№ 392
гр. Варна, 11.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Деница Славова
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно гражданско
дело № 20253100500650 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно, образувано е по въззивна жалба на Б. Б.
Б., чрез адв. И. /ВАК/ против Решение № 58 от 03.03.2025 година, постановено
по гр.дело № 140/2025 година на ВРС, с което е била отхвърлена претенцията
на въззивника Б. Б. Б., ЕГН ********** с адрес гр. П., ул. С.М. *** за
постановяване на мерки за защита срещу брат му В. Б. Б., ЕГН ********** с
адрес гр. П., ул. С.М. ***, като неоснователна, и в частта, с което е бил осъден
Б. Б. Б., ЕГН ********** с адрес гр. П., ул. С.М. *** да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на ПРС държавна такса в размер на 25
лева, на осн. чл.11, ал.3 ЗЗДН.
В жалбата се излага, че решението се явява необосновано и
неправилно. Сочи се, че съдът неправилно е преценил наличните по делото
доказателства, т.к. по отделно и в съвкупност от тях се налага извода за
виновно поведение у В. Б.. По същество се настоява ВОС да отмени
атакувания съдебен акт и да уважи претенцията. По делото е постъпил
отговор от страна на В. Б., чрез адв. Н. и Г., с които те оспорват жалбата и
1
молят съда да потвърди решението.
По делото е постъпил отговор от страна на В. Б., чрез адв. Н. и Г., с
които те оспорват жалбата и молят съда да потвърди решението.
В съдебно заседание пред ВОС и двете страни не се явява, не се
представляват, постъпили са писмени становища от процесуалните им
представители.
За да се произнесе по спора, като се запозна с материалите по делото и
застъпените от страните становища, ВОС намери за установено следното:
Пред първата съдебна инстанция е било образувано съдебно
производство по Закона за защита срещу домашното насилие по молба на Б. Б.
Б. от гр. П..Искането по него е да бъдат определени мерки за защита срещу В.
Б. Б. - брат на молителя, при твърдения, че на 28.01.2025 година, около 16.20
часа на улицата пред съвместно обитаваната им къща, В. Б. му е нанесъл
побой. Според изложеното в исковата молба се касае за нееднократно
осъществяване на физическо насилие спрямо нея.
От фактическа страна не е спорно, че по делото е налична
изискуемата декларация по смисъла на чл.9 ал.З от ЗЗДН.С нея молителя
декларира, че на 28.01.2025 година, около 16.20 часа въззиваемия В. Б. е
осъществил спрямо него домашно насилие, както следва: удар с дърво по
главата.
Налично е също така Медицинско удостоверение № 11 от 29.01.2025
година от д-р Жеков – лекар в отделение по „Съдебна медицина” към МБАЛ
„Света Марина” – град Варна, което сочи, че е установена плитка дъговидна
рана на темето на пострадалия; драскотина в дясната половина на челото ;
охлузвания в областта на носа.
Пред ВРС са били разпитани свидетелите Т.А. – за ищеца, Я. Б.а и
С.С. – за ответника. От показанията на първия става ясно, че е имало
пререкание между двамата братя, но и че самия свидетел не е видял
нанасянето на удар по пострадалия; другите двама свидетели изцяло отричат
настъпването на инцидент, свидетеля С. сочи, че такъв не е имало, освен
обидни реплики отправени от страна да Б. Б. към В. Б.. Двамата свидетели,
разпитани в полза на ответника отричат да е било осъществено физическо и /
или психическо насилие; отричат молителя да е бил удряна в областта на
2
главата или на друго място.
Пред настоящата инстанция нови доказателства не се сочат, като
страните са приели, че спорът следва да се реши въз основа на вече събраните.
Становището на съда е следното:
Първия въпрос на които следва да се отговори е дали се касае за
домашно насилие съобразно дадената от закона, дефиниция.В съответствие с
нормата на чл.2 от Закона за защита от домашното насилие под «домашно
насилие“ се разбира всеки акт на физическо, сексуално, психическо,
емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие,
принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните
права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са
или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.
Едновременно с това ЗЗДН е пределно изчерпателен, като приема в ал.2, че за
психическо и емоционално насилие върху дете се смята и всяко домашно
насилие, извършено в негово присъствие. В конкретния случай съдът приема,
че решаващата съдебна инстанция правилно е отговорила на запитването на
ищцата дали описания в ИМ инцидент съставляват насилие по смисъла на
закона. Касае за един случай – на 28.01.2025 година, в които по отношение на
молителя, поне по негови твърдения е упражнен, физически тормоз, което е
довело до емоционален стрес и психическо напрежение. Наред с ИМ е била
представена и Декларацията по чл.9 от ЗЗДН (вж.л.3) и съдът приема, че
същата съставлява доказателство, но само доколкото тя не е опровергана от
насрещни доказателства на въззиваемия.
На първо място, ВОС споделя виждането на решаващата съдебна
инстанция, че при колизия н представените от страните доказателства е редно
да се обърне внимание на всяко от тях, да се съпоставят и едва тогава да се
извърши преценка. Няма спор, че доказателствената сила на представената
Декларация е абсолютна, до момента, в които тя не бъде оборена от насрещни
такива. Те са налице и са гласни – депозираните от страна на Я. Б.а и С.С.,
показания. Съобразно тях инцидент, придружен с физическо или психическо
насилие е нямало, дори напротив – било е демонстрирано агресивно
поведение именно от страна на молителя, които е обиждал присъствалите там
и конкретно своя брат В. Б.. Нещо повече – специално е било обърнато
внимание на друго обстоятелство: за отсъствието на стабилни и здравословни
3
навици на живот у пострадалия; отсъствието на трудова заетост, непрекъсната
злоупотреба с алкохол и упражняван тормоз върху неговите близки.
Показанията на свидетеля Т.А. се явяват изолирани от останалия
доказателствен материал – установено е по делото, че отношенията между
него и ответника В. Б. са силно влошени поради наличието на имотни спорове
по между им. Факт е също така, че самия А. не сочи да е установил удари по
главата на пострадалия.
Законът за защита срещу домашното насилие изрично предвижда
провеждането на спорно съдебно производство по реда на чл. 12, ал. 1 и чл.
15, ал. 1 от ЗЗДН с възможност за събиране на доказателства от страните,
съгласно чл. 13 от ЗЗДН. Точно по този начин е защитено и правото на защита
на въззиваемата в производството, който има възможността, и следва да
опровергае доказателствената стойност на декларацията по чл. 9, ал. 3 от
ЗЗДН и сочените от жалбоподателката доказателства, чрез представяне на
съответни доказателства. В този случай въззиваемия е ангажирал двама
свидетели и техните показания се явяват кореспондиращи с останалите
доказателства, освен това почиват и на преки наблюдения. Следователно
доказателствата за проявено домашно насилие спрямо молителя не са
безспорни.
Съобразявайки горното ВОС намира, че обжалваното решение се
явява законосъобразно. Съобразно изхода от спора и на основание чл. 11, ал. 3
от ЗЗДН, молителката следва да бъде осъдена да заплати по сметка на ВОС
държавна такса в размер на 12.50 лева, както и сумата от 500 (петстотин) лева
в полза на В. Б. – съдебно – деловодни разноски – адвокатски хонорар пред
ВОС.
На основание изложеното, ВОС,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 58 от 03.03.2025 година, постановено
по гр.дело № 140/2025 година, по описа на ПРС, четвърти състав.
ОСЪЖДА Б. Б. Б., ЕГН ********** да заплати в полза на ВОС
държавна такса в размер на 12.50 (дванадесет и петдесет), на основание чл. 11,
4
ал. 3 от ЗЗДН.
ОСЪЖДА Б. Б. Б., ЕГН ********** да заплати в полза на В. Б. Б.,
ЕГН ********** сумата от 500 (петстотин) лева, представляваща съдебно –
деловодни разноски – адвокатски хонорар пред ВОС.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5