№ 394
гр. Шумен, 01.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I в закрито заседание на първи
октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:София Анд. Радославова
Членове:Нели Г. Батанова
Димчо Ст. Луков
като разгледа докладваното от Димчо Ст. Луков Въззивно частно гражданско
дело № 20213600500374 по описа за 2021 година
Настоящото производство е образувано по частна жалба с вх. № 3340 от
25.08.2021г. (пощ. кл. от 24.08.2021г.) депозирана от адв. С.З. от САК, в
качеството му на пълномощник на „“ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД гр. София
срещу разпореждане № 1013/16.08.2021г. на РС – Н.П., по ч.гр.д. №
1128/2021 г., с което първоинстанционния съд е отхвърлил заявлението за
издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист на осн. чл.
417 т. 2 във вр. с чл. 418 от ГПК в частта с която се претендират такси в
размер на 20 лв., представляващи такси за периода от 18.09.2020 г. до
25.07.2021 г.
Жалбоподателя намира, че разпореждането е неправилно. В жалбата се
сочи, че районния съд незаконосъобразно е отхвърлил заявлението в тази му
част с мотив, че същото е неоснователно въпреки, че е конкретизирана всяка
една начислена такса по договора за потребителски кредит № FL775096 от
18.06.2015 г., като е приел, че подобна клауза в Договора за потребителски
кредит противоречи на закона. Според жалбоподателя, съгласно чл. 5 т. 2 във
вр. с чл. 2 ал. 1 от договор за потребителски кредит № FL775096 от 18.06.2015
г. П. С. Н. се е задължила да плаща такси и комисионни за обслужването на
разплащателната сметка съгласно Общите условия за откриване, водене и
закриване на сметки. Така претендираните такси в размер на 20 лв. включват
такси от по 2. 50 лв. месечно за месеците от 18.10.2020 г. до 18.05.2021 г. и
представляват месечна такса за обслужване на разплащателна сметка по
договора за потребителски кредит. Въз основа на това жалбоподателя намира
извода на заповедния съд, че уговорката за тази такса е нищожна, тъй като
противоречи на разпоредбата на чл. 10а ал. 2 и чл. 4 от ЗПК е неоснователен,
тъй като клаузите за такси се основават на договора за потребителски кредит
№ FL775096 от 18.06.2015 г. и „Общи условия за откриване, водене и
закриване на банкови сметки на физически лица в „Юробанк България“, както
1
и на Тарифата на банката към приложимите Общи условия. Следователно,
изводът на заповедния съд, че искането на заявителя за присъждане на такси
представлява необосновано и допълнително плащане на длъжника и не
попада в приложното поле на чл. 10а ал. 1 от ЗПК е изцяло необоснован и
противоречащ на нормата на чл. 418 ал. 2 във вр. с чл. 417 т. 2 от ГПК. Още
повече, че чл. 10а ал. 1 от ЗПК предвижда възможност за кредитора да събира
от кредитополучателя такси и комисионни за допълнителни услуги, каквито
са и претендираните със заявлението такси и тези такси не представляват
такси свързани с управлението на кредита, каквато забрана се съдържа в чл.
10а ал. 2 от ЗПК. На основание изложеното жалбоподателя счита, че
начисляването на такса за месечно обслужване на разплащателна сметка в
общ размер на 20 лв., дължима на договорно основание съгласно чл. 5 т. 2 във
вр. с чл. 2 ал. 1 от договор за потребителски кредит № FL775096 от 18.06.2015
г. и „Общи условия за откриване, водене и закриване на банкови сметки на
физически лица в „Юробанк България“, както и на Тарифата на банката към
приложимите Общи условия, не противоречи на императивната разпоредба на
чл. 33 ал. 1 и ал. 2 от ЗПК.
Предвид изложеното жалбоподателя моли въззивният съд да отмени
обжалваното разпореждане, с което е отхвърлено заявлението за
претендираните такси, както и да осъди кредитополучателя П. С. Н. да
заплати в полза на „Юробанк България“ АД дължимите от нея такси в размер
на 20 лв., въз основа на извлечение от счетоводни книги по кредитна сделка
№ 4440175 за задълженията по договор за потребителски кредит FL775096 от
18.06.2015, както и да бъде осъдена Сашева да заплати на „Юробанк
България“ АД деловодни разноски за държавна такса в размер на 15 лв. за
частна жалба срещу разпореждането на НПРС.
Частната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 275 от
ГПК срещу подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е основателна, поради следното:
Производството по ч.гр.д. № 1128/2021 г. по описа на РС – Н.П. е
образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение депозирано от „Юробанк България“ АД гр. София, ЕИК ...,
действащо чрез пълномощника си адв. С.З. от САК, по реда на чл.417 ГПК и
изпълнителен лист, срещу длъжника П. С. Н. от гр. Н.П., за заплащане на
следните суми: 3 851. 95 лв. главница по договор за потребителски кредит от
18.06.2015 г.; сумата 506. 87 лв. възнаградителна лихва за периода 18.09.2020
г. – 18.05.2021 г.; 257. 75 лв. мораторна лихва за периода 18.09.2019 г. –
25.07.2021 г.; 20 лв. такси за периода 18.09.2020 г. – 25.07.2021 г.
/представляваща 8 бр. месечни такси за обслужване на разплащателна сметка,
разкрита по потребителския кредит/, съгласно чл. 5 т. 2 от договора; законна
лихва от датата на постъпване на заявлението в съда до изплащане на
вземането, както и 120 лв. разходи по уведомяване за периода 18.09.2020 г. до
2
25.07.2021 г., а също и държавна такса 95. 13 лв. и заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 475. 78 лв.
С атакуваното разпореждане № 1013/16.08.2021 г. по ч.гр.д.№
1128/2021 г., НПРС е отхвърлил заявлението на жалбоподателя за издаване на
заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, срещу
длъжника П. С. Н. за сумата от 20 лв. такси за периода 18.09.2020 г. –
25.07.2021 г. /представляваща 8 бр. месечни такси за обслужване на
разплащателна сметка, разкрита по потребителския кредит/, съгласно чл. 5 т.
2 от договора. За останалите претенции заявлението е уважено, като е
издадена заповед № 435/16.08.2021 г. и изпълнителен лист от 16.08.2021 г.
За да отхвърли заявлението за сумата от 20 лв. такси за периода
18.09.2020 г. – 25.07.2021 г. /представляваща 8 бр. месечни такси за
обслужване на разплащателна сметка, разкрита по потребителския кредит/,
съгласно чл. 5 т. 2 от договора, Новопазарският районен съд е приел, че
заявлението в тази му част се основава на договор с потребител, който
договор съдържа неравноправна клауза по смисъла на чл. 143 ал. 2 от ЗЗП,
приложим съгласно чл. 24 от ЗПК. Намерил, че искането в тази му част
противоречи на чл.10а ал. 2 и ал. 4 от ЗПК, тъй като кредиторът не може да
изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване
и управление на кредита, както и, че видът, размерът и действието, за което се
събират таксии/или комисионни трябва да бъдат ясно и точно определени в
договора за потребителски кредит. На следващо място, заповедния съд е
приел, че подобна клауза уреждаща исканите разходи противоречи и на
разпоредбата на чл. 33 ал. 1 от ЗПК, тъй като преследва забранена от закона
цел. Поради което и на основание[1]чл. 413 ал. 2 от ГПК заповедния съд е
отказал издаването на заповед за сумата от 20 лв.
При така приетата за установена фактическа обстановка, настоящата
инстанция достигна до следните изводи:
Предмет на жалбата са претенциите на заявителя относно сумата от 20
лв. такси за периода 18.09.2020 г. – 25.07.2021 г. /представляваща 8 бр.
месечни такси за обслужване на разплащателна сметка, разкрита по
потребителския кредит/, съгласно чл. 5 т. 2 от договора.
Съгласно чл. 2 ал. 1 от приложения договор за потребителски кредит
FL775096/18.05.2015 г. разрешеният кредит се отпуска по сметка в банката на
името на кредитополучателя, за откриването на която е необходимо
сключване на договор за откриване на разплащателна сметка. Съгласно чл. 2
ал. 2 от договора, освен таксите посочени в чл. 5 от договора,
кредитополучателят дължи и такси и комисионни за обслужването и
изпълнението на платежни операции от разплащателната сметка, съгласно ОУ
за откриване, водене и разкриване на сметки на ФЛ и Тарифата на банката.
Съгласно чл. 5 т. 2 от същия договор кредитополучателят заплаща на банката
3
месечна такса за обслужване на разплащателна сметка по потребителски
кредит в размер на 2. 50 лв.
В чл. 10а ал. 1 от ЗПК е предвидена възможност за кредитора да събира
от кредитополучателя такси и комисионни за допълнителни услуги, каквато е
и таксата за обслужване на разплащателна сметка. Таксата за обслужване на
сметка се дължи на посоченото в договора основание и при редовно
изплащане на дълга. Същата е предвидена в размер на 2. 50 лв. /или за 8 бр.
такси възлиза на сумата от 20 лв./ Заявителят претендира сумата от 20 лв.,
поради което претенцията следва да бъде уважена. Налице са основанията на
чл. 418 във вр. с чл. 417 т. 2 от ГПК за издаване на заповед за незабавно
изпълнение за претендираната сума.
Предвид изложеното ШОС приема, че жалбата се явява основателна и
следва да бъде уважена досежно претенцията за сумата в размера 20 лв.,
дължима съгласно чл. 5 т. 2 от договора, /представляваща 8 бр. месечни такси
за обслужване на разплащателна сметка/, като разпореждането, с което е
отхвърлено заявлението в тази част следва да бъде отменено и издадена
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за посочената сума.
На основание чл. 78 ал. 1 ГПК, на жалбоподателя следва да се присъдят
сторените от него разноски за настоящото производство в размер на 15 лв. –
държавна такса.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯВА разпореждане № 1013/16.08.2021 г. по ч.гр.д. №
1128/2021 г. по описа на НПРС с което е отхвърлено заявлението на
„Юробанк България“АД-гр. София, ЕИК ..., представлявано от
изпълнителния директор Д.Ш. и прокурист М.В., действащо чрез
пълномощника си адв. С.З. от САК за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, срещу длъжника П. С. Н., за сумата от 20
лв., дължима съгласно чл. 5 т. 2 от договора, /представляваща 8 бр. месечни
такси за обслужване на разплащателна сметка/, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист
по заявлението на „Юробанк България“ АД гр. София, ЕИК ..., със седалище
и адрес на управление гр. с..., представлявано от изп. директор Д.Ш. и
прокурист М.В., действащо чрез пълномощника си адв. С.З. от САК, срещу
длъжника П. С. Н., ЕГН ********** от гр. Н.П. ул. Б...., за сумата от 20 лв. –
такса съгласно чл. 5 т. 2 от договора, представляваща 8 бр. месечни такси за
обслужване на разплащателна сметка за периода 18.09.2020 г. – 25.07.2021 г.
4
Връща делото на НПРС за техническото издаване на заповедта и
изпълнителния лист и изпълнение процедурата по връчването й.
ОСЪЖДА П. С. Н., ЕГН ********** от гр. Н.П. ул. Б...., да заплати на
„Юробанк България“ АД гр. София, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление гр. с..., представлявано от изп. директор Д.Ш. и прокурист М.В.,
действащо чрез пълномощника си адв. С.З. от САК, разноски за настоящата
инстанция в размер на 15 лв. – държавна такса.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5