Решение по адм. дело №1703/2025 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 9648
Дата: 6 ноември 2025 г. (в сила от 6 ноември 2025 г.)
Съдия: Веселин Енчев
Дело: 20257040701703
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 16 септември 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ 9648

Бургас, 06.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Бургас - XI-ти състав, в съдебно заседание на двадесет и осми октомври две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия: ВЕСЕЛИН ЕНЧЕВ

При секретар СИЙКА ХАРДАЛОВА като разгледа докладваното от съдия ВЕСЕЛИН ЕНЧЕВ административно дело № 20257040701703 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава десета раздел първи от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 40 ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ).

Жалбоподателят сдружение „Алтернативна енергия“ – Бургас с [ЕИК] (Сдружението), със седалище и адрес на управление - [населено място], [улица], вх. 3, ет. 2, представлявано от председателя на Управителния съвет А. М. Е., лично и чрез адвокат П. Б., е оспорил твърдян мълчалив отказ на директора на Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА) за предоставяне на достъп до обществена информация по заявление рег. № 93-00-207 от 04.09.2025 година (вх. № 3555/04.09.2025 година по описа на НЦОЗА).

В жалбата се твърди, че мълчаливият отказ по ЗДОИ е незаконосъобразен. Твърди се, че, на практика, ответникът е постановил частичен мълчалив отказ, защото е отговорил само по първия поставен въпрос, а по втория въпрос не е предоставил данни на заявителя. Иска се съдът да отмени мълчаливия отказ по точка втора от заявлението. Претендират се разноски.

Ответникът, чрез процесуален представител, оспорва жалбата. Поддържа, че е предоставил достъп до цялата информация, налична при него, а по отношение на информацията, с която не разполага, е препратил поставения въпрос на компетентния орган от НСИ. Иска присъждане на разноски.

Въз основа на неоспорените доказателства по делото, съдът приема за установена следната фактическа обстановка.

Със заявление за достъп до обществена информация от 01.09.2025 година (лист 3) Сдружението поискало от Министерство на здравеопазването (МЗ) да предостави следната информация:

1. За периода 2015 – 2025 година колко диагностицирани жени има с HPV (рак на маточната шийка)?

2. За периода 2015 – 2025 година колко са починалите жени от HPV (рак на маточната шийка)?

На 04.09.2025 година директорът на дирекция „Канцелария и административно обслужване“ в МЗ препратила искането до НЦОЗА като адресирала писмото за препращане и до заявителя (лист 5).

На 12.09.2025 година с решение № 2273 директорът на НЦОЗА приел, че искането е допустимо, тъй като се иска информация, свързана с обществения живот в страната, и разпоредил предоставянето на пълен достъп до наличната в НЦОЗА обществена информация, а именно – броя на новооткритите заболявания от злокачествени новообразувания на шийката на матката за периода 2014 – 2024 година (лист 6).

На същата дата, 12.09.2025 година, на основание чл. 32 ал. 1 от ЗОДОИ, директорът на НЦОЗА препратил по компетентност на Националния статистически институт искането на Сдружението, в частта по втория въпрос, като се мотивирал, че тази информация не се намира в поверената му администрация. Писмото до НОИ било изготвено и с екземпляр, адресиран до Сдружението, който бил изпратен на електронна поща, посочена от заявителя. Няма данни електронното съобщение да е било отворено от упълномощен представител на Сдружението (лист 34 - 35).

На 15.09.2025 година Сдружението обжалвало издаденото решение с твърдения, че ответникът не се е произнесъл по цялото искане (по втория поставен въпрос), т.е. налице е мълчалив отказ по част от заявлението (лист 7).

На 29.09.2025 година председателят на НСИ изпратил писмо до НЦОЗА и Сдружението, в което се съдържала информацията, изискана с поставения въпрос № 2 (лист 39 - 41).

При така установените факти, съдът прави следните правни изводи.

По допустимостта на обжалването.

Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, в рамките на преклузивния срок по чл. 149 ал. 2 от АПК за оспорване на мълчалив отказ. Заявлението за достъп до обществена информация е подадено на 01.09.2025 година. Обжалваното решение е от 12.09.2025 година. Срокът за предоставяне или отказ от предоставяне на поисканата информация, съгласно чл. 28 ал. 1 ЗДОИ, е 14 - дневен. Срокът за оспорване на мълчалив отказ за предоставяне на обществена информация е едномесечен от изтичане на срока, в който административния орган е бил длъжен да се произнесе (чл. 149 ал. 2 АПК).

