въззиваемият е изложил, че между
страните не е спорно, че е бил сключен договор за издаване на кредитна карта,
по
Съобразно правомощията си по чл. 269 ГПК съдът намира
първоинстанционното решение за валидно, тъй като е постановено от съд с
правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с
определеното съдържание. Решението в обжалваната част е и допустимо, тъй
като са налице положителните предпоставки и липсват отрицателните за
предявяване на иска, като съдът се е произнесъл в обема на търсената защита,
поради което няма произнасяне в повече. По правилността на съдебния акт
настоящата инстанция намира следното:
Първоинстанционното производство е образувано по повод искова
молба на „Първа инвестиционна банка“ АД срещу Б. Л. П., с която са
предявени по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.
430, ал. 1 ТЗ, чл. 430, ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено
дължимостта на следните суми: 5000 лева – главница по Договор за издаване
на кредитна карта № 51РКО-Б3234/28.05.2007 г., ведно със законната лихва от
14.12.2022 г. до окончателното плащане, 10514,30 лева – договорна лихва за
периода 19.01.2014 г. – 16.11.2022 г., 2918,85 лева – мораторна лихва за
периода 06.02.2014 г. – 19.12.2016 г., 37,50 лева - законна лихва за периода
17.11.2022 г. - 13.12.2022 г. и 60 лева – разноски за връчване на покана за
предсрочна изискуемост, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение
по чл. 417 ГПК от 22.12.2022 г. по ч. гр. д. № 68231/2022 г. на СРС, 82 състав.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който
исковете са оспорени по основание и по размер. Релевирано е възражение за
погасяване по давност на търсените вземания. Поддържа се становище, че
2
поради обстоятелството, че изрично в договора е предоставен 45-дневен
гратисен период за ползване на овърдрафта след сключването му заявява, че
петгодишната погасителна давност по отношение на процесното вземане за
главница е започнала да тече най-късно от 07.03.2014 г. и към настоящия
момент е изтекла. Сочи, че договорът за кредит е прекратен с изтичане на
срока на валидност на издадената в полза на ответника кредитна карта, която
след 2012 г. не е била подновявана. В отговора за развити и съображения за
недействителност на сключения между страните договор поради уговорени в
същия неравноправни клаузи.
За да постанови своето решение, Софийски районен съд е приел, че
погасителната давност за вземанията за главница, произтичащи от договор за
кредит е петгодишна, а за лихвите- тригодишна. Счел е, че доколкото
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК е подадено
на 14.12.2022 г., то погасени по давност следва да се считат всички вземания,
чиято изискуемост за главницата е настъпила преди 14.12.2017 г., а за лихвите
преди 14.12.2019 г. Приел е, че давността за сумите, формиращи главницата е
започнала да тече от датата на последното плащане, респ. 22.11.2013 г., поради
което същите са се погасили по давност преди подаване на заявлението по чл.
417 ГПК. Намерил е, че същото важи и за претендираната мораторна лихва,
тъй като периодът, за който е начислена е от 06.02.2014 г.- 19.12.2016 г.
Намерил е, че договорната лихва е погасена по давност за периода от
19.01.2014 г.-14.12.2019 г., а дължимата сума е в размер на 3471,70 лв. за
периода от 14.12.2019 г. до 16.11.2022 г. Приел е за дължима и претендираната
сума за законна лихва за периода от 17.11.2022 г. до 13.12.2022 г. в размер
37,50 лв.
Настоящият съдебен състав, след като прецени събраните по делото
доказателства, взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, които очертават предмета на въззивния контрол
съобразно задължителните разрешения, поставени с Тълкувателно решение
№1/2013 г. тълк.д. №1/2013 г., и по свое вътрешно убеждение намира, че
решението в обжалваната част е неправилно при следните съображения.
От събраните пред първата инстанция доказателства се установява, че
между страните е сключен Договор за издаване на кредитна карта №51РКО-Б-
3234/28.05.2007 г., към който съгласно чл. 9 и чл. 11 от договора, са
приложими Общите условия на „Първа инвестиционна банка“ АД за издаване
и ползване на револвиращи международни кредитни карти с чип Mastercard и
Visa /т.е. Общите условия от 2007 г., публикувани на официалната интернет
страница на банката, които съдът приема за публично известни/. Съгласно чл.
1 от договора по искане на титуляра банката приема да открие и води на
негово име картова разплащателна сметка с IBAN BG58FIN**** FN и да
издаде към нея на негово име или на други посочени него оправомощени
държатели револвираща международна кредитна карта с чип Visa- Classic.
Според чл.2, банката предоставя на титуляра банков кредит овърдрафт по
картовата разплащателна сметка в размер на 5 000 лв., който може да бъде
3
усвояван с ползване на предоставената карта.
В чл. 3 от договора е уговорен срок за ползване на овърдрафта до
28.05.2009 г. Съгласно чл. 4 от договора оправомощеният държател се
задължава да погасява предоставения овърдрафт в срокове и по начина,
договорени в Общите условия. В чл. 6 е уговорено, че за ползвания овърдрафт
титулярят ползва гратисен период до 45 дни, като ако до датата на падежа
погаси изцяло дебитното салдо по картовата си разплащателна сметка,
формирано до края на последния отчетен период, не се начислява лихва, а
според чл. 7 при непогасяване до датата на падежа на пълния размер на
дебитното салдо, формирано до края на последния отчетен период, той
заплаща на банката след изтичане на първите 3 отчетни периода годишен
лихвен процент в размер на 16 % - за извършване на безналични плащания на
ПОС терминал, и 18 % - за всички останали трансакции. Съгласно т. 18 от
Общите условия титулярът се задължава всеки месец до падежа или на
следващия работен ден, ако падежът е в неработен ден, да внася по сметката
минималната погасителна вноска, посочена в извлечението, като
неполучаването на извлечението не го освобождава от задължение да внесе в
срок до падежа минималната погасителна вноска. В чл. 8 от договора е
уговорено, че при неплащане на месечна погасителна вноска или надвишение
на разрешения кредит лимит банката начислява наказателна лихва в размер на
договорения лихвен процент с надбавка от 10 %. Съгласно т. 1, б. „г“ от
Общите условия „отчетен период“ е всеки период от срока на действие на
договора, считано от 20-о число на всеки месец до 19-о число на следващия
месец, за който банката издава на титуляра отчет по сметка. Според т. 1, б. „д“
от Общите условия „падеж“ е датата, до която титулярът е длъжен да погаси
изцяло задълженията си по сметката или минималната погасителна вноска,
като за дата на падежа се счита всяко 5-то число от месеца, а ако то е
неработен ден, дата на падежа е първият следващ работен ден. В т. 1, б. „ж“ от
Общите условия „минимална погасителна вноска“ е определена като сума,
която титулярът е длъжен да погасява ежемесечно от датата, следваща края на
отчетния период, до датата на падежа, и представляваща 5 % от дебитното
салдо по сметката към последния ден от отчетния период, но не по-малко от
10 лв., или целия размер на усвоения кредитен лимит, ако е по-малък от 10 лв.
В т. 26 от Общите условия е уговорено, че банката има право да обяви
ползвания овърдрафт за изцяло и предсрочно изискуем след писмено
предизвестие до титуляра за срок, определен от банката, в случай че титулярът
не извърши което и да е плащане по договора и тези Общи условия повече от
5 работни дни след датата, на която плащането е станало изискуемо.
Безспорно е, че във връзка със сключване на договора за предоставяне на
кредит е била предоставена и банкова карта с период на валидност, обхващащ
срока за усвояване на овърдрафта.
Видно от протокол за получаване на междунаровна револвираща
кредитна карта с чип от 31.03.2009 г. на Б. П. е преиздадена кредитна карта със
срок на валидност до 03.2012 г.
4
Страните не спорят и се установява, че с покана с вх. №
51280/10.10.2022 г, връчена на ответника на 14.10.2022 г., ответникът е бил
уведомен от банката за размера на задълженията му по договора, като му е бил
даден 7-дневен срок от получаването й за доброволното им погасяване, като е
посочено, че в противен случай банката ще счита кредита за изцяло и
предсрочно изискуем.
От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, която съдът
намира за компетентно изготвена, пълна и обоснова, се установява, че
кредитният лимит по разплащателната сметка е многократно усвояван.
Установява се, че първоначалното усвояване е осъществено на 05.06.2007 г.
чрез теглене от банкомат на сумата от 200 лв., а последното е осъществено на
19.01.2014 г. Установява се, че последната осчетоводена при ищеца трансакция
за периода е на 11.06.2009 г. По отношение на плащанията по кредитното
задължение експертът е констатирал, че за периода от 27.07.2007 г. до
22.11.2013 г. са заплатени сума в общ размер от 16 735,50 лв., като последното
плащане е извършено на 22.11.2013 г.
При така установената фактическа страна на спора, съдът достига до
следните правни изводи:
Съгласно легалната дефиниция, уредена в §1, т. 26 ЗПУПС при кредита
овърдрафт доставчикът на платежни услуги предоставя на потребителя
възможността да ползва средства, надвишаващи наличността по платежната
му сметка. Под формата на овърдрафт може да бъде предоставен и
револвиращ кредит, при който потребителят има възможността многократно
на усвоява отпуснатия кредит, което се осъществява чрез връщане на
използваната сума и повторното й заемане през целия срок на договора.
Именно такъв е и настоящият договор, доколкото в т. 11 от ОУ
картодържателят може да извършва трансакции съобразно размера на
покритието по сметката, което означава, че може да ползва повторно
стойността на вече усвоената сума щом преди това е възстановил същата по
разплащателната сметка.
С оглед наведените от страните доводи, спорен пред настоящата
инстанция е въпросът погасени ли са по давност вземанията на ищеца,
отговорът на който въпрос зависи от това кога е настъпила изискуемостта на
вземанията по договора за кредит, респ. кога договорът е бил прекратен или с
връчване на ответника на покана, с която банката кредитор е обявила
предсрочната изискуемост на кредита, считано от 14.10.2022 г.
По делото няма събрани доказателства на ответника да е била издавана
кредитна карта след 2012 г. Съгласно трайно установената съдебна практика,
когато няма данни за преиздаване на нова кредитна карта, т.е. заемодателят не
докаже, че заемополучателят е получил в негово държане нова пластика, то се
приема, че срокът на овърдрафта не е продължен автоматично /така Решение
№3208/23.06.2023 г. по възз.гр. д. №4290/2022 г. на СГС, Решение
№3936/17.07.2023 г. по възз. гр. д. №12220/2020 г. на СГС/.
5
При установяване, че последната дата, на която ответникът е изтеглил
сума в размер на 17,17 лв. по овърдрафта, е 19.01.2014 г. съобразно
действащите към този момент Общи условия, изискуемостта на вземанията
/погасителните вноски/ по процесния договор е настъпила през 05.03.2014 г.
(сряда). С оглед това, доколкото изискуемостта на всички задължения на
длъжника по кредита е настъпила още през 2014 г., отправеното едва през
2022 г. изявление на банката за обявяване на кредита за „предсрочно“
изискуем, не е породило целените правни последици и не би могло да
промени датата на изискуемост на задълженията по кредита. Предвид
изложеното, установената дата на настъпилата по процесния договор
изискуемост на последното вземане на 05.03.2014 г., е и най-късният момент
от който, съгласно чл. 114 ЗЗД, е започнала да тече и погасителната давност за
най-късно падежиралото вземане. Ето защо и на основание чл. 110 ЗЗД с
изтичане на приложимия петгодишен давностен срок ищцовото вземане за
главницата се е погасило най-късно през 06.03.2019 г.- денят, следващ
изтичането на 5 години от датата на най-късно падежиралата вноска за
главница.
В този смисъл изводите на съда за погасяване по давност на главницата
по процесния договор за верни.
Предвид идентичността на изводите за погасяване по давност на
главното вземане (това за главница), то на основание чл. 119 ЗЗД погасени по
давност се явяват и акцесорните вземания за лихви по договора. Като е
уважил претенциите с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 2 ТЗ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД частично, а именно за сумата от 3471,70 лева – договорна
лихва за периода 19.01.2014 г. – 16.11.2022 г., натрупана по Договор за
издаване на кредитна карта № 51РКО-Б-3234/28.05.2007 г., сумата от 37,50
лева - законна лихва за периода 17.11.2022 г. - 13.12.2022 г. и 60 лева –
разноски за връчване на покана за предсрочна изискуемост, съдът е
постановил съдебен акт при нарушение на материалния закон, който в тази
обжалвана част следва да бъде отменен.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора и неоснователността на предявените от ищеца
претенции, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на разноски има право само
ответникът- въззивник в настоящото производство. В хода на
първоинстанционното производство същият е сторил разноски в размер на
200 лв. за заплащане на депозит по назначената съдебно-счетоводна
експертиза, респ. с настоящият акт следва да му бъдат присъдена разликата
между присъдените от СРС 161,47 лв. до общия размер от 200 лв., т.е. 38,53
лв. Претендирано е и възнаграждение за предоставена безплатна правна
помощ на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв, което настоящият състав определя в
размер на 2100 лв., респ. на адв. Р. следва да бъде присъдено допълнително
възнаграждение в размер на 404,49 лв.
6
Пред въззивната инстанция страната е сторила разноски в общ размер от
124,43 лв., от които 5 лв.- държавна такса за издадено съдебно удостоверение,
48,05 лв.- довнесена държавна такса по въззивната жалба, 71,38 лв.-
първоначално внесена държавна такса по въззивната жалба. Заявена и
претенция за определяне и присъждане на адвокатско възнаграждение в полза
на адв. В. Т. за предоставена безплатна правна помощ по реда на чл. 38 ЗАдв в
хода на въззивното производство. Съдът определя в същото в размер на 1000
лв., като отчита действителната фактическа и правна сложност на делото,
извършените от процесуалния представител на въззивника действия, както и
обстоятелството, че делото е разгледано в едно открито съдебно заседание.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 271, ал. 1, предл.
трето ГПК, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №19612/31.10.2024 г., постановено по гр. д.
№25295/2023 г. по описа на Софийски районен съд в частта, с която е
признато за установено по предявените от „Първа инвестиционна банка“ АД
срещу Б. Л. П. по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове, че Б. Л. П. дължи на
„Първа инвестиционна банка“ АД на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430,
ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 3471,70 лева – договорна лихва за периода
19.01.2014 г. – 16.11.2022 г., натрупана по Договор за издаване на кредитна
карта № 51РКО-Б-3234/28.05.2007 г., сумата от 37,50 лева - законна лихва за
периода 17.11.2022 г. - 13.12.2022 г. и 60 лева – разноски за връчване на покана
за предсрочна изискуемост за които суми е издадена Заповед за изпълнение по
чл. 417 ГПК от 22.12.2022 г. по ч. гр. д. № 68231/2022 г. на СРС, 82 състав,
както и в частта, с която Б. Л. П. е осъден да заплати на „Първа
инвестиционна банка“ АД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 77,60 лв.,
като вместо това постановява
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК
********* срещу Б. Л. П. с ЕГН ********** искове с основание чл. 79, ал. 1
ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца, както следва:
сумата от 3471,70 лева – договорна лихва за периода 19.01.2014 г. – 16.11.2022
г., натрупана по Договор за издаване на кредитна карта № 51РКО-Б-
3234/28.05.2007 г., сумата от 37,50 лева - законна лихва за периода 17.11.2022
г. - 13.12.2022 г. и 60 лева – разноски за връчване на покана за предсрочна
изискуемост за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК
от 22.12.2022 г. по ч. гр. д. № 68231/2022 г. на СРС, 82 състав.
ОСЪЖДА „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК ********* да
заплати на Б. Л. П. с ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от
38,53 лв., представляваща разноски, сторените пред Софийски районен съд в
хода на първоинстанционното производство.
7
ОСЪЖДА „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК ********* да
заплати на Б. Л. П. с ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от
124,43 лв., представляваща разноски, сторените пред Софийски градски съд в
хода на въззивното производство.
ОСЪЖДА „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК ********* да
заплати на адв. Р. К. Р. с ЕГН ********** на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв
сумата от 404,49 лв.- адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна
правна помощ пред първата инстанция.
ОСЪЖДА „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК ********* да
заплати на адв. В. Т. с ЕГН ********** на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв сумата
от 1000 лв.- адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна
помощ пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му
на страните пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8