По изложените съображения съдът приема, че жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

По основателността на жалбата.

НЦОЗА е надлежно сезиран с допустимо искане, препратено по надлежния ред.

НЦОЗА е „задължен субект“ по смисъла на чл. 3 ал. 1 от ЗДОИ. Съгласно ал. 1 на посочената разпоредба, този закон се прилага за достъп до обществената информация, която се създава или се съхранява от държавните органи, техните териториални звена и органите на местното самоуправление в Република България, наричани по-нататък „органите“, а според ал. 2 на същата разпоредба, този закон се прилага и за достъп до обществена информация, която се създава и съхранява от: 1. публичноправни субекти, различни от тези по ал. 1, включително публичноправните организации; 2. физически и юридически лица само относно извършвана от тях дейност, финансирана със средства от консолидирания държавен бюджет и средства от фондове на Европейския съюз или предоставени от Европейския съюз по проекти и програми.

Редът и условията за предоставяне на достъп до обществена информация са подробно регламентирани в глава втора и глава трета на ЗДОИ. В чл. 28 ал. 1 от ЗДОИ е установено изрично задължение на субектите по чл. 3 да разгледат подадените до тях заявление за достъп до търсената информация, като това задължение е скрепено със срок – не по-късно от 14 дни след датата на регистриране на заявлението. Съгласно ал. 2 на цитираната разпоредба в определения от закона срок органите или изрично определени от тях лица, вземат решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация, за което уведомяват писмено заявителя. Нормите на член 37 – чл. 39 от ЗДОИ императивно регламентират основанията за отказ, съдържанието на решението за отказ, както и редът за неговото съобщаване на заявителя.

От така изложеното се установява, че след като задълженият субект е бил сезиран със заявлението по чл. 24 от ЗДОИ, то същият е бил длъжен да постанови решение в срока по чл. 28 ал. 1 от ЗДОИ. Т. решение е налице и към датата на издаването му на Сдружението е предоставена цялата информация, с която НЦОЗА е разполагал към този момент – информацията по въпрос № 1. Информацията по въпрос № 2 е изискана от друга администрация по ред на чл. 32 от ЗДОИ.

Съгласно чл. 32 от ЗДОИ, когато органът не разполага с исканата информация, но има данни за нейното местонахождение, в 14-дневен срок от получаване на заявлението той препраща съответно заявлението, като уведомява за това заявителя. В уведомлението задължително се посочват наименованието и адресът на съответния орган или юридическо лице. В случаите по ал. 1 срокът по чл. 28, ал. 1 започва да тече от момента на получаване на препратеното от съответния орган заявление.

По казуса се установява пълно съответствие на поведението на ответника с разпоредбата на чл. 32 от ЗОДОИ. Липсва твърдения мълчалив отказ, а е налице изричен позитивен акт в законоустановения срок по подаденото заявление за достъп до обществена информация, като впоследствие получената допълнителна информация, до която е осигурен достъп с решението, е надлежно препратена на заявителя.

Жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.

От процесуалния представител на ответника своевременно е направено искане за присъждане на разноски по делото. Неоснователността на жалбата обуславя и основателност на това искане, поради което сдружението - жалбоподател следва да бъде осъдено да заплати на НЦОЗА разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 (двеста) лева, на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 143 ал. 3 от АПК.

По изложените съображения, на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалба на сдружение „Алтернативна енергия“ – Бургас с [ЕИК], със седалище и адрес на управление - [населено място], [улица], вх. 3, ет. 2, представлявано от председателя на Управителния съвет А. М. Е., против твърдян мълчалив отказ на директора на Националния център по обществено здраве и анализи за предоставяне на достъп до обществена информация по заявление рег. № 93-00-207 от 04.09.2025 година (вх. № 3555/04.09.2025 година по описа на Националния център по обществено здраве и анализи).

ОСЪЖДА сдружение „Алтернативна енергия“ – Бургас с [ЕИК], със седалище и адрес на управление - [населено място], [улица], вх. 3, ет. 2, представлявано от председателя на Управителния съвет А. М. Е., да заплати на Националния център по обществено здраве и анализи – София сумата от 200 (двеста) лева - разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване.

Съдия: